„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.

90 809
1 799

C

crazy chick

# 1 035 11 септ. 2012, 10:57 ч.

Цитат на: Iris04 в вт, 11 сеп 2012, 10:52

Мрънкащо и тръшкащо се дете значи невъзпитано такова и родителски провал само в бг-мама

Много се извинявам, че имам такова мнение, наистина много се извинявам! Ако речеш, ще го оттгеля тутакси. Искрено съжалявам, че не обичам мрънкащи, лигави, истерични, пищящи, хапещи и тръшкащи се деца, макар да не оспорвам потенциала им да се превърнат в уравновесени възрастни. Може да е нормално, може дори да е умилително да са такива, ама пак не ги обичам.

Виж целия пост

Ветеран

# 1 036 11 септ. 2012, 10:58 ч.

Всеки има право да избере и подход от типа "От мен нищо не зависи"- било във форума, било навън. Тук си говорим за проблем, при който родителят е осъзнат и търси решение. Може и да не търси, разбира се. Свободен е. Както и останалите да обсъдят неговите грешки, поне те да не ги допускат.
Просто дете си е и онова, дето се тръшка за щяло и нещяло, на три за бонбони, на шест за телефони, на десет за таблет, на 13 за дискотека, на 16 за моторетка, на 20 за кола, на 25 за жилище, на 30 да му гледат децата и т.н.
За мен е зле възпитано, за други си е в норма. Аз целя да нямам такова дете, за друг то не е проблем.

Иначе хора сме, грешим. Допустимо е. Кофти е само ако не приемаме, че резултатите са плод на нашето поведение предимно. За нас, на първо място, не е полезно. Още по- кофти е, че резултира и при хора, които наистина не са виновни.

Виж целия пост

I

Ветеран

# 1 037 11 септ. 2012, 11:08 ч.

Цитат на: crazy chick в вт, 11 сеп 2012, 10:57

Цитат на: Iris04 в вт, 11 сеп 2012, 10:52

Мрънкащо и тръшкащо се дете значи невъзпитано такова и родителски провал само в бг-мама

Много се извинявам, че имам такова мнение, наистина много се извинявам! Ако речеш, ще го оттгеля тутакси. Искрено съжалявам, че не обичам мрънкащи, лигави, истерични, пищящи, хапещи и тръшкащи се деца, макар да не оспорвам потенциала им да се превърнат в уравновесени възрастни. Може да е нормално, може дори да е умилително да са такива, ама пак не ги обичам.

Това си е твой проблем. Хората имат различен праг на търпимост по отношение на деца. Някои дори не понасят да се движат в ресторант или да им се чуват гласовете.

Връзката тръшкащо се дете в магазин за бонбони на три и 30 годишен кофти индивид именно оспорвам като реалистична. Според мен родителят би могъл да се стреми да поощри у детето си истински полезните неща като щедрост, съчувствие, доброта, желание за творчество, стремеж към научаване на разни неща, увереност в семейната обич и абсолютната подкрепа на родителите и прочие лиготии, които ми се струва, че добре способстват за формиране на читаво човешко същество, което няма да ме заколи, ако не мога да му купя ферари в гимназията.

Виж целия пост

Лече-Буболече

Потребител

# 1 038 11 септ. 2012, 11:17 ч.

Ето една статия, в която за мен 75% от нещата са немислими и неправилни.
http://reason.blog.bg/technology/2009/09/09/tryshkaneto-i-gnevni … k-da-se-sp.394176

Децата не се възпитават с темерутско мълчание. Те не са нито глухи, нито глупави и затова съм на принципа: Говорене, говорене, говорене. А не да го влачиш и да МЪЛЧИШ. ooooh!

ooooh!

На мен ако не ми позволяват нещо ще искам да знам "Защо?", а не да ме влачат по земята и да ми мълчат. Пффффф.

Виж целия пост

Ветеран

# 1 039 11 септ. 2012, 11:17 ч.

Цитат на: Iris04 в вт, 11 сеп 2012, 11:08

Цитат на: crazy chick в вт, 11 сеп 2012, 10:57

Цитат на: Iris04 в вт, 11 сеп 2012, 10:52

Мрънкащо и тръшкащо се дете значи невъзпитано такова и родителски провал само в бг-мама

Много се извинявам, че имам такова мнение, наистина много се извинявам! Ако речеш, ще го оттгеля тутакси. Искрено съжалявам, че не обичам мрънкащи, лигави, истерични, пищящи, хапещи и тръшкащи се деца, макар да не оспорвам потенциала им да се превърнат в уравновесени възрастни. Може да е нормално, може дори да е умилително да са такива, ама пак не ги обичам.

Това си е твой проблем. Хората имат различен праг на търпимост по отношение на деца. Някои дори не понасят да се движат в ресторант или да им се чуват гласовете.

Връзката тръшкащо се дете в магазин за бонбони на три и 30 годишен кофти индивид именно оспорвам като реалистична. Според мен родителят би могъл да се стреми да поощри у детето си истински полезните неща като щедрост, съчувствие, доброта, желание за творчество, стремеж към научаване на разни неща, увереност в семейната обич и абсолютната подкрепа на родителите и прочие лиготии, които ми се струва, че добре способстват за формиране на читаво човешко същество, което няма да ме заколи, ако не мога да му купя ферари в гимназията.

Проблем не е. Право на лична преценка. Затова си говорим за целени резултати- кой какво намира за номално и ако го намира, как го постига. Най- лесно е минимален праг на изисквания, но например мен не ме удовлетворява.

А връзката между три годишен глезльо и 30 годишен лигльо е повече от очевидна. В промеждутъка родителят най- вероятно е мислел, че поведението на детето му е правилно и нормално и не е предприел никакви действия, което е довело до съответния резултат. Този резултат може и да се избегне, при своевременно осъзнаване от страна на родителя. Иска се желание, обективност и работа.
Поощрението за полезни навици не изключва орязването на вредните. Едното без другото е неприложимо. Читав резултат няма как да се получи. Човешкото поведение е съвкупност от действия и бездействия, само обучение в действие е недостатъчно, нужно е обучение и за въздържане от такива.

......................................
И в приказките трябва да има граници. Като се прекали- никой не ги чува. "Говори си, не ми пречиш" е типичното поведение за редица съвременни ученици, да речем. Като с мълчанието е. Не е въпрос да ги има ли, а колко, какви и кога.
.......
А прагът на търпимост също следва да е балансиран- ни нисък, ни висок. На прекомерното търпение аз му казвам иначе.

Виж целия пост

Ветеран

# 1 040 11 септ. 2012, 11:18 ч.

Всяко дете е различно и всеки път родителите се отнасят различно.
Голямата ми беше от "трудните", тръшкаше се, и сега не е много лесна.
Затова пък непрекъснато ме стимулира да измислям нови методи за овладяване на тоз характер.

Малкия от сега се вижда, че е душичка. Палав е, но разбира от дума и помни забраните.

Понякога прекалява с играта си с кака си - почва да я скубе и потупва. Понякога оставям каката да го тупне по памперса и тя, да се разберат къде са им границите на териториите.

Тръшкането за бонбони се изтърпява и овладява докъм 3-4г. После дето се вика - не можеш да биеш гъзище, изпуснали сте влака.

Докато го влачиш точно в момента на истерия, нямаш друг избор, освен да мълчиш.

