Никога не можем да знаем какво точно ще се запечата като травма при детето, а кое ще послужи за развитие. Имам няколко примера с моето дете (да, да, знам, че от единичното не се правят обобщения), та оттогава за нас си съм приела, че не мога да нося отговорност за неговата склонност за интерпретация на разни събития. Нося отговорност да си държа ушите и очите отворени, за да видя реалния проблем, но оттам нататък - воля негова, на детето.
Виж целия пост
„Бий дупе, да да не биеш гъзище”
- Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.
# 1 500
21 септ. 2012, 17:53 ч.
# 1 501
21 септ. 2012, 19:06 ч.
Аз мисля,че четейки или не четейки ,ако човека е склонен към сугестии и увличания ,то те ще се следвани фанатично. Но ако отворен към различното мнение и авторитет човек чете и взема идеи ,то те не биха навредили .С уговорката да не изпада в крайности .
Виж целия пост
# 1 503
22 септ. 2012, 12:33 ч.
От вчера си мисля нещо... Дали жените които удрят децата с възпитателна цел подкрепят насилието над жени в семейството? Защото то пак е същото, по-силния физически тормози по-слабия. 
Днес например трябваше ли мъжът ми да ми се разкрещи, защото облякох тънко детето, според неговите разбирания. Защото има жени на които ако децата ми се тръшкат за някоя дреха, те ще кажат: Обличай ВЕДНАГА това, което съм ти дала!
Виж целия пост
Днес например трябваше ли мъжът ми да ми се разкрещи, защото облякох тънко детето, според неговите разбирания. Защото има жени на които ако децата ми се тръшкат за някоя дреха, те ще кажат: Обличай ВЕДНАГА това, което съм ти дала!
# 1 504
22 септ. 2012, 12:37 ч.
Формално погледнато, без емоционални, културни и прочие отенъци, в случая на дете-родител, отношенията са йерархични и родителят възпитава детето, той има цялата власт и отговорност. При съпрузите двамата са равни, отношенията не са йерархични и властта е обща, пък и на никого не му е работа да възпиттава другия и да отговаря за него. При хората няма алфа-мъжки и алфа-женски като при други примати.
Виж целия пост
# 1 505
22 септ. 2012, 12:47 ч.
Значи аз като съм на 50, детето ми на 25 аз пак имам правото да я нашамаря, защото не си е взела Държавния изпит от първия път. 
А невзимането му се дължи на това, че вместо да учи, тя любов върти. 
Виж целия пост
А невзимането му се дължи на това, че вместо да учи, тя любов върти.
# 1 506
22 септ. 2012, 12:49 ч.
Не, защото тогава тя ще е възрастен човек. В природата половата зрялост е някаква разделителна линия между родителите и децата. При хората е малко по-различно, но пак е така - детето става възрастен и самостоятелна единица, която сама решава живота си. Останалите са културни наслагвания.
Виж целия пост
# 1 507
22 септ. 2012, 12:52 ч.
Ама аз винаги ще съм родител, а тя - дете. Значи аз трябва да я възпитам по всяко време. Или просто тогава родителите нямат физическата възможност да набият детето, затова и се въздържат. Тогава детето има избор, може да се разсърди и повече да не стъпи при тях.
Виж целия пост
# 1 508
22 септ. 2012, 12:55 ч.
Тц, може да си родител, но ме можеш да възпитаваш възрастен човек, защото той не позволява! Затова природата е измислила пубертета - времето, през което младият индивид търси своето място под слънцето и детронира авторитета на родителите си, и се превръща във възрастен човек, отделен от родителя си. Естествено, родителите не искат да пускат властта, защото "власт не се дава, власт се взема", както казва Големаноов в едноименната пиеса.
Виж целия пост
# 1 509
22 септ. 2012, 12:58 ч.
Донякъде е така, но според мен отношенията родител-дете постепенно се променят (с израстването на детето) и в един момент йерархията почти изчезва. Колкото по-голямо е детето, толкова повече са (заслужените) свободи, на които се радва. Не може да третираш дванадесет годишно като двегодишно, нали? С времето част от родителските отговорности постепенно се прехвърлят върху детето и то става самостоятелна личност.
И при хората има алфа екземпляри, но за щастие, не винаги бият.
Докато публикувам, си ме изпреварила.
