Раждане със секцио - 3

  • 105 701
  • 752
# 345
Ами то си е за страх като му легнеш там иииии... Поне мен много ме е страх де , но няма къде да мърдам  Laughing.
Виж целия пост
# 346
Е споко, не е чак толкова страшно. Аз през цялата бременност говорех, как не искам секцио (много ме беше страх от идеята, че няма да си усещам краката и че ще ме режат). Обаче не беше страшно (може би защото бях много изморено от 24те часа нормално раждане, преди да се наложи спешно секцио), но все пак не беше кой знае какво. Аз треперех от студ (от загубата на кръв), иначе нищо друго не ме притесняваше. Доста по-добре от колкото си мислех, че би било, беше, така че споко Hug
Виж целия пост
# 347
Elizabett, наистина изглежда много страшно, но повярвай ми, не е. След секциото се чудих за какво ме е било толкова страх, ми то нямаше нищо страшно. Аз бях с пълна упойка, заспах и се събудих все едно нищо не е било. Болеше си рязаното, но беше съвсем търпимо. Нетърпими болки не съм имала дори и за минута  Peace Пожелавам ти и при теб да мине много леко Simple Smile
Виж целия пост
# 348
Dafi` ,  и аз ще съм с пълна упойка . Ти много ме успокояваш , аз ще се гръмна от притеснение вече  Simple Smile. Не знам от какво се притеснявам толкова , сега почнаха да ми минават черни мисли , че ще си остана там , че бебето ще се роди и мъжа ми ще го отгледа сам . А той какво ще прави без мен и някакви такива неща , които ми ражда бременната все още глава  Grinning.
Виж целия пост
# 349
Не знам от какво се притеснявам толкова

Сама си си отговорила - от хормоните и от наближаващото раждане  Peace После ще се смееш с облекчение на тези "сценарии", които съчиняваш в момента. Всички сме си мислили разни такива неща от притеснение, поне веднъж!  Peace
Виж целия пост
# 350
Ооо и на мен ми минаваха абсолютно същите мисли. До последно си мислих дали ще видя мъжа си отново и бебето  ooooh!  Добре че не ми сложиха спинална упойка, аз ако бях будна нямаше да издържа. Елизабет, успокой се, всичко ще е наред  Hug Виж колко мами има във форума, родили със секцио, даже повечето са били будни Simple Smile
Виж целия пост
# 351
Ооо и на мен ми минаваха абсолютно същите мисли. До последно си мислих дали ще видя мъжа си отново и бебето  ooooh!  Добре че не ми сложиха спинална упойка, аз ако бях будна нямаше да издържа. Елизабет, успокой се, всичко ще е наред  Hug Виж колко мами има във форума, родили със секцио, даже повечето са били будни Simple Smile
Аз избрах секцио почти по желание и с малко желание и от страна на лекаря - смисъл , че страдам от паник атаки и вляза ли в джаза дето се казва нищо не е в състояние да ме успокои. Лекаря само като чу и каза -секцио.Не беше сигурен какво ще тръгна да правя по време на нормално раждане , а там трябва да си с акъла си и да помагаш на лекарите. Избрах секциото просто , защото нямам друга алтернатива за раждане  Grinning. Ще се успокоя , вече така или иначе свиквам с мисълта , пък и е за хубаво . Ти секцио по желание ли беше?
Виж целия пост
# 352
Може да се каже, че и моето секцио беше по желание. Лекарят ми каза, че секциото е по-добрия вариант за мен, тъй като съм доста дребна (153см., 40кг. преди да забременея) и ще се измъча доста при нормално раждане, но това не беше достатъчна причина и каза, че не е проблем и нормално. Аз предварително се бях настроила, че искам секцио. Много ме е страх от нормално раждане, възхищавам се на жените, които раждат така, аз не съм чак толкова смела Simple Smile След като ми избраха дата за секцио вече се чувствах много по-спокойна и по-сигурна. Да, много ме беше страх, но още повече се страхувах бебето да не тръгне да се ражда нормално. 2 седмици не мърдах от нас, по цял ден лежах, за да си дочакам датата  Mr. Green Така като те чета, ти си точно за секцио с пълна упойка като мене  Mr. Green Аз вътрешно усещах, че по този начин трябва да родя, знаех си, че няма да мога да се справя с едно нормално раждане, там наистина зависи и от теб, а не само от лекарите.
Виж целия пост
# 353
Аз мислех , мислех още от 7ми месец. Всички ме надъхваха за нормално , майка ми и сестра ми най - вече. Аз обаче се познавам много добре , не се владея , просто съм си такава. По прегледи също правех номера , вдигах кръвно само докато влезна в кабинета. Онзи ден просто не издържах , хванах си чантата и беж при лекаря , при който ще раждам. Още като влязох станах домат червена , той като ме видя ме попита какво става , как ще раждам и т.н. и аз като му споделих какво усещам и той веднага се съгласи и ме записа без изобщо да му мисли иначе е един от лекарите във Варна , които агитират за нормално раждане. Човека просто явно и той си даде сметка за ситуацията. При мен пък е обратно - знам си датата за секциото вече , а се моля вътрешно да ме хванат болките изневиделица и да му звънна и да направим секциото  Grinning. Просто не ми се чака, станала съм много нетърпелива  Grinning. Пишейки всичко това май и аз още повече взех да вярвам , че съм взела правилното решение.
Виж целия пост
# 354
Щом като си избрала този вариант, значи вътрешно усещаш, че това е правилния избор за теб  Peace И аз съм се питала дали съм взела правилното решение и последните няколко вечери все ме присвиваше корема и си мислих ами сега, ако почна да раждам...Е нямаше такъв страх просто, тогава разбрах, че не съм сгрешила в избора си. А след секциото вече бях на 100% сигурна Simple Smile
По-добре да си дочакаш датата, като ще е секцио, по-добре всичко да е планирано, а не по спешност.

