Паническо разстройство-част 10

И бебето на групата да се включи ! На истина е адски важна подкрепата на семейството ! Моят "приятел" също е с ПА Родителите му са разведени а баща му е в Германия,но пък майка му се грижи много за него ! В момента ходи до Благоевград за разговорите си с психотерапевта и само той ме разбира ! Поздрави от мен следя ви   

Просто валериана спря да ми действа и само Ксанакса ме спасява.Колкото до разбирането от страна на близките,то има разбиране но никой не знае за какво иде реч-това болест ли е или състояние на душата, ту съм добре и бодра,а след малко............

JADE77, не не е болест, а състояние на душата и нервите. Някъде има проблем, дразнител, който е дълбоко скрит, и точно този проблем трябва да се извади и да се разреши. Трудно е сам да го намериш, може би в този случай би помогнал психотерапевт. Тук съм споделяла, че за себе си, аз зная къде е моя проблем, извадила съм го от душата си, но не съм го отстранила. Е, поне съм на ясно, от къде ми идва  ПА.

Посещавам психотерапевт но от скоро т.е. сега ще ми е трета среща,все още съм стигнала до нищото дано за напред........Но поне АД и Ксанакса ми помагат,а като се сетя какъв ужас изпитвах докато разберат че това са ПА ,но благодарение на ЛК, която ме светна ,че имам нужда от психо.съм по-добре,поне в известен смисъл,защото имам 2 деца и работя

Когато четох "Лечебната сила на барабана" бе обяснено, че човек има физическо и духовно тяло.Лекарите лекуват само физическото, а ритъмът помага за успокоение на духовното тяло.Капките на д-р Бах са насочени именно към страданието на душата.

уф, почти бях забравила какво е ПА. Не помня от колко теми съм спряла да пиша и чета. Викам си - отървах се. Но, не би  След дълъг период на стрес, проблеми, нерви и една изтощителна диета организмът ми се предаде. Косата ми капе, нервите ми са опънати и ей я на - днес ме споходи една хубава и продължителна ПА  Че даже и валериан вече нямам у дома.

Мда, стреса, натрупани пролеми , диета, организма ни играе лоша шегичка. Не ни прощава, че го натоварваме и хоп... ПА. Asioula, дай му малко спокойствие , било и с хапче.

И аз се записвам в тази тема ,тъй като  имам паническо разстройство от близо една година и се боря с него.

ох как не ми се ще да почвам пак с хапчета. от месеци не съм пила, че може и година да има. мразя ги. бях напълнила едно чекмадже с хапове, какво ли не ми изписваха. пиех, или временен ефект, или много странични действия. накрая ги зарязах и почнах с природни илачи и самоанализа. и бях успяла за много дълго време. Но, наистина проблемите напоследък бяха повече, а явно психиката не ми е толкова силна, изпуснах му края. а все си повтарях да не се ядосвам, че здравето е най-важно.
много е важно хората около теб да те подкрепят. добре че мъжът ми е минал през това и ме разбира. родителите ми ме побъркват. те са толкова прагматични, че изобщо не могат да разберат как човек може физически да страда от психично заболяване. като кажат, че съм психически лабилна и ми идва да вия.

Много се радвам ,че открих този форум и тази тема. Успокоих се,че има хора,които ще ме разберат и ,които ще могат да ми помогнат.   Аз мисля ,че знам каква е причината да се сдобия с това чудо ПР, знам ,че е от преживян стрес преди много години.
Много мъка преживях докато разбера какво ми е.Почти всяка вечер бях в спешното с много ниско кръвно ,почти изравняващо двете граници,трепереща и не можех да си намеря място. Лекарите там не ми помагаха не знаеха какво ми има.Даваха ми валериани ,които нямаха никакъв ефект.
Молих личната си лекарка за направление за психиатър,защото почнах да се съмнявам ,че нещо вътре в главата ми не е добре.Тя твърдо ми отказваше такова направление,била съм здрава.Цял месец съм ходила по мъките,постоянно викахме линейка, но всеки път едно и също-валериан или диазепам,които нямаха ефект.
Накрая добре,че личната ми лекарка отсъстваше,че си взех направление от нейната заместничка.Попаднах на много добър психиатър.Започнах лечение с ривотрил и серопрам.Слава богу дойдох на себе си.Ривотрила го пих много кратко,а серопрама го пия и до днес.

Diamante, и моето е от стрес. Един инцидент, който едва не ми струва живота го отключи. И аз, а вярвам, че всички тук сме минали през ада докато разберем какво ни е. За мен беше много трудно, защото, както казах в семейството ми е почти срам да имаш психически проблеми и не бях почти запозната с тези неща. Така, че представа нямах, че може да имам ПР.

Diamante здравей!
Asioula, това /ПА/ не е психично заболяване,....даже не е и заболяване, просто кризи на нервната система, отговор на организма с/у стреса. Ще се оправим. Няма начин, някой ден.

Така е, права си, не е точно заболяване, но си е страдание
тази статия ми хареса http://www.---цензуриран-спам---/samopomosht-pri-panichesko-razstroistvo.php
жалко, че излиза като спам, обяснява се много добре, а и това което ми харесва е, че се обяснява какво се случва в мозъка и че ..."Няма лекарство, което да действа непосредствено върху амигдалата.

Транквилизаторите забавят импулсите, които тя изпраща, а също действат на периферията, но това е все едно да пълниш каца без дъно. След спирането нещата са в изходна позиция. Антидепресантите, употребявани без да има депресия, действат по подобен механизъм, но дават и доста странични ефекти. /Във всеки учебник по психотерапия пише, че когато дадеш на човек който не е в депресия да пие антидепресанти, той изпитва доста неприятни усещания/.

Така, че ползването на лекарства без провеждането на психотерапия е най-сигурният начин  за хронифициране на състоянието на П.Р. А ,съвместно с нея удължават лечението почти двойно.
Това разбира се не означава поголовно да спрете медикаментите – но е причина сериозно да се замислите върху стратегията за преодоляване на П.Р. В нея мястото на лекарствата е изключително ограничено.

Най-лесният вариант бил лекарството отново да се върне и това започнало да се прави в голяма част от случаите. В това време фармацевтичните фирми се осъзнали – те имали едно прекрасно заболяване, при което лекарството ”трябвало” да се пие цял живот. И то не какво де е ”заболяване”, а такова което е с относително голяма честота и засягащо хора в млада възраст. А това означава много, много години прием, както и много, много продадени лекарства. Започнали да се поръчват изследвания, които да доказват по безспорен начин колко ефективни са лекарствата в сравнение с психотерапията, подпомагали се лекари и болници, които оставяли психотерапевтичната си насоченост и се правела реклама по радиото и телевизията все едно, че ставало дума за обикновен сладолед. И тъй като фармацевтичните фирми разполагали практически с неограничени финансови средства ”лечението” с медикаменти се наложило в световен мащаб.

Не се отваря..

Asioula,при теб поне половинката ти те разбира и имаш някаква подкрепа.Не ,че е хубаво това, че е минал през този ад,но поне знае за какво става въпрос.При мен майка ми се опитва да ме разбере,докато баща ми и приятелят ми искат от мен да се стегна и да престана да треперя, когато получа ПА. Никои не ме разбира и ми е много кофти.   Поне ви има вас.