„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Бояна беше много права в едно, че ошамарването е форма на безсилие.На мен ми се е случвало веднъж и едвам се устисках да не набия наследника.От друга страна, съм си отработила, не по-малко действащи стратегии, за които, обаче не гарантирам, че са по-малко травмиращи.
Не щипя, не удрям и рядко крещя  , но ако използвам определен тон и направя разочарована физиономия детето, мъжът и кучето обикновено правят каквото искам. (тонът и физиономиите варират според обекта).
За мен и това е форма на насилие, но ..... все пак живеем в джунгла...
Трябва да се оцелява и ако ми писне от бой с възглавници, ако е минало времето за лягане преди 40 минути, ако кучето е в леглото и пр. , просто включвам тежката артилерия и без побой детето и кучето са си в леглата, а мъжът ми ми прави компания.

Шансът някой от вас да ме раздразни без да го познавам лично е почти нулев. Съвети не давам, изказвам мнение и се обосновавам.

То някаква реакция с различен от мил тон е нужна, така детето се научава да уважава емоциите на другите и да се води по тези на родителите, за да знае дали е на прав или грешен път. Само децата психопати не изпитват нищо, когато мама е разочарована, ядосана или строга. Травма или не е нужно детето да канализира някакво чувство за вина, защото то е това, което ще му помага да отличава доброто от злото, това е невидимото наказание, което прави ненужни останалите наказания. Развива се около 4- 5 годишна възраст и ако се насочи в адекватна посока е достатъчен коректив, заедно със способността за емпатия пак оформяща се в тази възраст.

Аз съскам-тихо и заплашително. За сега в повечето случаи минава. Големият бива помолван да ме лиши от присъствието си за поне два часа, че мен вече и стол не ми помага, ами направо стълба, ако искам да го перна зад врата.

    Баща ми ме е пляснал 3 пъти за 18-те  години , когато съм живяла при нашите и са носели отговорност за мен.Не виждам нищо лошо в това. И трите случая си заслужаваха , защото това което прегреших, бе обяснявано милиони пъти и би трябвало да е усвоено от младешкия мозък,  независимо каква форма на пубертет кара. Дъщеря си не бия, защото досега не е правила нищо кой знае колко страшно. Дано да не се налага.  

Да, Бояна, разбрахме, недей като развален грамофон.

Кажи сега какво се предприема, когато детето не се трогва от разочарована, ядосана и строга мама. И какви са допустимите прояви на "разочарована, ядосана и строга".

Е Елица, ти направо "изби рибата". как какво да направиш? То е като с пушенето - въпрос на самоконтрол.

Луди Параходи, 

Тя каза,че дете,което въобще не се трогва от ядосана,разочарована майка му има "нещо".
Склонна съм и аз така мисля при малките деца.Тогава майката е едва ли не център на света и всяко нейно чувство и реакция се преживяват дълбоко от детето.За да има пълен непукизъм има нещо нередно.
Вече при тийнейджърите ако нямат "страх" от теб няма да им дреме особено,че си ядосана.

Нито питам "какво да правя", нито пък въпросът ми има нещо общо със самоконтрола.

Ако от съвсем малко се научи какви са преките последствия от действията му ще се трогва поне от тях и ще знае, че не се шегуваш, когато предупреждаваш (говоря имперсонално, не ти давам акъл). Ако 1- 2 годишно хвърля играчки ми се взимат, ако опитва да удря други деца стои далеч от децата или напуска площадката и тн, и само например. Като голямо по същият начин може да търпи санкции, които са в пряка връзка с поведението му, но не и от типа на "понеже не ме слушаш няма да ядеш десерт". Полезно е като малко и да се научи на тайм аут, но това е нещо различно от българското наказание да стоиш на стол. На отделно от сцената на прегрешението и буйството място се говори с детето по случката, помага му се да стигне до извода защо това поведение е неприемливо и да се научи да се отстранява, да се спира в моменти на истерия. Дава се и алтернатива как приемливо да постигне желаното.

Има и ред други варианти, но те са в зависимост от възрастта, темперамента на детето и онова, което е направило, това дали е само, дали е в група. Хубаво е да се осъзнае, че децата често несъзнателно целят да дразнят, т.е. да предизвикват емоции у родителите и колкото повече се ядосваш, толкова повече провинения се събират. Тогава е време детето да постои с някой друг гледач, който не е въвлечен в сценария и може да регулира поведението без да харчи толкова емоции. Това помага и детето да не получава шамари, и майката да запази разсъдъка си.

ПП Тук все говорим за травмите на децата, но родителството носи също толкова травми и за родителите.

Belle-Etoile Тинейджърите са друга бира, там водещи са хормони, контрата към родителите е с цел детето да стане самостоятелна личност и въобще, който тогава не отвърти нито един шамар и запази присъствие на духа е герой.

Значи си е вярна поговорката, в пубертета никога не ми е идвало да ударя шамар.

И когато детето не се трогва, че му взимаш играчките, че го отстраняваш от ситуацията или ефектът е прекалено кратковременен, като цяло посигат се незадоволителни резултати, какво следва?

Май повечето от вас имат по едно дете и затова сте толкова категорични? Или сте случили на сладурчета.

Първото ми беше толкова лесно за гледане, че се възмущавах като вас от шамарещите  родители. Сега второто е от "психопатите" на Бояна. Дано с третото вече имам представа как се гледат деца, защото все още не знам кой е подходът, подходящ за всички деца.

Подчертавам, не бия децата си, освен шамар в наистина изключителни случаи.

Баща ми никога не ме е удрял, но пък така обидено и назидателно ми говореше, че май бях по-стресирана от това, отколкото от пошляпването на майка ми.
Големия ми син, не съм го удряла не защото съм интелигентна майка, ами просто нямаше за какво. Обаче сега като тинейджър бих го ошамарила възпитателно, стига да можехи, че е по-висок и тежък от мен:) Малкия е неконтролируем, защото, видиш ли на децата трябва мило, нежно,без да се повишава и тон... ами аз ако продължа по таз система той ще се самонарани! Да не говорим, че и на ясла ходи, а някъде из форума се писа, че и това ги разстройва психически милите мамини слънца!
В поговорката има много истина, за който иска да я види.

А и всъщност децата са малки хора, и както в ежедневието ни се налага да общуваме без да се бием (надявам се), така и с децата. Водят се преговори - дори понякога той ги печели - надобрява малкото човече.
Елица, виж си назидателните постове назад в темите. Малко е лицемерно да сочиш с пръст една слабост, а лековерно да оправдаваш друга.