Възпитанието без бой, не означава пълна свобода, лигавене и никакви граници.
Родителя е основен авторитет за детето и той поставя границите в ежедневието, на първо място е въпроса с безопасността и там компромиси не се правят. На детето също трябва да се дава и право на избор, така то израства уверено и със самочувствие. Например то може само да избере синята или жълтата тениска да облече и т.н.
В името на спора искам някой да ми посочи аргументи ,които имат някаква научна обосновка в подкрепа на шамара, пляскането по дупето и прочие. Твърдения от типа на "аз го ударих, той не повтори" са несериозни.
За така нареченото тръшкане или " temper tantrum" има страшно много изписано, това е етап и той отминава, но насилие в такъв момент само влошава нещата.
Детето трябва да разбере ,че всяко негово действие носи своите последствия, например ако пипне горещата печка то ще се изгори и повече няма да повтори. Така постепенно се изгражда и самодисциплина.
Родителя е основен авторитет за детето и той поставя границите в ежедневието, на първо място е въпроса с безопасността и там компромиси не се правят. На детето също трябва да се дава и право на избор, така то израства уверено и със самочувствие. Например то може само да избере синята или жълтата тениска да облече и т.н.
В името на спора искам някой да ми посочи аргументи ,които имат някаква научна обосновка в подкрепа на шамара, пляскането по дупето и прочие. Твърдения от типа на "аз го ударих, той не повтори" са несериозни.
За така нареченото тръшкане или " temper tantrum" има страшно много изписано, това е етап и той отминава, но насилие в такъв момент само влошава нещата.
Детето трябва да разбере ,че всяко негово действие носи своите последствия, например ако пипне горещата печка то ще се изгори и повече няма да повтори. Така постепенно се изгражда и самодисциплина.
Научна обосновка в полза на шамара няма да видиш в съвременната европейско-англо-саксонска наука, но виж, в китайската и изобщо в източната може и да има. С риск да разбуня духовете, много близко до легитимиране на шамара е обикновеното създаване на връзка между стимул и реакция, любимо на бихейвиористите (conditioning). Най-елементарно казано, ще свърже действието "пресичане на червено" с шамара като реакция и следващия път ще се сети за неприятното усещане за болка и ще помисли дали е готов да го изпита пак. Този тип възпитание чрез санкция се прилага много успешно и в голям мащаб, но с глоби и затвор - караш на червено-глоба, откраднеш - затвор; закъснееш за работа - дисциплинарно наказание. Така че, не се е променила модата във възпитанието - не се е намерил кой "научно" да обясни и шамара! Психолозите и те имат деца да хранят, едно критично количество от тях се влияе от господстващата доктрина или от промените в настроенията на евентуалните си клиенти! Затова много внимавайте на кого ще повярвате! Може да се натъкнете на кореннопротивоположни възгледи, при това най-научнообосновани.
