Кое е толкова досадното на другите майки, хора като хора, някои симпатични, други не. Като роди жената не става непременно някакво площадково чудовище. 
Виж целия пост
„Бий дупе, да да не биеш гъзище”
- Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.
# 1 082
12 септ. 2012, 00:28 ч.
Мен ли питате, Бояна и НСЧ?
Напротив, аз има доста близки от площадковия вид родители. И то станали близки, и изобщо запознали се, покрай децата. Но преди, когато малките бяха съвсем бебета обикаляхме с часове по улици, паркове и градинки, а после, когато поотраснаха и проходиха, повечето се позиционираха в определена средищна площадка и не мърдат от там вече трета година. А аз съм човек на движението. Повече от час на едно място трудно се удържам. Ще ми се и хоризонтът пред тригодишното да не свършва с люлката зад блока. Успявам сутрин да го прилъжа и заведа на кратка разходка от типа описан от Крейзи Чик.
А инак добре че са сладките приказки, сговорчивите деца и трепетното очакване на паразитологичните изследвания, та времето минава на въпросното място.
Накратко- седенето на едно място ме убива.
Виж целия пост
Напротив, аз има доста близки от площадковия вид родители. И то станали близки, и изобщо запознали се, покрай децата. Но преди, когато малките бяха съвсем бебета обикаляхме с часове по улици, паркове и градинки, а после, когато поотраснаха и проходиха, повечето се позиционираха в определена средищна площадка и не мърдат от там вече трета година. А аз съм човек на движението. Повече от час на едно място трудно се удържам. Ще ми се и хоризонтът пред тригодишното да не свършва с люлката зад блока. Успявам сутрин да го прилъжа и заведа на кратка разходка от типа описан от Крейзи Чик.
А инак добре че са сладките приказки, сговорчивите деца и трепетното очакване на паразитологичните изследвания, та времето минава на въпросното място.
Накратко- седенето на едно място ме убива.
# 1 083
12 септ. 2012, 00:36 ч.
Не е проблемът в родилата жена, проблемът е в жената на куп.
Или пък в мен.
Виж целия пост
Кое е толкова досадното на другите майки, хора като хора, някои симпатични, други не. Като роди жената не става непременно някакво площадково чудовище.
Не е проблемът в родилата жена, проблемът е в жената на куп.
Или пък в мен.
# 1 084
12 септ. 2012, 00:38 ч.
Много хора го казаха в темата, а и е станало нарицателно "с майките по площадките" като някакво комуникационно падение.
Иначе, седенето на едно място би убило всеки. Да се събират на едно и също място всеки ден съм виждала майките с деца в градинска възраст след работа или тези с малки деца около пунктовете за детска кухня. Не знам кака е там, защото аз не предпочитам толкова големи групи с родители, там винаги половината пушат около децата.
Акаша до две- три жени накуп не е толкова страшно, малките градинки са с такава посещаемост, максимум.
Виж целия пост
Мен ли питате, Бояна и НСЧ?
Иначе, седенето на едно място би убило всеки. Да се събират на едно и също място всеки ден съм виждала майките с деца в градинска възраст след работа или тези с малки деца около пунктовете за детска кухня. Не знам кака е там, защото аз не предпочитам толкова големи групи с родители, там винаги половината пушат около децата.
Акаша до две- три жени накуп не е толкова страшно, малките градинки са с такава посещаемост, максимум.
# 1 085
12 септ. 2012, 00:43 ч.
Моят син от началото на ваканцията всеки божи ден ме кара да го водя в еднин парк-там са приятелите му. Лошото е, че ходим и сутрин и следобяд-по няколко часа.......... 
Иначе по принцип не обичам да седя по градинки , площадки и т.н., може би заради честите сблъсъци и кавги между деца, последвани от същите, но между родителите им...........
Виж целия пост
Иначе по принцип не обичам да седя по градинки , площадки и т.н., може би заради честите сблъсъци и кавги между деца, последвани от същите, но между родителите им...........
# 1 086
12 септ. 2012, 00:47 ч.
