„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 392
  • 1 799
# 1 440
За прибирането, според мен, е въпрос на навик. Както и всичко останало. Понеже ние сме в началото на възпитанието - действам така: Започнахме двете да прибираме играчките в коша, един, два, три пъти, за да ѝ покажа действието. Сега просто ѝ казвам: "Хайде, мамо, прибери играчките" и тя ги прибира. Е, силно казано прибира, защото на тази възраст все още не знае какво е ред и подредба, но си създава навика. Половината остават отвън и аз после аз довършвам. Разбира се, казвам ѝ браво. Ако е отворила шкафа и е наизвадила дрехи, пак по същия начин. После си ги прибира, след като ѝ е казано.
Днес ме обвиниха, че за два дни детето ми е станала лигаво.  Mr. Green Наистина, днес е ужасно крива, но аз го отдавам на факта, че я мъчат зъбите, защото все там ѝ е ръката. Било оправдание. Поже нацапа в първата локва, която видя, и след като я извадих, тя съответно ревна. Пробвах тактиката си игнора, т.е. сложих я в количката и след като се успокои я пуснах. Е, не отиде на локвата, но се заинати да влиза през една врата и я прибрах.  Mr. Green Да видим дали това ще има ефект, защото за мен е още малка и за нея наказанието "вкъщи" не върши работа, защото винаги се е прибирала с желание.
За казването на любезни думи: моето дете една от първите думи които научи беше "Мерси" (Си), но никой не я е учил целенасочено, явно ѝ е направило впечатление. Сега почти винаги казва "Мерси". Сега смятам да започна с "Може ли?" да ѝ давам пример.
Виж целия пост
# 1 441
ако искам чаша вода от мъжа ми, например, ще кажа "Моля те, подай ми една чаша вода".

A aз обикновено си искам с въпрос: "Ще ми налееш ли една чаша вода?". В този ред на мисли, когато учите едно дете да пита "може ли", обяснявате ли му, че отговорът не е непременно "да" и ако е "не", то е редно да примирят с него?
Онзи ден на една малка лигла й бе отказано да играе с топката на големите. Тя размаха пръчка, на което й беше отвърнато да я махне, защото ще извадие нечие око. А тя: "Аааааа аАА ааААА - Аз, аз, аз сега ще взема хиляда пръчки и ще извадя всичките очи!" Не знам за майката, но мен ме засърбя ръката да му заграя врата на малкото лайненце.

Това е от нещата, за които няма нужда да бъдат обяснявани, те се научават в движение. Детето те моли за нещо и му отказваш, "Съжалявам, но в момента не мога/не е подходящо и тн", например. Като е малко и се разплаче от отказа е най- лесно да му обясниш, че разбираш защо е разстроено, но това няма да промени отговора и така детето се научава да не се тръшка.

Иначе "лайненце" е евентуално родителя неглижиращ детето и приучаващ го да плаче, за да получи нещо. Децата не са виновни, че ги гледат зле.

Буболече, пример са и отношенията ти с останалите хора, та ако използваш любезности само с детето е малко вероятно да ти се получи.
Виж целия пост
# 1 442
..., когато учите едно дете да пита "може ли", обяснявате ли му, че отговорът не е непременно "да" и ако е "не", то е редно да примирят с него?

Буквалният ми отговор е "не". Не учим. Защото ... ако се пита, значи
винаги възможността е отговорът да е или "да", или "не". Ако е "не",
често следва контравъпросът "Защо?", отговаря му се и, да не се
изхвърлям, но практически винаги бива прието обяснението защо е "не".
Виж целия пост
# 1 443
Непрекъснато. Според моята дъщеря, щом е казала „може ли“, друго не е нужно. Учим се още, че след „може ли“ може да последва „не“ и тя трябва да се съобрази.

Същото. Плюс това, че след 1-2 пъти любезна подкана неизбежно следва недотам любезно отношение Simple Smile
Виж целия пост
# 1 444
Това е от нещата, за които няма нужда да бъдат обяснявани, те се научават в движение...

И аз така мисля.
В началото колкото и да го учиш, не схваща, но постепенно само разбира, че не винаги всичко е възможно.
Виж целия пост
# 1 445
Непрекъснато. Според моята дъщеря, щом е казала „може ли“, друго не е нужно. Учим се още, че след „може ли“ може да последва „не“ и тя трябва да се съобрази.

Същото. Плюс това, че след 1-2 пъти любезна подкана неизбежно следва недотам любезно отношение Simple Smile
Аз смятам, че човек може да е любезен и въпреки това да не се налага да подканя по сто пъти, че и да става груб. Но тук се разминаваме, както и с шамарите, та само го споменавам, без да започвам спор.
Виж целия пост
# 1 446
Aз пък мисля, че има нужда, защото често се случва разни деца да питат може ли докато вече взимат поисканото. Говоря като искат играчка и нещо от друго дете, не като искат навън, да кажем.
Например идва при мен момченце и пита дали може да покара колелото. "Не", казвам му, а то вече тръгва да се качва на седалката и се налага да повтарям. Хем любезно, хем - ненаучено.
Виж целия пост
# 1 447
Буболече, пример са и отношенията ти с останалите хора, та ако използваш любезности само с детето е малко вероятно да ти се получи.
Напълно съм съгласна, ще започна да питам хората, ако ще и най-досадния човек да стана на света. Само трябва да питам и за забранени неща, за да разбере, че има НЕ, освен ДА. Това сигурно ще го практикувам с най-близките, които нарочно ще ми отговарят НЕ.  Laughing
Виж целия пост
# 1 448
Aз пък мисля, че има нужда, защото често се случва разни деца да питат може ли докато вече взимат поисканото. Говоря като искат играчка и нещо от друго дете, не като искат навън, да кажем.
Например идва при мен момченце и пита дали може да покара колелото. "Не", казвам му, а то вече тръгва да се качва на седалката и се налага да повтарям. Хем любезно, хем - ненаучено.

Това въобще не значи, че не е учено, поне от това, което съм виждала.
Виж целия пост
# 1 449
и така детето се научава да не се тръшка.

Иначе "лайненце" е евентуално родителя неглижиращ детето и приучаващ го да плаче, за да получи нещо. Децата не са виновни, че ги гледат зле.


О, хайде сега, толкова приказно звучи...чак се размечтах Laughing.
Детето ми се тръшка неимоверно, особено когато е уморена. И така, и иначе - не се научава да не реве за щяло и нещяло. И не, не я "приучвам" да плаче, тоест - никога не получава нещото, ако се тръшка истерично за него. Не я бия, не й крещя, просто обяснявам причината за отказа, и то - когато се успокои, иначе шансът да ме чуе е нулев. Пищи известно време, дори понякога пищейки ми споделя, че "не може да спре" и трябва да почакам да се "наплаче" Shocked. После млъква и казва, че "вече е добричка".
За сведение, не съм чувала нито веднъж пищене и истерии от голямата си дъщеря, а очевидно и двете аз съм ги възпитавала, зле или добре.
Виж целия пост
# 1 450
Моята действа също като хлапето от примера на Янечек - пита докато посяга да вземе. Понеже си знам стоката, я следя изкъсо и прекъсвам в зародиш опитите да вземе играчка преди да ѝ разрешат. И обяснявам ли обяснявам.
Виж целия пост
# 1 451
и така детето се научава да не се тръшка.

Иначе "лайненце" е евентуално родителя неглижиращ детето и приучаващ го да плаче, за да получи нещо. Децата не са виновни, че ги гледат зле.


О, хайде сега, толкова приказно звучи...чак се размечтах Laughing.
Детето ми се тръшка неимоверно, особено когато е уморена. И така, и иначе - не се научава да не реве за щяло и нещяло. И не, не я "приучвам" да плаче, тоест - никога не получава нещото, ако се тръшка истерично за него. Не я бия, не й крещя, просто обяснявам причината за отказа, и то - когато се успокои, иначе шансът да ме чуе е нулев. Пищи известно време, дори понякога пищейки ми споделя, че "не може да спре" и трябва да почакам да се "наплаче" Shocked. После млъква и казва, че "вече е добричка".
За сведение, не съм чувала нито веднъж пищене и истерии от голямата си дъщеря, а очевидно и двете аз съм ги възпитавала, зле или добре.
Че кой е казал, че приказна история е да отгледаш робот?! Всеки има темперамент, едни са по- ревливи, други по- спокойни, не е нужно всички да са еднакви. А и не всеки рев е тръшкане, вероятно твоето дете наистина преживява нещата, а не се опитва да се наложи с плач. Плача не е нещо лошо, нито бих поощрила дете, което плаче да се самовъзприема като лошо дете. Но това с етикетите е друга тема, трудно е при толкова етикети, но не е невъзможно детето да се научи да отличава квалификациите за поведението си от тези за личността си.
Виж целия пост
# 1 452
Бояна, за мен си една от майките, от които с удоволствие бих взела пример!   bouquet
Виж целия пост
# 1 453
Няма добра майка по принцип. Има добра майка за съответното дете.Някой праволинеен кон с капаци няма как да е добра майка за будно дете особняк. Майка, която трепери какво ще кажат хората и е назидателна и всезнаеща, едва ли ще е добра майка за свободолюбиво дете бунтарче.А най-важно за детето е да има щастлива майка, която му дава вътрешна свобода да бъде себе си.Толкова много '' не пипай'', ''измий си зъбите'',... и въобще прекаленото възпитание са досадни.
Виж целия пост
# 1 454
Няма добра майка по принцип. Има добра майка за съответното дете.
С това съм напълно съгласна. Останалото е теоретизиране, което носи рискове. Детето може да се травмира от много неща, важното е всичко да остане в рамките на травмата, която развива. И наистина е хубаво човек да не разрешава проблемите със своите родители, които е имал като дете посредством това като родител да постъпва по противоположния начин. Т.е. от зор да не смачкаш детето, защото твоите родители са били деспотични, да не му зададеш правила и да го неглижираш заблуждавайки се, че си му дал свобода.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия