Сънувате ли починали ваши близки? - 3

Аз разговарям с всички които съм сънувала и мама и тате и мъжът ми с него и други работи сме правили(откачена работа🤪).Помня един разговор с него на 40 ден от смърта му.Беше дошъл вкъщи и си тръгваше аз го догоних на вратата,плачех казвах му,че винаги ще съм само негова.Той се обърна към мен беше тъжен отговори,че не е много сигурен в това и излезе.Тръгнах след него и се озовах на един планински хребет виждаше си море и други планини на които имаше къщички.Видях един човек и го попитах къде е мъжът ми а той ми се скара,че мястото не ми е там и да си ходя.Скара се на друг човек който сякаш стоеше на нещо като пропусквателна будка как не ме допуснал да вляза...В същият момент под кратата ми всичсо се плевърна в пясък и взех да се суркам надолу...едвам се изкачвах...събудих се доста уплашева а сънят не го забравям....

За нетръгването от този свят и при него се получи нещо такова.Гробът в който тпябваше да го поставят беше ограден с тухли а той не беше много висок и ковчегът не беше много дълъг.Обаче при спускането му вътре не успя да влезе точно и се наложи да влезнат хора вътре да махнат от тухлите.Агонията се удължи още повече и земята не го искаше...но за бога защо ми го отне....😥

Здравейте, аз от време на време сънувам моя дядо, които почина преди почти 3 години. Много ми липсва, в началото го сънувах доста често, но вече е доста по-рядко. В сънищата ми винаги е усмихнат, щастлив, винаги е хем близо до мен, хем отдалечен, сякаш не ми позволява да го докосна. Винаги, когато отида на гроба му усещам сяташ присъствието му, може да ме помислите за луда, но все едно е до мен. Много ми липсва милият ми дядо...

Сънувах баща ми.Ходехме по един път сякаш за да водим малката ми на ясла беше черен път и песачлив.Зададе се моторист и мина съвсем близо до татко и вдигна супер пушилка пясък.Малко по нагоре се озовахме върху сгради а отстрани нас имаше параклис и казах,че докато сме там ще дойдем да го видим с децата скален параклис това сякаш беше в Маджарово.Озовахме се в заведение и татко взе една чаша с кафе от една маса и си го изпи искаше да прибере една огромна запалка в моята раница и цигари май имаше в съня.Аз се засрамих и исках да му го платя кафето струваше 1.50 а аз първ дадох 1.05 и после още 50ст.Преди това му говорех,че е било глупаво да не купи апартамента в Маджарово и сега е можело да си живее там щял е дом да си има.Беше ме накарал да погледна през прозореца а навън имаше голямо езеро и плаваха моторни лодки а във водата имаше и бели гълъби плуваха си върху водата.През цялото време беше слънчево и топло а на перваза имаше чаша с вода видимо стоплена от слънцето.Беше чаша подобна на тази която на шефа му е любима и това ме учуди.След като платих кафето тръгнах по татко който се качи по едни стъпала за следващият етаж..седнах до него и му казах."Добре де татко не съм богата,но едно кафе мога да ти взема защо направи това!"Той не ми отговори и нападна да бие малката ми дъщеря аз започнах да я браня и му бях люто ядосана че посяга на детето ми.Голямата ми дъщеря и тя се намеси защото и аз си отнесох някой удар...а откъде се появи не разбрах.Усещах,че тези неща кафето,запалката и цигарите не иска аз да му ги платя/купя.

Ден преди това голямата дъщеря сънувала баща си били в неговият дом в хола.Той влезнал и всички били учудени,че той идва.Той я прегърнал в началото се радвал да я види а слуд това започнал да я души.Искал да я убие.Питах я това чувство ли изпитваше а тя дори си просълзи и каза че е усещала че баща и иска да я убие.Тя рядко сънува и рядко показва емоции,но явно това е било доста истинско.Баща и почина преди 3г и половина...
Моето снощи също беше такова...Смятам,че искят да ни/ме предупредят нещо,но не разбирам какво.
Моторист е бащата на малката ми дъщеря...дали има нещо общо идея си нямам.

Много странен сън.
Аз ще разкажа сън на вече починала жена. Беше ми комшийка и мъжа и почина от рак. И тя малко след него.
Сънувала е, че вървят по някакво поле пълно с цветя (той вече починал). Тя се навела да откъсне едно и като се изправила видяла голяма река, а мъжа и на другия бряг. Извикала му да дойде веднага или ще скочи в реката. А той и отговорил да не скача, че за нея още е рано.

Много сънувам мама и татко, но нищо напълно конкретно.
Но, два дни преди да почине мама беше много щастлива, че е сънувала татко /починал 5 години преди това/, че дошъл да я води на разходка по гората за гъби, имало и слънчеви поляни, и прекарали чудесно. Това правехме редовно семейно, докато бяха живи ...

Хора, помогнете ми да разталкувам съня ми от снощи. Сънувах починалата ми баба, че косата и отзад е пораснала и се подстригваше, исках аз да в подстрижа, но не ми позволи. Видях я с хубавата и прическа, приживе се къносваше с червена къна и косата и беше къса и чуплива. Видях я много хубава с пълни бузки, но някак си после съня ми се завъртя и я виждах все едно през нощта, седяща на стол и ми обясняваше как не може да премине, защото трябвала да ни пази 😭 казах и бабо, премини пък ако има нещо катастрофа ще дойдеш в съня ни и ще предупредиш. Не знам защо точно за катастрофа и казах да дойде и да предупреди, но тази вечер с кака и приятеля ми ще тръгваме към родния град 😟 Надявам се баба да е с нас и да ни пази наистина

Бях на 9-10г,когато почина дядо. Много го обичахме и страдахме. Не помня да съм го сънувала след смъртта му. Като бях първа година студентка, ме оперираха от апендицит, тогава видях дядо. Вървяхме двамата, държеше ме за ръка и ми казваше, че отиваме на хубаво място. Бях щастлива и радостна. После чух как майка крещи от далечината "никъде няма да ходиш, не те пускам". Дядо ме пусна и си тръгна без да се обърне, а аз тичах и ревях след него. После се събудих, майка ревеше до мене, горката голям ужас е било за нея да ме слуша.
Операцията ми не е била тежка, но излизането от упойката е било мъчително особено за майка ми
Минаха 20години от това преживяване, но още помня лекотата и спокойствието, които ме изпълваха. Мисля, че може би наистина съм си тръгвала, но майчината любов буквално ме е върнала. Никога повече не съм сънувала дядо, а сънувам вече покойните ми баба, татко и няколко пъти и другите баба и дядо, но ще разкажа в друг пост.

В стария ни апартамент живеехме на втория етаж. Под нас, най-добрата ми приятелка до ден днешен. Родителите и починаха. Веднъж сънувах, че съм там и трябва да остана да преспя. Но ме беше страх сама в празен апартамент. Срещам родителите и на входа и ми казват "не се бой ще преспиш у нас". Но ме водят не у тях, а в мазето. Нещо като тунел, каменни стени, но беше светло. Сложиха ме да спя на легло точно до вратата. Едни бели чаршафи, мека възглавница. Чувствах се уютно и спокойно. Завих се и заспах. Като се събудих си помислих най-лошото. Но около година мина и още съм жива.

Вече една година откакто почина баща ми, малко преди него и баба ми. Първата вечер след смъртта на баба ми я сънувах и повече не съм. А баща ми изобщо не съм го сънувала, за разлика от майка, която почти всяка вечер го сънува... И ми разказва, че са й много реалистични сънищата.

Точно година от смъртта на баба и погребението й. Толкова ми е мъчно, през нощта се събудих и в мислите си й споделих, че ми липсва и една книга падна от рафта...
Как летят годините... Неусетно и тъжно...
Помислих си за една снимка, на която присъстващите си отиват един по един, пък бебета се раждат. Баба се шегуваше, че никой не е забил кол на земята и е нормално хората да си отиват, иначе щяло да има пренаселване, като описаното във фантастиката на Жул Верн.
Милата ми, красива и добра баба, много те обичам!

Много ме развълнуваха историите ви, момичета...
Призори и аз сънувах моята баба... Как ме вика по име... Беше изключително реален сън, по-скоро просъница... Тя много ме обичаше, въпреки, че майка ми и брат ми я настройваха с години против мен... (След развода на родителите ми, ме отгледа другата ми баба, защото майка ми предпочете да остане да живее само с  брат ми... )
Приживе накараха баба ми да припише къщата си в Русе на брат ми, с уговорката да я гледа, когато остана без дядо ми. С покупко-продажба, за да не мога да имам претенции към имота.
Да не навлизам в подробности, но нито той, нито майка ми се грижеше за нея и дори я бяха изоставили последните й две години съвсем сама, на грижите на социален патронаж.
Сега се оказа, че баба е била приживе единствен собственик и на друг имот, в центъра на града, който опитват безуспешно да продадат... Тайно от мен, разбира се. Имали са два отказа от различни инвеститори, но продължават да търсят варианти за продажба.
Преди няколко седмици майка ми беше сънувала всички починали наши близки много ядосани и разгневени. И се беше обърнала към жена, която да й разтълкува съня... Беше ужасно притеснена.
Не спирам да мисля какво ли се опитва да ми каже баба ми? Липсват ми много с дядо, бяха прекрасни хора и ни обожаваха с брат ми...

След всичко случило се продължаваш да поддържаш връзка с майка ти? Извинявам се, че отклонявам темата.

Мда... не си единствената, която ми задава този въпрос... Тя е страхотен манипулатор и в последните години е в ролята на "загрижената баба, която иска да навакса изгубеното време" като баба на вече порасналата ми дъщеря... Това е...

А, като майка иска ли нещо да навакса?

Уж... но аз съм била толкова пъти наранявана от намеренията й, че не мога да се отпусна и да повярвам в това...