„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Само че тъкмо в училищна възраст тези деца-царчета се чувстват доста зле, защото разбират, че нито са най-умните, нито най-красивите и никой няма ни най-малко намерение да им цепи басмата. В класа на сина ми има тамън 2 такива девойки. Едната за всичко заплашва да се обади на баща си и пищи.
Пробват да се налагат с рев - смеят им се. Пробват да ритат - изяждат си веднага шамарите. Гадно си е в училище  

Ето за това говорех преди време ...Че царството свършва с първия учебен звънец и тогава не ми се мисли ако това дете не си е научило урока че "портокала" не е само за него а и за всички останали...метафорично казано!

Симпатизирам на Янечек в това отношение... Виждам в градинката доста често едно неприятно за мен детенце на 2 годинки, което майка му не дава прах да падне на него ... то може да се бие, но другите деца са лоши ако направят нещо на слънчицето и... какво ли ще е след 5 години в първи клас не ми се мисли, ако нищо не направят по въпроса родителите му...

На 2 още има шанс за промяна. Понякога родителите се усещат, че трябва да започнат да възпитават, като детето стане на 4-5 и вече е нетърпимо дори за тях самите. А и виждат как никъде не го канят това дете, как е избягвано и как не може да общува и играе нормално с другите.
Все пак могат да го сложат в ред с цената на много рев, истерии, тогава  когато другите отдавна вече не се тръшкат, нерви и не на последно място - така омразните шамари. Един татко ми се сопна миналото лято : "какво възпитание очакваш от 2-годишно, ма?" 

На всяка възраст има шанс за промяна, но колкото по- голямо става детето тази промяна започва да коства все повече усилия, а понякога и насилия.

На Боряна въпроса е резонен.Индиферентността на родителя е кофти за детето.Взимам си бележка.

Всички работим за пари, това не означава непременно, че работим зле.
Именно.

[Брях, че сладури. Аз не съм срещала такива образи засега, за щастие.

Аз всъщност имам особено отношение и към логическите последствия. Защото смятам, че в много случаи с тях се прекалява или пък не се съобразени с възрастта и уменията на детето. Говоря специално за малките деца - под около 3 г. Знам, че тук някъде се каза, че една от големите грешки на родителите е, че подценяват децата си, но друга също толкова голяма е, че надценяват способностите им. Колкото по-малки са децата, толкова повече трудности имат да разберат причинно-следствената връзка между събития, която за нас може да е съвсем елементарна и единственото, което остава от преживяното е неприятното усещане, което да ги фрустрира още повече и никаква "поука" от случилото се.

Затова аз смятат, че под около 3 години всъщност логическите последствия трябва да се прилагат много, ама много ограничено и то предимно, за да се спре някаква нежелано действие, а не че много вярвам, че в дългосрочен план тези последствия ще са основната причина, едно дете да спре да удря или да си хвърля бисквитите на пода, примерно.  До тази възраст все още много ефективен начин е просто да се отклони вниманието на детето или да му се даде алтернатива. Вместо да му вземеш моливите, примерно, защото драска по стената - да му дадеш хартия, или да му сложиш дъска на стената или пък даже да му отделиш стена в детската - където да си драска на воля. Вместо да му вземеш чашите, защото си играе да прелива вода на масата и мокри всичко, да му напълниш ваната и да му дадеш съдове да си прелива и т.н.

Много се радвам на това уточнение.  Затова казах да се четат книги, които описват какво умее детето на всяка възраст и какво би могло да умее, какво може да се очаква от него. В тези книги няма подходи, няма методи на възпитание, а има най- обща картина, която може да ориентира родителя как да постъпи, според своите разбирания.

Нямам това предвид, а че когато в книгите си описват различните модели, пишат на теория. По-рядко се разглежда само един, лично прилаган от тях, защото ще е насочен само към определена група хора. Като включат всички, пазарът се разширява.
А тук можем да намерим личен опит и резултатите от него, при това без човекът отсреща да се интересува дали ще си "продаде" успешно съвета и дали въобще ще има ниша на "пазара".
Другото предимство е възможността да общувате, т.е. да се задават допълнителни уточняващи въпроси, да се дискутира.

Но това си е лично мое усещане, опитах с книги и не че не са добри, но ми идва прекалено сухо и теоритично 

Между тези неща аз правя голяма разлика. Да налива, да прелива, да се цапа. Но да удря - твърдо не. Но срещам мнения - не му давам да яде сам, защото много цапа.
А за книгите е ясно - пълно е с книги как да стана по-богат, по-умен, по-красив.

Прави ми впечатление и във форума, и в реалните контакти, че с децата все по-масово се държат като с неспособни идиоти. Не само по отношение на възпитанието, но и физическото им отглеждане. Особено пък при малките, когато изобщо няма смисмъл от дълги и напоителни обяснения, точно шамарите вършат чудна работа. Големият ми син спи, а малкият се пресяга от леглото си и го скубе. Големият се събужда и го удря (много ясно, няма да се отстрани, че да не бъде скубан), малкият престава.
А и в крайна сметка децата започват да се държат така, както родителите очакват от тях и е по-добре да не ги подценяваме.

Да, този момент съм го пропуснала. Бият ли се децата ви?

За шест години- моите лично не са се били. Спорили са, посдърпвали са се, но толкоз.

Моето дете е само едно засега и е още малко, но мога да споделя опит с мен и сестра ми, която е 8 години по-голяма. Спукваше ме от бой, защото бях наистина досадно лайненце, но файда никаква. Когато я изнервех до ръба, започваше да ме удря леко, а аз с най-мазната си усмивка започвах да дразня: "Не ме боли, не ме бооли, не ме бООООлии! " Постепенно ударите се усилваха, докато наистина ме заболи и не се разрева. И така до следващия път. Родителите ми в повечето случаи не разбираха, защото после тя ме омайваше и подкупваше да не портя.

От седем години имам две деца, никога не са се били помежду си. Карат се понякога, дразнят се, посбутват се, но толкоз - след пет минути отново са залепени един за друг. Никога не са посягали и на друго нещо, било то човек, животно или храст. Въпреки че като малки са отглеждани много строго и безкомпромисно, сега са дружелюбни, социални, със завидно чувство за хумор и без грам стаена или проявена агресия. Но да не повтарям отново поговорката от заглавието...  


П.С. Със сестра ми много воювахме, но го отдавам на някои страшно малоумни възпитателни методи от миналото, които - също както е сега - се бълвали от всяка книга, учебник или другарска среща, и които майките - също както сега - безусловно и дословно прилагали. Като например мегаглупостта голямото дете да бъде принуждавано да поема част от грижите за малкото или да отстъпва, понеже е "кака/батко".