Паническо разстройство-част 10

Миналото лято ми беше излязла някаква гадна екзема на крака, мислех че е алергия и какво ли не, но накрая отидох на лекар и познаи, било от ПР.  Така че и да кихна, от ПР е. 

gabriela1121  
Момичета исккам да ви попитам вие напълняхте ли от ПР?
Аз доста качих  . Като усетя глад в корема и веднага трябва да хапна защото иначе ще припадна  . Това ми е великата първа мисъл 

И аз така като почувствах глад и веднага се тъпчех с нещо, защото на мен пък един път от много напрежение покрай едни изпити, а и допълнително от тревожността и постоянното безпокойство, което съпътства ПР, ми беше паднала захарта и ми беше станало лошо и се получи 2 в 1 - бях почти припаднала от хипогликемията + ПА като "бонус" към нея. Почувствах тогава зверски, ама зверски глад и прималяване от глад. Знаех само, че трябва нещо да хапна. Добре че се появи един човек и разбра за какво става дума и ми даде захар. И постепенно взех да идвам на себе си. Даже линейка дойде. Оттогава никъде не тръгвах без да съм се запасила с вода, шоколади, захар и всякакви други боклуци. И никога не излизах без да съм яла нещо вкъщи и направо започнах да се храня по 100 пъти на ден, защото ме беше страх да не се повтори същото. То тогава ме беше всъщност страх от всичко. Да не стане това, да не стане онова. Но въпреки честото хранене, което често си беше и тъпчене насила, без да съм гладна даже, изобщо не напълнях, даже още отслабнах от стреса. През цялото време докато имах ПР си слабеех.

Стреса ме държи денонощно и поради тази причина трудно се храня. Аз съм от онези, които когато имат проблем спират на ядат. Мога да се храня само с банан и то един ми стига за два дни.  Лоша работа.  Ако реша да се храня, започвам да връщам храната, а това е още по - лошо. Пила съм и антидепресанти - не дебелея от тях, а би трябвало да качвам килограми. Вероятно и изгарянето на калории е по - силно при мен. Лошото е, че усещам как лека - полека ме обхваща чувство на безнадеждност. Все още се държа, но не зная колко време ще мога да удържа това положение. Трудно ми е. Това което ме спасява в момента, е да бъда сама. Никой да не ме притеснява, иначе бих изригнала във всеки един момент. Толкова малко ми трябва да се усмихна, а се оказва толкова трудно. Казах си!
На вас успех!

Аз сега си припомних, че всъщност при мен тъпченето беше като бях овладяла вече тревожността чрез АД. Иначе преди тях също нямах никакъв апетит. Страхът всичко потиска, тогава беше периода, в който се хранех насила и то по съвсем малко, защото много ми се гадеше от всякаква храна и ми идваше всичко да го повърна. Щом отворех очи сутрин, гаденето започваше, всичко ми се свиваше от онази постоянна тревожност и страх и като знаех и че трябва да се яде, че съвсем бях позаслабнала, ми ставаше още по-зле. Спомням си, че ядях едвам едвам и сълзите ми течаха. Беше ме страх от нощта, но и не исках да идва деня, защото трябваше да го прекарам в агония пак (аз доста време не излизах от вкъщи), да убивам времето, че и да ям насила. Това, което ядях най-лесно беше плодово мляко, понякога за цял ден и също банан. И аз съм от хората, които като са притеснени, разтревожени или имат някакъв проблем - спират да ядат. От АД не напълнях също.

Мила ma14, стана ми много мъчно като прочетох поста ти. Припомни ми моята изолация и самота тогава. При теб явно има доста дразнители, които са допринесли за твоето ПР. Фактът, че се чувстваш по-добре сама , го показва. Чувството на безнадежност го познавам до болка, за съжаление. Мен и до сега често ме обхваща, но не заради ПР, а заради много други неща. Гадно е когато трябва да се издържа нещо. Ужасно е. Може и си и в депресия, а идващият сезон доста влияе и допълнително потиска хора като нас. Поне при мен е така. Бъди сама тогава колкото ти е нужно и ако имаш тази възможност. Не знам какви мерки взимаш за ПР и изобщо взимаш ли освен изолацията, за да нямаш ПА, но има изход, повярвай ми, стига да го искаш наистина и с цялото си сърце. Знам колко е трудно, но ИМА ИЗХОД! Не се предавай! Ще има отново усмивка на твоето лице! Потърси начин да се оттървеш от това заложничество, защото начин има. Аз съм живият пример за това. Нужно е действие, работа върху себе си, най-добре с помощта на специалист, озъзнаване на много неща за себе си и следователно работа върху нещата, които трябва да се променят - в теб и нещата около теб. Надявам се да не се подразниш от това, че си позволявам да ти давам съвети. Но съм съвсем добронамерена

 Вярно е, че понякога тези уж лесните, малките за правене неща, като това да се усмихнеш, се оказват толкова трудни. Не се отчайвай, с теб сме!

Има една мисъл на Чърчил - "Ако минавате през Ада не спирайте да вървите."

Все някога се излиза от тунела. Всичко се променя, нищо не остава същото, така ще стане и при теб в положителна насока.

Прегръщам те! 

Здравейте мами  Отново съм аз вчера бях на невролог и каза  ,че е хормонален дисбаланс и че може да ми е паднало кръвното .... а аз изрично му казах,че кръвното в деня на "злополуката" ми е мерено поне 10 пъти в интервали на 30 мин и ми си беше нормално ... Не останах очарована от "диагнозата" му не може за 2 седмици 2 пъти да ми става така и да ми каже че е хормонален дисбаланс 

Преди 2г. и половина изживях ужаса на ПР. Няма нужда да изброявам какво ми беше, повечето от вас знаят. Но ще ви кажа какво се случи сега след всичкия този ужас. МИ ДОБРЕ СЪМ ! И ще ви кажа как, с "майната му" на всичко. Но не просто да го кажеш трябва да го почувстваш. И най важното да се изправиш срещу страховете си !!!!
Ще ви кажа как започна моята победа над ПР.
От началото почнах да правя по малко неща които до този момент изпитвах трудност да направя. Започнах с ходенето до магазина, които се намира на 50м. от вкъщи. Преди това не можеш и да си помисля че аз ще изляза от нас и ще отида до магазина САМА, само при мисълта ми ставаше лошо. И така започнах постепенно. От начало ми ставаше зле по пътя и се връщах, след това започнах да стигам до него. По пътя си представях какви ли не картинки, от линейки до полиции и т.н.т. Но с течение на времето започнах да ходя  сама до магазина. След това започнах да ходя при една моя приятелка която работи близо до дома ми. Щом отидех и малко след това започваше да ми става лошо, след което веднага се прибирах.  И така много пъти....  Докато един ден не ми писна от всичко и се изправих пред него (ПР). Казах си "не си по силно от мен няма да ме победиш, няма да ти се дам"  И "му" казах: Хайде да видим дали ще ме погубиш, дали ще припадна, дали ще ме задушиш- искам да видя. В този момент се почувствах адски силна. Почувствах от години насам, че за пръв път държа нещата в своите ръце. Че то не ми контролираше живота, че аз съм тази която ще казва на съзнанието си какво трябва да прави, а не някакво си несъществуващо нещо. При което поостанах при моята приятелка не зависимо от това че бях получила ПА.
Така аз обявих война на ПР. 
Започнах с други неща, да излизам на заведение, да излизам с детето САМА, да ходя на плуване, дори на дискотека – само с приятели, без някой роднина. Всичко това стана постепенно но с много инат. Станеше ли ми лошо, веднага предизвиквах моите „войници“ да  се отбраняват. И лека-полека му свикнах.
Не казвам че съм се възстановила на 100% но на 90% - да.
Това беше много дълга и изтощителна война, но мога да твърдя че ГО победих. Да, има си своите  бунтове, но те не са нищо на фона на тази битка която проведох и това което беше преди това.
Трябваше ми много дълго време за да разбера, че това не нищо. Това не е някаква болест която ще ме погуби, не е нищо – А мен от нищо не ме е страх.
Помогна ми много и мисълта за моите близки. Това че вече за тях се бях превърнала в едно мрънкащо и постоянно оплакващо се същество. Заради моите приятели, заради това че когато се срещахме с тях, аз говорех само за болести и доктори и така леко по леко ги отблъснах.
За мен самата, заради това което бях и което пак исках да бъда. Най – вече заради моето дете, защото не желаех един ден да му кажат, майка ти е луда. Защото обществото ни е такова, че в днешно време много малко хора биха направили разлика между ПР и лудост. И много лесно биха нарекли някого луд.
За това моят съвет е следният – ЯЖТЕ, ПИЙТЕ, НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ И ГЛЕДАЙТЕ С УСМИВКА НА ЖИВОТА. Има хиляди онко болни хора, на които им остават броени дни до края, а гледат на живота, така все едно той никога няма да свърши. Нима не искате един ден, когато се обърнете на зад да видите хубави моменти или искате само доктори и диагнози. Осъзнавайки че живота е минал.?!
 Тази вечер като се приберете, сипете си една чашка бира или там каквото обичате (много помага за отпускане), пуснете хубава музика или нещо друго което ви доставя удоволствие. На сутринта нагримирайте се, облечете си хубавите дрехи и ще видите че лека полека ще свикнете с това хубаво състояние, колкото и да ви е трудно от начало. С всичко се свиква, но ние сме научени да свикваме само с лошото – е не е така, може и с хубавото да се свикне само трябва да си си сложите „душа на мъка“ и всичко ще потръгне с нови положителни емоции за вас и вашите близки:)
  за всички паники

