Естествено, аз сега се трудя над наличното поле за изява 
Но това е основата, Анди. Ако сега почувства дистанция, делене или нещо от сорта – занапред ще се увеличава съвсем. Не е вярно, че ни възприема еднакво с татко му – определено с мен е по-близък. В мен търси повече подкрепа, разбиране, мен слуша по-внимателно за обяснения, за отговори повече мен търси също... Но не по моя вина, просто баща му е друг тип характер. Не е много по обясненията, не е строг, че дори е по-мекушав, което в началото ме изумяваше, защото очаквах, че той ще е по-търсения в определени моменти, а то...
Също може да се нарече стереотип, че мама не може да е приятел!
.....
Ма няма такова противопоставяне. Майката е човекът, с който споделям + купища други неща. Иначе казано, ако приемем, че приятелят е онзи, с който се споделя, то майката е приятел и още нещо.
Реагирах на предния пост, в който се говореше за стереотипи само.
Иначе нали не мислиш, че не се възприемам като майка?
Просто за мен да си майка и да си приятел - често не се срещат в комбина, факт е. Това не го искам...
Виж целия пост
Но това е основата, Анди. Ако сега почувства дистанция, делене или нещо от сорта – занапред ще се увеличава съвсем. Не е вярно, че ни възприема еднакво с татко му – определено с мен е по-близък. В мен търси повече подкрепа, разбиране, мен слуша по-внимателно за обяснения, за отговори повече мен търси също... Но не по моя вина, просто баща му е друг тип характер. Не е много по обясненията, не е строг, че дори е по-мекушав, което в началото ме изумяваше, защото очаквах, че той ще е по-търсения в определени моменти, а то...
viliko, а какво изключва възможността на майката да се казва всичко?
Не е ли стереотип, че майката е онази с метлата и шамарите, а приятелите са онези, с които се споделя?
Не е ли стереотип, че майката е онази с метлата и шамарите, а приятелите са онези, с които се споделя?
Също може да се нарече стереотип, че мама не може да е приятел!
.....
Ма няма такова противопоставяне. Майката е човекът, с който споделям + купища други неща. Иначе казано, ако приемем, че приятелят е онзи, с който се споделя, то майката е приятел и още нещо.
Иначе нали не мислиш, че не се възприемам като майка?
Просто за мен да си майка и да си приятел - често не се срещат в комбина, факт е. Това не го искам...
Понякога се налага и авторитарния подход, няма начин. И на мен ми е неприятно като забранявам, още повече, че зная прекрасно как се чувства детето, дори същите артументи съм използвала и аз като него, но родителството има и такива неприятни ефекти. 
