Сънувате ли починали ваши близки? - 3

desi_099, и аз съм сърдита подсъзнателно на баба ми, за която мисля, че прибра баща ми, защото и на нея ищй липсваше. 7 месеца минаха, от както си отиде, не спира да ми липсва любимият ми татунчо. И още усещането ми е, че тя си го прибра....

Мисля че съм споделяла тук в темата за един сън в ноща срещу РД на майка ми, миналата година.
Тя има рд на 21 януари. Точно на тази дата се навършваха два месеца от смъртта на дядо.  Тогава го сънувах един усмихнат, щастлив, седеше на масата в тях, а до него баща ми. Един женски глас ме извика че дядо ми е дошъл за малко да вляза да го видя. И когато влязох и го попитах как е, той каза че ноктите са му пораснали. И ме пита как е мама, да ѝ кажа да отиде да го види, защото отдавна не е била при него. Тогава бях много развълнувана. Помислих че той се опитва да ѝ честити. Казах ѝ тогава. Нея пък я беше страх от такива сънища. Сега се замислям че може би това че попита за нея е било знак, че иска да е с него. Една година по -  късно и ето какво се случи. Не знам дали нещата са свързани. Или са само сънища. Но от момента преди да си счупи рамото мама, аз започнах да го сънувам. Много често и не обръщах внимание. Дори в нощта преди да почине пак го сънувах.
Ето затова съм му сърдита. Защото той ми даде знаци, аз обаче не разбрах..
Баба ми, която е на легло от няколко години не разбра за мама веднага. Просто нямахме сили да ѝ кажем. Тя така или иначе нищо не можеше да направи. След няколко дни обаче разбра. Прие го тежко и каза че е сънувала постоянно дядо ми. Почти всяка вечер. Също като мен. И винаги е бил усмихнат и щастлив. В нощта преди смъртта на мама е сънувала как работят по полето. И една жена е раздавала хляб на жените. Дядо ми обаче си е потърсил парче хляб. А баба му е казала - стига си търсил храна, аз скоро ще ти дам..
И тогава и тя разбира защо го е сънувала толкова често. Дори се е радвала. Мислила е че идва за нея. Обаче той си взе мама..

Деси, не разбирам много от тези работи, но едва ли нашите починали близки могат просто така да си "прибират" когото и да е. Иначе повечето да са ни "прибрали". Приеми го, като съдба или Божа работа. Несправедливо е да си отиват хора, които обичаме, но смъртта е част от живота и колкото и да боли това няма да се промени. Поменавай, ходи на църква, пали свещички и се моли за упокой.

Аз имам предвид че тези сънища са някакъв знак, че нещо ще се случи. Не че буквално мъртвите вземат някой близък. Може би не съм се изразила правилно. За мен са нещо  като сигнал, интуиция че нещо ще се случи. И въпреки това изобщо не съм очаквала подобно нещо.  Всичко се случи внезапно. И когато вече мама почина се замислих че съм сънувала през този период много често дядо, бащата на мама. Та затова просто си размишлявам какво значат сънищата.

Наскоро сънувах баба ми, за която се грижих до смъртта ѝ и накрая беше жив ужас за нея, от който и сега, 8 месеца по-късно, не мога да се отърва. Сънувах, че пак сме в болница и ми казват, че трябва да си я взема и да си я гледам вкъщи (както беше и в реалността) И аз обикалям из отделението с един лист и химикал и търся поне някой да ми каже какви лекарства в каква доза да ѝ давам...
Снощи сънувах другата ми баба, която не е между нас от 13 години. Тя не е била починала, както съм мислел, а е била в Германия при леля ми, другата ѝ дъщеря. И върви срещу мен усмихната, с модерни дрехи блуза и панталон (тя беше селска жена и ходеше винаги с вдовишки черни дрехи, пола, блуза и забрадка, не мисля, че някога е обула панталон), и я сънувах със слънчеви кръгли очила. Много странен сън.

Последните три вечери сънувам мама. Аз и друг път я сънувам, но не винаги помня точно. Сега за тези три вечери ясно си спомням.
Първата вечер я сънувах два пъти. Бяхме аз, сестра ми и мама и тя плачеше. Нещо беше казала, а аз ѝ отговорих че каквото и друго да беше станало тя трябваше да се грижи за баба. Сега в тази ситуация няма как, така че да е спокойна, защото така или иначе грижите за баба ѝ тежаха и така е по - добре. Събудих се. След това отново я сънувах и пак плачеше. Този път бяхме в мазето вкъщи. То е и гараж и мазе и там има какво ли не. В съня ми обаче нямаше нищо. Всичко беше празно. Мама отвори вратата, пушеше цигара и пак плачеше. Много плачеше и каза - аз искам да ви помагам, искам да ви помагам.. А аз ѝ казах че не може, тя каза че от утре започва да тича, да се раздвижи за да може да ни помага. Казах ѝ че вместо да тича може да почне да ходи по малко да се раздвижи. След това се събудих. Цял ден ми беше свито всичко, защото я сънувах разплакана и че страда, защото не може да ни помага.
Малко след това баща и сестра ми се върнаха от гробищата и казаха че някой е откраднал дървените обкови, които са отстрани на гроба.
На следващата вечер сънувах как мама е добре облечена и чака нещо или някой, аз минах покрай нея и я питах къде отива. Тя ми показа ноктите си и каза че отива на маникюр. Беше с много подобен на моя лак. Тя никога не ходеше на маникюр.
Снощният сън беше на старата къща, където живеехме преди повече от 15 години. Аз готвех нещо за един близък човек. Редях едни тиквички в тава за печката, обаче не ми харесваше че стават като варени и казах на мама, че трябва да направя нещо друго. Питах я дали ще отиде до магазина и извадих пари за да ѝ дам да пазарува.
Толкова ми е тъжно след като се събудя. Радвам се че я виждам, но... Когато не съм я сънувала повече време си казвам няма ли дойде да я видя. След това обаче ми става нещо, осъзнавам че това са ни единствените срещи и ме боли. Още немога да повярвам че я няма. Все я чакам да си дойде, да ѝ кажа толкова много неща, да съм щастлива. Само като си представя че си е с нас и се успокоявам, обаче.. Обаче я няма. Поне не физически. А ми се иска да я питам толкова много неща..
Не знам с какво заслужихме такова нещо. Явно не сме добри хора.

Сигурна съм, че сте много добри хора. Лош човек не може да пише така, както пишеш ти. Много ми е мъчно, разбирам, че е голяма загуба за теб (а и за когото и да е). Не е лесно да загубиш майка. Бъди силна.

Ти сериозно ли?! Смъртта по заслуги ли идва? И ако може да има някаква радост в цялата тази работа, радвай се, че поне тези "срещи" имаш. Аз, за жалост, почти не съм сънувала тате, мнооого бегло един-два пъти. Доста по-кофти е! Той с какво заслужи единствената останала му възможност и избор да си "тръгне" сам, вместо да живее като зеленчук... Ние с какво заслужихме да го видим така, както го видяхме....
От цялата работа искам да ти кажа да се стегнеш, животът продължава и мрънкането с нищо не помага.

Ами всеки си изживява болката по различен начин. Аз не мога да съм щастлива в момента. Искам, обаче болката ми е много силна. Този месец имах РД, днес сестра ми има. Е как да съм добре когато на масата липса един човек..
Знам че животът продължава. Обаче този живот вече е много пуст. Като казвам че с нещо явно сме заслужили такова нещо, го мисля. Обвинявам себе си, а не докторите например, защото те имат някаква вина. Едно недоглеждане има фатален край. Обаче тях никой не ги обвинява от семейството ми. Гледам как баща ми вече не е същият човек. Е как да се стегне човек..
Вместо бременността ми да е спокойна аз всеки ден плача. И да мисля че когато на човек му се случи нещо такова, явно съдбата го наказва. Разбрах какво се опитваш да ми кажеш. Аз просто си споделям мъката. На сънищата се радвам докато не се събудя и не осъзная че само това ще имам вече.
Не искам никой да натоварвам, ако изглежда мрънкане това че страдаме всички, то нека е мрънкане. За нас обаче е мъка. В  този момент всичко е на автопилот. Животът ни ще продължи докато ни е писано, но за момента не е хубав..

Ох, толкова ми е болно,  като те чета. Да можех да те прегърна и да си поплачеш. Ще го преживееш. Боли разбира се.

Много благодаря!
Наистина пиша в тази тема,за да си излея мъката след някой сън. Не искам никой да натоварвам, нито да мрънкам. Просто ме боли. Надявам се само да сме здрави. А дали ще мине все някога не знам. Може би, но за момента не ми изглежда така.

Сънувах баща ми, каза че не е ок, че има проблем със сърцето. Тогава му погледнах ноктите и бяха посиняли😭.
Каза може малко масаж ще помогне...
Ккаво ли се опитва да ми каже.?
Толкова ми липсва, а толкова рядко го сънувам и почти винаги е болен😭😭😭

Тя за това е тази тема. Да споделяме. Не се притеснявай да пишеш.

desi_099, събрало ти се е,  и хормоните ти правят лоша услуга в това положение. Ами, поплаквай си, няма лошо, помрънквай и тук, като си изкаже мъката човек, малко поолеква. Но така ще е, без нея ще живеете вече, лека-полека ще се нагаждате и привиквате. И наистина е хубаво, че я сънуваш, аз почти не сънувам и ме е яд понякога.

Много тъжно. И аз винаги се замислям какво се опитват да ни кажат. Дали душата страда, там където е. Или нещо друго..
Веднъж сънувах дядо ми да казва че ноктите го болят, защото са му порастнали. Тогава купих нокторезачка и я дадох на баба. В твоя случай не знам. Може би нещо да дадеш или да купиш и да му занесеш на гроба.
labrex аз я сънувам може би защото много мисля, а и все още е много прясно. Може би след време няма да е така.