питане до родителите на пораснали деца

Публикувана: 17 авг. 2012, 20:04 ч.
Последно мнение: 24 авг. 2012, 16:35 ч.

11 526
203

А

Анонимен

# 165 19 авг. 2012, 10:25 ч.

аз съм от онези, подложени на подобен терор въпреки възрастта ми
доста трудно отучих майка ми да спре да звъни с въпросите къде си, какво правите ..." и подобни
и категорично отказвам да говоря с часове по мобилен както правят със сестра ми и да си преразказват всяка минута от деня
за мен това е безумие и причината е може би в сериалите, които гледат нон-стоп - и там така всичко се разтегля и преразказва до припадък

даже когато съм в БГ си спирам звука на БГ номер
научиха се много бързо, че телефона при нас се ползва само ако наистина има нужда
другият ми номер е вкл и са добре дошли да го ползват, ако има такава ситуация

както и ужасно се дразня като сме на път и в началото се звънеше през час за проверка дали сме живи
категорична съм, че при шофиране никой от нас не говори по тел, не смао шофьорът, но и навигаторът до него
обаждаме се по време на почивките, да се уверят че още мърдам и дишаме и толкова

абе научих ги, макар и трудно
майка ми е именно от онези с развинтената фантазия и все драми са и в главата

и понеже се пита за децата
моят е на 16
имаме си уговорка кога през деня да се чуваме
извън тези моменти - само ако има нещо за казване или поръчване
стремя се да не допускам грешките на моята майка, знаейки колко е досадно и дразнещо

Виж целия пост

A

# 166 19 авг. 2012, 10:51 ч.

Цитат на: Deborana в нд, 19 авг 2012, 00:08

Цитат на: azaf в сб, 18 авг 2012, 09:50

newsm78

На 34 г. сме с половинката и двамата сме спряли да търсим "издръжка" на 19 г.

Извинявай, но съм респектирана и питам, какво работехте тогава, предполага се, че сте и следвали по това време, че успявахте без никаква помощ да имате и жилище, и храна, и учебници и т.н.
Защото ако сте били в жилище от родители, баби и т.н., то тогава заявлението за самостоятелността доста кухо изглежда. Остава единият от вас да е по-голям от другия и да го е издържал ... Не е заяждане, учудвам се и питам.

Можеше да попиташ на лични, защото не държа да се обяснявам пред цял форум. Давала съм достатъчно информация за себе си. А и ако само това ти е направило впечатление от цялото ми "изказване" по темата...
Само ще уточня, че тогава не сме били заедно, а за "свободни електрони" не е толкова непосилно да се справят и самостоятелно.

Виж целия пост

# 167 23 авг. 2012, 21:44 ч.

До сега не бях се замисляла над въпроса колко често трябва да се чуваме. Моя син е на 25г., работи в друг град и се прибира веднъж месечно за уикенда. Аз му звъня с различна честота, понякога през ден, понякога през два-три, но никога не съм си задавала въпроса дали това е достатъчно, дали не е прекалено досадно. Аз мисля, че то по самите разговори си личи дали е било необходимо да се проведат, ако всеки път има какво ново и интересно да си кажете, значи може да се чувате и по-често, но ако всеки път е едно и също.... Според мен няма смисъл от разговори от типа:
" - Кво прайш?
- Ми кво да правя...
- Ми кво шЪ прайш... "

Виж целия пост

S

# 168 24 авг. 2012, 11:23 ч.

Цитат на: Asioula в пт, 17 авг 2012, 20:04

Въпросът ми е - колко, често се чувате с порасналите си деца. Моята дъщеря е на 20

Моята голямата щерка е на 22... от две седмици е в чужбина при гаджето си... всеки ден се чуваме.. по скайпа и се виждаме.
Инак досега живееше с нас... но дори и да закъснее винаги се обажда да ни предупреди.
За малката на 17 не ми се говори.. мине ли и вечерният час и закъснее... такъв филм да се обади няма.. требе да ни държи в напрежение и туй то. Laughing

