„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 388
  • 1 799
# 1 545
И защо - ако не се правиш на приятелче на собственото си дете, значи че го спукваш от бой и си разменяте шамари за добър ден?!
Баща ми по едно време имаше гадния навик да ми вика "приятелче", не знам откъде го беше чул, но предизивикваше тръпки на отврат по гърба ми Rolling Eyes. Ми не ми е приятел да му се не види, баща ми е, и аз имам нужда от него като баща, не като приятелче.
Виж целия пост
# 1 546
И защо - ако не се правиш на приятелче на собственото си дете, значи че го спукваш от бой и си разменяте шамари за добър ден?!
Кой го каза това newsm78
Виж целия пост
# 1 547
Фразата (клишето) за родителя - приятел изглежда е много популярна.
Може и по детските филми да я размятат. Извод си правя от това, че
детето ми сподели за разговор по темата със съученици, па и мен ме
пита - дали сме приятели с теб, мамо?
Ми не, не сме приятели. Аз съм мама, то е дете. Което никак не изключва,
а напротив - предполага да си споделяме и подкрепяме. Даже в по-голяма
степен, отколкото е при приятелите. Естествено, че и споделянето, и
подкрепата са в здравословни граници. Ни аз мога да товаря детето с
проблеми, които не са негови, ни да го паса и да го свръх-пазя от неща,
които е нормално да му се случват.
Виж целия пост
# 1 548
Преди дни водих разговор за приятелството и родителстването с моето дете. Според баба му майката е най-добрият приятел на отрочето си. Според моето обаче, това е невъзможно. Аз съм Майка. Единствена съм, а приятелите са безброй.
Виж целия пост
# 1 549
Фразата (клишето) за родителя - приятел изглежда е много популярна.
Може и по детските филми да я размятат. Извод си правя от това, че
детето ми сподели за разговор по темата със съученици, па и мен ме
пита - дали сме приятели с теб, мамо?
 

 На така поставен въпрос от самото дете аз бих казала - "Разбира се, приятели сме", защото отрицанието мисля че няма да го схване, точно както го формулираме ние тук, но по същество родителят не може да изпълнява точно функцията на приятел, а по-скоро на нещо като свестен и добронамерен началник Grinning
 Което ако му го кажеш, звучи ужасно...
Виж целия пост
# 1 550
И защо - ако не се правиш на приятелче на собственото си дете, значи че го спукваш от бой и си разменяте шамари за добър ден?!
Кой го каза това newsm78
Mи не знам кой го е казал, но непрестанно се противопоставя тук:

Цитат
А с бой здравословна комуникация мисля, че няма как да има  Peace

Цитат

Според мен е важната връзката Родител-Дете, тя трябва да е изградена на взаимно доверие, а то не се получава с бой, а с разговори и доказване на родителя, първо като приятел.
Виж целия пост
# 1 551
 


Според мен е важната връзката Родител-Дете, тя трябва да е изградена на взаимно доверие, а то не се получава с бой, а с разговори и доказване на родителя, първо като приятел.

