„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 248
  • 1 799
# 120
Сто пъти съм казвала "не се пускайте от мен като пресичаме, дръжте ме за ръка", и все едно съм говорила на вятъра. И като не чува, и не слуша - това беше резултатът. Изобщо не ме интересува дали повече не се е пускал от страх да не го ударя или защото е разбрал - важното е, че не се пускаше като трябваше да пресичаме. Наясно съм, че при малките  деца задръжните процеси са нестабилни, но в този случай хич не ми пукаше, защото упражнението "пресичане" не беше ново, а старо, и би трябвало да има по-устойчиво поведение. С по едно дете във всяка ръка, нещата не изглеждат много лесни като с едно дете. Трябва двойно повече внимание на улицата.
Виж целия пост
# 121
Все пак явната демонстрация на превъзходство е дразнеща. Flutter
Точно това имах предвид. Peace
Сори. Ако ме видите, набийте ме, за да се науча на скромност. Mr. Green Честно, не ми се занимава с вашите комплекси, имам си достатъчно мои трески за дялане. По темата казах каквото е нужно, не мисля, че има шанс да ме подхлъзнете да ви съветвам кога да биете или кога да не биете децата си. Има детски психолози, които срещу съответната сума ще ви дадат акъл точно по вашия казус, което е единствено смислено като даване на акъл  Wink Хубава вечер!
А, то беше ясно, че нищо смислено няма да чуем, само исках да разсея съмненията на четящите, ако е имало такива. Sunglasses
Виж целия пост
# 122
Andariel, защо се оправдаваш?
Аз с едно дете бях и реагирах по същия начин. Пак бих го направила. Става въпрос за живота на детето ми, а не за разни лигавщини.
Виж целия пост
# 123
Верно, и аз какво се обяснявам! Каквото ми е дошло, това съм направила! ще ми се да можех да видя някоя от праведните тук как щеше да постъпи в ссъщата ситуация!
Виж целия пост
# 124
Е, то и да обясняваш, файда йок. Като не си се сблъсквал с малка хала, за която се чудиш ще се претрепе ли, ще го прегазят ли, ще се прободе ли в коремната кухина, ще бръкне ли в контакта, ще закуси ли здравословно с фасове, колкото и да обясняваш, все ще си преувеличаваща, неспособна да се справи родителница.
Виж целия пост
# 125
Прочетох те преди да редактираш. Удряла съм, както вече споменах, веднъж голямото си дете и то по повод застрашаващ живота му. След милион и пет обяснение продължаваше да намира с какво да бърка, в където му попадне контакт.

Някак разлика има между това, твоята история и системното отупване с възпитателна цел. Провалена като родител едва ли мога да се чувствам от този си изблик на опънати до край нерви. Ако други са могли да внушат да не бърка в контакта- адмирации, още по-големи, ако виждайки, че детето тръгва да прави любимото си занимание, въоръжено с отверка в ръка, само с думи, не с дела го убедят. Е, аз не успях.
Виж целия пост
# 126
Да ти кажа, сигурно нямаше толкова да бъда шокирана, ако ужким не беше от кротките и разбраните. Ама, ей на, баш когато не трябва, тогава си показа магарията! И в летящо състояние от катерушка съм го хващала, само дето после аз щях да се гътна от уплаха.
Виж целия пост
# 127
Наистина няма за каки да се оправдаваш, Андариел! Аз много добре те разбирам. Имала съм ситуации, в които и аз не съм знаела как да реагирам и действам просто както ми дойде отвътре. Но както казах, това не е било причина за мен, за да оправдавам действията си ако са било в разрез с разбиранията ми за възпитание или за отношенията ми с човешко същество, което на всичкото отгоре обичам! Извинявала съм се на децата си, точно както бих се извинила на всеки друг, за който ми пука!
Виж целия пост
# 128

И не че съм идеална или че не съм правила грешки с децата си, особено с големия ми син, който е "трудно" дете, но никога не ми е хрумвало да смятам отговорен него за това, че аз не мога да се контролирам или да реагирам адекватно.

Това много ми хареса.

Обикновено в темите за биенето на деца изобилства от примерни от типа "Ами какво друго да направя, обясних 150 хиляди пъти." Нали ти си родителят, длъжен си да знаеш какво може и знае детето ти, независимо колко пъти си обяснил. На практика, разбира се, нещата са други и хората си изпускат нервите, защото възпитанието на деца е трудна работа, но какъв е този напън да се нормализира боят, да се настоява, че е нямало друг начин, някои деца само от това разбирали и т.н.?
Виж целия пост
# 129
  Много ми е забавно, че поговорката се възприема буквално( все едно да възприема израза "ляга си с кокошките" дословно)!
  Чувала съм и израза: Не си го бил/а достатъчно,когато е бил малък/а.


  Боят е крайна форма на налагане на авторитет – тоест поставяне на правила и норми.
По-лесно се налагат норми и правила на малко дете, отколкото на пораснало. И не е задължително това да става с бой.
Виж целия пост
# 130
Да минем на отчет след 8-10-12 годинки, м?! Щото така само си ги мерим, ама... има време да се разбере колко сме били съвършени като родители...
Peace
Виж целия пост
# 131
 Така е. Ако имаше формула за правилно възпитание на дете, то всички щяха да я спазват. Но уви, въпреки непрекъснатите опити такава да се открие,за сега все още няма единомислие по въпроса.
 Ние си избираме как да възпитаваме децата - с бой или без бой, със строгост или с по-голяма свобода. И единственото времето е в състояние да покаже дали сме постъпили правилно.
 Още по-страшното е, че ние също и ще си "събираме плодовете"(да не се приема в буквалния смисъл) на това възпитание.
Виж целия пост
# 132
В някои демокрации децата са се научили да казват - Ако не ми купиш еди-какво си, ще кажа, че ми биеш. И после, ходи доказвай, че нямаш сестра. 
Виж целия пост
# 133
В някои демокрации децата са се научили да казват - Ако не ми купиш еди-какво си, ще кажа, че ми биеш. И после, ходи доказвай, че нямаш сестра. 

Тогава ще го понабия, поне да е истина.
Виж целия пост
# 134
И аз съм шляпала веднъж големият за отскубване и търчане към колите. От тогава не го е правил. Хиляди пъти съм обяснявала преди това, защо не бива да го прави.... Беше на около 3 тогава.
И на мен ми е любопитно как точно обянсявате за токовият удар на 2-3 годишно дете? А за падането от терасата? Истината е, че не можем да сме винаги до тях и при някой животозастрашаващи ситуации шамарчето е напълно оправдано, според мен. Всички сме различни и съответно възпитаваме децата си по различен начин и за мен е важен крайният резултат. Моите родители са ме пошляпвали, като дете, но нито си спомням конкретни ситуации, нито си спомянм да съм се чувствала унижена. Смятам, че съм добре възпитана и съм им благодарна за усилията които са положили. И да, може би, някой от пошляпванията са били ненужни и в следствие на изпуснати нерви, но като цяло съм възпитавана с много любов и говорене и определено не драматизирам факта, че понякога са си позволявали да не бъдат "перфектни".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия