Паническо разстройство-част 10

Преди 2г. и половина изживях ужаса на ПР. Няма нужда да изброявам какво ми беше, повечето от вас знаят. Но ще ви кажа какво се случи сега след всичкия този ужас. МИ ДОБРЕ СЪМ ! И ще ви кажа как, с "майната му" на всичко. Но не просто да го кажеш трябва да го почувстваш. И най важното да се изправиш срещу страховете си !!!!
Ще ви кажа как започна моята победа над ПР.
От началото почнах да правя по малко неща които до този момент изпитвах трудност да направя. Започнах с ходенето до магазина, които се намира на 50м. от вкъщи. Преди това не можеш и да си помисля че аз ще изляза от нас и ще отида до магазина САМА, само при мисълта ми ставаше лошо. И така започнах постепенно. От начало ми ставаше зле по пътя и се връщах, след това започнах да стигам до него. По пътя си представях какви ли не картинки, от линейки до полиции и т.н.т. Но с течение на времето започнах да ходя  сама до магазина. След това започнах да ходя при една моя приятелка която работи близо до дома ми. Щом отидех и малко след това започваше да ми става лошо, след което веднага се прибирах.  И така много пъти....  Докато един ден не ми писна от всичко и се изправих пред него (ПР). Казах си "не си по силно от мен няма да ме победиш, няма да ти се дам"  И "му" казах: Хайде да видим дали ще ме погубиш, дали ще припадна, дали ще ме задушиш- искам да видя. В този момент се почувствах адски силна. Почувствах от години насам, че за пръв път държа нещата в своите ръце. Че то не ми контролираше живота, че аз съм тази която ще казва на съзнанието си какво трябва да прави, а не някакво си несъществуващо нещо. При което поостанах при моята приятелка не зависимо от това че бях получила ПА.
Така аз обявих война на ПР. 
Започнах с други неща, да излизам на заведение, да излизам с детето САМА, да ходя на плуване, дори на дискотека – само с приятели, без някой роднина. Всичко това стана постепенно но с много инат. Станеше ли ми лошо, веднага предизвиквах моите „войници“ да  се отбраняват. И лека-полека му свикнах.
Не казвам че съм се възстановила на 100% но на 90% - да.
Това беше много дълга и изтощителна война, но мога да твърдя че ГО победих. Да, има си своите  бунтове, но те не са нищо на фона на тази битка която проведох и това което беше преди това.
Трябваше ми много дълго време за да разбера, че това не нищо. Това не е някаква болест която ще ме погуби, не е нищо – А мен от нищо не ме е страх.
Помогна ми много и мисълта за моите близки. Това че вече за тях се бях превърнала в едно мрънкащо и постоянно оплакващо се същество. Заради моите приятели, заради това че когато се срещахме с тях, аз говорех само за болести и доктори и така леко по леко ги отблъснах.
За мен самата, заради това което бях и което пак исках да бъда. Най – вече заради моето дете, защото не желаех един ден да му кажат, майка ти е луда. Защото обществото ни е такова, че в днешно време много малко хора биха направили разлика между ПР и лудост. И много лесно биха нарекли някого луд.
За това моят съвет е следният – ЯЖТЕ, ПИЙТЕ, НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ И ГЛЕДАЙТЕ С УСМИВКА НА ЖИВОТА. Има хиляди онко болни хора, на които им остават броени дни до края, а гледат на живота, така все едно той никога няма да свърши. Нима не искате един ден, когато се обърнете на зад да видите хубави моменти или искате само доктори и диагнози. Осъзнавайки че живота е минал.?!
 Тази вечер като се приберете, сипете си една чашка бира или там каквото обичате (много помага за отпускане), пуснете хубава музика или нещо друго което ви доставя удоволствие. На сутринта нагримирайте се, облечете си хубавите дрехи и ще видите че лека полека ще свикнете с това хубаво състояние, колкото и да ви е трудно от начало. С всичко се свиква, но ние сме научени да свикваме само с лошото – е не е така, може и с хубавото да се свикне само трябва да си си сложите „душа на мъка“ и всичко ще потръгне с нови положителни емоции за вас и вашите близки:)
  за всички паники