Паническо разстройство-част 10

И ние с детето сме болни.От детската градина всичко се носи у дома.
Засега сме на Коризалия, Инфуцид и Назик.
Martinа, много точно обяснение!За съжаление прекалено много се съобразяване с роднините.

Martina и всички останали ! Адски много ви благодаря ! За първи път чувствам че на някой му пука за мен и моето здраве !  В чужбина ходенето при психотерапевт не е никак срамно,но в България е едва ли не самоубийство ! Идеш ли там ти вече си "психясал" ! Това е и явно виждането на майка ми ! Родителите ми не искат аз да се срещам с психотерапевт а пък камо ли те ! Много пъти цялото ми семейство (баби,дядовци и вуйчо ми ) са казвали на мама и татко че никога не ме изслушват и не ми дават право на дума ... и е така ! Когато аз се опитвам да кажа нещо винаги ме пресичат и започват да ми викат,понякога се стига до удари или не ми говорят в продължение на 1,2,3 и повече седмици ...  Всяко лято ходя на езикови училища в Англия и като отида там е сбъдната мечта... чувствам се адски добре далеч от тази скапана държава и от "окованията" ми ! Когато стане време за връщане обаче винаги плача ! ИСКАМ ДА СИ ОСТАНА ТАМ ДАЛЕЧ ОТ ТУК И ОТ ВСИЧКИТЕ МИ БЛИЗКИ И ПРОБЛЕМИ  Много пъти съм говорила с баща ми да заминем че аз ще уча а той ще работи,но не иска да ходи в друга държава дори и да е заради мен и образованието ми ... а майка ми не може да дойде защото има диабет 2 степен и тук инсулина и е безплатен и друго е .... Когато отида в Англия се чувствам сякаш там ми е мястото и съм на 7 небе от щастие и никой не може да ме ядоса с нищо ! Но имам още 3 години (и тази 4 ) докато замина а до тогава ако продължавам да живея така .... Да не мога да казвам НЕ ! Да върша услуги на всичките ми приятели и накрая да ме предават ... Да не мога да разчитам на никого .... може и нещата да станат по зле ! ;х Marina искрено се надявам да ме намериш в скайп или да пишеш по мейл защото много ми помогна и макар и отдалеч почувствах подкрепа ... skype : <the_lady_dancer> e-mail : gabbii97@abv.bg   

Моми4ета, смятам 4е е по-добре да се остави на лекар да прецени кое по-то4но предизвиква проблемите на punique8smille 
Да не забравяме , 4е всеки конфликт си има 2 страни .
Още пове4е , 4е доколкото съм 4ела, когато някой с подобрен проблем назове една при4ина, то обикновенно тя маскира нещо друго 
Обвиняване на родители, страх от болести ("...а мислиш ли , 4е ще ми мине .. " ми е до болка позната фраза ) - това може да со4и проблема, но може и да прикрива нещо друго  Не се знае къде то4но е проблема на моми4ето. Нека специалист да прецени   

Другата седмица сме на невролог и ще видим какво ще прецени той ( Ще пиша веднага като се върнем ! ),но аз си знам причината защото не се ядосвам лесно но "падне ли ми завесата" нямам спиране ! Благодаря   

И на мен "падне ли ми пердето пред очите", става страшно.
Вече 3 седмица без ПА.
unique8smille, предлагам да отидете на хомеопат, който работи с капките на д-р Бах. 

E сега вече ще ми са нужни субтитри тук  какъв е хомеопат-а ? Какво лекува ? И какви са тези капки ? 

П.П просто събирам събирам,събирам в мен и когато достигне връхна точка и избухвам тогава е дръж се земя !

http://aspenbg.com/test.php

n_alex76 Само такива неща да се чуват в нашия форум  . Колкото се може по малко да са хората с ПА 

  unique8smille, радвам си, че си почувствала далечната ми подкрепа, ще те потърся да си говорим още  Но е много хубаво, че си осъзнала някои неща - за това, че се потискаш, че не можеш да казваш НЕ, че притъпяваш емоциите си само да има мир. Щом го осъзнаваш, ще можеш и да го промениш, но трябва време. Ето, виждаш ли, мълчиш, мълчиш и в един момент избухваш...Човешкият организъм е така устроен, че да изхвърля излишното, задържаното, което го трови, все в един момент. Под формата на емоции. (За съжаление и под формата на болести често, доколкото знам). Той така се чисти. Няма как да му замажеш очите. И това да се потиска плача, смеха и изобщо каквато и да е емоция е много погрешно. Защото съм свидетел, че някои наистина така възпитават децата си. Те самите са стискали и потискали и според тях това е правилното. Да не показваш емоция, да не се разревеш пред някого, че какво ще си помислят/кажат хората.
Когато ти тежи нещо и ти се плаче, наплачи си се хубаво, пречистващо е.
Направи ми впечатление и това, което казваш за мълченето по 2-3 седмици от страна на родителите ти. Това ми е много познато, доста мъчително е, защото създава огромно чувство за вина. Особено пък в тази възраст, в която си.
Но както Severina_ каза тук, да - всеки конфликт си има две страни. Наистина, само специалист най-добре ще прецени цялата ситуация, като я погледне по-отблизо.

  n_alex76, по мои наблюдения и все повече доказателства за това, роднинските (кръвните) връзки често са едни от най-затормозяващите връзки. Не винаги, но често е така. Впоследствие намерих и едно много добро обяснение за това и всичко ми стана ясно.
Иначе, браво за хубавия период без ПА! Не съм чела много назад, където може би си споделила какви мерки взимаш за тях, но ще се върна да погледна, че ми е любопитно как се справяш 

  lina, и аз така като теб в един момент се осъзнах и започнах да се уча на тези неща. То каквото е отношението на човек към себе си, такова ще е и отношението на другите към него. Пък и е здравословно да се обичаш и да си егоист до някаква степен. Даже много здравословно (стига да не е в много крайна степен).

  ma14, Благодаря! 

Здравейте момичета,тькмо се радвах ,че от 3 седмици сьм без ПА и ето ти тази сутрин ,почти бях забравила неприятното и гадно чувство е гльтнах един Ксанакс т.е. дрогирах се както казва мьжо  :oop

Бе те няма да спрат ПА, еи така изведнъж, ама дано са по нарядко, пу,пу. Мисля, че така има по голяма вероятност да спрем да им обеъщаме внимание, то е трудно, ама поне след самата атака да влизаме по бързо в релси и така ще спрат наи накрая. Аз затова се моля 

E, JADE77, няма ли валериан? Ти направо ми сви сърцето. А аз вече мислих, че съм се справила.
И на мен понякога ми става малко лошо, но не е ПА, която имах.
Тези мъже само знаят да ни се подиграват.

Аз отдавна се каня да ви попитам как приемат мъжете ви тези състояния.Моят години наред не ми вярваше и съответно не ми помагаше.Дори веднъж ми каза,че просто не ми се ходи на работа и тъй като работя в болница не ми било проблем да си извадя болничен.Много се засегнах.Добре,че беше майка ми,да ми е жива и здрава,която излизаше навсякъде с мен докато ми подействат АД.След време не помня точно кога е станало,сякаш започна да ме разбира,да ме прибира с колата,когато се появят рецидиви.Но спомена от онези негови думи остана.Много е важна подкрепата на близките.Ако имаш до себе си разбиращ те човек,е съвсем друго.

За мен знаят, че имам проблем и не ми се подиграват, а се съобразяват. След като присъстваха за първи път на такава ПА и видяха за какво става реч, немислимо е да има и капка съмнение, че се лигавя, че преигравам...При мен има разбиране и това е част и от лечението, за което съм им благодарна. Много е важно самото семейство да те подкрепя, по този начин не се чувстваш сам в болката си. Във всеки един момент, мога да разчитам на тях за помощ. Много е важно семейството да те подкрепя и разбира. Не се чувстваш сам, а споделяш болката си заедно с тях.

Здравейте,бившият ми съпруг също не ми вярваше на моите залитаници и все ми повтаряше,че се преструвам,а когато и аз получавах паник атаки през 2003 и казвах на моята майка тя ми викаше да се стегна,че мъжът ми щял да ме зареже  въпреки,че беше свидетел колко ми е зле-майната и даже я мразя-по мои лични причини,добре,че сегашният ми приятел ме разбира и подкрепя това ме утешава и то много.

Бях споменала в по-старите ми постове,че направих курс по акопунктура и сега от залитаниците ми към лявата страна се обърнаха във противоположната ми посока-дясно.И от Наречен не усещам кой знае какво облекчение.Но аз мисля пак да отида,не вярвам че чудесата стават веднага и от първият път.

Преди 2 вечера и аз получих нещо като ПА,задушавах се и не можех да дишам,прималя ми и дишах бързо все едно съм бягала,това чудо продължи около 30 мин,взех валидол и капките на БАх.

това е от мен за сега,следя ви редовно.