„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.

90 388
1 799

и

Новак

# 1 515 22 септ. 2012, 17:47 ч.

Бояна, не се засягай сега - правя разлика със статистика. Обаче мисля, че самочувствието ти по темата се дължи именно на въпросните прочетени неща, а не (само) на личния ти опит или греша? Аз много харесвам една Хамериканска книга "Какво те чака през първата година на детето" (има после за втората и третата и мисли и следваща). Не е психология Peace

Peace

. Не е българска, но много изчерпателно отговаряше на въпросите ми когато малката беше бебе. Изглежда американските бебета правят същите неща на два, три, осем и т.н. месеца. И ми беше многократно по-близка от опитите да прочета нещо българско.
Винаги има риск четящият да не притежава капацитета да интерпретира правилно. Това важи за почти всяка област, вкл. и художествената литература. Проблемът не е в книгата или четенето, а на друго място.

Виж целия пост

L

# 1 516 22 септ. 2012, 17:49 ч.

А добре де, толкова ли няма книги от български автори, базирани на опит с български деца Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

sophiemmaspencer

Почетен член

# 1 517 22 септ. 2012, 17:49 ч.

Цитат на: Бoяна в сб, 22 сеп 2012, 16:54

Цитат на: инкс в сб, 22 сеп 2012, 16:13

Бояна, помислих пак и пак не съм съгласна. Определено смятам четенето на форуми и постната незнайно от кого информация за потенциално много по - вредно. Не казвам непременно да са книги по "популярна психология", но по отношение на отглеждане, а и възпитаване на дете точно защото не съм специалист имам нужда от информация и идеи. Като цяло ти не си измислила "тайм аут"-а, за който говориш, нали така? Нито голямата част от нещата, които пишеш за възпитанието.
И може ли изчерпателен списък на специалностите, за които четенето е разрешено? За теб, например, явно е, въпреки че -ако не ме лъже паметта-си социолог, а не психолог или педагог.

Къде казвам, че четенето на съвети във форум е полезно? И останалите четете каквото искате, ваша работа, няма кой да забрани. А за мен не е разрешено, а беше задължително да прочета тонове психологически глупотевини, включая за 25 изпита от типа Психология на личността, Психоаналитични школи и прочее. (За сметка на това имам само 1 един изпит по статистика, която повечето хора очевидно смятат, че е синоним на социология) Та поради толкова четене, плюс нужната допълнителна квалификация, за да съм обективна, смея да твърдя, че на мнозинството четенето на такива книги ще навреди или няма да донесе никаква полза. От потребителите тук, които са чели повече съм срещала малцина, за които е имало полза, например Чека, останалите интерпретират странно написаното или се закачат по разни индиго и прочее истории.
Въобще, интереса към подобни книги ми е необясним. Има си традиции във възпитанието, всеки си има модели, възгледи и просто не виждам какво може да получи от идеи за практики базирани на върху опитан на автора с австралийски или американски деца. Освен тотално да се разколебае и невротизира, да разсъждава върху травми, които не разбира и не може да контролира. Че и накрая всички деца попадат в българската образователна система и това обезсмисля всичко. 10 часа дневно в държавна ДГ и всичко прочетено може да послужи само, за да образува вина у родителя.

Бояна, ти четеш ли научно-популярна медицинска литература?

Виж целия пост

и

Новак

# 1 518 22 септ. 2012, 17:53 ч.

Цитат на: $hantalche в сб, 22 сеп 2012, 17:49

А добре де, толкова ли няма книги от български автори, базирани на опит с български деца Simple Smile

Simple Smile

Ми на бебешка тема направих един опит с автор Христо Михов. Амииии ... около 10 нива по-ниско е, просто не става за четене. Само ще кажа, че аргументът да имаш второ дете е, че ако ти умре първото, ще ти остане едно. Сигурно има читави, ще се радвам на препоръки Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 1 519 22 септ. 2012, 17:56 ч.

Цитат на: инкс в сб, 22 сеп 2012, 17:47

Бояна, не се засягай сега - правя разлика със статистика. Обаче мисля, че самочувствието ти по темата се дължи именно на въпросните прочетени неща, а не (само) на личния ти опит или греша? Аз много харесвам една Хамериканска книга "Какво те чака през първата година на детето" (има после за втората и третата и мисли и следваща). Не е психология Peace

Peace

. Не е българска, но много изчерпателно отговаряше на въпросите ми когато малката беше бебе. Изглежда американските бебета правят същите неща на два, три, осем и т.н. месеца. И ми беше многократно по-близка от опитите да прочета нещо българско.
Винаги има риск четящият да не притежава капацитета да интерпретира правилно. Това важи за почти всяка област, вкл. и художествената литература. Проблемът не е в книгата или четенето, а на друго място.

И аз харесвам въпросната книга, но тя нищо общо с психологията. Напротив, такъв тип книги намирам единствено полезни, защото разискват битови въпроси, уменията на детето във всяка възраст, без да имат оценъчен уклон. Полезна е и по отношение на храненето и развитието, не залита по разни школи.
А самочувствие по темата имам, защото съм специалист по нея, не защото просто съм чела. Като родител не мога да кажа, че имам повече самочувствие от останалите родители, често е тъкмо обратното. Когато някакъв въпрос се отнася до хора, с които съм емоционално свързана не съм специалист, а съм толкова компетентна, колкото и останалите хора.

Цитат на: sophiemmaspencer в сб, 22 сеп 2012, 17:49

Бояна, ти четеш ли научно-популярна медицинска литература?

Не. Но така или иначе не твърдя, че четенето вреди, а четенето на психологическа литература вреди на хора, които не са специалисти, вреди и на много специалисти. Мнозинството психолози, особено незавършилите успешно личната си терапия използват прочетеното само, за обслужват собствената си патология. Такава е спецификата на човешката психика, не съм го измислила аз, затова и по света преди да се пусне някой специалист да работи се преминават задължителни от 500 до 2000 часа терапия, ако можеше прочетеното да се разбере без това нямаше да има такива изисквания.

Виж целия пост

L

# 1 520 22 септ. 2012, 17:58 ч.

#Crazy

инкс,... сериозно ли така се изказва този?
Ужас.
Аз съм чела само книгите на Мадлен Алгафари, по няколко пъти разбира се, защото не мога да ги разбера от първия път.. Wink

Wink

Виж целия пост

Луда Мара

Потребител

# 1 521 22 септ. 2012, 18:00 ч.

В този ред ма мисли, една книга, която прочетох наскоро. http://colibri.bg/knigi/682/najdzhel-lata-predi-decata-ti-da-te- … kat-procheti-tova.

Аз рядко чета такъв тип книги, но тази наистина ми допадна. Хвърлете едно око, има откъс. Идеологията ми хареса - побърканите родители побъркват децата. Как да си опазим личното психично здраве, при това със средства, които много от потребителите тук биха нарекли фашистки Mr. Green

Mr. Green

п.п. И тя е по-скоро практична, де. За справяне с разни ситуации и като модел.

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 1 522 22 септ. 2012, 19:22 ч.

Цитат на: Луда Мара в сб, 22 сеп 2012, 18:00

побърканите родители побъркват децата.

Това според мен е причината голяма част от децата в днешно време да са нервни, хиперактивни и неспокойни като цяло.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 1 523 22 септ. 2012, 22:52 ч.

Цитат на: Лече-Буболече в сб, 22 сеп 2012, 13:12

Въпреки това родителя удря, защото има физическата възможност.
И колкото по-големи стават децата, толкова по-големи стават опасностите. Защото когато дъщеря ти се прибере пияна на 14 се вижда, че е било бял кахър това, че е яла бой, защото е счупила вазата на 3 години. Peace

Peace

Според мен е важната връзката Родител-Дете, тя трябва да е изградена на взаимно доверие, а то не се получава с бой, а с разговори и доказване на родителя, първо като приятел.

А ти какво ще направиш, ако дъщеря ти се прибере вкъщи пияна на 14? Защото аз това дори не смея да си го помисля като случка. Връзката родител-дете малко ми звучи като ала-бала - толкова се говори за нея, пък хич я няма. Родителят не може да бъде приятел, защото той НЕ е приятел! Децата имат нужда от родител в лицето на родителя, а приятели сами си намират. Родител и дете може да са много близки, но няма как да са приятели, защото в приятелството връзката е равноправна и доброволна и всеки може да я прекъсне, ако прецени, че не получава равностойно на даваннето, а няма как детето да престане да бъде дете на родителя си, нито родителят да престане да бъде родител на детето си. И на всичко отгоре никой не си избира родителите, нито децата - те са даденост, над която нямаме власт в общия случай, а каквото му се е паднало на човек.

Виж целия пост

'Кафе с мед'

Почетен член

# 1 524 22 септ. 2012, 22:57 ч.

Естествено, че родителите не са, и не бива да са приятели с децата си. Това си е направо предателство към самите деца. Много са ми странни такива изкилиферчени представи за взаимоотношения родители-деца. А много често се изтъкват като нещо даже ценно. А всъщност май е нещо като оправдание за нежелание за поемане на някакви отговорности от позицията на родители.

Виж целия пост

R

# 1 525 22 септ. 2012, 23:07 ч.

На 14-годишното ако му удариш шамар, какво точно ще го спре пак да се напие? Единствено може да очакваш да не се прибере ден-два или да "ти го върне" по други начини, примерно - да ходи да се чука с разни кретенчета напук на майка си.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 1 526 22 септ. 2012, 23:17 ч.

