„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Скарай ми се, но бих го тупнала по задника пред това да го полея с вода...

Дали? Добре е, че в болниците все още те шляпат, за да се свестиш, вместо да ти лисват едно шише вода връз главата или да те влачат под душа. Боже мили, този форум е неизчерпаем източник на разум, никога не ще ми омръзне...  

За истериите и захласването - открих лекото духване в лицето. Не съм го прилагала винаги, само при най-тежките. Ревът не спира, но пресича основното, разсейва и отшумява.
Била съм шамар. При голям човек може и да действа, но при дете влошава положението до степен такава, че не мога и да я опиша. Ако това е целта - действа.


За агресията - нямам опит с 2 деца, но когато аз и братовчед ми бяхме такива, прекарвахме летата заедно. Въпреки че съм 7 г. по-голяма, той ме смилаше от бой. Съответно после баба или някой друг - напердашваха него. Беше на 2 и малко, аз на 9. Съзнаваше много добре и че го бие човек, по-силен от него. И съответно си той посягаше само на хора, които знае, че няма да му отвърнат. Първо спряха да го бият, после му взеха му всички играчки, които могат да наранят човек (беше уцелил баба м/у веждите с един лък ), имаше винаги възрастен до него и когато усетеше, че ще налита го хващаше и му даваше някаква задача. Приказките не помагаха, трябваше да е зает с нещо. Като мина 3 г. всичко спря, в училище никога не се е бил, вече е на 27 г. и е много спокоен млад мъж.
Неговите родители са много строги, според мен, това изби в един момент.

Майка ми е споделяла, че с най-буйните деца в групата е процедирала по същия начин - давала им е задачи непрекъснато - да подредят столчетата, да направят друго, няма значение, но да са заети с нещо.

В класа на детето ми миналата година, когато бяха 1 клас, първите месеци непрекъснато отделяха време за разговори за агресията - последствия, чувства, отношения. Отделно за грижи за класната, чистотата, реда, така че да им е приятно вътре. В началото не се различаваха с нищо от другите 4 паралелки, по средата на годината вече бяха на светлинни години от тях. Имат си буйни деца, класът е основно от момчета, но успяха да ги укротят. Учителките ни са изключително спокойни, но не допускат агресия, никога не оставяха децата сами и следяха. Ако дете прояви агресия или дисциплината не е добра, целия клас не излиза навън - остават вътре и го обсъждат. С това не бях съгласна в началото, но се оказа, че има ефект. Понеже сме последната врата, минавам покрай другите, докато стигна до нея - като зверчета са, крясъци, тичане в/у чиновете, бой, и всичко това, докато учителят е вътре   и крещи на свой ред. При нас в началото все се чудех дали не са ги завели в компютърната зала или навън, защото беше тихо, влизам - всички стават и казват "Добър ден".
В другите класове се действа по различен начин, във всеки клас имам познати родители и често обсъждаме - има и бой, учителка със свирка, която действа като в казарма и т.н. Непрекъснато пристигат молби към директора за местене в нашата паралелка заради спокойната обстановка.

Ето заради такива примери съм против боя и агресивното поведение на родител/учител. Нямам как ти да биеш едно дете и да му крещиш, а в същото време да му обясняваш, че то греши като го прави.

Надявам се да не ми се случва или поне не често, тръшкането.
От това което чета до тук ми се струва, че при всички деца говоренето, обясняването и милите усмивки не вършат работа в този момент, след това да, но то зависи и на каква възраст е детето.
Моя позната, детска учителка, която би подкрепила Крейзи във възпитателните й методи с две ръце ми е разказвала, че малкия и син го е била, не потупвала ами била, два пъти и след това въобще не е имало нужда боят да се ползва като възпитателна мярка.

За поливането с водата се се щам, че аз когато съм силно притеснена или изнервана много добре ми действа вземането на дълъг душ, но детето си мисля, че не бих поляла освен, ако не виждам друга алтернатива за справяне с положението.

От 'летата заедно' до 'ежедневно и еженощно' има доста съществена разлика. Само казвам.

Има. Така е. Но при него се прояви точно когато се събрахме да живеем заедно денонощно 3 месеца. Нямаше още брат/сестра и не беше попадал в такава ситуация.
Не казвам, че методите са правилни, споделям как действаха спрямо него и факт е, че спря.

Какво спря? Да те пребива?  Съмнявам се да е почвал, да ти кажа, след като прочетох, че ти си била на девет години към момента, а той на... две. Някак не мога да се отнеса сериозно към ситуацията, извини ме.

