„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 587
  • 1 799
# 420
Да бе, Бояна – многто време и пари само ти си имала – за да научиш идеалните пътища за възпитание, това ясно.
Сега кажи поне как да се възпитава, не само как не бива.
Шамар - не, наказание-не, остри думи-не. Какъв е начина - с усмивка - на белите, опасностите или ината? Почти съм сигурна в отговора ти...на теория.

Крис - никой не иронизира четенето, проблемът идва от пренасищането вече.
Виж целия пост
# 421
И на мен ми е странно това извъртане. Никой не е против четенето, но е хубаво не само да четеш, а и да мислиш. А не да се хванеш за нещо и да повтаряш като латерна едно и също.
Виж целия пост
# 422


Да, всички имат "човешки реакции" в някакви моменти - къде екстремни, къде не толкова, но да лежиш на тая теза и да си повтаряш "и аз съм човек и толкова си мога" за мен е неприемливо

Но поне не води към депресивни състояния, тревожност и вечно недоволство от себе си. Колкото по-рядко човек се обвинява, че не прави или не може достатъчно, толкова по-щастливо живее! Светците са по стените на църквите, не сред живите!
Виж целия пост
# 423
Защото сме хора, Бояна! Затова! Твърде много се абсолютизира тук, ако една майка няма някаква психческа устойчивост, като чете тук, ще трябва да вземе да се гръмне, защото не може да покрие високите стандарти от книгите и разни знайни и незнайни експерти или просто майки, знаещи алфата и омегата на възпитанието!  Добре че като ми бяха децата малки не съм чела и писала по разни форуми, сигурно аз щях да съм травмирана от толкова много изисквания към мен и толкова много идеални майки! Стига вече с тези фройдискти интерпретации, че шамарът пак травмирал, защото бил в подсъзнанието! Човешкият мозък има едно много хубаво качество - забравянето, особено в детска възраст. Децата не помнят много по-травмиращи неща от един шамар някъде по тялото. Но ако на някого започнеш да му пълниш главата колко травмиран би трябвало да бъде от нещо, което дори не помни, то това е сигурна рецепта човек да се травмира вторично, дори много по-сериозно, особено ако е дете. Аз съм постъпила грешно, но пък и не съм убила човек!
Ами един човек е по- добре да е психически устойчив преди да стане родител. Това включва да осъзнава, че ще греши, защото е човек. Нито на практика, нито на теория има безгрешни хора и никой не очаква един родител да е безгрешен. И да, казах го и по- рано, родителя е сто пъти по- травмиран от детето, това е тежка работа, и без да е чел пак е травмиран. Затова е хубаво и да се грижи за себе си и вместо да воюва за първото място в някакво несъществуващо състезание да види кое му е важно, кое му е според разбиранията и да е уверен в онова, което прави. Ако сбърка да се коригира и да не го мисли повече. Мое мнение, разбира се. А тук все виждам хора, които се стремят към съвършенство и ако кажеш нещо в разрез с техните постъпки или с постъпките на техните родители изпадат в истерия. Че никой не е казал, че философския камък на родителството е всички да постъпват по един и същи начин. Всеки постъпва по най- добрия възможен начин в дадена ситуация с детето си, това е правило и никой не може да ме убеди, че родител е готов да похарчи по- малко от нужните усилия. Изключвам рядка и крайна патология. не съм тук да ви съдя, нито да се давам за пример, говорим си по принцип. Като родител и аз съм толкова грешаща колкото всички, някои грешки откривам, за други ще си дам сметка след години вероятно.
Виж целия пост
# 424
Според мен изпускате и фактора на самото дете. Има спокойни, уравновесени деца-философи, на които думите са достатъчни. Има и деца-бесове, които никога не се задоволяват с казаното и винаги искат сами да тестват света.
Тактиката при двата типа е съвсем различна.
Виж целия пост
# 425
Ако трябваше да е все психически устойчив, досега две-трети от човечеството да се е затрило.  Laughing

Боги, моите точно ужким от разбраните и от кротките. И тъкмо си кажа нещо такова, и някой вземе, че се окъка на метеното, образно казано! Като че ли понякога нарочно се опитват да опровергаят себе си и измислят всякакви магарии, и то дори не само като малки, а и като големи. Както се изразява понякога дъщеря ми като я попитам защо е направила едно или друго нещо, тя ми отговаря, че сякаш някакво дяволче отвътре я кара да прави глупости, макар да знае, че са глупости (каза го като беше на 12, не на 2).
Виж целия пост
# 426
Интересно, че по принцип, човек колкото повече чете, повече се съмнява.
Виж целия пост
# 427
А не да се хванеш за нещо и да повтаряш като латерна едно и също.

При децата често дава резултат. Току виж и при някои на преклонна възраст даде. Пък и за разлика от шамара, ще се запомни Mr. Green
Виж целия пост
# 428
Да бе, Бояна – многто време и пари само ти си имала – за да научиш идеалните пътища за възпитание, това ясно.
Сега кажи поне как да се възпитава, не само как не бива.
Шамар - не, наказание-не, остри думи-не. Какъв е начина - с усмивка - на белите, опасностите или ината? Почти съм сигурна в отговора ти...на теория.

Няма такъв отговор, Вилико, всеки си има разбирания, всяко дете си има характер, темперамент, особености, всяко семейство си има възгледи. Лично за мен е най- важно човек да предава на детето си неща, в които вярва и които сам прилага. Затова и не разбирам като убедени в методите си защо ги подлагате на дискусия? Бъдете уверени в онова, което правите и не го обсъждайте без нужда. Това спестява много нерви и драми. Кой каквото иска да прави, всяка майка най- добре познава себе си и детето си, и природата я е създала така, че да му даде най- доброто, на което е способна. Ако аз ти кажа някакъв гениален метод, но ти не вярваш в него той никога няма да работи. Вярваш в шамара, работи шамара. Детето усеща кога си уверена и твърда и се води по това.

Според мен изпускате и фактора на самото дете. Има спокойни, уравновесени деца-философи, на които думите са достатъчни. Има и деца-бесове, които никога не се задоволяват с казаното и винаги искат сами да тестват света.
Тактиката при двата типа е съвсем различна.
По нашите географски ширини не съм виждала такива деца. По правило децата са импулсивни, до 2- 3 годишна възраст и почти неконтролируеми. Само думите никога не стигат и никога не съм твърдяла подобно нещо. Детето може да бъде физически спряно да върши нещо нередно, да бъде отстранено, а обясненията по- скоро са с цел натрупване за по- късно. И по- късно също се налагат постоянни корекции. Няма такова нещо като дете с шамар или каквото и да е напълно научено и тотално послушно или отговорно за себе си.
Виж целия пост
# 429
Интересно, че по принцип, човек колкото повече чете, повече се съмнява.
Факт. Затова срещам прочетеното с вашата практика. Щом сте готови на дискусия това е изключително полезно и за мен. А повтарям като латерна в очакване на аргументи по същество, всички в тази дискусия сте хора, чийто ум и логика уважавам и затова искам да видя контрааргументите ви, защото очаквам да са смислени. Ама не да обсъждаме мен, а същината на нещата.
Виж целия пост
# 430
Брат ми е бил такова дете-философ. Направо идеалното дете. Още от бебе е бил много спокоен и винаги е разбирал какво му се казва. След мен майка ми сериозно се замисляла дали не му има нещо ментално  Mr. Green По що невролози го е водила. Обаче той си е такъв - малък възрастен.

При него тактиката с обясненията, говоренето и безшамарното възпитание е работела безотказно. При мен - не.
Виж целия пост
# 431
Брат ми е бил такова дете-философ. Направо идеалното дете. Още от бебе е бил много спокоен и винаги е разбирал какво му се казва. След мен майка ми сериозно се замисляла дали не му има нещо ментално  Mr. Green По що невролози го е водила. Обаче той си е такъв - малък възрастен.
И аз бях такава, но това е изключение, да не говорим, че на фона на имиджа на дете- философ и аз правех щуротии, просто никой не ме е хващал да ги правя. Mr. Green
Виж целия пост
# 432
Бояна, ти си психопат!  Wink
Виж целия пост
# 433
Хитруша  Mr. Green
Виж целия пост
# 434
Бояна, ти си психопат!  Wink
Joy  hahaha Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия