Не видях някой да го е обявил за възпитание. За да бъде едно действие възпитание, то трябва да е системно, а не инцидентно.
Виж целия пост
„Бий дупе, да да не биеш гъзище”
- Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.
# 406
22 авг. 2012, 10:39 ч.
Ами именно! И се чудя за чии Бояна се пъне да обяснява на простолюдието що е то шамар и послествията от него...Всеки е наясно, че не това е правилния начин! Но се случва...
Виж целия пост
Не видях някой да го е обявил за възпитание. За да бъде едно действие възпитание, то трябва да е системно, а не инцидентно.
Ами именно! И се чудя за чии Бояна се пъне да обяснява на простолюдието що е то шамар и послествията от него...Всеки е наясно, че не това е правилния начин! Но се случва...
# 407
22 авг. 2012, 10:41 ч.
Не е така, за повечето ситуации работи, изключвам екстремните, за които също би работило, ако имаш подходящи реакции, ако знаеш, че такова нещо е вероятно и може да се очаква. По улици, балкони, край басейни, море и тн дори с дете над 8 е хубаво да се внимава. Прекарвам лятото на място със стотици деца и имам съвсем практическа представа кой на какво е способен. Преди две седмици две 12 годишни се бяха качили на един покрив и едва ги свалихме. Било им романтично...
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
Прочетох и то повече от едно такова мнение. Включая и любимото ми "така са ме направили човек".
Виж целия пост
Ето, това им е недостатъкът на теорията и говоренето по принцип - че баш когато ти трябват, те не покривали твоя случай! Кофти е все да се оказваш извън интервала!
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
В темата прочетохте ли поне едно мнение, което отчита боя като положителен възпитателен подход?
Това достатъчно говори.
Всеки иска да е добър, но то ако беше така лесно...
Това достатъчно говори.
Всеки иска да е добър, но то ако беше така лесно...
# 408
22 авг. 2012, 10:44 ч.
Вие спомняте ли си детските шамари? Аз не. Майка ми твърди, че ме е шамаросвала много - все съм си търсела границите и нарочно съм правела точно обратното на това, което ми е казвано.
Насилвам се да си спомня за някой шамар. Ми не, не става. Явно съм била много малка.
Пък и шамарите са дали добър ефект. Я, каква съм възпитана
Виж целия пост
Насилвам се да си спомня за някой шамар. Ми не, не става. Явно съм била много малка.
Пък и шамарите са дали добър ефект. Я, каква съм възпитана
# 409
22 авг. 2012, 10:48 ч.
Никога не са ме удряли родителите ми. А аргумента ти за липсата на спомен е всъщност основния аргумент против шамара, защото ако той е в несъзнателна възраст детето наистина може да се травмира, т.е. в несъзнаваното му да се фиксира куц модел.
ПП още повече в несъзнателната възраст на детето не можеш да очакваш от него да слуша през цялото време и дори през половината време. Налага се често да коригираш.
И това е така, а то още повече обезсмисля шамара. Да не говорим, че задава модел в момент на афект, при страх и тн детето да удря някого или да приема за нормално да бъде ударено. И при шамари плод на изпуснати нерви, на импулс изобщо не разбирам защо ги защитавате и обявявате несъществуващата полза от тях? Случва се, че човек да реагира зле, но пък за да покрие вината не е нужно да отрича, че е сбъркал. Няма място за вина, детето няма да се травмира завинаги, не е насилие, но и не е нужно, просто понякога човек не може да се овладее. Така виждам аз нещата.
Виж целия пост
Вие спомняте ли си детските шамари? Аз не. Майка ми твърди, че ме е шамаросвала много - все съм си търсела границите и нарочно съм правела точно обратното на това, което ми е казвано.
Насилвам се да си спомня за някой шамар. Ми не, не става. Явно съм била много малка.
Пък и шамарите са дали добър ефект. Я, каква съм възпитана
Насилвам се да си спомня за някой шамар. Ми не, не става. Явно съм била много малка.
