Пепел от рози по БТВ-17

Дъгичке,  аз също днес прекарах целия си ден вкъщи и се занимавах с домашни задачи. Не съм си показвала носа навън, то изобщо не можеше да се диша.  А пък климатикът намери точно кога да се развали.. Добре, че от утре ще поразхлади малко. То е хубаво да е топличко, но чак пък такива жеги - това вече е прекалено.

Като каза, че си гледала 51-ви епизод, се сетих, че и аз не съм гледала последните серии, които излъчваха по БТВ, повече от веднъж. Така че утре ако намеря време може и да си ги припомня.
То и аз не съм излязла от нашия сериал /то влезеш ли веднъж - излизане йок.  / Но друго си е да го гледаме по ТВ-то, после да си го коментираме тук.. знаете как е.


Ами така е.. обичам често да се ''пременявам'' с нови дрешки.  Красавец е Къванч, определено. 
Тези от ляво са от сериала ''Малки Сладки Лъжкини'' - Ария и Езра. 

Аз ще ви оставям. 
Лека вечер и спокойна нощ.
До утре!

Ани, , ако имаш време гледай и ти 51 еп. ,много, ама много е интересен и наситен с много събития. Аз утре съм свободна,защото съм отпуска и ще приготвя снимките и може да коментираме. Надявам се и другите момичета да се появят.

Хубава вечер ти пожелавам!

 До утре!
Още един красавец...

                         

Здравейте!

Ани, Дъга,  
И аз съм тук, всъщност из форума в темите...
Днес и аз наминавах, но явно сме се разминали. Обаче, знаете ли какво си мислих...
Може би още от преди ден, когато Марта, написа, че е тихо при нас...
Днес докато се разхождах из темите и гледах как се нижат постове след постове, които трупат страници, се сетих за нас тук...
Да, в момента сме малко, страничките трудно се прехвърлят, но това ли е критерий една тема да е с пулс? Какво е всъщност активността в една тема? Кой и какво я прави активна? И какво да разбираме под активна?

И нали от няколко дни сме на вълна поезия...веднага ми изплуваха два стиха от стихотворение на Е. Евтимов...
Обич за обич...само два стиха от него...
...
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,
но сложи две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Аз, много се радвам, че тук, всеки един пост има мисъл, изложена в мнение, аргументирано, интересно и полезно за всеки който ще го прочете. Има своя неповторим облик и визия...и най-важното дава пространство и свобода на всеки един следващ или предходен, независимо, дали са на едно мнение или не.
Уважението и зачитането, което е в основата на всеки пост, носи и едно спокойствие на духа, на мисълта, спокойствие да напишеш всичко, така, както си го почувствал и гаранция, че ще бъде прието и разбрано.
Може да са малко на брой постовете, но това, което е в тях е много, стойността им се измерва по други не количествени показатели.

Затова, не се притеснявам, че е тихо и страничките бавно се прелистват...

Приятел е и този с който, дори да помълчиш е приятно !

На мен и мълчанието и тишината понякога тук, ми е приятна, не ме плаши, защото ви намирам в постовете, вие сте в тях, заедно със споделените си мисли и емоции.!

Май, пак ме удари "философска" вълна...

Дъга,  
Утре ще гледам и аз еп. 51-ви.
За да съм на линия вечерта.

Да помоля само за линк към него/който го има/ че не съхранявам нищо на компа.    

И на мен ми липсват останалите, но и аз, като Ани съм в очакване за нова среща с тях!

Ани, Дъга, благодаря ви, момичета,   че сме част от тази тема и сме заедно!




Спокойна почивка, и до утре!  

Марги 

Да знаеш,че много обичам да те удари "философската" вълна, както ти я наричаш. Простичиките неща ги описваш така красиво ,че ми доставяш голямо удовоствие. Как да не ми липсваш,кажи?

Споделям написаното от теб за нашата тема и списващите в нея. Аз се чувствам по същия начин и се радвам,че ви намерих.


Много харесвам Евтим Евтимов, а това е едно от любимите ми стихотворения. Песента по него също е хубава.

.

Поразарових малко из нета, че и аз не пазя нищо ,защото съм си свалила сериала на лаптопа,намерих ето това. Как не са ги блокирали от БТВ още, не знам. Да не яхам пак метлата.

http://pepelotrozi.tv/episode/watch/51

http://www.keyfiseyir.com/bg/watch/662/fatmagulun-sucu-ne/51

http://pepelotrozi.tv/episode/watch/51

Лека и спокойна нощ и на теб!

До утре!

                         

ДОБРО УТРО, МОМИЧЕТА! 



                                           

С пожелание за успешна нова седмица с много красиви моменти и слънчеви усмивки, за да изпратим август месец подобаващо и цветно!

                                       


По-хубавото Утре предстои...
И има вероятност да го хванеш...
То може би е между Аз и Ти...
И на една усмивка разстояние...

То може би се случва и сега -
когато светло чувство те огрява...
Достатъчно е да прошепнеш: "Да!"
И в ново Утро просто да повярваш...

По-хубавото вечно предстои...
За теб, за мен. Или за други хора...
И затова с усмивка го благослови!
И остави прозореца отворен!...

Марин Тачков

                   


                   

Здравейте, момичета. 

Пожелавам ви новата седмица да започне с едно много хубаво начало и така да свърши до края. Все пак това е последната августовска седмица, нека й се насладим. Лятото си отива, но не и спомените и хубавите преживявания. 



А и с месец септември може и да дойде стартът на нашето сериалче, кой знае. 

Марги,  и аз си мислех същото, което ти сподели. Вчера и аз разглеждах други теми във форума, и да.. там страничките се пълнят по-бързо, има повече хора, но наистина.. това ли е най-важното?! Мисля, че не.  Няма да казвам коя, но общуването в една тема ми направи грозно впечатление. Да, там имаше доста мнения, страниците се пълнеха бързо, но.. какво забелязах аз. Там има разделяне на лагери, едните са за един герой, другите за други. И така започват да се джафкат. Този е по-добър, не, другия е по-добър. Няма изслушване, няма съобразяване с другите мнения, не се говори с добър тон.
И ето тук си мисля.. може да сме малко, но всички се изслушваме, няма караници, дори и понякой път някой да прекали с мнението си, се извинява и слага край на спора. В една тема е важно точно това, на хората да им е приятно да са заедно, да си общуват като се изслушват. И какво като при някои други теми страниците бързо се пълнят с постове, ако те са пълни с обиди? Нима това е целта на една тема? Не мисля. Важното е на хората да им е приятно, че са тук и че са заедно. И аз наистина се радвам, че ви намерих. 

Дъгичке,  довечера ще изгледам 51-ва серия.   
Благодаря ти за линковете. 

До по-късно.
Изпращам ви много целувки! 

Снимки от 51 оригинален епизод. Станаха наистина много, но в този епизод май всяка минута е важна.

Момичета привет 
Аз от три дни съм на море и не ми остава много време за нет.
Напоследък ме вълнува предимно новия проект на Енгин и много ми се иска слухът да се потвърди.
Дъгичке  набързо си преговорих епизода с твоите стоп-кадри. За мен една от най-силните сцени в целия сериал е тази с тълпата скандираща името на Фатмагюл пред съда.
„В началото бе като шепот... а после се надигнаха и други гласове”
Все още тази сцена предизвиква сълзи в очите ми и кожата ми настръхва.

Желая ви хубав и усмихнат ден 

Здравейте!

Лятото се стяга леко, по-леко...за път...
Засега само подрежда топлите си и слънчеви дни...грижливо и един по един...като багаж...
Приготвя се за дълъг път, път далеч от нас...до догодина...

Навяват ли ви такива мисли лека тъга...на мен-да...

Обаче и в същото време имам едно странно усещане за една среща в очакване, в очакване на есента...като среща със стар приятел...И се усмихвам...колко топли емоции има и тя за нас...колко красота в багрите си...

Така е устроен света, така е в природата, така е и с нас...разделяме се с нещо и някой, но те са оставили трайни следи, спомени, достатъчни до следващата среща...Следваща среща винаги е специална... ако първата е очакване с надежда, то следващата винаги е очакване с жадуване...



Една раздяла...може да означава и една нова среща...с нещо и някого в бъдещето, но с нещо и някого от миналото.
Настоящето е това, което ще осмисли всичко...ще направи тази връзка, между миналото и бъдещето...именно в момента и мига днес.


Ани, Дъга,  

Ани,  
Така е, но аз не бих искала да коментирам другите теми. Аз и затова споделям по-скоро как усещам при нас нещата.
И мисълта ми бе в крайна сметка именно в това...че тук дори и само един, два, три поста, могат да ти дадат материал, теми, идеи, които да провокират мисълта ти, да я поведат далеч...и то за дни напред...
Тук няма роля количеството, а качеството, не колко а, какво си прочел...поне за мен.

Та, така...ама да не се отплесвам...

Дъга,   огромно благодаря за епизода в снимки от сцени. Знам, колко е трудоемко.
Благодаря, че го направи и сподели за всички нас!

Имам малко работа, но довечера съм на линия за коментар на епизода.

Някакво планче от теми да си направим или за епизода като цяло?

Хриси,  

Приятна почивка на морето! Да знаеш, че ни липсваш...


Хриси, безспорно и за мен е така.

Момичета, до по-късно...хубав ден...от уловени мигове!

Мислех да оставя коментарите на вас, но  не мога да се сдържа и ще драсна няколко реда. Бях забравила колко е вълнуваща тази серия. В нея наистина няма пълнеж, всяка минута е важна. Случват се изключително важни събития за всеки един от героите.
Започна началото на края на Яшаран, примката около врата им се затяга и вече започнаха да жънат бурите ,които са посели.

