„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Права си за колекционирането, но все пак не бих казала, че сме толкова широкоскроени, че да сложим всичко в торбата с с колекциите
Доколкото съм те чела ти отричаш тези на Монтесори.
Аз пък отричам боя.
Всеки с вкуса си  

клодия, да си лидер е прекрасно  . Не е проблем и да си последовател, но е важно на какво...

Недей така, давай направо резултатите, на някои са ни ги мерили достатъчно пъти.  

Прочети повече по темата, ако трябва се консултирай със специалист, защото си написала страшно неверни неща. Прекомерното внимание може да създаде зависима личност и инфантилен възрастен. Хубаво е детето да бъде обичано, но е нужно да познава начина, по който функционира света, а този начин изключва това някой да те удари, а ти в отговор да му кажеш, че го обичаш, например. И е нормално разглезените деца да станат крайно агресивни, защото в един момент се срещат със света, в който нищо не е както са свикнали, никой не им играе по гайдата и това неминуемо ги невротизира. Да не говорим, че постоянното присъствие, което ти наричаш внимание не дава възможност на личността на детето да се преживее като нещо отделно и от там могат да започнат процеси в няколко посоки, всичките неприятни. Дори в ранните години, до 3, когато с детето е препоръчително да се внимава повече, защото още формира задръжки и все още не осмисля всичко, което се казва такова нещо като само мир и любов, мама и татко постоянно обръщат внимание може да увреди детето толкова, колкото ако го бият. Всеки човек има нужда от самостоятелност, от възможност да прави свои грешки, да открива сам, да прекарва време сам и като изключим новороденото, децата в следващите възрасти трябва освен внимание да имат и нужната доза време насаме.

Но затова е писано много и тук няма никакъв спор, не става въпрос за теории, това са базисни неща, които са известни и на психологията, и на педагогиката, и на социологията, и на медицината.

Така е.

Не отричам никой метод, а се дистанцирам от начина му на потребление. По същия начин се дистанцирам от 'истерични хипопотами', които си млатят децата насред магазини, от истерици, които посягат в пристъп на безсилен гняв или пък от нискочели родители, които бият, щото "тъй се става човек".

Не е вярно. Има научни изследвания, които показват, че ако прилагаш attachment parenting, детето става независимо по-бързо и по-отрано. Всичко, което пиша е абсолютно вярно, и се гради нанаблюдението ми над повече от една култури и от четенето и разучването на въпроса, както и от собствен опит, и две години посещения при психолог.
И не ме нападай с цинични коментари за последното, моля (ако изобщо имаш намерение де (мнителност)
И откъде заключи, че прекомерното внимание, изключва възможността да даваш независимост на детето да се учи от собствени грешки, и откъде заключаваш, че прекомерно внимание означава свободия и неналагане на граници на детето? Това не е във философията ми.

E, хубаво, значи и аз се дистанцирам. Каквато и дума да ползваме, все за едно и също говорим 

Съвсем добронамерено ти казвам, че това е просто една от хилядите теории, която не е доказана емпирично по никакъв начин. Дори в Уикипедия го пише.

Ужасно са вредни тези безумни и безбройни книги, брошури, статии, блогове и семинари, които промиват мозъка на хората 

Привързаното родителство няма нищо общо с онова, за което пишеш ти, това за което говориш е патология и резултатите от нея са известни и не са отменени от нови изследвания. Това пряк път към психози, неврози и дори шизофрения. Има прекалено внимание, има и то е лошо, прочети още, походи още на психолог ( но някой доказано преминал лична терапия) и ще видиш какво имам предвид. Родител склонен да задушава детето, защото прекомерното внимание е това компенсира свои проблеми, дали е липса на любов, дали е друго само специалист може да каже, но това е лошо за детето.
И ти го твърдя като специалист, а не като чел малко и ходил малко на терапевт. Но не настоявам да го приемеш, просто пишеш неверни неща и вероятно ги мислиш, та реших да опитам веднъж да те подтикна да се поинтересуваш от нещо повече от изследвания публикувани гратис в нета.


Ужасно, няма да се уморя да повтарям хора, на които не им се налага да четат заради специалността им да не го правят, само ще се объркат или криво ще разберат или ще попаднат на някоя сектантска книжка и после няма оправяне.

и на кого    Buci


Съгласна съм с Бoяна точно така е!!!  -  


Глезотията се превръща в чудовище, с което трудно можеш да се оправиш, ако самото то не иска да влезе в крачка   Но това на по късна възраст вече. По добре възпитавай докато е малко, защото после го оставя на "самоклъв" и пътищата по които ще поеме не са много сигурни ... а и ни няма да успееш дори и с авторитета си да го накараш да проумее къде греши ...
Ей бе аз стигнах до обяснението на   без да искам  

Извинявай, сериозно ли си специалист, и в същото време смяташ боят за допустим. Корейгирай ме, ако греша (говоря от впечатление от постовете, нямя да се ровя назад)

Има разлика между разглезване и внимание

Привързано, ама като детето е още бебе! От момента, в който бебето започне да се придвижва самичко, пък макар и с пълзене, то вече не е привързано съвсем буквално, а и образно казано. Хубаво е да чувства винаги подкрепата на родителите си, но не и да бъде задушавано или разглезвано. Цялата тази история с привързаното родителство е измислена за майките, не за децата. И понеже зная, че любимото в изследванията е да се прави паралел с "примитивните" племена нейде из Африка и Америка, дори там децата са привързани до момента, в който започнат да закрепват физически и да пълзят или ходят, децата там се въртят покрай родителите си и се учат до голяма степен чрез наблюдение и подражание. Децата се гледат от цялата общост или поне цялото семейство, а не е привързано само към майката. Всичко е на моди в западния свят - довчера децата по градини и ясли, а днес някои майки са обсебени децата им да са привързани към тях. Поредните залитания. Както винаги, истината е някъде по средата между никаквото внимание и постоянното внимание.

Е и това доживях след всички пъти, в които са ме били тук, защото смятам шамарите за недопустими и излишни. Но явно те обърква това, че не съм в една от популярните крайности и специално за теб уточнявам- смятам, че детето трябва да познава границите, да бъде самостоятелно и да спазва правилата в обществото, но може да се научи на това без да бъде бито и наказвано.

Има разлика и между внимание и обсебване, задушаване, това също е хубаво да се знае.

Постът ми всъщност разглежда не само привързаното родителство, но и проблема на психологическата агресия към децата, които очевидно са двете страни на монетата.
Психическата агресия е толкова или по-унишожителна от пошляпването.

Не че искам да се заяждам с теб, но от години СЪМ член на МЕНСА и това никъде по никакъв начин не ми е помогнало (само по себе си). Това един човек да е интелигентен не означава, че е умен. Разлика правиш ли? Защото толкова хора от МЕНСА познавам, малко са с по-висок коефициент от моя, които са откровено ТЪПИ. Мда. Нямам претенции за умност, напротив, явих се на теста преди години точно за да докажа, че това нищо не значи. Мислех, че модата с тестовете за интелигентност като мерило за умност, е отминала. Явно още има деца, които се лъжат.

Относно възпитанието - нямам все още деца, не бива да давам категорично мнение, но моето виждане на нещата е по повод наблюденията ми на племенничката на мъжа ми. Лигави се ужасно, ужасно много на майка си, удря я, тръшка й се, крещи, заплашва. Майка й никога нищо не й е отказвала, включително и внимание. С баща й обаче не стоят така нещата. Той като каже "не" го приема и продължава да прави нещо друго без излишни драми. Лош ли е бащата в тази картинка? Не мисля! Той е човека, който може да поставя граници и малката го разбира перфектно. Но си мисля, че ще имат ядове с нея, вече е на почти 4 години и съвсем перфектно си разбира къде минава номера и къде не. На вуйчо си (мъжа ми) също се качва на главата, на мен - не. Интересното е, че всъщност никога не съм й повишавала тон или забранявала нещо, но явно просто усеща, че при мен лигави истории не минават.