Тийновете по подразбиране правят напук, така че трябва просто да се примирим, че в техните очи все ще сме криви за нещо. Един бивш тийн като порасне ще каже "защо навремето не ми забиха един шамар като се върнах пиян на 14", а друг ще каже "защо ми забиха един шамар като се прибрах пиян на 14", и в двата случая родителите все ще са криви в очите на децата си. Колкото повече порастват децата ми, толкова повече разни терзания на подобни теми ми се виждат безсмислени. Единствено мога да приема почти без забележка отговора на майка, чиято 14-годишна дъщеря действително се е прибрала пияна вкъщи, защото това вече ще е реален отговор на реална ситуация, а не разсъждения на сухо и далечно. Колкото по-близка е една евентуална реалност във времето, толкова по-реалистични са евентуалните реакции, защото, дето се вика, яйцето вече почти ти е опряло в гъза. Едно е да си разсъжддаваш върху приятелството и напиването с дете на годинка или в първи клас, друго е като стане на 13, примерно. Peace

Peace

Виж целия пост

Лече-Буболече

Потребител

# 1 527 22 септ. 2012, 23:19 ч.

Цитат на: $hantalche в сб, 22 сеп 2012, 17:49

А добре де, толкова ли няма книги от български автори, базирани на опит с български деца Simple Smile

Simple Smile

Вкъщи имам една, завещана от свеки, издадена 1981г. Mr. Green

Mr. Green

Между другото ми беше интересна, защото в нея пишеше разнообразни игри и занимавки за децата на определена възраст, което ми беше от полза. Peace

Peace

Как и някой и друг съвет. Grinning

Grinning

За приятелството - да, аз съм приятелка с майка си, мога да ѝ споделя почти всичко, да я помоля за съвет и знам, че ще ми каже това което трябва, а не това което искам да чуя. Peace

Peace

Съветвала съм се с нея и за мъже, и за приятелки и винаги е била обективна. Също - познавала е всичките ми приятелки, знаела е винаги къде съм, с кой съм, защото аз съм ѝ казвала. Докато другите ми приятелки се криеха вкъщи да пушат, аз нямах такива проблеми. Казах ѝ: "Аз пуша!", защото тя ми е казвала, че за нея е важно когато утре някоя я срещне по улицата и ѝ каже: "Дъщеря ти пуши!", да се обърне и да каже: "Знам" (както и за всичко останало)

А за прибирането на 14-годишна, пияна девойка - идеята ми беше, че колкото по-големи стават децата, толкова и проблемите са по-големи. И ако до една определена възраст боя върши работа, за да вкараш някое дете в правия път, то идва един момент в който трябва да се разговаря. Затова аз се опитвам още от сега да говоря и обяснявам на дъщеря си, вместо да бия и да викам постоянно. Да, повишавам тон, но само в краен случай. Когато е нещо животозастрашаващо и т.н.
На никой не пожелавам да разбира как ще действа в тази ситуация. bouquet

bouquet

Виж целия пост

R

# 1 528 22 септ. 2012, 23:22 ч.

Taка е, Андариел, така е. Но аз не съм забравила и моите напивания в тийнейджърска възраст, както и тези на сестра ми, които бяха по-чести и я прикривах. Мисля, че родителите ни много хитро успяха да преглътнат някои неща, за да могат да се наложат за други, много по-съществени от някакви си напивания.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 1 529 22 септ. 2012, 23:29 ч.

а аз да ти кажа, бих предпочела да се крие, защото не виждам как ще си обърна езика да кажа "добре" и да гледам как пуши насреща ми, при положение, че и двете много добре знаем какви са вредите и отношението ми към цигарите. Криенето ще показва, че все пак осъзнава, че постъпва лошо. Мен моралът не ме интересува и хич няма да ми е утеха, че ако някой да ми каже, че детето ми пуши, аз ще отговоря "знам". На кого и какво ще докажа? Единствено искам детето ми да ее добре, а не да се правя аз на добра като си играя на приятелство. Също съм наясно, че ще има неща, които няма да зная и може би ще е по-добре да не зная, също както и децата ми не знаят някакви неща. Децата ни ще имат много приятели през живота си, но само едни родители. Не виждам смисъл да влизам в чужда роля, щом природата ми е отдредила ролята на родител.

За мен няма "някакви си напивания", особено ако са в детска или ученическа възраст, защото са рисковани и могат да докарат големи бели като се започне от неконтролируемо поведение и се стигне до токсикологията. Реакцията ми вероятно ще бъде много остра и запомняща се.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Не съм достойна за него.

6 566
122

Лични и семейни отношения

Плагиати

13 676
350

Актуални теми и общи дискусии

Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през юли

43 791
1 288

Потребителски групи

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.