питане до родителите на пораснали деца

  • 11 526
  • 203
# 90
Asioula, мисля, че за да иска тя да те чува и тя да проявява инициативата, трябвало е до този момент да си успяла да изградиш с нея приятелство, а не просто отношения майка-дъщеря. Моята майка го постигна и откакто станах студентка, не мога да живея без да я чуя минимум веднъж на ден. Говорим си по 15-20 минути, обсъждаме какво ли не, тя винаги знае всичко което ми се случва, колкото и дребно и маловажно да е то, както и тя споделя с мен нейните вълнения и живот. Аз не само й звъня да говоря с нея, аз наистина се интересувам какво се случва с нея и какво ще ми каже днес. Това е човекът, единственият, за който съм на 100% сигурна, че ще изслуша проблемите ми без да ме съди, без да говори после зад гърба ми и без да злорадства. За никой друг не мога да съм убедена докрай.
Мама говори с мен без да иска някакви отчети буквално - "къде ходи днес, какво прави, какво яде, да не си болна случайно, какво е времето при вас". Също не ми натрапва притесненията си, дори да ги има. Коренна противоположност е майката на приятеля ми - всеки ден му се обажда и се провежда един и същ разговор, до секундата. Задават се едни и същи рутинни въпроси (като тези, които споменах по-горе), на които той отговаря отегчено и бърза да затвори телефона.
Два различни подхода, два вида отношения с родителите.
Именно!
Котьо Тръмп  Hug
Виж целия пост
# 91
Съгласна съм, не знам дали съм или не съм. Родих я на 18 и малко или много растяхме заедно, та се учех в движение. Родителите ми са от типа студени хора наистина и аз исках с моята дъщеря да не е така, обграждах я само с положителни емоции, винаги и казвах калко я обичам и че е най-прекрасното нещо на света. но, пък и от страх да не се случи нещо, се превърнах в тип майка-орлица, твърде трепереща да не се случи нещо лошо. а и нямах сигурността на мъж до мен, който да се намеси, ако стане нещо или поне тя да има респект от баща.
Но, докато не заживя с гаджето, бяхме доста близки, всичко си споделяхме, приятелките и идваха в къщи на кафе и все и разправяха каква готина, млада майка има, даже и те идваха за съвен и ми споделяха. после нещата се промениха.
Виж целия пост
# 92
Един ден като си намери девойка оставям тас отговорност на нея, тя да се грижи как е синът ми, а пък може и на нея да звънкам  Joy  Mr. Green

По тоз повод...
На рождения ми ден ми звъни непознат номер Thinking Вдигам аз, от среща ЧРД, ала бала, познавам по гласа бившата ми свекърва, която все още ми се обажда за рождения и имения ден. Всичко ок. Свършва с пожеланията, пита как съм, нашите как са. Казвам аз. И накрая - а да знаеш синът ми къде е. И аз   #Crazy Crazy  Аз с него се виждам, приятели сме си, пием бира веднъж-дваж на месец, но не ми се отчита къде и кога ходи, все пак. Сетих се, че беше споменал, че ще ходи на палатки някъде на майната си, където явно няма обхват, та я успокоих жената, ама ей на - и на бившите им съпруги/гаджета можете да звъните, за да проверявате къде са ви децата.  Laughing
Виж целия пост
# 93
И двете ми деца са студенти в София. Чуваме се всеки ден, като звъненето е двустранно, който се класира първи сутрин. Но ние така сме свикнали, за собствено спокойствие да се знаем кой накъде е. За всякакви глупости понякога си звънкаме, кой какво видял, чул, за някой виц. Е, имало е случаи да ме обвиняват в телефонен тероризъм, тогава спирам и чакам, и най-много на другия ден пак се започва Grinning. Но аз и с мама всеки ден или през ден се чувам.
Виж целия пост
# 94
Котьо Тръмпи аз така бих искала да бъде...но вече е невъзможно, а така ми липсва понякога
ananas"когато се ожени, преставам за звъня всеки ден". Боже, няма да мога да го постигна това, горката ми снаха....дано да е разбиращо момиченце, че мъжът й си има луда майка/тя, луда свекърва. Надявам се, че ще ме разбират, аз ще давам много от себе си./аз съм влюбена майка в сина си/.
Виж целия пост
# 95
Котьо Тръмпи аз така бих искала да бъде...но вече е невъзможно, а така ми липсва понякога
ananas"когато се ожени, преставам за звъня всеки ден". Боже, няма да мога да го постигна това, горката ми снаха....дано да е разбиращо момиченце, че мъжът й си има луда майка/тя, луда свекърва. Надявам се, че ще ме разбират, аз ще давам много от себе си./аз съм влюбена майка в сина си/.
ma14 малка е вероятността да попаднеш на разбиращо момиченце. Тя и темата за прекрасните свекърви бързо излезе от актуалност - след няколко публикации, а лошите не напускат 1-ва стр. А и като гледам и от темата, мъжките майки, все общуваме по неподходящ начин със синовете си - често се обаждаме, темите за разговор неправилни - аз мисля, че вместо да се превръщам в дразнител по-добре да се оттегля . А и наистина за мен е само важно да са живи и здрави, да нямат сериозни проблеми. Голямото споделяне и прекалено близка връзка пораснало дете-родител не мисля, че е здравословна ,нито при мъже, нито за жени. Майка ми съм я чувствала най-близкия човек , но не и най-добра приятелка, на която да споделям съкровените си тайни и ежедневни проблеми.Майката винаги е субективна и няма как да  даде обективен съвет. 
Виж целия пост
# 96
ЕОВИН, хубава идея ни даде  Joy ох, не е лесно да не ни слуша  главата.
Виж целия пост
# 97
Мен не ме дразни, че мъж ми се чува с майка си всеки ден. Говорят си нещо няколко мнути, праща ми поздрави и това е. Защо да ме дразни. Виж, ако почне час по час да и звъни, да се съветва и да иска мнението и за наши си неща, няма да е добре.
Виж целия пост
# 98
Мен не ме дразни, че мъж ми се чува с майка си всеки ден. Говорят си нещо няколко мнути, праща ми поздрави и това е. Защо да ме дразни. Виж, ако почне час по час да и звъни, да се съветва и да иска мнението и за наши си неща, няма да е добре.
Изобщо не беше до теб. Споделяха съфорумки, как имат близка връзка с майка си, чуват се често и говорят все за подходящи неща, но родителите на партньорите им не общуват със синовете си както трябва.
Виж целия пост
# 99
Мъжка майка - това си е диагноза! Веднага ще се аргументирам, защо е така. Дъщерите са винаги около майките си, било за помощ било за нещо друго, докато синовете не са. Просто ти го взимат, вече има по-важен човек до него, което е нормално, ама на, аз ще си страдам, даже малко ревнувам.Божке, колко съм гадна.
Виж целия пост
# 100
Мъжка майка - това си е диагноза!
Така, така, ама малко си го признават. Crazy
Виж целия пост
# 101
Мъжка майка - това си е диагноза! Веднага ще се аргументирам, защо е така. Дъщерите са винаги около майките си, било за помощ било за нещо друго, докато синовете не са. Просто ти го взимат, вече има по-важен човек до него, което е нормално, ама на, аз ще си страдам, даже малко ревнувам.Божке, колко съм гадна.
Аз пък не ревнувам. Наистина мисля, че чувствата са различни към майката и жената. За мъжкото сърце казват, че няма място за 2 жени, а женското нали било като тролей  Joy. Мисля, че за да остане място все пак в сърцето за майката, тя трябва да се посгъчка , да пусне другата.Иначе често бива изритана, или остава царица в нещастно сърце. Аз вече съм го изживяла това с отчуждаването, покрай брат ми. Наистина много се променят отношенията , когато мъжът се зажени, но такава им е природата  и тяхната ,и женската. Всъщност жената управлява семейството, там казват изживявала инстиктите си за власт и да натрие носа на конкурентната женска. Аз не вярвам, че женските майки са по-добри.Просто тяхното вмешателство и манипулация е допустимо .А и който казва, че няма женски майки разрушили семейства, не е живял достатъчно.Човек, който е властен и манипулативен ще се проявява като такъв, независимо от пола на детето си. Поспамих, но напоследък много чета за лошавината на майките с момчета. Даже ми е странно, че авторката пише, че с дъщеря си са се отчуждили след като е започнала връзката с приятеля й. Това е по-типично за момчетата.
Виж целия пост
# 102
От една страна все ме засичат, че мърморя като свекърва, от друга толкова много вицове има за тъщи. Аз нали ще съм и в двете ситуации , от сега се подготвям колко ще съм лоша Grinning. И се сещам за оня виц, дето дъщерята на морето, пък снахата на полето....
Виж целия пост
# 103
И моето гардже излетя от гнездото преди  три години.В началото ми бе криво, какви ли не мисли ми минаваха през главата, звъняхме си всеки ден сега с времето като че ли нещата се промениха.В повечето случай тя звъни имало е дни да звъни по сто пъти за какви ли не глупости, имало е и дни когато не се обажда ,но и аз вече се примирих с това.Не че не си мисля пак щуротии и аз роптая че живее с приятелят си ,че си харчи парите за какво ли не ,но работи изкарва си и ...си трайкам.
Виж целия пост
# 104
Много интересна тема....
Дъщеря ми замина на лагер за първи път на 6 години - дори и тогава не съм й звъняла всеки ден. Аз също я отгледах сама и много я обичам, повярвайте! Обичам я повече от себе си и за мен е по-важно да расте като завършена и самостоятелна личност, отколкото като "на мама детето". Ако в някой период започне да ми звъни по 2 пъти на ден, възможните изводи ще са два - или, че е много нещастна, или че доникъде не съм стигнала с възпитанието. А ако някога се свърже с мъж, чиято майка му звъни по 2 пъти на ден и поиска моя съвет - ще й кажа едно: БЯГАЙ ДАЛЕЧЕЕЕЕЕ!
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия