„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 453
  • 1 799
# 1 305
Тя самата не се усеща как започва да си противоречи сама на себе си в опитите си да се изкара най-добрата възпитателка в темата и във Форума.

О, претенденти за титлата бол!
За мен това са основно тези, дето са си решили всичките проблеми, а нерешените са нерешени, защото не зависи от тях, а от камара външни обстоятелства.  Laughing
Виж целия пост
# 1 306
crazy chick, как научихте децата да не пипат вазата, например? С бой ли? Не се заяждам, просто ми е интересно

Винаги на всичко са учени по един и същи начин: обяснение => обяснение => обяснение => не => не => не => НЕ => НЕ!!! => последно предупреждение => Онова, неприятното Simple Smile

Това е образно казано, нали... (чувствам се длъжна да го подчертая, предвид бушуващия океан от буквализъм тук).

Когато детето свикне с тази стройна ескалация от първите си дни и когато тя се прилага без компромис, с напредване на възрастта му ефективните реакции се изместват вляво по скалата. Ако приемем първите седем за най-важни, то значи бебето, което на една-две бива пляскано през ръцете или устата, ако хапе, скубе, плюе или чупи (което у нас всъщност се е случвало много рядко), на седем се нуждае само от обяснение. В моята реалия това работи, но гледам, че при други хора - не.

Колкото до приспиването на поискване, съвсем друго имам в ума си аз. Например дете, което не желае да заспи в 8. Нито в 9. Нито в 10. И понеже не желае, бива оставено с филмче на дивана дотогава, докато заспи самО.


L'Agent, какво стана - лоша утрин ли имаш?  Grinning
Виж целия пост
# 1 307
Добре, как няма да приспя детето на поискаване?  newsm78 Много ясно, че когато поиска, тогава ще спи, а не да я държа будна, защото има още половин час. А пък ако отдавна е минало времето за заспиване, а на щерката още ѝ се дивее - няма как да я приспя без да реве. 
Аз например съм против приспиването. Ако още от бебе се научи да заспива само детето спи много по- добре и заспива много по- лесно. Това не означава да не го погушкаш, да не му четеш, да не си поговорите преди лягане, но в стаята и леглото си детето да си заспива само и на тъмно.
А на преумореното дете много му се дивее и може да дивее до 1- 2 през нощта, колкото повече се преуморява, толкова по- трудно става. та ако детето има режим се събужда горе- долу по едно и също време и съвсем нормално заспива по едно и също време. Не виждам къде е мястото за "поискване".

А за вазата и ценни предмети постъпих като с обезопасяването, докато детето не достигна по- разумна възраст всичко чупливо и ценно беше на високо или в шкаф, след това просто не е имало нужда да се караме, защото се знае какво е нещо да се счупи, какво означава "не". Аз не шамаросвам, а отстранявам и за дете над 3 е доста неприятно да го третираш като бебе, затова е достатъчно да попитам "Да те спра аз или ще се спреш сам".

(За разлика от моментите, когато обсъждаме теории в случая не настоявам, че моите решения са принципно правилни, само ги споделям)
Виж целия пост
# 1 308
Аз например съм против приспиването. Ако още от бебе се научи да заспива само детето спи много по- добре и заспива много по- лесно. Това не означава да не го погушкаш, да не му четеш, да не си поговорите преди лягане, но в стаята и леглото си детето да си заспива само и на тъмно...

Така е, но подобна идея никога не се посреща с отворени обятия от всеки родител. Или ще чуеш, че това е невъзможно и ти се правиш на велик, или ще ти се обясни теорията за различните биологични нужди, за нуждата от любов и гушкане в семейното ложе, за ужасния плач, с цената на който децата се учат да заспиват сами и тъй нататък. Към края на разговора дори е възможно да се почувстваш като римски инквизитор.
Виж целия пост
# 1 309
Аз например съм против приспиването. Ако още от бебе се научи да заспива само детето спи много по- добре и заспива много по- лесно. Това не означава да не го погушкаш, да не му четеш, да не си поговорите преди лягане, но в стаята и леглото си детето да си заспива само и на тъмно...