Акаша до две- три жени накуп не е толкова страшно, малките градинки са с такава посещаемост, максимум.
Така е!
По площадките единствено сутрин рано - точно 2- 3 са. Много поносимо. Но след обед... маломерността на площадките хич не ги плаши дори.
Виж целия пост
Акаша до две- три жени накуп не е толкова страшно, малките градинки са с такава посещаемост, максимум.
Така е!
По площадките единствено сутрин рано - точно 2- 3 са. Много поносимо. Но след обед... маломерността на площадките хич не ги плаши дори.
# 1 087
12 септ. 2012, 00:49 ч.
Много страшни били тия площадки! Аз Бобчо ще го водя с няколко ''възрастни придружителя'', че сама няма да се справя с развилнелите се майки.
Виж целия пост
Много страшни били тия площадки! Аз Бобчо ще го водя с няколко ''възрастни придружителя'', че сама няма да се справя с развилнелите се майки. 
# 1 088
12 септ. 2012, 01:32 ч.
Генетиката не е оправдание за ничий мързел, но може да е част от обяснение за това колко неравномерно се развиват способностите на децата. Защо едни проговарят на 12 месеца, а други на 3 г, защо едно 2 годишно може да има по-развита фина моторика от едно на 4 години, защо едни са по-добри по математика, а други по литература.
По подобен начин има и различия в усвояване на умения като толеранс към фрустрации и умения за гъвкавост и адаптивност. Затова едно малко дете с нисък праг на фрустрации може да реагира по-бурно от друго с висок такъв. Затова едни деца тихичко плачат като са фрустрирани и страдат, а други пищят и се търкалят. Затова едно дете може да се разреве като му падне кулата от лего, и да изтеряса само защото днес не е минало по същия път за вкъщи както вчера, а на друго - това няма да му направи никакво впечатление. Затова на някои 2-3 годишни като не им дадеш 2 пъти нещо, което поискат с рев - се научават, че така не става, но на други и 20 пъти да го направиш, не само че няма нищо да се промени, но и нещата могат да станат по зле. Защото проблемът при тях не е, че "тестват границите", "опиват да се наложат/да те манипулират", "не знаят що е авторитет" и подобни конвенционални обяснения, а от съвсем различно естество.
Виж целия пост
Генетиката не е виновна, нито е подходящо оправдание за нечий мързел.
Генетиката не е оправдание за ничий мързел, но може да е част от обяснение за това колко неравномерно се развиват способностите на децата. Защо едни проговарят на 12 месеца, а други на 3 г, защо едно 2 годишно може да има по-развита фина моторика от едно на 4 години, защо едни са по-добри по математика, а други по литература.
По подобен начин има и различия в усвояване на умения като толеранс към фрустрации и умения за гъвкавост и адаптивност. Затова едно малко дете с нисък праг на фрустрации може да реагира по-бурно от друго с висок такъв. Затова едни деца тихичко плачат като са фрустрирани и страдат, а други пищят и се търкалят. Затова едно дете може да се разреве като му падне кулата от лего, и да изтеряса само защото днес не е минало по същия път за вкъщи както вчера, а на друго - това няма да му направи никакво впечатление. Затова на някои 2-3 годишни като не им дадеш 2 пъти нещо, което поискат с рев - се научават, че така не става, но на други и 20 пъти да го направиш, не само че няма нищо да се промени, но и нещата могат да станат по зле. Защото проблемът при тях не е, че "тестват границите", "опиват да се наложат/да те манипулират", "не знаят що е авторитет" и подобни конвенционални обяснения, а от съвсем различно естество.
# 1 089
12 септ. 2012, 07:34 ч.
Не знам за цитата чий е, но лично за мен темите тук имат основно за цел споделяне на личен опит- кой как се е справил с конкретен свой проблем или е видял как друг се е справил и ако някой има аналогичен такъв, то да има избор от начини, които са предложени тук.
Какво и в каква поредност ще опита си е негова работа. Но ползи има точно измежду така посочените.
А конкретно за нечие дете тук няма кой да отговори, т.к. индивидуалният отговор изисква индивидуално запознаване с детето, с обстановката, в която е то, което не става по едностранчивото описание на майката. Затова и се пише примерно, но все пак конкретика е налице. Пък дали нещото ще подейства точно в случая на конкретния питащ- божа работа. Той ще си опитва, отговорността за правилността на избора си е негова. В крайна сметка си е точно така- родителят е единственият, който ще избере, но и ще понесе отговорността от избора си. Не виждам защо тази истина следва да стряска някого.
Самокритиката не е лошо качество, напротив, много е полезно, но малко хора го притежават. Понеже по- лесното винаги е било да се търсят външни причини за личните проблеми.
Виж целия пост
===.Казвате че говорите принципно ,а не разглеждате конкретни казуси.Но именно в конкретните казуси се крият отговорите,примерно -тва води до това ,онова е довело до другото и тнт.Освен това сте много критични към самите себе си...Някой каза " ами ти си родител ти трябва да знаеш как да постъпиш" !! Не е така,та ние не сме изгледали по 100 деца,та ние пък сега се учим да бъдем родители.Няма откъде да знаем как се прави.И дори да имаме по-голчмо дете,всяко следващо е различно и ние и с него пак наново се учим....
Не знам за цитата чий е, но лично за мен темите тук имат основно за цел споделяне на личен опит- кой как се е справил с конкретен свой проблем или е видял как друг се е справил и ако някой има аналогичен такъв, то да има избор от начини, които са предложени тук.
Какво и в каква поредност ще опита си е негова работа. Но ползи има точно измежду така посочените.
А конкретно за нечие дете тук няма кой да отговори, т.к. индивидуалният отговор изисква индивидуално запознаване с детето, с обстановката, в която е то, което не става по едностранчивото описание на майката. Затова и се пише примерно, но все пак конкретика е налице. Пък дали нещото ще подейства точно в случая на конкретния питащ- божа работа. Той ще си опитва, отговорността за правилността на избора си е негова. В крайна сметка си е точно така- родителят е единственият, който ще избере, но и ще понесе отговорността от избора си. Не виждам защо тази истина следва да стряска някого.
Самокритиката не е лошо качество, напротив, много е полезно, но малко хора го притежават. Понеже по- лесното винаги е било да се търсят външни причини за личните проблеми.
# 1 090
12 септ. 2012, 08:13 ч.
Ние сме с двор, но пак водя детето на детската площадка. Мисля си, че колкото и да е малка има нужда от себеподобно. Писъците и ревовете са неизбежни, но така не става саможиво.
Иначе всяко дете е различно, всяка ситуация е различна, съответно и всеки път подхода е различен.
Виж целия пост
Иначе всяко дете е различно, всяка ситуация е различна, съответно и всеки път подхода е различен.
# 1 091
12 септ. 2012, 08:39 ч.
A, ЧеКа, това ми беше мисълта по-назад, но не можах да я изкажа. Всъщност изказах я, но доста некадърно.
Така, че родителят може да е специалист по възпитание и да намира винаги най-подходящите методи, но оттук вече идва и способността на детето да възприема.
Виж целия пост
Така, че родителят може да е специалист по възпитание и да намира винаги най-подходящите методи, но оттук вече идва и способността на детето да възприема.
# 1 092
12 септ. 2012, 09:07 ч.
Бояна, изключително много ми хареса "площадковото чудовище", въпреки че го употреби иронично. Така и не намирах идеалното определение за точно един определен, уседнал, постоянен тип площадкови майки, а ето, че сега благодарение на теб ми е ясно как ще ги наричам занапред 
Нямам усещане за превъзходство над другите, но не мога да седна до всеки и да говоря с всеки. Има хора, с които и половин дума не мога да обеля, да не говорим, че не мога да седя близо до някой, който пуши и дими.
Кварталните площадки са силно пренаселени - вечер е по-лошо от кръчма. Поне 30 деца, някои с по дваматата си родители, екипирани с пакет семки и бири в пластмасови бутилки. Говорят и се хилят на прекалено висок глас. Правят боклук, а децата им са изнервени. Ужасно е, тълпата ме изморява повече от всяко физическо усилие.