Laughing

Често ги оставяме сами за по няколко дена но държим връзка с тях по няколко пъти на ден... сърдят се единствено като ги събудим... щото спят до 12 на обяд!!! Laughing

Laughing

Виж целия пост

U

usmihni_mi_se

Ентусиаст

# 169 24 авг. 2012, 12:03 ч.

Направо ме убивате с тая издръжка и въображаемите права, които ви дава! Няма такъв филм. Опрат ли нещата до там, само защото си издържам детето, да се чувства задължено да общува с мен, хич не ми трябва такова общуване - по-добре да си кликваме само, за да удостоверим, че ни има.
Дъщеря ми е на 21. Студентка в друг град. Звъним си и двете поне един-два пъти дневно. Понякога водим дълги разговори, понякога само се уверяваме, че всичко е наред.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 170 24 авг. 2012, 12:22 ч.

никой не ми отговори, как половинките на вашите пораснали деца възприемат тези всекидневни 1-2-3 разговора?

Виж целия пост

Параход

Редовен потребител

# 171 24 авг. 2012, 12:29 ч.

Цитат на: Deborana в нд, 19 авг 2012, 00:08

Цитат на: azaf в сб, 18 авг 2012, 09:50

newsm78

На 34 г. сме с половинката и двамата сме спряли да търсим "издръжка" на 19 г.

Извинявай, но съм респектирана и питам, какво работехте тогава, предполага се, че сте и следвали по това време, че успявахте без никаква помощ да имате и жилище, и храна, и учебници и т.н.

Сега не знам как е, но в началото на 90-те си беше напълно възможно и често срещано (малко по-възрастна съм от авторката на цитата). Дори за сам човек на квартира - не съм си споделяла бюджета с гадже Simple Smile

Simple Smile

Относно чуването - предполагам, че Асиула отдавна е спряла да търси отговора в тази тема Simple Smile

Simple Smile

но при нас е 1-2 седмично - и пак е предимно, защото те се притесняват, не защото има кой знае какво да си разказваме Grinning

Grinning

Родителите на мъжа ми живеят в един град с нас (вярно, в другия му край) и пак нещо такова е периодичността, че и по-рядко.
Съзнавам, че това не е общия случай. Но в момента имам твърде малко време и желание за безцелни телефонни разговори - в по-ранни години с приятелки или гаджета съм прекарвала и до 2 часа eжедневно на телефона Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Пристрастен

# 172 24 авг. 2012, 12:37 ч.

Също като Параход е и при мен. Колкото повече години минават, с толкова повече ангажименти ми се "обогатява" живота - деца, училище, работа, домакинство, лични интереси, хобита - и времето ми става все по-ценен ресурс, че да го пилея в предълги телефонни разговори.
Чуваме се 2-3-4 пъти седмично с майка ми, обикновено й звъня в обедната почивка в работата и мисля, че за пораснал самостоятелен човек това е предостатъчно. Изключвам случаите, когато има някой болен, или някакъв текущ проблем, тогава може и по толкова пъти на ден да се чуем.
На 18 дойдох в София да уча и тогава се чувахме веднъж седмично с обаждане от пощата, оттогава сме си свикнали явно така.
По много съм говорила по телефона когато бях по майчинство у дома, ама тогава прекалено много време за губене имах и ми липсваха контакти.

Виж целия пост

S

# 173 24 авг. 2012, 12:39 ч.

Цитат на: тити в пт, 24 авг 2012, 12:22

никой не ми отговори, как половинките на вашите пораснали деца възприемат тези всекидневни 1-2-3 разговора?