Така е, но подобна идея никога не се посреща с отворени обятия от всеки родител. Или ще чуеш, че това е невъзможно и ти се правиш на велик, или ще ти се обясни теорията за различните биологични нужди, за нуждата от любов и гушкане в семейното ложе, за ужасния плач, с цената на който децата се учат да заспиват сами и тъй нататък. Към края на разговора дори е възможно да се почувстваш като римски инквизитор.
Mr. Green Знам, но не е нужно да инквизираш, за да приучиш детето към самостоятелност. Просто е нужна вътрешна твърдост и детето, дори бебето не се съдира от рев, защото усеща, че няма да си промениш мнението по въпроса. Плюс това винаги можеш, когато се разплаче да го успокоиш и след това да го върнеш в леглото, да му кажеш "Лека нощ" и да излезеш от стаята, а то спокойно да си заспи.

Мисля, че повечето грешни интерпретации идват от представата за модела на отглеждане в черно и бяло. С теб имаме сходни идеи за възпитанието, но аз съм пацифист, че и съм изключително навътре в психоаналитичната перспектива на отглеждането. Просто мисля, че е нужен баланс като във всяка дейност и не е нужно да избираш между това да си инквизиращ изрод или любящ и уравоновесен родител.
Виж целия пост
# 1 310
Знам, но не е нужно да инквизираш, за да приучиш детето към самостоятелност. Просто е нужна вътрешна твърдост и детето, дори бебето не се съдира от рев, защото усеща, че няма да си промениш мнението по въпроса. Плюс това винаги можеш, когато се разплаче да го успокоиш и след това да го върнеш в леглото, да му кажеш "Лека нощ" и да излезеш от стаята, а то спокойно да си заспи.

Ами хората са различни. Ето виж, дори в една форумска тема ти мислиш за себе си едно, а хората мислят за теб съвсем друго. Познавам люде, които започват да треперят (буквално), ако детето се разплаче. Неговият плач ги кара да се паникьосват, да се чувстват безпомощни и най-вече, да се усещат като лоши родители. За да избегнат тези негативни чувства, те не работят върху себе си, а се стараят да избегнат детския плач на всяка цена. Ама наистина на всяка. Защото истината е, че за да научиш бебето да заспива самостоятелно, все някакъв рев ще има - може два пъти, може три пъти, а може и повече. Ще има и ставане посред нощ. Ти, обяснявайки идеята си, в себе си ще знаеш колко пъти и как си влязла в стаята, докато го учиш; как при всеки плач си успокоявала, как си гушкала и как само след седмица-две то е заспивало сладко, без да те поглежда; ще знаеш емпирично, че този изграден навик влияе благотворно върху още сто неща, обаче хора с различни представи в себе си ще видят само една индиферентна майка, която бърза да се отърве от горкото детенце, за да си гледа кефа и която безсърдечно оставя беззащитното си бебе да реве.


И аз знам с всичка сила, че не е нужно да инквизираш някого, за да го научиш да е самостоятелен, да не върлува и да не руши, да не подхожда с агресия и да се държи възпитано, ама на... това ми знание все с образа на зла кучка с камшик ме дарява.
Виж целия пост
# 1 311
Познавам люде, които започват да треперят (буквално), ако детето се разплаче. Неговият плач ги кара да се паникьосват, да се чувстват безпомощни и най-вече, да се усещат като лоши родители. За да избегнат тези негативни чувства, те не работят върху себе си, а се стараят да избегнат детския плач на всяка цена. Ама наистина на всяка.


Да, разпознах се в тази историйка Simple Smile Имах такъв период. Преодолява се с много вътрешна работа - ама наистина много. Истината е, че доброто възпитание често е невъзможно без да превъзпиташ себе си. Което е трудната част, всъщност.

Виж целия пост
# 1 312
Аз например съм против приспиването. Ако още от бебе се научи да заспива само детето спи много по- добре и заспива много по- лесно. Това не означава да не го погушкаш, да не му четеш, да не си поговорите преди лягане, но в стаята и леглото си детето да си заспива само и на тъмно...

Така е, но подобна идея никога не се посреща с отворени обятия от всеки родител. Или ще чуеш, че това е невъзможно и ти се правиш на велик, или ще ти се обясни теорията за различните биологични нужди, за нуждата от любов и гушкане в семейното ложе, за ужасния плач, с цената на който децата се учат да заспиват сами и тъй нататък. Към края на разговора дори е възможно да се почувстваш като римски инквизитор.

А какво си спечелила от това /разбирам, че така си процедирала/ и какво мислиш би се случило, ако го беше приспивала или спеше в твоята спалня?
Виж целия пост
# 1 313
Знам, но не е нужно да инквизираш, за да приучиш детето към самостоятелност. Просто е нужна вътрешна твърдост и детето, дори бебето не се съдира от рев, защото усеща, че няма да си промениш мнението по въпроса. Плюс това винаги можеш, когато се разплаче да го успокоиш и след това да го върнеш в леглото, да му кажеш "Лека нощ" и да излезеш от стаята, а то спокойно да си заспи.

Ами хората са различни. Ето виж, дори в една форумска тема ти мислиш за себе си едно, а хората мислят за теб съвсем друго. Познавам люде, които започват да треперят (буквално), ако детето се разплаче. Неговият плач ги кара да се паникьосват, да се чувстват безпомощни и най-вече, да се усещат като лоши родители. За да избегнат тези негативни чувства, те не работят върху себе си, а се стараят да избегнат детския плач на всяка цена. Ама наистина на всяка. Защото истината е, че за да научиш бебето да заспива самостоятелно, все някакъв рев ще има - може два пъти, може три пъти, а може и повече. Ще има и ставане посред нощ. Ти, обяснявайки идеята си, в себе си ще знаеш колко пъти и как си влязла в стаята, как при всеки плач си успокоявала, как си гушкала и как само след седмица-две то е заспивало сладко, без да те поглежда; ще знаеш емпирично, че този изграден навик влияе благотворно върху още сто неща, обаче хора с различни представи в себе си ще видят само една индиферентна майка, която бърза да се отърве от горкото детенце, за да си гледа кефа и която безсърдечно оставя беззащитното си бебе да реве.


И аз знам с всичка сила, че не е нужно да инквизираш някого, за да го научиш да е самостоятелен, да не върлува и да не руши, да не подхожда с агресия и да се държи възпитано, ама на... това ми знание все с образа на зла кучка с камшик ме дарява.
Така е, но мен образа, който имат другите потребители за мен не ме вълнува особено, по- скоро ме притеснява това, че хората виждат възпитанието само в черно и бяло. Говорила съм с много хора, които за да не приличат на деспотичните си и твърде строги родители залитат в крайности, които са също толкова вредни. Срещала съм и много хора, които са убедени, че моето дете е бито от сутрин до здрак, за да се научи да седи два часа на вечеря в ресторант без да крещи, да занимава цялата маса със себе си и тн. Да не говорим за първата среща със зъболекар, трябваше ми половин час, за да убедя жената да спре да лъже сина ми, че е в космически кораб и прочее и просто да го прегледа. Та дори от чист егоизъм така разпространените схващания за възпитанието и отглеждането често създават ненужни затруднения. Да не говорим в работата какви проблеми има и ще има, заради някакви крайности във възпитанието. С много от тях е просто не възможно да се работи, да се научат да поемат отговорност, но да не разводнявам темата.

Познавам люде, които започват да треперят (буквално), ако детето се разплаче. Неговият плач ги кара да се паникьосват, да се чувстват безпомощни и най-вече, да се усещат като лоши родители. За да избегнат тези негативни чувства, те не работят върху себе си, а се стараят да избегнат детския плач на всяка цена. Ама наистина на всяка.


Да, разпознах се в тази историйка Simple Smile Имах такъв период. Преодолява се с много вътрешна работа - ама наистина много. Истината е, че доброто възпитание често е невъзможно без да превъзпиташ себе си. Което е трудната част, всъщност.
Да, един мой преподавател все това повтаря "Не ни липсва педагогика, липсва ни андрагогика". Ако имахме достатъчно добри терапевти бих посъветвала родителите вместо да си губят времето с четенето на Фицхю Додсън да преминат достатъчно на брой часове терапия, за да са наясно с личностните си проблеми и да избистрят приоритетите си в отглеждането. Иначе се получава така, че отглеждането на детето е компенсаторен механизъм за всички дефицити на родителя.
Виж целия пост
# 1 314
Не допускаш ли, че родител може да отгледа възпитано и щастливо дете без книжки, нет, лекции или терапии, на които пращаш?  ooooh!
Виж целия пост
# 1 315
Не допускаш ли, че родител може да отгледа възпитано и щастливо дете без книжки, нет, лекции или терапии, на които пращаш?  ooooh!
Разбира се, че може, поколения наред са го правили, но ако го напиня да се усъвършенства поне да действа в някаква полезна посока.
Виж целия пост
# 1 316
Ох, не мога повече, изморих се и се предавам. Пък и ще излизам. Да се питаме кой какво е спечелил, пък кой какво би направил, ако не беше направил онова другото, това са глупости. Ясно е за всички, че колкото по-рано се започне с възпитанието на детето, толкова по-добре за него самото. Колкото повече възпитани в единни ценности деца, толкова по-добре за обществото. А ценностите, мисля, са ясни: уважавай себе си, но и другите; зачитай чуждите права и собственост; не нагрубявай, не викай, не обиждай, не посягай; мисли не само за своите желания, но и за чуждите. Простички неща, непроменени вече векове. Сега може да си говорим тука врели-некипели, но реалността ще покаже на всички нас кой прав и кой - крив. Аз мисля по този въпрос непрекъснато и работя колкото върху децата, толкова и върху себе си. Успех желая и на вас.  Simple Smile
Виж целия пост
# 1 317
Специално за спането – наистина ми е интересно да разбера, защото съм на противоположно мнение, затова питам.
Все пак ако ще гледаме деца по книга - поне да знаем от опита на другите - какви са резултатите.

Бояна - да бъдеш родител - не е до усъвършенстване, а усет най-вече, аз на това съм подвластна, защото откакто родих - откривам, че има нещо отвътре - което ме тегли повече - от четенето на книги за деца, съвсем сериозно го казвам. За 6 години съм прочела единствено др Спок, която намерих прашясала в нас. Не ме е срам да го призная, нито пък се гордея, само изреждам фактите.

Възпитанието също мисля не идва от книгите. Дори понякога сляпото действане само според написаното - може лоша шега да изиграе. Да, някакви общи норми и граници има - но по-скоро за тях черпим от опита си като хора и от опита на други близки около нас...не е задължително да се следват всички модни течения, във всичко - нали  Wink
Виж целия пост
# 1 318
За заспиването - Аз съм от лошите родители, които лягат заедно с детето си, за да заспи.  Mr. Green Факт е, че аз така съм я научила, но не ми пречи. Добре ми е да я гушна, помилвам и да заспи (това за нощния сън, защото през деня докато я сложа на леглото и е заспала). Също съм от лошите родители които спят на едно легло с детето си вечер. Rolling Eyes
И за по-късно заспиване имам предвид, че например в 13ч. на обяд още не ѝ се спи, а си играе. След като не се криви и т.н. не виждам проблем да заспи в 14ч. съвсем сама. В 13 също ще я приспа, но накрая ще е с рев и двете ще сме изнервени. Това имах предвид под заспиване на поискване. Когато ѝ се приспи, тогава я слагам. На мен също не ми се приспива по едно и също време и не ставам по часовник в 7ч.  Peace

За боя - аз предпочитам да направя някое действие невъзможно, отколкото да я набия. Например сега се научи да си отваря сама входната врата и вместо да повтарям НЕ, НЕ, НЕ, ШАМАР просто я заключвам и така ще дръпне два пъти дръжката и ще се откаже.
Виж целия пост
# 1 319
Специално за спането – наистина ми е интересно да разбера, защото съм на противоположно мнение, затова питам.
Все пак ако ще гледаме деца по книга - поне да знаем от опита на другите - какви са резултатите.

Всеки от нас, включително и бебетата и децата, се буди по пет- шест пъти на нощ и после бързо заспива отново, затова не помни събуждането на сутринта. Бебето и детето имат ритуал по заспиването и като се събудят го търсят отново, затова ако се приспиват искат отново да бъдат приспивани по няколко пъти на нощ. Ако спите в едно легло това няма да се усети, защото детето вижда, че си там и пак заспива. Няма да споря дали спането в едно легло е добро за детето, не всички имат детска стая, но е хубаво детето да е самостоятелно, това принципно улеснява много самостоятелността и в други области, когато детето започва да ходи на ДГ и прочее.
Иначе, за чистото удобство на родителя спането заедно за мен е твърде затормозяващо, особено ако не си лягаш в часа, в който си ляга детето. Да не говорим, ако имаш късмета да го оставиш на баба или гледачка, за да отидеш на кино, вечеря или друго е голямо затруднение.
Та не е драма, но за мен не е удобно, нито за родителя, нито за детето, което на по- късна възраст зорлем трябва да се учи да спи само в стаята си. Имам позната, която спеше в едно легло с 10 годишния си син, мисля, че това е ясно защо не е хубаво, но пък той си беше "свикнал" и беше драма да отвикне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия