Любопитно ми е.
И сега като не съм потърпевша, какво, по-добре да си трая, а? Ами аз виждам каква трагедия е в България с този алкохолизъм и наркомания. На мен не ми трябва да ми дойде един проблем в къщата, че да започна да го разбирам. Тези хора са жертви, както и техните близки. По телевизията /тъкмо преди малко минах покрай една такава тема/ алкохолизма се представя за смешен и по този начин още повече се рекламира. Аз живях две години и половина в България и никъде не срещнах по телевизиите сериозен разговор за тези проблеми.
Това е болест. Аз твърдя, че хората в България масово са загубили чувството за милосърдие. Сега се усещам, че мога да пиша още много, но няма да има смисъл. Накратко, към болните трябва да се държим като към болни. Аз познавам жена на моя възраст, около 40, която вече 13 години се грижи като майка за съпруга си наркоман. Толкова грижи този човек сигурно не е получавал и от собствената си майка. Любовта прави чудеса.