Виж целия пост
Формално погледнато, без емоционални, културни и прочие отенъци, в случая на дете-родител, отношенията са йерархични и родителят възпитава детето, той има цялата власт и отговорност. При съпрузите двамата са равни, отношенията не са йерархични и властта е обща, пък и на никого не му е работа да възпиттава другия и да отговаря за него. При хората няма алфа-мъжки и алфа-женски като при други примати.
Донякъде е така, но според мен отношенията родител-дете постепенно се променят (с израстването на детето) и в един момент йерархията почти изчезва. Колкото по-голямо е детето, толкова повече са (заслужените) свободи, на които се радва. Не може да третираш дванадесет годишно като двегодишно, нали? С времето част от родителските отговорности постепенно се прехвърлят върху детето и то става самостоятелна личност.
И при хората има алфа екземпляри, но за щастие, не винаги бият.
Докато публикувам, си ме изпреварила.
# 1 510
22 септ. 2012, 13:12 ч.
Въпреки това родителя удря, защото има физическата възможност.
И колкото по-големи стават децата, толкова по-големи стават опасностите. Защото когато дъщеря ти се прибере пияна на 14 се вижда, че е било бял кахър това, че е яла бой, защото е счупила вазата на 3 години.
Според мен е важната връзката Родител-Дете, тя трябва да е изградена на взаимно доверие, а то не се получава с бой, а с разговори и доказване на родителя, първо като приятел.
Виж целия пост
И колкото по-големи стават децата, толкова по-големи стават опасностите. Защото когато дъщеря ти се прибере пияна на 14 се вижда, че е било бял кахър това, че е яла бой, защото е счупила вазата на 3 години.
Според мен е важната връзката Родител-Дете, тя трябва да е изградена на взаимно доверие, а то не се получава с бой, а с разговори и доказване на родителя, първо като приятел.
# 1 511
22 септ. 2012, 13:25 ч.
Принципно говорех за четящите майки или не-четящите майки ,които ако са податливи на сугестии то ще бъдат повлияни от течения, баене и суеверия.
Виж целия пост
А има ли дете неподатливо на сугестия?
# 1 512
22 септ. 2012, 13:36 ч.
Чакай, чакай, не говорим за бой тук, а за възпитание и отговорност на родителя! На две ще я придружа в тоалетната, ще и избера дрехите и ще и помогна да се облече, ще я заведа да си играе с дете, което аз съм избрала, докато на дванайсет ще се надявам да съм възпитаа достатъчно отговорна личност, която може да поема отговорности и да се справя с познати житейски ситуации без моя помощ. Аз ще се намеся с възпитание и помощ при по-сложни ситуации, като например да не се прибира пияна посред нощ.... Точно доверие и приятелство се надявам да "израстнат" от взаимоотношенията, които имам с децата си. Моят модел на възпитание беше точно такъв и смятам да му се доверя и аз.
Виж целия пост
Въпреки това родителя удря, защото има физическата възможност.
И колкото по-големи стават децата, толкова по-големи стават опасностите. Защото когато дъщеря ти се прибере пияна на 14 се вижда, че е било бял кахър това, че е яла бой, защото е счупила вазата на 3 години.
Според мен е важната връзката Родител-Дете, тя трябва да е изградена на взаимно доверие, а то не се получава с бой, а с разговори и доказване на родителя, първо като приятел.
И колкото по-големи стават децата, толкова по-големи стават опасностите. Защото когато дъщеря ти се прибере пияна на 14 се вижда, че е било бял кахър това, че е яла бой, защото е счупила вазата на 3 години.
Според мен е важната връзката Родител-Дете, тя трябва да е изградена на взаимно доверие, а то не се получава с бой, а с разговори и доказване на родителя, първо като приятел.
Чакай, чакай, не говорим за бой тук, а за възпитание и отговорност на родителя! На две ще я придружа в тоалетната, ще и избера дрехите и ще и помогна да се облече, ще я заведа да си играе с дете, което аз съм избрала, докато на дванайсет ще се надявам да съм възпитаа достатъчно отговорна личност, която може да поема отговорности и да се справя с познати житейски ситуации без моя помощ. Аз ще се намеся с възпитание и помощ при по-сложни ситуации, като например да не се прибира пияна посред нощ.... Точно доверие и приятелство се надявам да "израстнат" от взаимоотношенията, които имам с децата си. Моят модел на възпитание беше точно такъв и смятам да му се доверя и аз.
# 1 513
22 септ. 2012, 16:13 ч.
Бояна, помислих пак и пак не съм съгласна. Определено смятам четенето на форуми и постната незнайно от кого информация за потенциално много по - вредно. Не казвам непременно да са книги по "популярна психология", но по отношение на отглеждане, а и възпитаване на дете точно защото не съм специалист имам нужда от информация и идеи. Като цяло ти не си измислила "тайм аут"-а, за който говориш, нали така? Нито голямата част от нещата, които пишеш за възпитанието.
И може ли изчерпателен списък на специалностите, за които четенето е разрешено? За теб, например, явно е, въпреки че -ако не ме лъже паметта-си социолог, а не психолог или педагог.
Аз пък се изумявах от темите, които срещах тука всеки ден "знаете ли какво е еди какво си" или "нормално ли е" и следва въпрос, чийто отговор има във всяка книга, която си направиш труда да отвориш. Ми прочети малко, ползвай гугъл да намериш някоя статия, пък после пускай теми, в които кой ли не плещи кви ли не глупости.
То така се почва - това да не четем, онова да не четем и откъде да знаят после коя била столицата на Великобритания хората
Виж целия пост
И може ли изчерпателен списък на специалностите, за които четенето е разрешено? За теб, например, явно е, въпреки че -ако не ме лъже паметта-си социолог, а не психолог или педагог.
Аз пък се изумявах от темите, които срещах тука всеки ден "знаете ли какво е еди какво си" или "нормално ли е" и следва въпрос, чийто отговор има във всяка книга, която си направиш труда да отвориш. Ми прочети малко, ползвай гугъл да намериш някоя статия, пък после пускай теми, в които кой ли не плещи кви ли не глупости.
То така се почва - това да не четем, онова да не четем и откъде да знаят после коя била столицата на Великобритания хората
# 1 514
22 септ. 2012, 16:54 ч.
Къде казвам, че четенето на съвети във форум е полезно? И останалите четете каквото искате, ваша работа, няма кой да забрани. А за мен не е разрешено, а беше задължително да прочета тонове психологически глупотевини, включая за 25 изпита от типа Психология на личността, Психоаналитични школи и прочее. (За сметка на това имам само 1 един изпит по статистика, която повечето хора очевидно смятат, че е синоним на социология) Та поради толкова четене, плюс нужната допълнителна квалификация, за да съм обективна, смея да твърдя, че на мнозинството четенето на такива книги ще навреди или няма да донесе никаква полза. От потребителите тук, които са чели повече съм срещала малцина, за които е имало полза, например Чека, останалите интерпретират странно написаното или се закачат по разни индиго и прочее истории.
Въобще, интереса към подобни книги ми е необясним. Има си традиции във възпитанието, всеки си има модели, възгледи и просто не виждам какво може да получи от идеи за практики базирани на върху опитан на автора с австралийски или американски деца. Освен тотално да се разколебае и невротизира, да разсъждава върху травми, които не разбира и не може да контролира. Че и накрая всички деца попадат в българската образователна система и това обезсмисля всичко. 10 часа дневно в държавна ДГ и всичко прочетено може да послужи само, за да образува вина у родителя.
Виж целия пост
Бояна, помислих пак и пак не съм съгласна. Определено смятам четенето на форуми и постната незнайно от кого информация за потенциално много по - вредно. Не казвам непременно да са книги по "популярна психология", но по отношение на отглеждане, а и възпитаване на дете точно защото не съм специалист имам нужда от информация и идеи. Като цяло ти не си измислила "тайм аут"-а, за който говориш, нали така? Нито голямата част от нещата, които пишеш за възпитанието.
И може ли изчерпателен списък на специалностите, за които четенето е разрешено? За теб, например, явно е, въпреки че -ако не ме лъже паметта-си социолог, а не психолог или педагог.
И може ли изчерпателен списък на специалностите, за които четенето е разрешено? За теб, например, явно е, въпреки че -ако не ме лъже паметта-си социолог, а не психолог или педагог.
Въобще, интереса към подобни книги ми е необясним. Има си традиции във възпитанието, всеки си има модели, възгледи и просто не виждам какво може да получи от идеи за практики базирани на върху опитан на автора с австралийски или американски деца. Освен тотално да се разколебае и невротизира, да разсъждава върху травми, които не разбира и не може да контролира. Че и накрая всички деца попадат в българската образователна система и това обезсмисля всичко. 10 часа дневно в държавна ДГ и всичко прочетено може да послужи само, за да образува вина у родителя.
Препоръчани теми