„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Знаех си аз, че майката е алфата и омегата на всичките психологически травми! Да вземам тази майка  да я разпънем на кръста, че е лоша! А работата е там, че всеки е родител толкова, колкото му е възможно, колкото му позволяват характерът и опитът. На всичко отгоре повечето деца са родни, т.е. носят поне половината гени на майка си, също си и приличат до голяма степен, все някоя черта от характера на детето съвпада с тази на майка му, та затова и дори при конфликти и проблеми, те се разбират помежду си, и двамата са имали време да се напаснат, дори реакциите им често са сходни, независимо от модела (защото при осиновените деца и родители напасването е по-трудно, не само заради разликата в средата преди това, а и защото те на практика са генетично чужди хора, с тотално различни характери и реакции). Това с травмите вече ми писна - кой откъде и накъде се обърне, и веднага майката нанасяла травми! Да се чуди човек как ли е оцеляло човечеството без да знае какви душевни травми нанасят майките на децата си! Аман вече! И после се чудим защо все повече деца са крехки и изнежени психически! Ами, как няма да са , като дори не им се налага да се борят за това, което искат! Те дори нямат възможност да се научат да се аргументират пред майките си, защото веднага им се поднася всичко на тепсия, сакън, да не би случайно да се разстроят и да им се нанесе душевна травма с отказ! а дори за децата си важи крилатата фраза "Свободата, Санчо, е на върха на копието!"

Съжалявам за травмата на ставата, но от друга страна погледнато, товва е по-малката беля пред варианта детето да се изтърколи по стълбите или да падна на главата си. Все пак, инстинктите ни подсказват правилно каква да е реакцията и да се минимизират поражениятта в критична ситуация.

Само да вметна, че навремето това за гълъба и крилата е дадено с цел илюстрация за правене на грешни причинно-следствени връзки и  припознаването на два независими факта като корелация. Демек, насочване на вниманието към това, че много внимателно трябва да се конструират хипотезите и подбор на независимите променливи при един експеримент в социалните и психологичните науки, за да се избегнат грешни методи.

За мен такива заключения се правят от крайни случаи и се прехвърлят на масовостта.
Прибавяме, че и децата много повече прощават на майките си, дори повече отколкото на бащите си.
За външен човек да не говорим. Дори и същото нещо да каже и направи, то се възприема от детето по коренно различен начин и не само когато е дете.
Травми в детето остават при крайни случаи или при положения, че родителя въобще не може да се нарече такъв, ако изключим биологичния произход.
Една средностатистическа майка е най- доброто нещо за едно дете и не може да се замени с перфектна друга.
Биологията си казва своето и заменянето и с психологията не е толкова лесно и толкова постижимо.

Травмите в детството много се преекспонират, защото грешно се интерпретират. Повечето травми развиват, само големите по значимост невротизират или нанасят големи щети в бъдеще. А човечеството, Андариел, е оцеляло, но тук нали не говорим за едното оцеляване, а за намаляване на щатите при оцеляването. Едно дете, което не познава граници и правила ще оцелее, но няма да има особен успех в живота, ще страда или ще кара другите да страдат. Та такива и други неща има, които са големи и нанасят големи вреди, по- хубаво да се знаят и избягват. Иначе съм съгласна, че е крайно травмиращо за родителя по цял ден да пресмята какви травми нанася, а е и безсмислено.

ще цитирам една реплика от "Москва не вярна на сълзи" - "Времена всегда одинаковые", та и с оцеляването е същата работа - оцеляването е трудна работа, дори в уж префинения и човеколюбив (детелюбив) съвременен западен свят. По-скоро философията на съвременния западняк е префинена в частта за намаляване на щетите от оцеляването, но в същността си нещата не се различават отпреди сто или две хиляди години - детето има достатъчно много природно вградени механизми, които да му помогнат да оцелее и да си намери място под слънцето, включително да възстане срещу родителите. Дори напук на родителите, колкото и добри да са те. На днешните деца не им е по-лесно в сравнение на тези преди столетия, дори преди сто години, макар да не им се налага да заработват храната си и да не ядат бой от деспотичен баща или слабохарактерна майка. 

То идеята не е на децата да е лесно, това лесно даже много често е голям проблем в развитието. Но си права, всяко време си има своите проблеми, както и всяка култура. Психоаналитичната перспектива по тези въпроси е нож с две остриета, аз винаги си оставам малко скептична към всичко, за което няма напълно достоверни данни. Може да звучи тъпо, но понякога твърде продължителното и задълбочено мислене по един твърде практически въпрос много вреди. По- добре човек да си избистри концепцията първоначално и в движение да променя онова, което вижда, че не е адекватно на реалността.

Още бай ви Фройд е казал, че каквото и да правите с децата - все ще сбъркате!
Така че поне можем да ги обичаме.
И да ги възпитаваме, както ние си знаем.

Баш, аз затова все казвам, че възпитанието на детето е процес много повече травмиращ родителя и книжки с популярна психология не трябва да се четат по никакъв повод от хора, които не са специалисти и това не им е нужно по работа.

Баш, баш. Аз тука, цяло лято съм с главоболие и раздрусани нерви от това възпитание на моите съкровища. А на тях, като гледам, нищо им няма!

Представям си.

За мен също е много важно отношението между родителите. Ако детето расте в една нагнетена обстановка, скандалите и виковете са ежедневие и т.н., няма как родителите да очакват това дете после да е спокойно.

Абе хора, срещала съм майки, които ходят първо на врачка, после на лекар; първо при врачка, после в полицията; издърпват с повече от 20 дена преди термин секциото, за да е на точно определена дата родено детето, а после се тресат от нерви докато същото е в кувьоз и тъй нататък. Четенето надали би им навредило или?

Би, би. За тях е най- опасно, ти всички тези идеи с датата на секциото и прочее откъде мислиш, че идват?

А, не, тази точно не би прочела нищо, признава само себе си. Искаше и двете и деца да са на една и съща дата. Ама те разбрах донякъде.

Тя и да прочете ще усвои само онова, в което и без това вярва. В повечето случаи е трудно да възприемеш чужди изводи, които да касаят твоя живот. Така по принцип може и да ги разбереш, но за своя живот всеки сам стига до изводи.

Моите пък, без да искам, щяха да са на една дата. Добре, че устисках!
Едно време страшно много четях психологически книжки.
Вече нямам време за четене.