 може. но вероятно не ти изнася на сценариото. то уж е в твоя полза, но по-добре стъпи на земята, послушай на 4овека най-простото обяснение и не се вкарвай в този филм, защото не знам дали ще накараш "виновните" да страдат, но ти със сигурност няма да се оттървеш леко. 

Момичета, нахлувам в темата ви, извинявам се за което. На ден по няколко пъти вдигам температура от порядъка на 37 - 37,2 най-много. Много бих искала да чуя вашето мнение дали този симптом може да се дължи на ПР? Всички изследвания са ми супер! Пускала съм и CRP, пълна кръвна, утайка, урина, захар, хормони ........ При някоя от вас има ли го това нещо? Благодаря ви предварително и пак се извинявам за нахлуването.   
П.П. Вдигането и свалянето на температурата прилича на - топло ми е, студено ми е, топло ми е, студено ми е ...

Lady*N И аз имах един такъв период, но после се нормализирах. Направи си и едно изследване за АНТИ ТПО И ТСХ защото като четох за тях пишеше че е възможно да има леко повишаване на Т ако нещо не е в норма. Ако и те са ти наред значи ще чакаш да отшуми 

svetla_80 Какво стана? Ходи ли на ендокринолог?
 Аз днес ходих и ми казаха че щитовидната ми жлеза е добре и нямам възли. Засега нищо не ми изписа освен селен. Но ще питам терапевта дали да го вземам че много лекарства станах на клона 

Здравейте мили момичета. Вече 20 години се боря с ПР, дори се чудя дали да не го нарека ОКР с временни затишия и отново бурни избухвания. Докато бях в София се почувствах добре, но ми се наложи да се върна в провинцията и 2 години останах без работа. Преди 2 месеца получих поредица от доста силни панически атаки и реших да се върна към любимия си стимулотон, който бях използвала няколко пъти преди. Но за мое изумление  кризите се усилиха и 10 дни ходих като полудяла. Преди 2 седмици, обаче спечелих конкурс за работа, за каквато винаги съм мечтала. И още от първия ден започнаха зверски панически атаки. Реших през почивните дни да взема ксетанор, обаче кризите бяха толкова жестоки, че 2 дни не можах да стана от леглото, бях като вдървена. Спрях го за да мога да отида на работа. И сега не знам как да постъпя, пия през ден лексотан или ксанакс, колкото да не се изложа пред колегите ми и да разберат че страдам от ПР. Но знам, че не мога вечно да продължа така. Направо съм в ужас. А след две години престой в къщи, не желая да изгубя мечтаната си работа. Помогнете ми, моля ви, мисля, че загивам.

Здравей Джей Ло,не съм ходила при личния доктор защото отсъства,при първа възможност когато се появи на работа ще отида.Ако не се лъжа утре трябва да е..

alinnna, вероятно лекарствата, за които споменаваш са ти изписани от психотерапевт. Може би е добре да се обърнеш пак към него/нея, за да ти помогне в този толкова важен момент за  теб. А новата работа, колкото и да е желана, е ново преживяване, което както приятни емоции създава и стрес дали ще се справиш с нещо, което толкова много си искал и вече го имаш. Успех!  

Джей Ло, благодаря ти за включването, но температурата ми вече не я чакам да отшуми, от 3 години е. А ТСХ съм пускала - идеално е. Всички изследвания са ми идеални. Лекарите вдигат ръце вече и ми казват, че била на нервна почва тази температура. Ок, ама така живее ли се ... И ако е на нервна почва какво правим? Ами ... явно не е ПР след като само от хормона може да се случи така, че да се вдига Т.