Пък и шамарите са дали добър ефект. Я, каква съм възпитана
ПП още повече в несъзнателната възраст на детето не можеш да очакваш от него да слуша през цялото време и дори през половината време. Налага се често да коригираш.
За да бъде едно действие възпитание, то трябва да е системно, а не инцидентно.
# 410
22 авг. 2012, 10:50 ч.
Не е така, за повечето ситуации работи, изключвам екстремните, за които също би работило, ако имаш подходящи реакции, ако знаеш, че такова нещо е вероятно и може да се очаква. По улици, балкони, край басейни, море и тн дори с дете над 8 е хубаво да се внимава. Прекарвам лятото на място със стотици деца и имам съвсем практическа представа кой на какво е способен. Преди две седмици две 12 годишни се бяха качили на един покрив и едва ги свалихме. Било им романтично...
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
Прочетох и то повече от едно такова мнение. Включая и любимото ми "така са ме направили човек".
Млад родител с такова мислене аз не познавам, нито из форума съм срещала. Възможно е обаче дасъм пропуснала. Така че насочи към него лекциите, с които заливаш темата. То пък човек не може да се изкаже, без да се впуснеш да анализираш и теоретизираш...
Иначе шансовете да не изтича, щото помни шамара - също съществуват.
Никога не са ме удряли родителите ми. А аргумента ти за липсата на спомен е всъщност основния аргумент против шамара, защото ако той е в несъзнателна възраст детето наистина може да се травмира, т.е. в несъзнаваното му да се фиксира куц модел.
И това е така, а то още повече обезсмисля шамара. Да не говорим, че задава модел в момент на афект, при страх и тн детето да удря някого или да приема за нормално да бъде ударено. И при шамари плод на изпуснати нерви, на импулс изобщо не разбирам защо ги защитавате и обявявате несъществуващата полза от тях? Случва се, че човек да реагира зле, но пък за да покрие вината не е нужно да отрича, че е сбъркал. Няма място за вина, детето няма да се травмира завинаги, не е насилие, но и не е нужно, просто понякога човек не може да се овладее. Така виждам аз нещата.
Съскането по детето, наказанията – нима не могат да травмират??? Дай тогава нищо да не правим
Виж целия пост
Ето, това им е недостатъкът на теорията и говоренето по принцип - че баш когато ти трябват, те не покривали твоя случай! Кофти е все да се оказваш извън интервала!
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
В темата прочетохте ли поне едно мнение, което отчита боя като положителен възпитателен подход?
Това достатъчно говори.
Всеки иска да е добър, но то ако беше така лесно...
Това достатъчно говори.
Всеки иска да е добър, но то ако беше така лесно...
Млад родител с такова мислене аз не познавам, нито из форума съм срещала. Възможно е обаче дасъм пропуснала. Така че насочи към него лекциите, с които заливаш темата. То пък човек не може да се изкаже, без да се впуснеш да анализираш и теоретизираш...
Иначе шансовете да не изтича, щото помни шамара - също съществуват.
Вие спомняте ли си детските шамари? Аз не. Майка ми твърди, че ме е шамаросвала много - все съм си търсела границите и нарочно съм правела точно обратното на това, което ми е казвано.
Насилвам се да си спомня за някой шамар. Ми не, не става. Явно съм била много малка.
Пък и шамарите са дали добър ефект. Я, каква съм възпитана
Насилвам се да си спомня за някой шамар. Ми не, не става. Явно съм била много малка.
Пък и шамарите са дали добър ефект. Я, каква съм възпитана
За да бъде едно действие възпитание, то трябва да е системно, а не инцидентно.
Съскането по детето, наказанията – нима не могат да травмират??? Дай тогава нищо да не правим
# 411
22 авг. 2012, 10:52 ч.
Не се чувствам травмирана. А и как може да ме нарани нещо, което дори не си спомням?
Виж целия пост
# 412
22 авг. 2012, 10:53 ч.
Съвсем теоретично...
Ако по някакви причини ... недай боже... детето ми се отскубне и вземе че го блъсне кола, в кой момент точно да му плесна шамар, та да не прави другия път така ?
Виж целия пост
Ако по някакви причини ... недай боже... детето ми се отскубне и вземе че го блъсне кола, в кой момент точно да му плесна шамар, та да не прави другия път така ?
# 413
22 авг. 2012, 10:55 ч.
Нещо като да караш със 100 и като стане нещо, да си припомниш теорията как се реагира.
Пък в края на краищата, макар и с цената на шамари, предпочитам да отгледам дете, а не роботче, на което през ум няма да му мине да се качи на покрива, защото е романтично. Или да бръкне в контакта от любопитство.
Виж целия пост
Не е така, за повечето ситуации работи, изключвам екстремните, за които също би работило, ако имаш подходящи реакции, ако знаеш, че такова нещо е вероятно и може да се очаква. По улици, балкони, край басейни, море и тн дори с дете над 8 е хубаво да се внимава. Прекарвам лятото на място със стотици деца и имам съвсем практическа представа кой на какво е способен. Преди две седмици две 12 годишни се бяха качили на един покрив и едва ги свалихме. Било им романтично...
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
Нещо като да караш със 100 и като стане нещо, да си припомниш теорията как се реагира.
Пък в края на краищата, макар и с цената на шамари, предпочитам да отгледам дете, а не роботче, на което през ум няма да му мине да се качи на покрива, защото е романтично. Или да бръкне в контакта от любопитство.
# 414
22 авг. 2012, 10:56 ч.
Теоретично не прави нищо, за да не го травмираш! Първо извади дебелите книги за възпитание - порови се и тогава вземи мерки, иначе няма да ти се получи!
Виж целия пост
Съвсем теоретично...
Ако по някакви причини ... недай боже... детето ми се отскубне и вземе че го блъсне кола, в кой момент точно да му плесна шамар, та да не прави другия път така ?
Ако по някакви причини ... недай боже... детето ми се отскубне и вземе че го блъсне кола, в кой момент точно да му плесна шамар, та да не прави другия път така ?
Теоретично не прави нищо, за да не го травмираш! Първо извади дебелите книги за възпитание - порови се и тогава вземи мерки, иначе няма да ти се получи!
# 415
22 авг. 2012, 10:59 ч.
Защото сме хора, Бояна! Затова! Твърде много се абсолютизира тук, ако една майка няма някаква психческа устойчивост, като чете тук, ще трябва да вземе да се гръмне, защото не може да покрие високите стандарти от книгите и разни знайни и незнайни експерти или просто майки, знаещи алфата и омегата на възпитанието! Добре че като ми бяха децата малки не съм чела и писала по разни форуми, сигурно аз щях да съм травмирана от толкова много изисквания към мен и толкова много идеални майки! Стига вече с тези фройдискти интерпретации, че шамарът пак травмирал, защото бил в подсъзнанието! Човешкият мозък има едно много хубаво качество - забравянето, особено в детска възраст. Децата не помнят много по-травмиращи неща от един шамар някъде по тялото. Но ако на някого започнеш да му пълниш главата колко травмиран би трябвало да бъде от нещо, което дори не помни, то това е сигурна рецепта човек да се травмира вторично, дори много по-сериозно, особено ако е дете. Аз съм постъпила грешно, но пък и не съм убила човек!
Виж целия пост
# 416
22 авг. 2012, 11:00 ч.
Извинете, но не се сдържам да попитам Вилико:
Вилико, твоят Севастиян, който е номер едно, ли е на аватара ти?
Дал е дупе за бой?
Виж целия пост
Вилико, твоят Севастиян, който е номер едно, ли е на аватара ти?
Дал е дупе за бой?
# 417
22 авг. 2012, 11:01 ч.
Съскането по детето, наказанията – нима не могат да травмират??? Дай тогава нищо да не правим
Наказанията травмират и приучават детето да се самонаказва, а когато нямат връзка с провинението и създават парадоксални, алогични връзки в съзнанието му. Това са предпоставки за зависимости в късна възраст, както и за редица други неща. Подобно на наказанието е последствието, което е пряко свързано с действието, а не "Не слушаш и няма да ядеш десерт"
Млад родител с такова мислене аз не познавам, нито из форума съм срещала. Възможно е обаче дасъм пропуснала. Така че насочи към него лекциите, с които заливаш темата. То пък човек не може да се изкаже, без да се впуснеш да анализираш и теоретизираш...
Иначе шансовете да не изтича, щото помни шамара - също съществуват.
Аз съм срещала, спорили сме, има ги и в темата, макар и вече да не са всички първа младост. А с нищо не заливам никого, просто в рубриката взаимопомощ разказвам нещо, което бихте научили срещу ужасно много време и пари. Ако не ви върши работа не го ползвайте, не настоявам някой да научи нещо, да дискутира или да го усвои. Както вие се тревожите за случващото се в обществото, така се тревожа и аз и моя начин да променя нещо е такъв, за момента с толкова ресурси разполагам. Не се сърдете, всеки си има каузи.
Нещо като да караш със 100 и като стане нещо, да си припомниш теорията как се реагира.
Пък в края на краищата, макар и с цената на шамари, предпочитам да отгледам дете, а не роботче, на което през ум няма да му мине да се качи на покрива, защото е романтично. Или да бръкне в контакта от любопитство.
Не разбираш, теоретично подготвен човек ще знае, че такова нещо е очаквано за едно едно, че може да се случи. Аз не намирам за доказателство, че детето ти не се е отскубнало, защото е било ударено. По- вероятно е да е видяло колко си уплашена и да е отчело, че това действие е ужасно страшно и е по- добре да се пази.
Виж целия пост
Съскането по детето, наказанията – нима не могат да травмират??? Дай тогава нищо да не правим
Млад родител с такова мислене аз не познавам, нито из форума съм срещала. Възможно е обаче дасъм пропуснала. Така че насочи към него лекциите, с които заливаш темата. То пък човек не може да се изкаже, без да се впуснеш да анализираш и теоретизираш...
Иначе шансовете да не изтича, щото помни шамара - също съществуват.
Не е така, за повечето ситуации работи, изключвам екстремните, за които също би работило, ако имаш подходящи реакции, ако знаеш, че такова нещо е вероятно и може да се очаква. По улици, балкони, край басейни, море и тн дори с дете над 8 е хубаво да се внимава. Прекарвам лятото на място със стотици деца и имам съвсем практическа представа кой на какво е способен. Преди две седмици две 12 годишни се бяха качили на един покрив и едва ги свалихме. Било им романтично...
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
Та тук единственото, по което споря е, че шамара би ти гарантирал послушание в какъвто и да е момент, това е невероятна заблуда. Възможно е детето повече да не се отскубва, когато е с шамаросалия го, макар да не е задължително, но шансовете да изтича, когато е с друг, за да види той как ще реагира са огромни.
Нещо като да караш със 100 и като стане нещо, да си припомниш теорията как се реагира.
Пък в края на краищата, макар и с цената на шамари, предпочитам да отгледам дете, а не роботче, на което през ум няма да му мине да се качи на покрива, защото е романтично. Или да бръкне в контакта от любопитство.
# 418
22 авг. 2012, 11:04 ч.
Аз не съм го направила с възпитателен ефект, а инстинктивно. Защото цели родове сме се пердашили открай време. Но факт е, че има ефект. Като рефлексът на Павлов.
Виж целия пост
# 419
22 авг. 2012, 11:05 ч.
Странно ми е това иронизиране на четенето. Насилвам се, но не мога да открия противоречие между това да възпитавам "по интуиция" както го наричате и това да се ъпгрейдвам, там където не се чувствам сигурна и стабилна. Аз това го наричам поемане на отговорност. Другото са оправдания...
Да, всички имат "човешки реакции" в някакви моменти - къде екстремни, къде не толкова, но да лежиш на тая теза и да си повтаряш "и аз съм човек и толкова си мога" за мен е неприемливо
Виж целия пост
Да, всички имат "човешки реакции" в някакви моменти - къде екстремни, къде не толкова, но да лежиш на тая теза и да си повтаряш "и аз съм човек и толкова си мога" за мен е неприемливо
Препоръчани теми