„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Ами освен като подпис да си го сложа, друго решение не мога да измисля. В последните шест-седем години сигурно 39474565 пъти съм писала и описвала какво и как, но не помага. Всъщност никога не съм казвала, че трябва да се бие, че бия редовно за здраве и че съм влюбена в звука от плющящ шамар - нямам идея защо мнозинството е останало с такова впечатление. У нас е доста весело като цяло и атмосферата е далеч от мрачен дом с нацисти и потиснати деца. Радея за свобода на ума на подрастващите и за липса на стотици забрани - предпочитам да показвам кое кога е позволено и да не манипулирам ментално. Боря се за строгост и твърдост при възпитанието, т.е. за навременното внушаване на онзи ред условности и правила, които правят човека човек, а не маймуняк. Това е всичко.

Аз знам това, но често се е случвало да те цитират като авторитет тип Макаренко.   Същото се случва и по отношение на мен и т. нар. либерално възпитание, затова опитвам в почти всеки пост по подобна тема да досаждам с информацията, че не само аз, но и науките занимаващи се с въпросите на възпитанието намират липсата на ясно поставени граници за неглижиране.

Всъщност аз вън почти не съм виждала шамарещи родители или поне ебило много много рядко. Обикновен отова става в дом.условия и по-склонна съм да вярвам, че определен тип бащи повече го практикуват.
Аз съм шамаросвала също инцидентно и съвсем откровено си признавам – тогава, когато съм се чувствала тотално безсилна или бясна, че нещо е дъвкано стотици пъти и пак грешката е на лице...А, веднъж го ударих посред улицата, защото хукна и за малко да го сгазят. Не намирам тия си действия за опасни откъм изграждането му като личност обаче, може и да греша. Тоест май често греша, ама се опитвам доста у сърдно...
Като цяло синът ми е кротък, но пък е ужасно привързан към мен, пък и аз към него де, то ясно, на 6 и половина е почти – снощи плака, че съм го оставила да спи при леля си, защото ми се наложи. Ама то така жално до към 12 през нощта. Бях на ръба да взема  такси и да ида да си го взема...Та имам чувството че често ме манипулира с тая привързаност...

По- кратко ти е било майчинството, затова, предполагам. Аз почти всекидневно виждам такива сцени, често и баби, и гледачки, които буквално бият децата, които гледат.

И аз. Точно безсилие чувствах и понеже причината беше като твоята - изпаднах в шок за живота й. Но поне при нас нямаше никакъв ефект, все едно нищо не беше станало, на другия ден, пак същия опит, ама само опит, защото след този случай стисках много здраво ръката, чак пръстите ми се отбелязваха, иначе и при инцидентът беше за ръка, но хлабаво и се изскубна. Тоя шамар на мен щеше да ми се отрази по-добре в този момент, но нямаше кой да ми го зашие, затова го ударих на нея - от безсилие, а не възпитателно, в тоя момент последното нещо, за което мислех беше възпитанието.

А при нас, както вече писах, хич не бе от безсилие, а с предварителната и обмислена настройка, че това е нещото, което за момента е най- ефикасно. Вероятно затова и подейства. Предварително сме обсъждали- като не се чува какво следва и решихме- това. Увереността на родителя се предава на детето. Следващият път върши работа и само едното "Ще те плясна", т.к. детето знае, че не са едните голи приказки. Като се заколебае и зацикли тоз родител на идеята "Правилно ли е това? Кое е най- правилно?" и т.н. или сам изпадне в немилост, понеже е излязъл вън от кожата си, поради невъзможността си да се справи, а знае, че е нужно, обаче, видиш ли, шамарът бил забранен и време за моментална и своевременна реакция губи и авторитет. Иди, че наваксвай. Тогава няма как шамарът да е възпитателен и да води до целени резултати.

Това с водата ми изглежда много съдистично, може би защото си представям истерично дете в банята с изнервена майка.   Пък и не съм присъствала на чак такива истерии, че да се налагат такива крайни мерки. На моето дете също съм му мила очите по улиците, защото падна, удари си устата, уплаши се и просто ѝ измих лицето, за да се успокои (като се замисля, май не намирам кой знае каква логика, но когато се уплаши все я мия по инерция, за да се успокои).

За шамарите - била съм на ръба да я ударя, но съм се стърпявала. Това беше в периода когато дърпаше щепселите и искаше да бърка в контактите. Още ми е пред очите как се хвърли над един разклонител с две ръце да бърка. Мен ме удари ток от гледката. Почти се справихме с проблема, сега не го прави почти, последно преди 1-2 месеца май беше, ама говорих, карах се, дърпах, заигравах. Все си мисля, че едно 3-4 годишно дете няма да рови из контактите, защото ще знае, че е опасно.
Според мен ако не искаш едно дете да не прави нещо, родителя трябва да направи всичко възможно, да не се стига до ситуация. Имам приятелки: "Детето ми бъркаше в саксиите, набих го през ръцете няколко пъти и спря!" Еми моето не е бъркало, защото саксиите ми да вдигнати на високо или прибрани в "тайната" стая. Когато реша, че вече е достатъчно голяма, пак ще си ги изкарам и подредя.  

Не знам дали харесвате като автор Ф.Додсън. Та той описава случай на свой пациент - дете на вече по - голяма възраст. Та въпросното дете е имало много строга и безкромпомисна майка и наистина, на практика не е имало "бебешки пубертет". Но на висока цена за собственото психично здраве и развитие.
Моята строга майка с желязно възпитание по никакъв начин не е допускала да и кажа "не" или "няма". Че ме е възпитала - възпитала ме е, а за по-послушно дете от мене не е можела да си мечтае. Но към днешна дата ужасно се дразни на невъзможността ми да казвам ясно "не".
Сега, за да не ме разбирете погрешно, никак, ама изобщо не твърдя, че едно дете трябва да пищи и да се държи зле, за да е уверен и щастлив възрастен. Но етапите в развитието не са случайни и на децата не им е лесно също. А някакъв израз на чувствата  и емоциите трябва да има. Нещата са многопластови, многоаспектни, има още много вода да изтече и тъй нататък.

В живота има правила- за действия и въздържане от действия. Той по- натам няма да предложи разни избори и да крие зорлем изкушенията. Поради което, поне според мен, е редно и в услуга на детето то да привикне от ранна възраст, че има такива правила, а не да си играем на тука има-тука нема магазин, контакт, играчка, чуждо око и т.н.
За мен не е строг, а справедлив и полезен онзи родител, който не залъгва децата, а им предлага реалността такава, каквато е. Не е нужно ни да ги пребива, ни да им забранява всичко хубаво под слънцето. Въпрос на мяра, не на принципно разбиране на въпроса е това.

У нас пък проработи друг подход. Както и преди съм писала, никога нищо не сме прибирали, обезопасявали (освен контакти) или вдигали нависоко. Лекарствата, препаратите, ножовете - нищо не смени местонахождението си след прохождането на децата. Идеята ни беше, а и още е, че светът няма да се адаптира към техните щения индивидуални, затова редно е те да се научат да се адаптират към света. За тази цел им обособихме специална саксия за ровене; специално чекмедже с техни черпаци, лъжици, буркани, пластмасови ножове и други интересни за децата джунджурии, разположено между нашите чекмеджета; специален шкаф с техни препарати (пълни с вода или течност за сапунени мехури), точно до нашия шкаф с препарати и така нататък. Ние чистим и те чистят с нас, ние готвим и те готвят с нас. По този начин още от ден едно отпада елементът на постоянно дебнене и забрани, а също и техният непрекъснат стремеж към забранената ябълка. Шкафът с лекарства по принцип е високо, но когато съумяха да го достигнат, т.е бяха по-големи, им оставихме бурканче с флуор и ги оторизирахме да си вземат сами от него, след като попитат. И тъй за всяко нещо. Не се е случвало да има инциденти, децата си знаеха територията и си я владееха от сърце. Искат да шляпат в локви - отвръщаш с 'не', казваш им кога и къде може, и спазваш казаното. Искат в магазина нещо - казваш 'не сега' и добавяш кога, спазвайки обещанието си много точно. Свикнат ли така още от малки бебета, растат без напрежение и борба за егото си. Важно условие обаче е пълната искреност и почтеност! Родителят не трябва да лъже и трябва да изисква от детето толкова, колкото е готов да даде.

Какво значи "Почти се справих с проблема с бъркане в контактите"? Звучи ми като "почти не бърка".
Аз тук компромис не мога да си позволя. Не ми се е и налагало. Просто всички контакти бяха с капачки и до ексцесии не се е стигало.

 
Не съм обезопасявала нищо, не е бъркал по контакти и пр. Само разхвърляше по много.

Имам предвид, че е дете и не мога да ѝ имам 100% доверие. Няма как да знам, че няма да ѝ щукне пак, но не е както в началото, все там залепена. И ние сме с предпазители, но излизат заедно с щепселите.  

По този признак имам едно от най-кротките деца. Които играчки ѝ дам, с тях играе. Не ходи да си вади от коша, но пък когато имам много работа аз лично ѝ го изсипвам, за да си свърша работата. 

И ние пробвахме онова с шкаф само за нея, но след като все пак набърка в нашите, доверието ми се изпари и както писа crazy chick по-напред, твърде рисковано ни се стори да разчитаме, че 2 годишно би разбрало и не би го направило утре пак. Сега няма какво да обезопасявам, вече разбира - разликата м/у това да обясниш нещо на дете на 1-2 г. и на 5, примерно, е огромна. Не исках да й оставя ножа, за да й докажа, че наистина е опасен като се нареже. В контакти не е бъркала, но откъде да го знам? Лошите неща стават за секунди, докато си в тоалетната, например.
Когато някога започне да ползва скайпове, фейсбуци и др., също няма да има достъп до всичко.
За всяка възраст осигуряването на безопасността е различна.
Доверието си е доверие, ама всяко нещо с времето си.
А и не е само до доверие, племенницата ми залитна и падна до необезопасена камина. Никога не би я пипнала иначе, но се изгори яко. Така че обезопасяването на дома не бих го нарекла адаптиране на света към детето, а създаване на елементарни условия за безопасност.

Само не съм оставяла дете в стая с горяща печка, с работеща ютия или с отворена балконска врата примерно. Когато бяхме под 3 – и имах работа – я в баня, я в тоалетна и тн – просто го оставях в спалнята на земята с играчки, където евентуално можеше да извади нещо от гардероба или да падне от кревата – ама на пода на килима, тоест поне разчитам, че пораженията ще са минимално опасни.