Пъб "Добре дошли в Рая" (кафене на езиколюбителите - 3)

Много си умен.  Синтаксис, я, не е агрохимия.

Оу, много интелектуално сте го подкарали...

Не мога да се сдържа. Чета нещо в един друг форум и попадам на следното: be nine.  превод?

Това пожелание ли е или просто benign на вашенска шльокавица? 

Benign. Тренда се разпространява...

Отврат. 

Di? Като Ди? Не може да бъде 

Добро какво е там, щото утро явно не е.
Много кротко, много со благо минават петък, събота ... в пъба 
Аз пък си кОпам. Да не остане кътче непрекопано!

Добра събота  
Ида тука с бръчки на челото и с уморен от недоспиване мозък. А недоспиването се дължи на това, че цяла нощ мислих, тъй де, опитвах се да мисля. Снощи с едни дружки на по чашка дискутирахме разни неща и понеже отговор на възникналите въпроси не намерих (въпреки целонощното будуване), та рекох да питам тук сведущите с надеждата да ми помогнат.
Такаааа....

1. Смятате ли, че пълният член трябва да отпадне, тъй като не дава(л) никаква полезна информация (освен че посочва подлога в м.р.)? Какъв проблем би се появил при отпадането му и изобщо би ли имало проблем?

2. Как са възникнали падежите, при положение че са съществували в много езици, а в някои от тях все още съществуват (как така в различни държави изведнъж са решили да използват сходни граматически форми?)? Защо е било необходимо да се усложнява езикът с тях и изобщо какво е предназначението им? Можело ли е без тях? Доколкото ми е известно и в нашия език е имало, но са отвапднали. Следователно май може и без тях   Някой писар през средновековието ли е решил да усложни дадения език, за да може изказът на образованите да се различава от изказа на простолюдето?

3. Защо в българския употребата на звателен падеж по отношение на женските имена се смята за обидно, а при мъжките не? Ако се обърнеш към жена с Десиславо, Майо, Диано, Теодоро и пр. звучи така, все едно ще се караш на съответната жена. Обаче при Иване, Петре, Стефане, Мартине и пр. не звучи по този начин. При женските имена само в някои случаи на галено обръщение се използва без да звучи с укор - Миме, Галче, Кате и пр.

Много, ама много ще съм ви благодарна, ако ме просветлите по тези въпроси.
Връщам си под формата на баница със спанак и сирене.  

1. Аз си харесвам пълния член, лично мнение, но друго си е с пълен член. Предполагам, че съм консервативна, но ще ми е неприятно да го премахнат.
2. Нямаше ли два вида езици? При едните (като английски) се използват Предлози, а при други, като в руския, се използват падежи.
3. Нямам идея!

1. Аз съм си за употребата на двата члена.
2. Липсата на падежи е еволюция на езика. Всички езици са ги имали, но как са възникнали не знам. Вероятно прибавянето на окончания е чисто смислово, преминало в най-обикновена граматика после. Така си го обяснявам аз. С развитието на езика, някои са се отказали от падежите и са ги заменили с предлози. Което не означава, че езиците, в които все още съществуват падежи са по-слабо развити, а просто са... как да кажа, по-ориентирани към форма, отколкото към съдържание.
3. Лично за мен обяснението е в окончанието -о. Звучи ми грубо някак. Не е само в имената, виж разликата между "Глупако!" и "Глупаче!"

1. Фактът, че посочва подлога за мен никак не е незначителна информация. Това е ролята му - да разграничава частите на речта една от друга. В противен случай директно да минем към отмяна на всички окончания, за кво са ни? Все някак ще се досещаме.

2.  
Синтетичните езици (падежните) са по-стегнати някак, харесва ми как изглеждат. Но падежи мразя до обрив.

3.
И аз тъй мисля.

Обичам да сме на едно мнение.

В снощния разговор аз също бях за оставането на пълния член, обаче насрещната страна ме контрира, че ако отпаднел нямало да има никакви пробреми с разбирането, тъй като и без членуване ще бъде ясно за какво става въпрос и нямало да има никакво объркване и погрешно разбиране. Един вид пълният член е просто излишно утежнение на езика, което дава несъществена информация и без което спокойно може да се мине. Не бил например като запетайките, от чието наличие или неналичие зависи смисълът в изречението.
Например изречението "Мъжът, който върви по улицата, е брат ми" и изречението "Мъжа, който върви по улицата, е брат ми" смислово са еднакви и било все едно дали има или не членуване. То било просто излишно утежнение, непроменящо значението и непредизвикващо объркване.

Пък аз понеже не можах да се мотивирам защо искам да остане пълният член, мислено се заканих за ви питам вас и другия път да знам какво да кажа  

Не знам, Розе... Аз лично не виждам защо трябва да се търсят аргументи за общоприето правило. По същата логика може да махнем и Й или и удареното ѝ, защото и само с обикновено И ще става ясно за какво говорим. 

Хехе, ама не всички изречения са такива, забравя твоята събеседничка. Какво правим с например "Мъжа, който уби брат ми", м? Я я питай. Трябва или пълен член или местоимение в падеж (не знам какъв  ), а най-добре и двете. Пак казвам: информацията не е несъществена, ако и да изглежда така в очите на лаика. А кое точно е утежняващо при това окончание на пълния член? Много ми е интересно. На никого не се е откачила ръката от писане на две, вместо една, букви.

Начи, ся, понеже влязох на скорост, напълно подкрепям Стивън Фрай в мнението му, че езикът се развива адски динамично и е безсмислено да призоваваме за пуризъм и застой. Но, когато това развитие е погрешно разбрано и започне да засяга фундаментални правила, манджата става с грозде.