Asioula, и аз да споделя. И двете ми деца учат в София. В общи линии им звъня всеки ден вечерта, но понякога се случва да пропусна. Работата ми е нервна, натоварваща, случва се да не ми е до разговори. Като пропусна, на другия ден почва да ми липсва обаждането. Понякога се чуваме по повече от веднъж - например дъщеря ми готви нещо и час през час уточнява как става. Синът ми ако не го набера никога не взема инициативата да се обади, ама никога.
Виж целия пост
питане до родителите на пораснали деца
- Публикувана: 17 авг. 2012, 20:04 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2012, 16:35 ч.
# 135
18 авг. 2012, 18:25 ч.
# 136
18 авг. 2012, 18:44 ч.
Моята дъщеря замина с баща си в Сирия за 2 години когато беше на 11 години. Въпреки, че живееше в българското посолство интернета беше ужасен и се чувахме когато е възможно, пишехме си, но не всеки ден (пак заради интернета). Беше ми много тежко, много мъчно и често плачех от мъка, че не мога да я чуя. Сега аз живея в Гърция, а тя в България, чуваме се всеки ден, но 
аз пиша на скапа "Обади се когато искаш" и почти винаги тя се обажда. Има и моменти в които ми пише "Отивам да ям, ще ти се обадя после" или "Мамо, ще се къпя и после ще си суша косата" и т.н. В такива случаи дори и да не се обади аз не се притеснявам, знам, че е добре!
С майка ми имам нужда да се чувам всеки ден, тя също има желание, дори и само да обсъдим времето или някоя манджа
но въпреки това се чуваме само когато и на двете ни е удобно. Тя работи на смени и включва компютъра само когато си е в къщи и може да говори, аз и звъня когато видя, че е онлан (понякога по цяла седмица не се уцелваме, въпреки желанието ни)
И последно, съпруга ми е грък и говори с мака си и със сестра си когато аз го подсетя!!! Майка му и баща му са болни и за мен е нормално всеки 2-3 дена да се обади да ги чуе, но той сам ми казва "Ако имат проблем те сами ще ми се обадят!". Т.е. не всички гърци говорят всеки ден с цялото си семейство!!!
Виж целия пост
аз пиша на скапа "Обади се когато искаш" и почти винаги тя се обажда. Има и моменти в които ми пише "Отивам да ям, ще ти се обадя после" или "Мамо, ще се къпя и после ще си суша косата" и т.н. В такива случаи дори и да не се обади аз не се притеснявам, знам, че е добре! С майка ми имам нужда да се чувам всеки ден, тя също има желание, дори и само да обсъдим времето или някоя манджа
но въпреки това се чуваме само когато и на двете ни е удобно. Тя работи на смени и включва компютъра само когато си е в къщи и може да говори, аз и звъня когато видя, че е онлан (понякога по цяла седмица не се уцелваме, въпреки желанието ни)И последно, съпруга ми е грък и говори с мака си и със сестра си когато аз го подсетя!!! Майка му и баща му са болни и за мен е нормално всеки 2-3 дена да се обади да ги чуе, но той сам ми казва "Ако имат проблем те сами ще ми се обадят!". Т.е. не всички гърци говорят всеки ден с цялото си семейство!!!
# 137
18 авг. 2012, 18:59 ч.
Не разбирам как момичето да се почуства самостоятелно и да поеме живота и издръжката си, ако майка й се обажда поне по няколко пъти на ден. Когато родителят е запознат горе-долу с ежедневието на децата, не е нужно да ги обременява с тревогите си.
Виж целия пост
# 138
18 авг. 2012, 18:59 ч.
щото има телефони и скайп, затова си звъните. Навремето учех в друг град още от 8 клас, прибирах се на две седмици, нямаше телефония през останалото време. Майка ми пък свикна, че "щом не се обаждат, значи са добре".
какво има да се обсъжда сутрин и вечер по телефона, не знам. Мен би ме натоварвало много.
Виж целия пост
какво има да се обсъжда сутрин и вечер по телефона, не знам. Мен би ме натоварвало много.
# 139
18 авг. 2012, 20:22 ч.
Извинявайте много, ама няма никаква връзка да си самостоятелен и да се чуваш често с майка си, или пък да не се чуваш. Моите и двете учат в София, работят, и въпреки това всеки ден се чуваме. Най се кефя синът ми като ми каже: "Не ме търси, че отивам да пия бира"
Виж целия пост
# 140
18 авг. 2012, 20:31 ч.
и аз така. учехме и в събота. бях на 14. за първия срок си ходих вкъщи след втората седмица, и след това - чак за нова година. тогава коледата не беше открита.
и се чакаше на опашка в пощата, за да подадеш междуградски разговор. майка ми и баща ми вероятно са се тревожили, така и няма да го разбера никога. сигурно чак сега, като наближава да ми дойде до моята глава.
Виж целия пост
щото има телефони и скайп, затова си звъните. Навремето учех в друг град още от 8 клас, прибирах се на две седмици, нямаше телефония през останалото време. Майка ми пък свикна, че "щом не се обаждат, значи са добре".
какво има да се обсъжда сутрин и вечер по телефона, не знам. Мен би ме натоварвало много.
какво има да се обсъжда сутрин и вечер по телефона, не знам. Мен би ме натоварвало много.
