„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Тези поговорки видно имат някакъв замисъл, обаче всякакви сравнения на децата с царе слуги, кучета и т.н са ми неприятни.

Точно китайците не са удачен пример в случая, защото за тях физическите наказания са неразделна и много важна част от възпитанието на децата.

Моята щерка твърди, че към тях съм се отнасяла като почти равни, сравнявайки ме с родителите на други деца. А аз се смятах за доста строг родител.

   Може би просто слуга звучи зле, но ако се има предвид е "от петата до петнайстата като с подчинен", тоест все едно че си му началник, намирам смисъл.
 Харесва ми тая поговорка.

Някои хора са прекалено извисени и предпочитат да мислят в префинени политкоректни термини, вместо в незабавно разбираеми метафори.

А всъщност кои автори имаш предвид, защото всички които аз съм чела имат деца, преобладаващо по 3+? (И това става ясно от текста, защото дават примери и със собствените си деца). Просто ми стана интересно кого визираш.

Поздрави за всички любители на буквализма и натурализма:

http://bezdelo.blogspot.com/2011/02/17.html

.................................
Като изляза от техния кръг и премина към въпроса смятам, че това е пословица, която е създала повече хора от разни съвременни течения на модната психология и законодателни опити.
Залагам на крайната цел- създаване на човек. Постигането й е видно само от обективен страничен наблюдател след поне едно 25 години от раждането на кандидата за титлата.

Пример аналогичен: "Бий самара, да се сеща магарето."
Ей че прости хора- самари ще бият!
Още от вида домашни възпитателни отношения:

"1. Научи го да мълчи, то само ще се научи да говори.
2. Дървото се превива, догдето е младо.
3. Бащина поука, синова сполука.
4. Бащина клетва запустява, а майчина дом изкоренява.
5. Бащата тегли от синовете, майката – от дъщерите.
6. Майчино око се не лъже и за правиците, и за кривиците.
7. Лошо име на бащата, лоша съдба на сина.
8. Влезе ли дявол в главата на майката, страдат децата.
9. Малки деца – малка беля, големи деца – голяма беля.
10. На детето, каквото му на сърцето.
11. Свидлива майка, крадливо дете.
12. Чуждите агънца – зли, нашите палета – добри.
13. Кога бащата говори, децата да мълчат.
14. Ако ще вземаш дъщерята, виж майката.
15. Ако искаш чистница жена, гледай как мете майката."


Тази мисъл е мнохо Убава:
"Не правете от детето кумир- когато порасне ще иска жертви."
Автор: П.Буаст


Обсъжданата има различни други чужди варианти, демек не само българският народ през хилядолетията е достигнал до аналогични изводи. Ето една корейска:
"На любимото дете удари още една тояга, а на непослушното - дай още едно парче тток*.
http://minifery.blogspot.com/2011/02/8.html

Това е абсолютен факт и имам представителна извадка, която показва пораснали тотални егоисти и егоцентрици, които смятат, че света  и хората в него са създадени, за да им служат.

За останалото обсъждано в последните страници продължава да липсва баланса. Факт, че едно дете трябва да бъде възпитавано от бебешка възраст, за да не стане 5- 6 годишен неконтролируем пръч. Ако през първите 3 сме се лезили в луд възторг от всяка глупост, която прави детето и сме изпълнявали всяко негово желание съм сигурна, че на 6 би се получило дете, което и аз ще имам импулс да набия. Виждала съм такива деца и родителите им ги бият, но това не помага, даже става още по- лошо. Жалко, че в темата не пише Крейзи чик, с която сме на противоположно мнение за шамарите, но по принципните въпроси свързани с ранното възпитание имаме много допирни точки. Тя и много по- добре от мен може да изясни позицията си, за жалост виждам, че по- често читателите на мненията и схващат само частта, в която заявява одобрение към шамара като възпитателно средство. Дано да се включи, защото тук отново повече значение се придава на формата, на личните преживявания, а не на принципните неща. А куцането на принципно ниво прави възможно онова, което все по- често се вижда- да произвеждаме общество от девианти. Не може 4- 5- 6 годишно дете да крещи с цяло гърло в ресторант, да маже, да играе вътре с топка и родителите да не реагират. Та аз съм против шамарите като нещо крайно излишно, но още повече съм против неглижирането на децата, само и само да се махнат от главата на родителя да бъдат оставяни без елементарни знания и умения за това как да се държат в обществото.

Възпитанието без бой, не означава пълна свобода, лигавене и никакви граници.
Родителя е основен авторитет за детето и той поставя границите в ежедневието, на първо място е въпроса с безопасността и там компромиси не се правят. На детето също трябва да се дава и право на избор, така то израства уверено и със самочувствие. Например то може само да избере синята или жълтата тениска да облече и т.н.
В името на спора искам някой да ми посочи аргументи ,които имат някаква научна обосновка в подкрепа на шамара, пляскането по дупето и прочие. Твърдения от типа на "аз го ударих, той не повтори" са  несериозни.
За така нареченото тръшкане или " temper tantrum" има страшно много изписано, това е етап и той отминава, но насилие в такъв момент само влошава нещата.
Детето трябва да разбере ,че всяко негово действие носи своите последствия, например ако пипне горещата печка то ще се изгори и повече няма да повтори. Така постепенно се изгражда и самодисциплина.

  Аз пък не съм видяла родители, които съзнателно да НЕ възпитават децата си, тоест да ги оставят без възпитание.  Просто толкова е и капацитетът на самите родители, средата и обичаите им, с прилежащите и съответстващи обноски, които се пренасят и върху децата им. 
 
  И защо непрекъснато давате примери с някакви пищящи деца в ресторанти? Това ли е върха на невъзпитанието? Децата, които правят така обикновено са просто не на мястото си или са отегчени, спи им се, прегряли са, не знаят с какво да се занимават - куп естествени обяснения са много по-вероятни във всеки отделен случай, отколкото липса на възпитание. 

Как защо, Ирис, та ССФ не води децата си и не обича да вижда чуждите деца в ресторант - нали й смущават спокойствието... Детето - затворено вкъщи с баба, в детската градина или в краен случай на детската площадка.
Тръгне ли в друга посока - пляскане по памперса! Немедленно!

Вие пак се радвайте, че с годините отпадна практиката да се бият и наказват чужди деца - че съвсем до неотдавна не беше рядкост учителят да перне с показалката или съседът да те издърпа за ухото. Че видите ли друг да тормози физически детето ви, друга песен щяхте да запеете...

Защото това е върха на невъзпитанието на родителите, което рефлектира върху децата. Да, едно дете може да бъде изморено, отегчено, да му се спи и по тази причина да пищи, но ти да го оставиш там и това да не те смущава е изумително. Първо, защото родителите не се съобразяват с останалите хора, които обядват или вечерят и имат право на спокойствие, и второ, защото не се съобразяват и със самото дете, което явно не е в състояние да седи нормално в ресторант, и трето, защото дават на детето да разбере, че такова поведение е приемливо и допустимо, а то не е. И този пример с ресторанта върви, защото е най- елементарен и еднозначен. Мога да дам безкрайно количество други примери от същия ред.

И за другото не съм съгласна, има такива родители, лично познавам не един и двама, които са горди, че децата им никога не са чували "не" и нямат никакви забрани и ограничения. Считат това за метод и го наричат либерално възпитание, а всъщност това е неглижиране и по закон е домашно насилие както и шамаросването.

Параход, аз водя детето си на ресторант, през една част от годината по два пъти на ден, но ако детето е в криза, която не мога да овладея и смущава останалите си го прибирам. Това се нарича възпитание. Останалото е простащина под мотото "и детето ми има право дае на ресторант". Разбира се, че има право, но и за него важат правилата като за останалите. В други страни по ресторантите е пълно с деца, но това не пречи на никого да се храни спокойно. Разбира се, има и официални места, скъпи ресторанти, в които съвсем логично не се допускат деца под 12 годишна възраст.

Май отпадна всякакво наказание. Учителят не може да каже нищо, защото ще го съдят за тормоз. Малкото останали учители са тези, на които за нищо не им пука.

И аз, това ми се струва естествено поведение. Но съм срещала и други трактовки.

Трещерица,
еми за съжаление е така в цивилизования свят, навсякъде първо се инкриминира боят от възпитатели/учители и външни хора, и чак после в семейството... Какво да се прави? Сигурна съм, че някъде в Афганистан или Судан още има желания "авторитет".

Мен най-много ме учудва илюзията у хората, че боят и други типове авторитарни наказания работят и дават желаните от тях резултати. Имам много ясни спомени и наблюдения как най-битите често (невинаги) стават най-големите отрепки... Но това вече се засегна в темата, няма смисъл да повтарям.

А защо на учителя трябва "да му пука",че детето на Пенка е невъзпитано и изтървано? Той може да си каже мнението,да посъветва,но На края именно Пенка ще бере плодовете на невъзпитаното си отроче.

И аз, но това е още по- голям проблем, защото деца на по 16- 17 години никога не са стъпвали в ресторант и нямат никаква идея как да се държат там. Аз съм ходила и с бебе, и с детето на 1, на 2 и така до сега, когато е почти на 5. Струва ми се, че това помага на самото дете да се чувства комфортно и да се държи в рамките на приемливото поведение, но както казах и по- рано в темата, за личните си неща не бих претендирала, че съм обективна, затова и рязко давам пример със себе си.

За жалост не е точно така. Ако останем на темата с ресторанта, ако ти си клиент на ресторант и на съседната маса пет деца беснеят си потърпевш, а да не говорим ако си собственик на въпросния ресторант. Така се получава, че поне живеем в общество нивото на възпитание на мнозинството деца се отразява рано или късно върху всички останали.