Имам си няколко приятелки от времето, когато баткото беше бебе, с които се запознахме покрай децата и много добре си пасваме до днес. Вторите ни деца също се понасят помежду си и си играят много добре, въпреки че вече не живеем една до друга и срещите ни са по-редки. Но и те не са площадков тип, така че рядко, изключително рядко сядаме на площадки заедно.
Виж целия пост
Нямам усещане за превъзходство над другите, но не мога да седна до всеки и да говоря с всеки. Има хора, с които и половин дума не мога да обеля, да не говорим, че не мога да седя близо до някой, който пуши и дими.
Кварталните площадки са силно пренаселени - вечер е по-лошо от кръчма. Поне 30 деца, някои с по дваматата си родители, екипирани с пакет семки и бири в пластмасови бутилки. Говорят и се хилят на прекалено висок глас. Правят боклук, а децата им са изнервени. Ужасно е, тълпата ме изморява повече от всяко физическо усилие.
Имам си няколко приятелки от времето, когато баткото беше бебе, с които се запознахме покрай децата и много добре си пасваме до днес. Вторите ни деца също се понасят помежду си и си играят много добре, въпреки че вече не живеем една до друга и срещите ни са по-редки. Но и те не са площадков тип, така че рядко, изключително рядко сядаме на площадки заедно.
# 1 093
12 септ. 2012, 09:17 ч.
Между другото, аз и моите не ги водя на площадка.
Водя ги в двора на училището.
Голямата си има едни приятелки, с които се запиляват нанякъде /в двора/.
Малкия обикаля и върти километраж. Социализира се с големи батковци и каки, защото има съвсем малко бебета, а и те са в друга част на двора.
Не знам как и защо, но и преди съм казвала - децата в двора се разбират идеално и конфликти има много, много рядко.
Аз пък не съм съгласна с ЧеКа. Казвала съм го и пак ще го кажа - способността да се изпада в истерии си е въпрос на характер, темперамент, бебешки пубертет. В моя случай даже съм готова да виня по-ранното раждане. И както каза НСЧ - като пораснат могат да станат съвсем различни.
Виж целия пост
Водя ги в двора на училището.
Голямата си има едни приятелки, с които се запиляват нанякъде /в двора/.
Малкия обикаля и върти километраж. Социализира се с големи батковци и каки, защото има съвсем малко бебета, а и те са в друга част на двора.
Не знам как и защо, но и преди съм казвала - децата в двора се разбират идеално и конфликти има много, много рядко.
Аз пък не съм съгласна с ЧеКа. Казвала съм го и пак ще го кажа - способността да се изпада в истерии си е въпрос на характер, темперамент, бебешки пубертет. В моя случай даже съм готова да виня по-ранното раждане. И както каза НСЧ - като пораснат могат да станат съвсем различни.
# 1 094
12 септ. 2012, 09:21 ч.
Кварталните площадки са силно пренаселени - .
Това е. Както и всичко останало. София стана една космополитна, всякакви хора са събрани. Преди 100 години си беше площадкова идилия. Всички се познавахме и точно така вечер след детска градина се събирахме. Като в турските сериали - мъжете седнали на барчето, ние по пейките. Семки не люпехме, защото сами си чистехме площадката.
А, и друго - тогава още не бяха дошли теориите за индиговите деца. Правеха се забележки, имаше ред.
Виж целия пост
Кварталните площадки са силно пренаселени - .
Това е. Както и всичко останало. София стана една космополитна, всякакви хора са събрани. Преди 100 години си беше площадкова идилия. Всички се познавахме и точно така вечер след детска градина се събирахме. Като в турските сериали - мъжете седнали на барчето, ние по пейките. Семки не люпехме, защото сами си чистехме площадката.
А, и друго - тогава още не бяха дошли теориите за индиговите деца. Правеха се забележки, имаше ред.
Препоръчани теми