Виж целия пост

C

crazy chick

# 1 041 11 септ. 2012, 11:21 ч.

Цитат на: Iris04 в вт, 11 сеп 2012, 11:08

Хората имат различен праг на търпимост по отношение на деца. Някои дори не понасят да се движат в ресторант или да им се чуват гласовете

Така е. А някои цвилят в захлас, когато детенцето ги рита и им вика, че са грозни или се усмихват запленено, когато тамън проходилото милинко обикаля и дърпа панталоните на минаващите сервитьори. Наистина е въпрос на търпимост. Колкото до връзката непоносимо дете => непоносим подрастващ => възрастен с видими или невидими проблеми (и обратното), моят емпиричен опит я потвърждава, за съжаление. Чувала съм за изключения и не ги отричам, но до момента не съм виждала наяве такива.

Виж целия пост

Лече-Буболече

Потребител

# 1 042 11 септ. 2012, 11:24 ч.

Еми и моето дете е изпадало в истерия за чужда играчка, взимала съм я и съм ѝ говорила. Може би е по-лесно, защото е по-малка и мога още да я нося и да имам контрол над действията ѝ. Но не я държа далеч, за да не стане на нейното. Ще взема друга играчка, ще я заиграя с друго, ще измисля някоя игра, ще ѝ направа куклен театър с количка и пате, но не и да мълча. Grinning

Grinning

За глезените деца - работила съм сервитьорка и просто е ужасно децата да ти бягат в краката, докато носиш гореща супа на таблата. Заведението се пръска по шевовете, чудиш се къде да отидеш първо, а онези играят на гоненица в заведението. ooooh!

ooooh!

Разбирам, че са деца и не могат като възрастни да седнат на масата и да ядат кротко, но ако като си познавам детето няма да го заведа на такова място. Много пъти родителите поставят своето спокойствие над възпитанието на децата си. Щом децата не ги дърпат, не им искат вниманието и си играят самички, значи всичко е ОК. Колкото и търпелив да е един възрастен човек, да обича децата и т.н., това за мен е недопустимо.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 043 11 септ. 2012, 11:40 ч.

Цитат на: L'Agent в вт, 11 сеп 2012, 11:18

Докато го влачиш точно в момента на истерия, нямаш друг избор, освен да мълчиш.

И при моето дете е така - ако започна да му говоря нещо - става по-лошо. Тръшка се, когато трябва да се прибира от игра - писнало ми е, редовно го "влача". Направо му е нещо като ритуал. Като се приберем и след 2 минути точно - все едно нищо не е било - играе си, нещо си прави. Наказвала съм го да не излиза, защото когато трябва да се прибере винаги е с проблем - директно ми казва "добре, няма да излизаме", един вид - не че е наказан, а той не иска.

Виж целия пост

Z

Регистриран

# 1 044 11 септ. 2012, 11:47 ч.

Iris04 - абсолютно подкрепям , скоро попаднах на една тема за това как децата пречели на обществен места.... и все изказвания от ангели небесни... как не ги срещам тези маики и деца навън, седящи кротко по столчетата в заведенията ... Според мен пък дете което не изпитва къде са границите на позволеното, и непозволенето трудно опознава правилата, също така незнам колко е правилно да се възпитава дете в абсолютно послушание.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 1 045 11 септ. 2012, 11:50 ч.

Дете се възпитава в чуване, а не в послушание. Да обръща внимание на онова, което му казва/показва родителят. Да разбира и да приема границите на допустимо поведение.

Виж целия пост

Ветеран

# 1 046 11 септ. 2012, 11:53 ч.

Зарат, аз виждам добре възпитани деца- на концерт, в ресторант, в театър, на празници. Виждам и зле възпитани. И в двата случая го отдавам изцяло на родителските грижи, полагани или неполагани за тях, правилно или погрешно положени.
Границите се изпитват точно затова, за да разбере детето дали ги има и къде са те. Ако ги махнеш или ги местиш непрекъснато то така и остава нищо ненаучило и неразбрало. Колко е широко пространството, което опасват те и къде се намира то, е въпрос на личен избор и родителска преценка, но веднъж поставени, те са твърди и ясни, променят се с възрастта и с фактическото и обективно узряване и порастване на детето. Но не ги променя то, а оня, дето е отговорен за развитието и възпитанието му.
То си слага граници само след постигане на определено ниво умствена и волева зрялост, но достига такава само при подходящо възпитание преди това. Къде и кога ги поставя зависи от това, как е било действано по отношение на него в ранната му възраст.

Виж целия пост

Ю

Потребител

# 1 047 11 септ. 2012, 11:55 ч.

Цитат на: Лече-Буболече в вт, 11 сеп 2012, 11:17

Ето една статия, в която за мен 75% от нещата са немислими и неправилни.
http://reason.blog.bg/technology/2009/09/09/tryshkaneto-i-gnevni … k-da-se-sp.394176

Децата не се възпитават с темерутско мълчание. Те не са нито глухи, нито глупави и затова съм на принципа: Говорене, говорене, говорене. А не да го влачиш и да МЪЛЧИШ. ooooh!

ooooh!

На мен ако не ми позволяват нещо ще искам да знам "Защо?", а не да ме влачат по земята и да ми мълчат. Пффффф.

На мен статията ми хареса. Едно е да говориш, друго е да говориш на дете в истерия. То просто няма да те чуе и наистина няма смисъл.
Чела съм изследване, че когато са в истерия, на децата им се подтиска тази част на мозъка, която отговаря за вниманието и те изобщо не биха могли да изслушат и осмислят някакви обяснения. Говоренето става, когато са спокойни и могат да разберат.

Виж целия пост

Лече-Буболече

Потребител

# 1 048 11 септ. 2012, 12:01 ч.

Добре, но детето изпада в истерия за чужда играчка, закарваш го някъде другаде, на 100 м. разстояние и колко време се седи там? 10-15 минути? Докато се успокои? И после? Като го върна на площадката нали пак ще види играчката и пак ще я иска? Става един кръговрат. newsm78

newsm78

Аз така ги виждам нещата, не знам.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 1 049 11 септ. 2012, 12:26 ч.

Цитат на: crazy chick в вт, 11 сеп 2012, 10:40

Генетиката не е виновна, нито е подходящо оправдание за нечий мързел. Щото точно мързел е залепянето на вече отработената възпитателна схема върху второто/третото или кое да е следващо дете. Естествено, че всички сме различни - мигар има родител с илюзии за обратното? И въпреки това, на база пребогат личен опит аз твърдя, че две деца с напълно, ама напълно противоположни пол, характер, темперамент и въобще личностни особености, могат без проблем да спазват еднакви правила и граници, и да се държат еднакво възпитано.

Могат, разбира се, но е нужно родителите да имат намерение поне да опитат да го постигнат. Иначе познавам доста хора с първо дете девиант, а второ доктор на науките и някак второто е тяхно постижение, а първото лош късмет. За радост има деца, които и при мързеливи родители постигат нещо със себе си, но това си остава изключение.

Цитат на: Лече-Буболече в вт, 11 сеп 2012, 12:01

Добре, но детето изпада в истерия за чужда играчка, закарваш го някъде другаде, на 100 м. разстояние и колко време се седи там? 10-15 минути? Докато се успокои? И после? Като го върна на площадката нали пак ще види играчката и пак ще я иска? Става един кръговрат. newsm78

newsm78

Аз така ги виждам нещата, не знам.

Успокоява се, изяснява му се, че е нормално да иска играчката, но няма право да я вземе със сила и другото дете има право да не му я даде и най- вече, че ако опита да я вземе със сила напускате сцената, този път окончателно. най- много от втория път детето схваща за какво става въпрос, особено ако вече знае, че не си говориш така, а наистина ще си тръгнете. И ако не те е срам, че ще изнесеш пищящо дете от мястото, защото децата усещат кога те държат в ръце и за да не викнат си готов на всичко.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Не съм достойна за него.

6 586
122

Лични и семейни отношения

Плагиати

13 956
350

Актуални теми и общи дискусии

Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през юли

43 809
1 288

Потребителски групи

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.