Много неща ме накараха да се разплача,ще се опитам да ги изброя:

1/ Започвам с най-вълнуващия, множеството хора, които се бяха събрали пред сградата на съда, за да подкрепят Фатмагюл в нейната борба. "Фатмагюл, не си сама, никога вече не ще крачиш сама”, скандираха те, а виковете им се чуваха и в съдебната зала.Тя имаше и подкрепата на семейството си, всички важни за нея хора бяха до нея. Керим за първи път усети какво е да имаш семейство, макар и да не го признаваше – Фахретин и Дениз бяха до него и го подкрепяха.

2/ Много ме развълнува Керим на гроба на майка му в Измир, когато й казваше че все още много го боли и не се е научил да прощава. Както и думите на Фахретин към сина му,че дълго е страдал и се е измъчвал, но е простил и на Енисе и на Мерием в момента ,в който го е видял. Че той е техния подарък за него.

3/ Денис,която беше дошла да се сбогува с батко си и семейството му. Беше хем тъжна,че се разделят ,хем малко обидена от неговата непримиримост и упорство към баща им.

4/ Поплаках си с отчаяната майка Леман на гроба ни сина й. Тя взе правилно решение да разкаже истината за извършеното от Вурал.

4/ Този път ми дожаля и за Ердоан. Вече се сблъска с последиците от постъпката си. Все още се надяваше,че може да се измъкне от правосъдието благодарение на манипулациите на семейството си. Но пък съдбата го застигна като му изпрати тази любов към Нил, която нямаше как да се осъществи. Болката , която изпита и сподели с най-близкия си човек, майка си не можа да му помогне да разчете знаците и потъна в самосъжаление,вместо да постъпи правилно. Повече шансове да спаси душата си едва ли ще има.
За Нил също ми беше мъчно. Явно наистина се беше влюбила,щом положи толкова усилия да се увери,че това което се говори е истина.  

5/ Първото „татко” на Керим към баща му, казано в присъствието на Фатмагюл в самия край на серията.

Има още моменти, но ще спра дотук.

В серията много ми хареса откровения разговор на Фатмагюл и Керим след посещението при психоложата и обещанието им отсега нататък да си казват всичко и да си имат доверие.
Хареса ми също и онова „Забрави ли, че винаги има надежда, още я има”, което каза Керим на Фатма след отлагането на делото, когато тя му каза плачейки,че вече няма сили.

Малко свежест в този сериозен епизод донесе урока по кормуване на Керим. Както и този нежен жест, който пропуснах във фоторепортажа.

 


Спирам дотук и оставям останалото на вас.

До по-късно!
                    
п.п. Хриси, привет и приятно изкарване на морето! Дано там да е слънчево,че при нас е мрачно и вали.


Марги, пак ме накара да се усмихна,благодаря ти. Аз лятото не бързам да го изпращам, все още предстоят хубави мигове, сигурна съм. Но си права, че всеки сезон има хубави страни, само трябва да имаме очи да ги забележим.

Марги, когато имам свободно време , както е сега това го правя преди всичко за свое удоволствие. Часове наред съпреживявам всеки един момент и ми е изключително приятно. А като го споделям с вас удоволствието ми се удвоява.

Хубав ден!

Марги, Дъгичке    благодаря за пожеланието.
Времето е прекрасно, няма едно облаче, а водата е като чай. Време е да се понасям обратно към плажа, че обедната ми почивка свърши 

Момента с Мука си го архивирам надлежно 

Здравейте отново. 

Дъгичке,  благодаря ти за снимковия материал. Уловила си всеки важен момент, браво! 
Наистина в този 51-ви епизод се случиха доста интересни неща и то много важни за развитието на сериала. И мен тези неща, които ти си описала ме разчустваха, а някои дори разплакаха.
Много важен момент беше, когато Фатмагюл разбра, че не е сама, когато онази тълпа викаше за нея. Не знам какво ми стана тогава, но много се разчуствах.. и в същия момент много се зарадвах на подкрепата от тези хора към Фатмагюл.

Хриси,  хайде и аз ще ти пожелая приятна почивка. 
Имаш късмет, че времето на морето е много хубаво, тук при нас в момента си е истинска есен. Силен и студен вятър, дъжд и е много мрачно.

Марги,  така е, дори и есента е красив сезон. И тя си има предимства. Както каза Дъга

Каня ви на следобедно кафе.  Заповядайте.

Момичета здравейтеееееее   в момента просто нямам думи да говоря защото съм под влияние от преживянето   въобще не ми се пребираше към България ама въобще . Дания е е толкова красиво място    
Започвам да си разопаковам багажано съм на линия страшно много имам за разказване но съм доста уморена от пътя и ще го оставя за утре подбробния разказ . И да знаете че 51 епизод е един от любимите ми и с такава положителна нагласа ме изпълва . Разопаковам ли багажа съм на линия за коментари по сериалчето ни .

Хриси Приятна прекарване на морето и положителни емоции .

Ани   Целият ти профил много ме радва .

Ангелче,  добре си се завърнала.
Много се радвам, че си си прекарала хубаво в Дания, знаех си, че ще ти хареса. 
Нямам търпение утре да ни разкажеш по-подробно за преживяното там. 


Благодаря ти, мила.