„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

То и аз споделих за опит с два броя мои си деца.
Включително и за разликата в подхода при едното, при което един шамар на място от баща му му изби от главата мисъл за бъдещи палавини, какъвто резултат аз не успях да постигна с кош приказки и опити най- различни. И резултатът бе траен- вече 4 години не пристъпва към действието, за което си получи шамара. Понеже той не се ползва за "добър ден", а премислено предварително има и ефект. И никой не е съжалил в последствие.

Как се предлага душ на дете в истерия, което нито те чува, нито вижда? Нали за такива истерии говорите...Някой въобще пробвал ли е това с водата?   
Замислям се сега, че ако ми се случи - бих предложила нещо любимо на детето, че дори подкупващо, само и само да излезе от това състояние, пък после ще има доста да говорим и обясняваме. Само не знам дали няма да се изтълкува като начин от негова страна да му се угажда...Вероятно ако се повтори или потрети - ще има точно тоя ефект...

Всяко дете си има предпочитани удоволствия, едни обичат да са под душа, други смучат биберон и тн, идеята ми беше, че може първо да се опита с нещо такова, съжалявам, че не уточних, но не подозирах, че ще се възприеме като някакъв вид насилие. Духването в лицето, за което говори Не се сърди човече също работи, но по- скоро при бебе, което е на ръба да се захласне. Може да работи и при 3- 4 годишно, но по- скоро защото ще го разсмее (друг е въпросът защо 3- 4 годишно ще истерясва така, аз съм виждала истерии главно в по- несъзнателна възраст). При всички случаи, ако се направи нещо неочаквано то ще изведе детето от истерията. (нека не си представяме сега неочаквани опасни неща, по- скоро нещо смешно, нещо, което показва, че родителя не е на ръба също да изпадне в истерия)

crazy chick, както всички се съгласихме, децата са различни. Въпросът ми беше, ако твоето е било от тези, проблемите, какво си приложила и какъв е бил ефектът.
Всичко друго за предположения.


Съгласна съм, че грешка в режима би могло да е причина. Дори споделих за това какво ревливо бебе беше заради грешен режим. Но отговорих, че след като налучкахме правилния (за нея, не за друго дете, а конкретно за нея), всичко се оправи. И винаги е бил един и същ, но проблемът беше само в определен период. Т.е. не го смятам за фактор, въпреки че под натиска на майка ми съм пробвала промяна, но не подобри нещата, да не кажа, че дори ги влоши.

Не помня по темата за агресията и истериите да съм давала съвет - гледайте децата си на поискване, напротив, смятам, че дали едно бебе е гледано на режим или не, ако то се наспива достатъчно и не чувства дискомфорт от глад/преяждане, не мисля, че оказва влияние в/у горните неща.

Нищо лошо няма в това да давате предположения, но родителят си познава детето, вие не. Като ви каже, че е пробвал това, това, това и това, и проблемът е изчезнал след еди кое си, не е нужно да му вярвате, но е смешно да си настоявате, че не е това, а вашето.
И никой не казва, че даденото нещо ще е правилното за друго дете, просто вариант, който може да се пробва от хората, които не са намерили още своя, нищо повече.

За поливането с вода и другото съм на твоето мнение. Въпреки че съм склонна да ги разделям в отделни стаи като вид наказание, след агресия. Но за 30 мин., например, не постоянно.

Бoяна, да, аз за дете под 3 говоря за духването, нагоре не знам (и дано не ми се наложи да разбирам  )


Ахам, не знам по принцип, но моето едва ли не като награда го усещаше и се радваше  то и аз ако получавам нещо за рев, ще се тръшкам всяка минута  затова спрях и просто я отстранявах от мястото и причината за истерията. Като не й е пред очите сама се успокояваше.

Като предложиш нещо любимо може и изведнъж да се окаже, че те чува и само с предложението истерията намалява. Такова нещо обаче бих опитвала само с малко дете, наистина в по- несъзнателна възраст и не като система. Идеята не е детето да се научи да симулира истерии, за да получи забавление. Става въпрос за състояния след голяма превъзбуда, страх, болка, болест, преумора и тн, нали? При по- големите деца родителя вече си знае стоката, грубо казано и ключа е в това да не се стига до истерия, то и самото дете над 3 е по- куул, може да говори, вместо да изпада в пристъпи.

Всъщност не винаги детето чува, когато е в истерия, дори да му предложиш най-любимото нещо. Действа, ако успееш да му го кажеш в първата секунда, после вече изключват.

Това с водата съм го чела тук и съм го прилагала 2-3 пъти. Обаче, на бебе, което плаче, пък сухо, нахранено и наспано. И не съм я поливала - носех я до чешмата и пусках водата. То и с някоя забравена играчка ако бях пробвала, сигурно пак щеше да стане. Но аз изхождах от теорията, че човек никога не му омръзва да гледа 3 неща - горящ огън, течаща вода, въртящи се неща. И това не знам колко е вярно, но съдейки по себе си - действат успокоително.

Има и някои звуци, които винаги действат успокояващо- шума на вълните, на течаща вода, на движещ се влак или автомобил, а при плачещо бебе и шума на сешоара. При малките деца водата върху тялото, не студена и неприятна, напомня на утробата и затова къпането е успокояващ метод. Не знам дали е универсален, но надали ще навреди ако се опита с добро, едно измиване на лицето с хладка вода, например.

Да, Бояна, и аз така ги усещам нещата.

Човече - извинявай, но тук се настояваше за неща, които са доказани като приблизителни норми, граници и са работещи! Или очакваш всеки да плесне с ръце и да каже - я, лягане в 12, ставането в 12, закуската в 1 и излизане в най-големите жеги - при нея са работели, значи са правилен начин? Не, не са. Може при твоя частен случай това да е било за удобството на всички ви, но не карай околните да го приемат като работещо по принцип.
Дори големите хора имат режим на ставане доста по-ранен, храна да кажем 3 пъти дневно, кафето се избягва следобедите вече, защото влияе обикновено на съня, в жегите тялото се мори и не се препоръчва излизане по обяд,не се препоръчва храна късно вечер, не се препоръчва пропускане на храненията, въобще ..това са елементарни неща.
Плюс че споменаваш, че сте имали тежки периоди - просто се зачудих дали няма връзка едното с другото. Защото ,вашия режим всъщност би повлиял мега отрицателно на повечето деца
Отделно, че когато от бебе свикнете да е с такъв като вашия режим - каква е адаптацията към яслата/градината? Сега ще кажеш - ние нямахме проблем сто на сто...ама обикновено има голямо значение!

Както и да е.

То и аз се включих с не един и два практически съвета, изпробвани и ефективни, ама нейсе, кой да чете  

В подкрепа на цитираното - вкъщи шамари за 'Добро утро' никога не е имало също. Ползувани са инцидентно, без свян и по предназначение, като последният случай беше преди четири години. Сега не се налага, защото нямаме гъзища за биене. Сходен на твоя опит имам и аз: синът ми не е хапал, дъщеря ми пробва да ухапе брат си само веднъж. Така и не повтори, а минаха пет години и половина оттогава. Изобщо не ми е хрумвало да търся други решения, различни от шамара, тъй като съм изключително нетолерантна към хапещи дечица и към техните родители, и не бих позволила втори случай на хапане, особено между двете ми собствени деца. Общо взето, такава е политиката ни във всички посоки - предотвратяване и пресичане в зародиш, а не разрешаване и прилагане на съмнителни тактики до безкрай. Със строгост, безкомпромисност и еднозначност един родител може да пресече някои неща още от първия опит, дори при много малки деца, само че това не се обяснява - или го искаш и правиш, или ти е жал.

И ние (другите) сме пробвали този метод, но на, не е дал вашия чудодеен резултат, да не се налага повече никога да се повдига темата. Даже напротив, беше казано многократно в темата, че става по-зле след прилагане на такива мерки. Ама нейсе, кой да чете  Ти си вярваш, че методът е универсален и колкото и да ти се обяснява, че при много деца той прави нещата само по-зле, няма как да го разбереш. Явно.

Съгласна съм, но аз вярвам, че детето се води по това доколко е твърд родителя като намерение, това личи и в тона, и в съответните действия без да включва задължително шамари. Не мога да цитирам неопровержими доказателства, но хипотезата ми е, че средството работи, когато родителя е убеден в неговата ефективност, това включва и шамара като средство. Затова и го намирам за излишен.

Съгласна съм напълно. Общата позиция на родителя е най-най-важна, както и неговият авторитет. Аз също нямам неопровержими доказателства, че шамарът ни е бил необходим тогава, но сме решили, че да обясняваме на едното си дете какво и защо не се прави, докато другото реве, не е за нас, както и че съществува много голяма вероятност след тези приказки случаят да се повтори. А практиката показва, че шансът дете на година и половина-две да разбере обясненията ти от първи път и да не повтаря действието, е почти равен на нула.

И още нещо... Познавам много хора, които са мекушави родители. Когато се карат, когато изискват, когато казват "не", дори когато удрят, на тях им личи, че са мекушави. Пляскат с все сила и ревне ли детето, го вземат на ръце. Това е толкова вредно, че няма накъде повече. Коравият родител няма нужда да бие по принцип, защото само заканителен поглед или дума се явява стопиращ еквивалент. Но, както казах, това не се обяснява и не се учи, а е въпрос на вътрешно индивидуално желание. Нужни са много строгост и безкомпромисност от една страна, и много любов от друга, но те не трябва да се смесват никога, когато се решава конкретна ситуация - да се караш на детето си за лоша постъпка и после от гузна съвест да му купиш бонбон е много по-деструктивно, отколкото просто нищо да не направиш.

 
Действа освежаващо и приятно, намалява напрежението и успокоява, въпреки че според бабите маха уроките, аз понеже не вярвам в тях, това ми е по-реалното обяснение  


Никога, абсолютно никога не съм го препоръчвала. В такива теми съм писала много варианти, но никога не съм засягала този. Като фактор отбелязвам, че детето трябва да се е наспало, да е нахранено и да не е жадно. Но никога няма да кажа на някой - сложи си детето да си в 12 ч.
Ако така съм писала някъде, ще се редактирам.


Да, имали сме. 1 единствен такъв период. И не съм толкова крайна, че да не опитам промяна, писах вече, усъмнихме се, че е това, пробвахме, влоши нещата, а и през останалото време пак е била на същия режим и не е имало нищо. т.е. не беше тази връзката.

crazy chick, ами за същото говорим (като аз само боя изключвам).
Ето ти казваш, че е захапала брат си. Ясно е, че ще приложите мярка, която вие с мъжа ти смятате за подходяща, но как ще реагираш, ако се изцепя "Моето дете никога не е хапало, защото беше на поискване, твоето е започнало да хапе, защото е било на режим от бебе." Абсурдно, нали
Не смятам, че проблемът се е появил заради ваша грешна стъпка, а просто такова е детето, съответно - намирате решение  


Ето с това съм 100% съгласна.
А решението вече е различно.

Аз само държа, ако ти е удобно, когато споделяш ефективността на шамарите във вашия случай да уточняваш, че това не е и никога не е било ежедневие у вас. Противник съм на това, дори из нета да има информация от нет авторитети, която да служи за оправдание на хора ежедневно и ежечасно шамаросващи, често и млатещи децата си. За жалост, такива има много, виждала съм ги и ги виждам с очите си, те са убедени, че това е метод и е нужно. Подобно е като при онези родители, които наричат мързела си либерално възпитание.

Не се сърди, за уроките не се бях сетила.