и се чакаше на опашка в пощата, за да подадеш междуградски разговор. майка ми и баща ми вероятно са се тревожили, така и няма да го разбера никога. сигурно чак сега, като наближава да ми дойде до моята глава.
# 141
18 авг. 2012, 20:32 ч.
Брат ми е напълно самостоятелен човек, но всеки ден звъни на нашите по два пъти да ги чуе. Аз пък не съм самостоятелна, но когато не живея при тях, нямам нужда да ги чувам толкова често.
Виж целия пост
Извинявайте много, ама няма никаква връзка да си самостоятелен и да се чуваш често с майка си, или пък да не се чуваш. Моите и двете учат в София, работят, и въпреки това всеки ден се чуваме. Най се кефя синът ми като ми каже: "Не ме търси, че отивам да пия бира"
# 142
18 авг. 2012, 20:40 ч.
Не живея с нашите от близо 5 години, изпитвам нужда да ги чувам. На ден поне 2 пъти.Ако те не звъннат, звъня аз. През ден се виждаме. Винаги като тръгна/тръгнат някъде, се чуваме по пътя, при пристигане и т.н. Това не значи, че не съм самостоятелна и не съм си поела нещата в ръцете си.
Виж целия пост
# 143
18 авг. 2012, 22:21 ч.
Значи, че търсиш сигурността, която си имала като дете, че те са някъде тук и винаги ще ти помогнат, ако имаш нужда. Това не е самостоятелност, независимо, че не живеете заедно.
Виж целия пост
Не живея с нашите от близо 5 години, изпитвам нужда да ги чувам. На ден поне 2 пъти.Ако те не звъннат, звъня аз. През ден се виждаме. Винаги като тръгна/тръгнат някъде, се чуваме по пътя, при пристигане и т.н. Това не значи, че не съм самостоятелна и не съм си поела нещата в ръцете си.
Значи, че търсиш сигурността, която си имала като дете, че те са някъде тук и винаги ще ти помогнат, ако имаш нужда. Това не е самостоятелност, независимо, че не живеете заедно.
# 144
18 авг. 2012, 22:26 ч.
Вселена, та това не е ли нормалното отношение, да има да кого да разчиташ в даден момент. Нали за това сме си близки...на кого да разчитам, на съседа...Това не означава, че не си самостоятелен.
Виж целия пост
# 145
18 авг. 2012, 22:27 ч.
Да кажа и аз,само че от страна на детето.То и аз съм едно дете на 30год.,но-майка ми живее в Атина от 12год.Свикнала съм да се чувам всеки ден с нея-понякога по 3пъти.Аз лично не мога да не я чуя,така е и с баща ми(той ми е под ръка-живее в моя град,но въпреки всичко се чуваме задължително и по телефона).Никога не ми е било досадно да ми звъни,напротив-приятно ми е.А и си спомням годините,когато замина и имаше едни хронокарти от които звънеше и трябваше много да бързаме за да успеем всички да се чуем с нея,че беше много скъпо и минутите хвърчаха главоломно.
Виж целия пост
# 146
18 авг. 2012, 22:32 ч.
Има огромна разлика дали порасналото дете звъни на родителите си или те на него. Направо се изумявам какво си говорите по три пъти на ден, всеки ден.
Виж целия пост
# 147
18 авг. 2012, 22:35 ч.
Трябва да разчиташ на себе си. Да не търсиш тяхното мнение или одобрение, да взимаш сама решения, да правиш грешки и да се учиш от тях. Докато родителите са толкова близо /нямам предвид физически/, те ще правят всичко възможно да предпазят детето си от грешки и да му влияят, а от своя страна, когато му е трудно, детето ще прехвърля отговорностите върху мама и тати.
Виж целия пост
Вселена, та това не е ли нормалното отношение, да има да кого да разчиташ в даден момент. Нали за това сме си близки...на кого да разчитам, на съседа...Това не означава, че не си самостоятелен.
Трябва да разчиташ на себе си. Да не търсиш тяхното мнение или одобрение, да взимаш сама решения, да правиш грешки и да се учиш от тях. Докато родителите са толкова близо /нямам предвид физически/, те ще правят всичко възможно да предпазят детето си от грешки и да му влияят, а от своя страна, когато му е трудно, детето ще прехвърля отговорностите върху мама и тати.
# 148
18 авг. 2012, 22:40 ч.
Вселена, може и да си права, но аз така не го разбирам. Бих помагала във всеки един момент, когато ми поиска помощ, даже и се радвам, ако го направи. Не искам моя син да започва от основи, а от 10 стъпала нагоре. Вярвай ми, по лесен е живота, от собствен опит го казвам. А , какво ще му предложи живота... това вече никой не може да знае.
Виж целия пост
# 149
18 авг. 2012, 22:46 ч.
по 10 минути всеки разговор, смятай. Интересно, как половинките на порасналите деца приемат това постоянно звънене? Дали им остава време за свои, семейни разговори?
Виж целия пост
Направо се изумявам какво си говорите по три пъти на ден, всеки ден.
по 10 минути всеки разговор, смятай. Интересно, как половинките на порасналите деца приемат това постоянно звънене? Дали им остава време за свои, семейни разговори?
Препоръчани теми