   Аз си го представям горе долу така - детето трябва да знае, че ако ти сподели нещо драстично, като сексуален контакт, опит със субстанции, или нещо забранено няма да последва веднага санкция, разочарование или заплахи и нравоучение, а смислено разбиране и някакво... насочване и подкрепа.
 Ако обаче почнеш да си споделяш с него подобно и на същото ниво твоите трепети, сексуални и злоупотребителни - много хора го правят в желанието си да са точно приятели - ефекта не е добър, детето или чувства неудобство, или съвсем пада дистанцията и коректива и резултата е кофти. Най опростенчески го написах, примерите ми са произволни.
Виж целия пост
# 1 552
Iris04, това е основното, което някак не става ясно (или на мен така ми изглежда) в темата: съобразяването на нашите реакции в контекста на цялостното семейно съжителстване.
Рецептите от книгите се възприемат като задължителни предписания, а такива всъщност няма. Едно дете може да схване отрицанието, друго - не. Едно дете схваща иронията, другото - не. Едно дете може да се мотивира чрез състезателен елемент, а друго да бъде смазано психически от него. Важното е да се мисли и да се действа, но от позицията от пълнотата на семейния пейзаж, а не от каша прочетени напътствия.
Виж целия пост
# 1 553
Проблемът е в начина, по който схващаме явлението "приятел".
То и по една тема във форума е видно. Какво е приятел? Някой,
на който можеш да довериш съкровеното или някой, с който да
ходиш по купони? Едното не предполага едновременно другото.
Какво означава да се докажа като приятел? Мисия невъзможна
е, ако се предполага, че ще споделям само забавните моменти.
А когато трябва да настоявам да си пие горчивото лекарство?
А когато трябва да настоявам да се облече, защото навън е
виелица? А когато настоявам с твърд тон да си подреди стаята?
Кой приятел (особено в невръстна възраст, тогава, когато ми
цъфва с въпроса дали съм приятел) прави тези неща? Дълбоко
противоречиво е за схващане. Според мен, разбира се.
Виж целия пост
# 1 554
Естествено. Няма приятели, които изискват да се прибереш навреме, за да си напишеш домашните и да си подредиш стаята и които те обличат и хранят до определена възраст.
Виж целия пост
# 1 555
Преди дни водих разговор за приятелството и родителстването с моето дете. Според баба му майката е най-добрият приятел на отрочето си. Според моето обаче, това е невъзможно. Аз съм Майка. Единствена съм, а приятелите са безброй.


Е, е нас пък обратното. Бабата настоява да съм само Майка, а аз искам да съм и приятел, ама не какъв да е – а най-добрия, тоест да може да ми каже всичко – без притеснение, срам или неудобство. 
Виж целия пост
# 1 556
viliko, а какво изключва възможността на майката да се казва всичко?
Не е ли стереотип, че майката е онази с метлата и шамарите, а приятелите са онези, с които се споделя?
Виж целия пост
# 1 557
viliko, а какво изключва възможността на майката да се казва всичко?
Не е ли стереотип, че майката е онази с метлата и шамарите, а приятелите са онези, с които се споделя?

Също може да се нарече стереотип, че мама не може да е приятел!

Има различни подходи в сем.възпитание, просто моят не е само авторитарен. А като чуя - аз не съм му приятел, аз съм майка - тоест наблегнато на това, че сякаш има някаква дистанция - и ми идва да реагирам...и го направих.  Wink
Виж целия пост
# 1 558
Защото е още малък. Като го хване пубертетът, ще започне все по-малко да споделя, а и няма как да стане ти да си му най-добрият приятел, най-малкото, защото си жена. Доверието си е доверие, но и децата, и родителите инстинктивно усещат границата. С възрастта все по-малко ще бъдем "най-добрият приятел", а и то си е нормално, според мен - децата трябва да се отделят физически и психически от нас, за да се развият нормално. И срамът, и притеснението ще се появят, все още в тази възраст са почти безполови и почти еднакво привързани към мама и татко.
Това, което ми се иска на мен е да могат да ми се доверяват за важните неща в живота, да чувстват моята закрила, а не да сме приятели. За Бога, аз съм им майка, свързани сме с по-особена връзка по подразбиране, животът ни е поставил в такава взаимозависимост, аз имам определена роля в живота им, не съм момиченцето, с което стоят на един чин и с часове си говорят по телефона и си пишат лексикони, или пък ритат топка и заглеждат момичетата!
Виж целия пост
# 1 559
viliko, а какво изключва възможността на майката да се казва всичко?
Не е ли стереотип, че майката е онази с метлата и шамарите, а приятелите са онези, с които се споделя?

Също може да се нарече стереотип, че мама не може да е приятел!
.....

Ма няма такова противопоставяне. Майката е човекът, с който споделям + купища други неща. Иначе казано, ако приемем, че приятелят е онзи, с който се споделя, то майката е приятел и още нещо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия