Сънувате ли починали ваши близки? - 3

Аз също сънувам често баба и дядо, но болни. Много рядко съм ги сънувала здрави и ей така да си говорим. Явно, много ме е травмирала болестта и на двамата и състоянието им, преди да починат. Преди два дни сънувах баба, но беше като психично болна и говореше несвързано. Странно ми е защо така се получава в сънищата ми.

Ох момичета, натъжих се като ви чета.
Аз вече изобщо не се опитвам да разгадая какво значи някой сън. Почти всяка вечер сънувам мама. И всеки път е различно. Понякога плаче и се ядосвa, друг път е спокойна. Говорим си или по телефона или сме заедно.  Толкова е истинско. Аз все още мисля че е отишла някъде и ще се върне. Така ми е по - леко. И ако не е бебето, което очаквам, досега може би щях да откача. Само мисълта за него ме държи в момента.
Относно усещанията, че са сред нас,  не знам дали е така. Понякога ми се иска да я усетя, но по - скоро е желание, отколкото истина. Когато си легна на нейното легло си мисля че ме прегръща или гали. Обаче дали е така наистина..
Когато почина и все още не знаех, влязох в стаята където спеше и ме лъхна една студенина. Помислих си че нещо в тази стая въздуха е друг вече. Седнах на леглото ѝ и чаках сестра ми да дойде и да каже как е. Тогава тази студенина може би е била знак че мама е там. То в тази стая вече е различно откакто я няма. И не само там, ами в цялата къща..

Съпругът ми сънувал майка си преди няколко дни. Била болна и той бил с нея в болницата и я придружавал по кабинетите.
Какво станало после не помни, но като се отърсил от съня и чул по радиото, че този ден тя има имен ден.
Дали му го напомнила?

Може. В такъв момент сипвам ракийка и вода и паля свещичка, готвя нещо любимо или подавам нещо любимо. Не чакам дни, съботи и помени.

Точно така направихме.
Пък и след три дни имаше и рожден ден, та подадохме нещо на съседките ѝ.

Здравейте, на мен често ми се случва да сънувам починалия си вуйчо. Тази нощ сънувах, че с вуйна ми (също починала),идват на гости в дома на родителите ми, и аз тръгвам да слизам по стълбите, те викаха по мен, но аз се направих, че не ги чувам. Слязох пред блока и видях как вуйчо ми излиза от входа държейки малкото ми бебе (имам бебе на 7 м.) аз се върнах да си взема бебето, но нещо се обърка и се озовах в 1 асансьор. От там тръгна разправия с родителите ми които ми званях по телефона, че трябвало да се прибера да оставя безалкоголното, че сме имали гости и чух как малкия плаче, попитах да не е гладен и те казаха да. Много объркан сън щ, единствено се притеснявам, че починалия ми вече роднина държеже бебето ми. Ако има някой който да ми разгадае съня ще съм му много благодарна.

Този месец сънувам починалата си майка много често. Цялото семейство преболедувахме Ковид-19. Сънувах я как идва да ни види, говореше ми и казваше че има всичко, не й е нужно нищо и няма да вземе никого. Беше много щастлива, смееше се сякаш е чула много смешен виц. А снощи сънувах двете си неродени деца, момчета. Возех ги на задната седалка на колата и изведнъж спрях, посегнах да проверя облечени ли са както трябва. По-голямото момче ме отблъсна, каза същите думи - "Остави ме, мамо, имаме си всичко, добре съм облечен". И наистина имаше 2 чифта дрехи на себе си. След като ме отблъсна сякаш разстоянието помежду ни се увеличи безкрайно много, виждах само очите им. Наблюдаваха ме с внимание, сякаш да ме запомнят. Много тежък период преминавам явно, след като всички идват да ме успокоят и видят!

Сънувах мама. Отдавна не я бях сънувала или поне не си спомнях толкова добре.
Ходех по една близка улица, която води до къщата на баба и дядо.  На тротоара срещу мен видях жена, която много ми заприлича на мама, но с тъмни очила, а тя никога не е носила такива. Искаше да ме отбегне, но аз я спрях и я питах : ,, мамо ти ли си?,, И тя свали очилата и аз започнах да плача от радост, че е тя и е жива. Прегръщах я много и много плачех.   Чудех се как ще кажем на хората че е жива, тъй като всички бяха на погребението, има некролози. А тя някак плахо ми казваше че е била скрита, за да си почине от всички, така ѝ казали  докторите. Аз бях толкова щастлива и плачех ли плачех..от радост.
А тя не искаше да говори много с мен, отбягваше ме. Косата ѝ беше по - къса и изглеждаше състрана.
Днес се навършват 2 месеца от раждането, при което моето бебе почина и отиде при нея. От тогава не я бях сънувала да си говорим.
Писала съм и преди в тази тема, загубихме я неочаквано през април.
Последните ѝ думи са били къде съм аз и че иска да види бебето. Когато ми казаха това баща ми и сестра ми, аз плачейки казах, че ще вземе и бебето щом е питала за него. Тогава бях в 4 месец.
Нямах проблеми през бременността, всичко беше наред до самото раждане. Моята Ния се роди на термин, но не изплака. Не ми я показаха, а толкова исках да я прегърна и да видя на кой прилича. Близките ми казаха, че е било много хубаво бебе..
 Малко преди раждането сънувах как си държа ръката на корема, тогава ме заговори мъжки глас и ме попита какво дете чакам и колко е голямо. Отговорих му че е момиче и е 3.500кг поне на последния преглед беше толкова. А той ми каза, че вече не е, а скоро ще отиде при тях. Изплаших се толкова много, повтарях си да не ми взимат бебето, съжалявах че си държа корема, защото тоя мъж изобщо нямаше да ме заговори. Около мен беше много светло, имаше хора, но в същото време не виждах образи, дори на този мъж само гласа чух, без образ.
Това беше може би два дни преди да отида в болницата. Изобщо не съм мислила, че ще се случи най - лошото. За самия сън се сетих след раждането, когато вече бях в къщи и мислех какво се обърка та се случи това.
И все още се питам защо ми я взеха. Почти 24 часа се мъчех, казваха че бебето се ражда с болки и щом ме боли всичко е нормално. Но след 23 часа, през които нямах разкритие, не ми изтекоха водите, събраха екип за спешно секцио, защото вече се усетиха че бебето страда. А когато я извадиха вече беше късно. Беше се задушила. Опитаха се да ми кажат че дори не знам кога съм забременяла, че бебето ми било преносено един месец, че те вина нямат, че причината е инфекция може би.. и те не са виновни за нищо.
Скоро получих резултати от аутопсията, където пише че причината е асфикция. Бебето само по някакъв начин си е притиснало пъпната връв и е спряло да получава кислород. Каквото и да се е случило, има ли  виновен  не знам, но се питам аз какво сторих, та и бебето ми взеха..
Дано поне наистина е при Господ, да му помага да пазят нуждаещите се деца. И да ме чака да отида при нея и да я гушна, защото и това не успях..

Аз съм дете на разведени родители. Баща ми не познавам. Като малка майка ми беше всичко за мен. Бяхме много близки. Но веднъж (бях на 7-8 години), сънувах, че се събуждам сутрин сама, но като отидох към кухнята видях, че е там. Стоеше с гръб към мен и нещо слагаше на масата. От радост, че мама си е в къщи веднага извиках "мамо, мамо". Но тя не се обръщаше. Приближих се чак тогава тя бавно се обърна. Лицето и беше бяло и студено. Сякаш беше зомби. Бавно тръгна към мен, а аз от страх побегнах към входната врата (да изляза). Не можех да отключа. Тя ме хвана и със същия студен поглед ме помъкна към банята. Усетих, че ме заболя и в един момент тя изчезна. Погледнах и видях две черни стрели забити в краката ми. От тогава нищо не беше същото. Нямаме отношения, като майка и дъщеря. Говорим, но има огромна дистанция между нас.

Тати си отиде на 14.11.20. Все си мисля че ми е сърдит и затова не идва в съня ми. Почина от Ковид, в болницата. Беше на носилката, когато му казах да се държи и че всичко ще бъде наред. Мразеше лъжата, а аз го излъгах че ще е всичко както преди. Не го усещам около мен, никакви знаци... Липсва ми ужасно много 😢

Когато баба ми почина (преди няколко години), я сънувах почти всяка вечер. Сънищата бяха много реалистични и в тях я мислех за починала, но се оказваше, че не е. Скоро не съм я сънувала, а ми липсва. Баща ми често я сънува и обикновено след това ходи на гробищата.

Искрени съболезнования  Но не се обвинявай, опитала си се да му вдъхнеш кураж. Сигурна съм, че ще започнеш да го сънуваш Когато почина моята баба и аз дълго време не я бях сънувала, но след това започнах, особено покрай задушници Офф, отвратителен вирусс :@

Здравейте, предварително се извинявам за дългия пост. Моята баба също почина от ковид преди три седмици 😔 Когато се прибрах и я видях вкъщи беше много зле извиках линейка и с баща ми отидохме в спешното от където само ни гонеха, но аз настоях и стоях вътре сред другите болни за да съм до нея. Баща ми бе в колата и не можах да разбера че той също е много болен. Баба беше приета в болницата, а след два дни и баща ми и деамата с ковид. Баба едва дишаше по телефона ми каза аз усещам че умирам елате с баща ти и ме приберете, но тя мислеше че той е вкъщи и е по добре вече, а бяха в една и съща болница но на различни етажи. Всеки ден и казвах колко я обичаме и че ще се оправи, но за съжаление не можа да се пребори. Баща ми за щастие се излекува. Толкова се молех на Господ и за двамата и имам чувството, че тя е дала душата си за да оздравее той. Откакто почина баба я сънуваме със сестра ми много често, може би защото тя ни е отгледала и много я обичаме както и тя нас. Една сутрин си говорех с баща ми че от болницата ми дадоха само едната и обеца която я сложих в багажа и който оставихме при нея а другата нр знам къде е . На вечерта я сънувам хванали сме я с кака под ръка на дясното и ухо беше едната обеца а другата държеше в ръка и ми я показваше. Снощи сестра ми я е сънувала че баба стои в нашата стая и е слушала музика на телефона си и питала искаме ли и ние да слушаме но кака не е искала и тя е казала слушайте ма бабо (вкъщи не пускаме музика никаква и в същия ден аз бях направила забележка на приятеля ми че беше пуснал някаква музика на телефона си) после дошла някаква комшийка и казала абе момичета вече станаха 6 медеца от смърта на баба ви трябва да направите помен и в този момент баба се е разплакала и питала защо не сме и казали че е мъртва, тоест в съня на сестра ми тя е разбрала че е починала. Кака я е прегърнала и почнала да я успокоява че ние винаги ще я обичаме че няма да я забравим и такива неща после се е събудила . Нямам представа какво означава това да плаче баба, че е мъртва и да не го осъзнава. Може би душата и е още сред нас (нали така казват до 40 дни) и силно се надявам да е така. Да е видяла че баща ми също е бил в болницата и не можехме да я приберем вкъщи. Тя винаги е искала да си умре вкъщи, показваше дрехите, които искаше да и облечем, а дори не можахме да я видим и докоснем. Не заслужаваше с такива мъки да си отиде сама в болницата 😔😔😔😔

Просто защото много я мислите за това, че не е починала в къщи. Не го мислете, поначало те като починат казват, че за нищо не се сърдят. Ако пък беше в къщи, щяхте д съжалявате, че не е стигнала до болница.