Момичета, след колко време мога да си направя кола маска  newsm78 На мен още ми е чувствително около разреза, даже със самобръсначката ме е страх, минавам много леко.
Виж целия пост
# 355
Благодаря за куража , който ми вдъхна  Hug.
Виж целия пост
# 356
Здравейте момичета, да се запиша и аз в темата за секцио, досега само ви четях тайничко и се чудех какво ме чака. Много ми харесва колко са положителни всички тук и се надявам, че четейки и пишейки с вас ще ми е по-спокойно Simple Smile Иначе ще раждам секцио, защото малкия е в седалищно-крачно предлежание и с омотана пъпна връв, не ми се рискува, ама хич  Laughing Аз от началото на бременността си имах някакво вътрешно убеждение, че бебче няма да се обърне, не знам дали защото и при майка ми е било така или чиста интуиция, но ето, че така и стана. Като цяло не ме е страх кой знае колко от операцията, естественото раждане ми се вижда много по-страшно с неизвестността си като време на започване, на продължителност, на сила на болката и т.н. Имам чувството, че не бих имала смелостта и силите да се справя с едно продължително раждане, затова и секциото май все пак е по-добрия вариант за мен.
И все пак ме е страх, особено последните дни, защото наближава - другата седмица би трябвало да ми се случи и... започнах да се притеснявам в повече от нормалното май  Embarassed
Виж целия пост
# 357
Нормално е да се притесняваш, няма как!  Hug
Все пак самата ти казваш, че хубавото е, че лягаш и след няма и 15 минути ще чуеш най - прекрасния звук - плачът на бебенцето ти!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 358
Manhamanha, може би, защото твърде дълго чаках своето бебе, аз не изпитвах никакъв страх /е, може би съвсем мъничко/. Някак си цялата ми мисъл бе съсредоточена към това да се срещна с него и да го прегърна и чаках с огромно нетърпение момента на нашата среща. Ако има как да се настроиш на тази вълна ще ти бъде много по-лесно.  Hug
Иначе секциото е о.к. като продължителност на самия процес по изваждане на бебето - цялата операция продължава около 50 мин. до към 1 час, болката е доста индивидуален момент, ако няма да кърмиш веднага можеш да си поискаш допълнителни болкоуспокояващи. Оп, извинявам се, сега виждам, че тези неща си ги коментирала във връзка с естественото раждане. Щастливо посрещане!
Виж целия пост
# 359
Странно, аз съм голям темерут явно и въобще не се притеснявах, страхувах и не мислех за операцията..а когато ме изненада кръвното просто отидох, легнах и родих..../разсъждавам си просто/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия