„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 392
  • 1 799
# 1 455
И наистина е хубаво човек да не разрешава проблемите със своите родители, които е имал като дете посредством това като родител да постъпва по противоположния начин. Т.е. от зор да не смачкаш детето, защото твоите родители са били деспотични, да не му зададеш правила и да го неглижираш заблуждавайки се, че си му дал свобода.

Това малко не го разбирам как става. Щом нещо е било проблем с твоите родители, после просто имаш друго виждане за това как се възпитава, а не просто компесаторен механизъм някакъв.
Виж целия пост
# 1 456
А, лесно става точно това. По закона на махалото.
Виж целия пост
# 1 457
И наистина е хубаво човек да не разрешава проблемите със своите родители, които е имал като дете посредством това като родител да постъпва по противоположния начин. Т.е. от зор да не смачкаш детето, защото твоите родители са били деспотични, да не му зададеш правила и да го неглижираш заблуждавайки се, че си му дал свобода.

Това малко не го разбирам как става. Щом нещо е било проблем с твоите родители, после просто имаш друго виждане за това как се възпитава, а не просто компесаторен механизъм някакъв.

Напротив, различен възглед за възпитанието не се формира в контра на твоята история и то болезнено интерпретирана с години, много вероятно накриво. Твърде вероятно е не ограниченията, а начина по който са поставяни да са те смачкали или отношението на родителя към себе си, липсата на самочувствие, например.

Най- големите крайности, които съм виждала са на този принцип. Някой бил смачкан като дете и оставя детето си да прави буквално всичко, което поиска. Някой твърде критикуван записва детето само с похвали. И в този дух. да не говорим колко често на децата се приписват характеристики и преживявания, които родителят мисли, че е имал като дете, а детето му е друг човек, в друго време, с други родители. Баланса се губи така. да не говорим, че рефлексите от модела на родителите остават и става манджа с грозде. Ако човек е имал сериозен проблем с родителите си е по- удачно да го изследва, да потърси помощ и да го анализира по- обективно, за да не го пренася изкривен през поколенията. (не казвам, че всеки трябва да направи това, само онези, които се намират травмирани и крайно недоволни от детството си)
Виж целия пост
# 1 458
И наистина е хубаво човек да не разрешава проблемите със своите родители, които е имал като дете посредством това като родител да постъпва по противоположния начин. Т.е. от зор да не смачкаш детето, защото твоите родители са били деспотични, да не му зададеш правила и да го неглижираш заблуждавайки се, че си му дал свобода.

Това малко не го разбирам как става. Щом нещо е било проблем с твоите родители, после просто имаш друго виждане за това как се възпитава, а не просто компесаторен механизъм някакъв.


Не винаги, понякога го смяташ за правилно.  Peace
Виж целия пост
# 1 459
Няма родител / човек/ без минало. Няма някой без характер, без някакви възгледи за възпитание / дори и неизложени/ за детето си.
Детето също не се ражда "празен лист хартия" без заложени качества и просто върху него да пишеш каквото считаш за добре. "Добре" във всеки един е също твърде относително понятие.
Все пак считам, че най- добрия възпитател за едно дете са родителите.
Всеки прехвърля върху детето си своя начин на възпитание. Има случаи в които се улавям, че използвам същите думи, които са ме дразнели.
Трудно можеш да избягаш от себе си.
Децата също са различни. Далеч не мисля, че един и същи подход към различни деца ще даде еднакъв резултат. Не говоря за крайни действия.
Поговорката отгоре не я разбирам в буквалния смисъл.
Виж целия пост
# 1 460
Не го приемам за оправяне на проблеми м/у родителите и бабите и дядовците.
На база живота си + да кажем малко теория, човек си изгражда някаква приблизителна представа за правилно/неправилно, която следва при възпитанието на детето си. Нещо, което считам за неправилно, независимо по каква причина, не виждам защо да го приложа.
Виж целия пост
# 1 461
Последните дни моето дете е много неспокойно, мрънкащо, ревящо и тръшкащо се, след болест и алергия, а и зъби кучешки. Пробвах да и се карам - още повече надига вой, пробвах да я плесна лекичко, никакъв ефект (пробвах и когато не е във вихъра на рева, а просто се инати за нещо, започна да се смее и го обърнахме на игра лекото пошляпване). Единствено когато и говоря спокойно и започна да и обяснявам нещо, за да я разсея се успокоява.
Виж целия пост
# 1 462
Последните дни моето дете е много неспокойно, мрънкащо, ревящо и тръшкащо се, след болест и алергия, а и зъби кучешки. Пробвах да и се карам - още повече надига вой, пробвах да я плесна лекичко, никакъв ефект (пробвах и когато не е във вихъра на рева, а просто се инати за нещо, започна да се смее и го обърнахме на игра лекото пошляпване). Единствено когато и говоря спокойно и започна да и обяснявам нещо, за да я разсея се успокоява.
Така, така  Wink Wink Wink, докато не се появи някой да те предупреди колко ще съжаляваш един ден за това  Laughing Laughing Laughing
Виж целия пост
# 1 463
Авторитет с плахо пробване не се гради, помислете върху това. Децата усещат колебанията на родителя, затова 'пробването' не е добър вариант, нито 'плеснах го, ама после го обърнахме на игра'. Какъвто и подход да се избере, добре е той да е категоричен. Като ще се караш, се караш, ако ще воят да стигне небеса, но ако не можеш да се караш, хич и не започвай. Щом детето разбира от мили слова, значи мили слова да са - постоянната подмяна на подходи обърква и компрометира родителската фигура.
Виж целия пост
# 1 464
Е! А как да разбера кой е правилния подход без да пробвам? Ето прбовах и установих при нас кое действа. Сега вече няма да сменям тактиката след като знам.
Виж целия пост
# 1 465
Съгласна съм.
Но няма как да открием какво действа, докато не опитаме основните.
Има някаква вероятност да налучкаме от първия път, но не винаги става.
Виж целия пост
# 1 466
Е! А как да разбера кой е правилния подход без да пробвам?

Като действаш в унисон със собствената си натура. Няма смисъл да пробваш каквото и да било, ако изследваш и опознаеш себе си. Мек по душа човек трудно ще стане безкомпромисен родител и обратното. Твоят разказ силно ми напомни за една дама, с която споделях стая в родилния дом. Тя, водена от идеята, че кърменето е най-добър вариант, непрекъснато пробваше да кърми, като след всяка 'проба' вземаше шишето с адаптирано мляко и казваше на бебето: "Хайде, мамо, сега да се нахраним истински". Всеки човек си има вътрешни убеждения, които прозират във всяка негова дума и действие, и пробите са абсолютно обречени, ако не съответстват на тези убеждения. Иначе казано, не сменяй подходи, без преди това да си сменила нагласите си.
Виж целия пост
# 1 467
Последните дни моето дете е много неспокойно, мрънкащо, ревящо и тръшкащо се, след болест и алергия, а и зъби кучешки. Пробвах да и се карам - още повече надига вой, пробвах да я плесна лекичко, никакъв ефект (пробвах и когато не е във вихъра на рева, а просто се инати за нещо, започна да се смее и го обърнахме на игра лекото пошляпване). Единствено когато и говоря спокойно и започна да и обяснявам нещо, за да я разсея се успокоява.
Въобще не се оправдавай със зъбите. Едно време не са разбирали кога са им никнели, сега само за зъби говорим. Това ми казаха вчера. Но след цял ден кривене вчера и ужасна нощ с пищене резултата е на лице - Зъб No 15 проби най-накрая. Вижда им се края.  Party
Виж целия пост
# 1 468
Е! А как да разбера кой е правилния подход без да пробвам?

Като действаш в унисон със собствената си натура. Няма смисъл да пробваш каквото и да било, ако изследваш и опознаеш себе си. Мек по душа човек трудно ще стане безкомпромисен родител и обратното. Твоят разказ силно ми напомни за една дама, с която споделях стая в родилния дом. Тя, водена от идеята, че кърменето е най-добър вариант, непрекъснато пробваше да кърми, като след всяка 'проба' вземаше шишето с адаптирано мляко и казваше на бебето: "Хайде, мамо, сега да се нахраним истински". Всеки човек си има вътрешни убеждения, които прозират във всяка негова дума и действие, и пробите са абсолютно обречени, ако не съответстват на тези убеждения. Иначе казано, не сменяй подходи, без преди това да си сменила нагласите си.

По-назад се говореше, че трябва да се намери правилния подход за едно дете, че всички деца са различни и едни и същи предписания няма как да подействат. В моята природа наистина е да го карам по-спокойно, без нервни изблици и се надявам и занапред детето да реагира удовлетворително на този вариант. Но живот и здраве, ако ми се роди второ, което не отбира от думи спокойни, как да разбера дали да го навикам едно хубаво или да подгрявам големите шамари?
Виж целия пост
# 1 469
И наистина е хубаво човек да не разрешава проблемите със своите родители, които е имал като дете посредством това като родител да постъпва по противоположния начин. Т.е. от зор да не смачкаш детето, защото твоите родители са били деспотични, да не му зададеш правила и да го неглижираш заблуждавайки се, че си му дал свобода.

Това малко не го разбирам как става. Щом нещо е било проблем с твоите родители, после просто имаш друго виждане за това как се възпитава, а не просто компесаторен механизъм някакъв.


Имам няколко случая в близкото ми обкръжение...
 Бащата стиснат  до толкова, че стотинката цепи на две, а дъщеря му като, че ли в Мола са я правили.... Wink Wink , така че може би и прекалено стриктното потъпкване на желанията на детето водят до съвсем други резултати като стане възрастен... това ето че включва не само възпитанието на собствените деца, но и  живот и  реализация ти като човек...
И това за съжаление не е единичен случай...
Още един пример пак от живота...
Бащата пияница - сина не близва алкохол.... Да не би възпитанието да играе тук някаква роля... По скоро отвращението ми се струва...
Като давам пример Бащата има случаи и с майки, но да не става много голям поста ще ви ги спестя...

Има варианти ... и понякога лошия пример е градивен за детето, а добрия обратното негативен...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия