„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  Благодаря за уточнението, тогава за какво спорим, явно сме на едно мнение  

Каква Менса,какви пет лева? Не спорете с Punky-нямате шанс. Тя е индиго с голямо И.

До този извод стигнах и аз. Навсякъде се разспространяват разни книжлета във връзка с развитието и възпитанието на децата. То не са американски, френски, африкански, индигови, индийски и н`ам какви си школи. Информация колкото щеш и в Интернет. Всеки може да прочете и да си интерпретира писанията както на него му е угодно. Как обаче всичко това се отразява на децата е нещо съвсем различно от теорията.

Още едно доказателство, че IQ-то нищо не доказва 

  Благодаря за уточнението, тогава за какво спорим, явно сме на едно мнение  

Да, дори нещо повече - детето би могло да усвои тези граници и приемливости съвсем самО, без специални процедури, стига да има кой просто да му ги демонстрира. Всичко би било наред, ако родителите още в първата година покажат ясно и недвусмислено кога се спи, кога се яде, кога се играе, как се обича, как се недоволства, как се общува, кое е мое, кое е твое и така нататък. Тъй просто звучи, а тъй малко деца на 1-2-3 години например го знаят.



Младежът Джеймс Холмс, който наскоро изтреби сума народ на премиерата на 'Батман' в Щатите, е син на изтъкнат учен, получил научни титли от Бъркли, Станфорд и прочее престижни институции. Самият Джеймс е член на Фи Бета Капа, радва се на най-високи почести за научната си работа по неврология или нещо подобно, и бива считан за част от интелектуалната върхушка на университета си, равна на 1% от всички учащи (индиго?). Много поучително.

Не става само с четене, трябва и акъл.
Четенето на статии в интернет не е основание за титлата "Владетел на абсолютната Истина".

Много неща са унищожителни за детето и ти казвам, че обсебването и задушаването му също са вид  психологическо насилие над личността на детето. Привързаното родителство няма нищо общо с тезата ти, че вниманието не може да е прекалено, може и това ужасно вредно. Също толкова вредно е на детето да се създава изкривена представа за света като му се говори с един и същ любвеобилен тон независимо какво прави. Хората имат цяла палитра от емоции, родителите също са хора и не нараняват психиката на детето, ако постъпките му предизвикват в тях радост и понякога разочарование, обида и тн. Напротив, дете, което на 5- 6 вече няма развита емпатия към негативните състояния на околните има някакъв проблем или във възпитанието или в развитието. Сама разбираш, че дете чиито родители симулират пермаментно райско блаженство първо ще е отгледано в лъжа и второ, няма да може да разпознава емоциите на другите, вероятно и своите, нищо чудно и да се срамува ако е нещастно или гневно. Но темата е дълга, по нея е писано много, но един наистина качествен специалист, каквито у нас има много малко би могъл да отговори на всичките въпроси и конкретни казуси с твоето дете.

Именно, а ако до 3- 4 годишна възраст не се сещаме за това после не бой, а много малко неща биха били от полза детето да вле в някакви общоприемливи релси. То вече ще е научено на друго. Хората много подценяват първите година- две, защото детето било бебе, ето тук и от опит мога да кажа, че моето дете тогава научи най- важните неща за това как функционира света около него и как може да участва без да харчи излишни емоции и да търпи нежелани последствия.

Преди време беше излязла статия, че българските средношколци имат порблеми с интерпретирането на текст. С осъзнаването му. Явно не е само при децата този проблем. Добре, че на мен този тип писания са ми откровено скучни и дори не се пъна да ги чета. Както и не чета ма мъжа ми учебниците по СапроМат - скукаааа. Нито от едните ще разбера нещо, нито от другите. Но шанса, да си повярвам, че разбирам от психология, социология и т.н. е в пъти по-голям от шанса да си повярвам, че ставам за инженер. Изкушението обаче е много голямо явно, щом всеки прочел 10 книги и десетки статии в нета, се има за специалист.

Би ли ми обяснила как точно едно току що проходило наистина бебе ще се научи на "най- важните неща за това как функционира света около него и как може да участва без да харчи излишни емоции и да търпи нежелани последствия."? Това други интерпретации на "да папкаш и да слушкаш " ли са?

СъпроМат би трябвало да е (идва от Съпротивление на материалите) http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8 … D0%B8%D1%82%D0%B5
Но това е между другото ...

Merri_An, бих започнала с това, че "да папкаш и да слушкаш" отива в коша.
Изразът е ужасен. Първо: бебешкият език е за родителите, а не за децата.
Желателно е с тях да се говори нормално. Второ: от никое дете не бих поис-
кала да "слуша", а да чува и да бъде добро.  Другото, надявам се, ще обясни
Бояна. Тя е много добра в това 

То ги научава и преди да проходи. Тогава се научава да прекарва време само, да се заиграва, да се интересува какво има около него. И не, не го оставяш да се дере с часове, а просто увеличаваш интервалите, на които се отзоваваш плавно или гушкаш, успокояваш и връщаш към нещо интересно, което може да прави само. на 9-10 месеца често започват да хвърлят играчки, например, лесно е тогава да обясниш, че ако хвърли ще се нарани, ще нарани теб и хвърлените играчки се отстраняват от играта. Лесно е и ако реши да те удари, ухапе и тн да покажеш, че това е лошо, да покажеш, че те боли, че ще стоиш настрана. Тогава е и най- лесно всичко да обясняваш, защото детето все още се движи бавно, не може да направи кой знае каква беля и макар да не може винаги да се овладее всичко запомня и след години ще ти го повтори. Лесно е да го отстраняваш след като кажеш не за нещо, да обясниш защо е забранено и тн. Надявам се, че от толкова обяснения се разбира, но ако не съм насреща да доизясня, тук често нещата се разбират накриво.

Така е, често се случва хора да твърдят, че знаят колкото мен, защото се срещат с много хора и знаят какво мислят хората.




ПП Допълвам с нещо много семпло и  готино по темата, което ми попадна току що.
"Училищата все повече се стремят да заличат разликата между победители и победени. В живота не е така. В някои училища дори не поставят слаби оценки, за да не страда самочувствието ти и позволяват да се явяваш на изпити, колкото пъти искаш. Това няма нищо общо с реалния живот"
Още полезни коментари от Бил Гейтс
http://www.manager.bg/news/bolezneni-no-polezni-istini-za-zhivota-ot-bil-geyts

Привързаното родителство не е ли, когато детето те "повика", не ти да тичаш след него?


Аз за чисто физиологичните неща умишлено не показвах.
Защото на мен ми бяха показани като дете и с времето загубих чувството да слушам тялото си, лош опит, с който още не мога да се справя.
Винаги е яла и спала, когато поиска, интересното е, че никога не е преяждала, например, за разлика деца, били на режим, които след това не успяват да преценят кога да спрат, ако не е до тях мама, за да им следи количеството в чинията и да слага спирачки.  

3 годишната възраст по мои наблюдения е като граница, преди това са бебета, след това изведнъж стават големи и за физиологичните неща, поне при нас, всичко влезе в релси без намеса.
Децата не са толкова глупави, човечеството е оцеляло толкова време без часовник, разграфени шишета и т.н.  


За останалите неща съм съгласна  


Абе то и моето ги беше научило, имах най-прекрасното бебе, мечта. И на 2 г. някой ми го "смени", на 3 го "върна" без наша намеса, само с игнор и заобикаляне на причините за истерии.
И гарантирам ти - нито дума не схващаше, дори се съмнявах, че е глуха. Сега не е нужно да казвам, само с поглед ме разбира, и всичко се дължи на годините. При бебе не може да стане така.

П.П.
Като се замисля, че лягаше в 24 часа и спеше до обяд, и че ядеше колкото си иска и без час, игнорирайте "най-прекрасното бебе, мечта"   по вашите разбирания това е глезено дете. Но за мен тези неща нямат нищо общо с възпитанието.

П.П. 1
Хвърлянето на играчките (бях пускала тема, когато минахме през този етап  ) е нормално - детето изучава света, причинно следствените връзки, гравитацията. Тази игра не е случайна, а задължителна в развитието му и не бива да се прекратява, нито да бъде наказвано с лишаване от играчки (според мен де, вие си знаете).
Друг е въпроса, че играчка, която при подобна игра може да нарани някой, няма място около детето.

За агресията съм съгласна
"Лесно е и ако реши да те удари, ухапе и тн да покажеш, че това е лошо, да покажеш, че те боли, че ще стоиш настрана."

Но ако и ти удряш, детето се обърква в това кое е правилно и кое не.

Ами и аз горе-долу това имах предвид, на годинка отвсякъде си е бебе е колкото и да ме убеждавате, че
и до ден днешен непрекъснато го чувам от майки, бащи, баби и т.н дори и към по-големи деца, не само 1-2 годишни.Децата го запомнят, нищо че е за родителите.

Съгласна, но според мен всичко това става с помощта на родителите, и по мои наблюдения малко деца на тази възраст прекарват време сами, наистина е "както ги научиш", а и с обясненията......верно че се раждат вече вишисти, но трудно от първия път ще те разбере как ще те нарани и как точно ще му прибереш любимата играчка заради това..... че като почне един рев.....

Моето скромно, субективно и немеродавно мнение е, че няма по-голям капан за родителя от това, да смята дете на възраст 1-2-3 години за бебе. Детето на три е способно да владее огромен поток от знание и умение във връзка с околния свят, а на пет - да владее идеално и себе си. Но аз съм си взискателна по природа