Само едно се чудя, почти във всеки пост споменаваш как еди кой си минал през периода на детския пубертет, а после станал спокоен...сякаш все се стараеш да оправдаеш и личния си опит, за който сподели...
Аз, честно казано - нямам приятели с такива агресивни деца в пубертети, невъзпитани или тн. Имам познати с подобни проблеми, но определено намирам причините - майката седи и люпи семки на пейката всеки ден, докато детето блъска и обижда околните нейде наоколо, без реакция от нея, майка с възможности, която мисли, че с пари всичко е възможно, даваща и угаждаща за всичко и вдигаща безпомощно ръце, когато детето се тръшка, има и едно дете, което го гледа пра-баба му и просто жената не може да окаже контрол повече от явно е и т.н...
Това ме радва, защото си мисля, че явно повечето родители, като изключвам изключенията - се интересуват, четат, опитват се да имат подход и правилно да възпитават.

Агресията.

viliko, аз съм изпробвала всичко (включително бой), така че не бих казала - мързеше ме да направя еди кое си, затова защитавам другото. Не съм чакала, четях, консултирах се с лекари.
За угаждането, аз съм последния човек, който й угажда на капризите, просто не ме познаваш. Пак изключвам - мамо, искам вода, защото за мен това не са капризи.

Това че виждаш едно дете от време на време, не значи, че го познаваш. Ние сме били и на почивка с приятелско семейство и тяхното дете в една квартира и за 2 седмици не бяха свидетели на нито един пристъп, ако ги питаш - ще кажат, че детето е ок. На гости в 99% от случаите пак нямаше проблем.
Но не беше така. Това е за истериите конкретно, за агресията с моето дете нямам опит.

Честно казано ви се чудя. Нищо конкретно не казвате като съвет, нямате опит със собствените си деца, но всичко, което някой сподели, че е помогнало в личния му опит го приемате с неодобрение и ирония.

Ясно е, че сте прекрасни родители и вашите деца никога не са имали проблеми, но темата е сериозна, би била полезна на тези, които все пак не са толкова перфектни, но са достатъчно разумни да търсят решение, излишно е да я превръщаме в "Да бе, да".

За какво угаждане говориш? Къде съм казала, че ти си угаждала?

Иронията ти наистина издава някакъв яд 
Никой не е перфектен, но май ти е трудно да повярваш, че има деца без подобни кризи. Не съм виновна, че твоя опит в тая насока е по-горчив.

В болниците ти удрят шамар като припаднещ. Когато детето ми припадна от висока температура и спря да диша и аз му отвъртях не един, а два шамара.

Но ако мога да измия лицето на детето или да му предложа успокоителен душ, вместо да го бия предпочитам. Душа явно си го представяш като кадър от филм за Аушвиц, но къпането за човек, който го обича е успокояващо удоволствие. Често и само предложението за малко време под душа върши работа.

Сигурно. Аз просто прочетох, че иде реч за поливане с бутилка вода навън, а не за успокояващо удоволствие вкъщи. Пък и не мога баш да си представя, как двегодишно се въргаля истерично по земята и изведнъж грейва, когато мама го пита не иска ли освежаващ душ. Както и да е, това няма никакво значение. Имам опит в предотвратяването на разни поведенчески модели, а не в потушаването им, затова и няма да задълбавам във водната терапия.

Нали това посочваш като една от причините за проблем - угаждането.
Може и аз да не съм разбрала.

Иронията ми е следствие на искреното ми учудване, че нямате опит, но не признавате чуждия, който е довел до положителен резултат. Той, разбира се, не е единствен и неоспорим, но е вариант, който може да се пробва, ако друго не е подействало.

Не само вярвам, че има деца без капризи, но самата аз го твърдя. Децата са толкова различни. Въпросът е, когато все пак ти се падне дете, което не е от тях, как да преодолеете проблема, защото е ясно, че няма да го върнем, нито ще го оставим да пречи на останалите. Има и такива родители, но те нито ще седнат да четат темата, нито ще потърсят начин да се справят, така че по-скоро трябва да мислим как да опазим децата си от тях.

Е как да нямаме опит, имаме, ама не ти харесва на теб той   Имаме опит в отглеждането на две и повече деца, които НЕ са се тръшкали, НЕ са хапали и НЕ са нанасяли щети никому и никъде, но не защото са генно модифицирани, а в резултат на възпитателния подход. Ти на това отрицателен резултат ли му викаш?

Давам примери за познатите ни деца с подобни изпълнения, не визирам никъде теб.
Защо реши, че не признавам чуждия опит? Само казвам аз какво не бих направила – извини ме, но това с душ или поливане на вода ми звучи наистина брутално, както и продължителното отделяне на две братчета в различни стаи.
Ти също така сподели за вашия режим, когато стана въпрос, че и режимът оказва влияние върху децата. Аз категорично ти казах, че независимо, че сега детето ти е спокойно – това не прави начина ти благоприятен или полезен винаги, просто защото в конкретния случаи с вас – най-малкото нямаш никакво доказателство, че е бил адекватен – нали детето само излизало от тези периоди естествени.  Обикновено точно обратното – късното лягане, късното ставане и подобен режим като вашия – не действат добре не само на децата, но и на възрастни дори.


Аз имам опит с едно дете мое и опит с деца на близки приятели - само като наблюдение.
Но, човечето е тази - която подскача след всеки пост с примерите си - които от своя страна пък винаги са изключения...