Не ми пука за половинките им Whistling

Whistling

... ако не ме възприема да дойде да ми го каже в очите, ако му стиска... аз с тях не искам и няма за какво да си говоря.. вълнува ме моето Crossing Arms

Crossing Arms

... докато ми отреже квитанциите!!! Laughing

Laughing

Виж целия пост

Редовен потребител

# 174 24 авг. 2012, 12:44 ч.

Като студентка се чувахме веднъж на ... май доста рядко. Веднъж на две седмици се прибирах и се е случвало да не се чуем през този период.
Само сесийно време давах отчет след всеки изпит, т.е. всяка седмица Mr. Green

Mr. Green

От пощата разбира се. Беше отдавна и тогава не се използваха интензивно телефони Laughing

Laughing

Сега се чуваме доста често. Може на ден по десет пъти, може да прескочим ден, но бих казала, че всеки ден говорим.

Моите деца са малки още, ще видим как ще се развият нещата нататък.

Виж целия пост

Деси@Димитрова

Редовен потребител

# 175 24 авг. 2012, 13:22 ч.

Много зависи дали чуването два пъти дневно е просто чуване или е поток от досадна загриженост, наставления, кудкудякане - нали ме разбираш...... Grinning

Grinning

А, да добавя и продължителността на разговора, която ако бъде прекъсната, ще последват обвинения в неуважение и неблагодарност.....

Честно казано, не виждам кво толкова я дразни....Но...характери....

Виж целия пост

S

# 176 24 авг. 2012, 13:27 ч.

Цитат на: GENTIL в пт, 24 авг 2012, 13:22

Много зависи дали чуването два пъти дневно е просто чуване или е поток от досадна загриженост, наставления, кудкудякане

Точно това ми се случва на мен ежедневно ooooh!

ooooh!

... моята майка пенсионерка всяка вечер минимум половин час ми обяснява как краставиците и доматите изгорели в жегата Laughing

Laughing

... не питайте кво ми е.
Точно подобни досадни разговори гледам да ги спестявам... стига ми само да ми каже - Здрасти ..добре съм..ай доскоро.....

Виж целия пост

Потребител

# 177 24 авг. 2012, 13:40 ч.

Бях на 22г, когато заживях отделно от родителите си. И да, майка ми звъни по 1-2-3 на ден, което е нормално за хора с добри отношения. Когато някое от децата ми не е при мен, аз също звъня приблизително толкова пъти на ден, за да чуя как е.

Виж целия пост

Параход

Редовен потребител

# 178 24 авг. 2012, 13:53 ч.

Бих искала да попитам тези, които водят 3-10 разговора дневно (цитирам постове по-горе) само с майка си, какви други занимания имат?
Щото като сложиш и по толкова разговори с детето, със съпруга и с най-добрата приятелка... плюс малко фейсбук и форум - то денят отишъл.

Виж целия пост

Обич Синеока

Потребител

# 179 24 авг. 2012, 14:23 ч.

На мен ми се струва напълно нормално да се чувате често - все пак живеете в различни държави, имате нужда от общуване. Отношението ти и желанието ти ми се струват напълно нормални и разбираеми. Peace

Peace

Не съм на 100% съгласна с твърдението, че щом на момичето му идва много, авторката трябва да разреди обажданията. Подобни близки отношения никога не са в идеален, вероятно само теоритично възможен, баланс откъм желание и нужда за общуване. Но е важно човек да показва, че иска комуникация и е насреща. Иначе хората така любезно и съобразително се оставят взаимно на мира, че когато все пак у един се появи желание и нужда от по-близък контакт, често стъпката е доста по-трудна, защото се усеща някаква натрупана с времето дистанция (абсурдно, нали, с най-близките хора). Предпочитам роднините ми да ме мислят за досадница (не е изключено), но да знаят, че се интересувам от тях, искам да поддържаме близки отношения и това е - не съм идеална, но съм наблизо и ме е грижа.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Breaking Bad - All Bad things must come to an end.

19 599
722

Филми и ТВ сериали

Breaking Bad. Final Words. Последна тема.

37 799
738

Филми и ТВ сериали

Breaking Bad - тема 1

25 229
720

Филми и ТВ сериали

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.