Грешката ти е във това, че все още и даваш пари. На тази възраст вече трябва да е самостоятелна и да знае цената на парите.
Относно чуването. Ами да и ние със синът ни се чуваме по два пъти на ден, но това не ни пречи. И всеки има своята свобода. Все пак не съм го хванала в примка и да го дърпам към себе си. А понякога се налага да сподели.
Относно чуването. Ами да и ние със синът ни се чуваме по два пъти на ден, но това не ни пречи. И всеки има своята свобода. Все пак не съм го хванала в примка и да го дърпам към себе си. А понякога се налага да сподели.
Извини ме, ама не мога да се съглася с теб. На 20 вече трябва да е самостоятелна?Ами те на 20 са студенти първа година, за София....нека е така, въпреки че синът ми едва сега започна да поработва /3 курс ще бъде/, но за малък град като Свищов например мислиш че студентите работят? Къде? 
то и за големите градове е трудно вече, толкова познати имам дето 3-4 година са им децата и не работят не защото не искат, а защото няма какво.И моето гардже излетя от гнездото преди три години.В началото ми бе криво, какви ли не мисли ми минаваха през главата, звъняхме си всеки ден сега с времето като че ли нещата се промениха.
Синът ми както казах е трета година в СФ, от както е там не е минал ден без да се чуем поне веднъж, понякога повече от веднъж на ден ако има нещо важно или спешно да се обсъди. Не разбирам родителите, които с дни могат да не си чуват децата. Не знам това ли е синдрома на "мъжката майка", но и на него не му пречи, дори в повечето случаи звъни когато на него му е удобно. 
.Нали знаете приказката-Да не ти се случва това дето майката го мисли.Аз в какви филми съм се вкарвала не е истина.Уникален сценарий за филм на ужаси съм извъртявала в главата си.И това , щото не ми вдигнаха тела като звънях.Тогава бях звъняла около 30-на пъти.Обаче те се забляли нещо и никой не ме отбелязва в калъбалъка. 
