Първокласници - набор 2005 - 8

  • 35 548
  • 742
# 315
Аз не съм се ограничавала с половин час на ден. Мисля, че и всяка от нас се е занимавала от 0г., 24/7. Всяка приказка, всяко обяснение, всеки отговор на въпрос, всяка изпята песен, всяко пътуване заедно, всяко занимание, което е отговорило на потребностите към момента, е от значение. А това се прави нон стоп, между другото. И естествено, че всяко дете е различно. Всяко дете има своя скрита заложба и браво на този родител, който е успял да я улови и да я насочи фино. Слагането в калъп може само да осакати. С моето дете не съм настоявала нито с четене, нито с писане, нито със смятане. Може да чете, но не й е любимо, може да пише, ползва го, но със смятането... просто е фурия. Затова, като ме помоли да й пиша задачи, пиша. Но само, ако тя го иска. Иначе, ако го правим насила, любовта към задачите ще отлети много бързо. Имам ужасен опит с рисуването. От двегодишна нон стоп рисуваше когато, както и с каквото може. Записах я на школа, когато беше на 5, но учителката беше много амбициозна и строга, всяка картина, която разработваха, отиваше на конкурс, съответно рисуването там определено не беше удоволствие. Откакто тръгна там (ходи едва 3 месеца, докато си отворя очите), просто отказа да рисува. Това ми е тежка обеца на ухото.
Виж целия пост
# 316
Мартеа точно по тази причина не съм водила детето на рисуване досега. То рисува с голямо въображение, има динамика в картините и винаги са много весели, цветовете са подбрани страхотно. Имах усещнето че в такива курсове им се казва това се рисува така, това онака и картините са едни скучни, еднакви без фантазия, без нищо запленяващо в тях, просто някакви предмети или скучен пейзаж. Много се надявм в училище да не е така !
Ms.Gorgeous не визирах никой специално в този форум, теб, или друг, най- малкото защото не ви познавам. Но съгласи се, че има родители които разчитат единствено на училището д анаучи на нещо децата, а има и родители които отмалки си ги поемат с уроци в къщи, на курсове и какво ли не....Е, като се изключи мъжа ми, не познавам друг който да е успял само с училище да се справи за нещо повече в живота. Сега и той си казва колко съжалява че като малък не е учил езици например. Но който има безхаберни родители ,така е, после се мъчи да настигне другите, но едва ли на фона на родителските задължения успява. Тези ни познати ,с които от малки са се занимавали, са далеч, далеч пред нас. Просто това са фактите за мен.
Виж целия пост
# 317
това за рисуването направо ме втрещи....айде школи по  спортове, математика и т.н. разбирам такова отношение, но  за мънички дечица рисуване...то трябва да е нищо друго, освен забавно....

Иначе аз лично наблягам повече на занимания с логически задачи, моторика и т.н., четене и смятане по малко от 1 година се занимаваме, съпротива е голяма, не се е научил ни на едното, ни на другото кой знае колко... та до дете е, аз избягвам натиска, единственото, н което исках да го науча преди у-ще всъщност е търпение, да види че нещата стават трудно и трябва повторение и упорство и да влага старание... хубаво е детето да ходи на курсове и т.н., което обаче не значи, че ако не го прави от 2 годишно става дума за безхаберни родители...за мен  детето трябва да има и поне малко  чисто детство...
Виж целия пост
# 318
Angel_Dust Аз съм от тези с "чисто детство". И от тези с безхаберни родители. Понеже по тяхно време се е успявало само с училище и те са успели, имат квалифицирани професии, висшисти са....е явно са решили , че и по наше време е така. Да ама не. Що за родител трябва да си да не следиш как се развиват нещата, какво учат другите и т.н. Просто нямам думи да опиша как си губех цялото време с висене навънка, вместо да ме запишат да уча език примерно 2 пъти седмично, да танцувам в някоя школа, или да се поинтересуват какво искам и да ходя на съответните курсове.На фона на моя опит терминът "чисто детство" ми се вижда невероятна загуба на време и родителско безхаберие.
Виж целия пост
# 319
това за годините от 1 до 6 ли имаш предвид? аз за тях говоря....тях не бих препълнила с курсове.
Виж целия пост
# 320
Говоря за годините от 1 до 18...............отношението си остана непроменено.
Виж целия пост
# 321
това вече е съвсем друго...
Виж целия пост
# 322
виртуална, не съм сигурна какво разбираш под "само в училище", но аз мисля, че около мен има не малко хора, които са успели така - без допълнителни платени уроци и не са побутвани от родители. Правели са това, което са искали - като допълнителни занимания и сами са проявявали инициатива. Сами са си търсели информация и са учели, което са преценявали, че ще им трябва, в това число и чужди езици.  Peace
От първи до четвърти клас и аз се записвах на всичко, а нашите просто бяха информирани за това. Единственото, на което ме бяха записали, по тяхно желание - английски в школа, където изкарах 4 години, а на петата се отписах, защото смениха учителката. Прецених, че новата не я бива, защото ми писа 5.50 на самостоятелна работа пълна с грешки. Казах на нашите, че с такъв преподавател няма да напредна. ooooh! Та сега ще записвам, докато мога, а където се иска и моята намеса - ще гледам да улесня ходенето. Голямото дете ще го оставя да се записва вече само.
Виж целия пост
# 323
С моя син не съм се занимавала, не съм го натискала за нищо, но той сам се научи да чете, защото аз не исках да му чета комиксите. Научи се и сам да смята до 20. За смятането сме му помагали, но само когато той ни е питал. Той също е много любознателен и се интересува от всичко. Много обича да му разказваме за планетите и понякога мама като зацикли (че въпросите му не винаги са от най - лесните), търсим инфо в интернет и го оставям сам да се образова. За РД на сестра му, му подариха светещ глобус и все още не му е омръзнал да го разглежда и да се интересува.
Обаче, пък и колко е див Laughing. Вчера следобед си правеха състезание по бягане с неговите приятели и равносметката от състезанието е сцепено чело, ожулен лакът и длан + ожулено коляно върху предишна рана ooooh!.
Виж целия пост
# 324
Аз не съм се ограничавала с половин час на ден. Мисля, че и всяка от нас се е занимавала от 0г., 24/7. Всяка приказка, всяко обяснение, всеки отговор на въпрос, всяка изпята песен, всяко пътуване заедно, всяко занимание, което е отговорило на потребностите към момента, е от значение. А това се прави нон стоп, между другото. И естествено, че всяко дете е различно. Всяко дете има своя скрита заложба и браво на този родител, който е успял да я улови и да я насочи фино.
 
  202uu
Виж целия пост
# 325
това за рисуването направо ме втрещи....айде школи по  спортове, математика и т.н. разбирам такова отношение, но  за мънички дечица рисуване...то трябва да е нищо друго, освен забавно....

и кое точно те втрещи? Че съм отговорила на желанието на детето си да се занимава с рисуване, да твори заедно с други деца? Чудно тогава, защо във всяка една градина има допълнителни занимания по приложни, по рисуване, по керамика? Във всяка прилична школа (или може би думата те е втрещила, не зная, може би разбираш нещо различно от мен) рисуването е тъкмо забавление, експериментира се с различни техники, материали и т.н. И обикновено на децата им харесва, попаднат ли на добър учител, който да ги накара да се забавляват, докато творят. Това, че ние сме попаднали при г-жа Хитлер, е вече въпрос на (лош) късмет.
Виж целия пост
# 326
мартеа - г-жа Хитлер и подходът ме втрещиха, просто такова отношение към нещо толкова творческо, при толкова малки деца, не го проумявам....
Виж целия пост
# 327
мартеа - г-жа Хитлер и подходът ме втрещиха, просто такова отношение към нещо толкова творческо, при толкова малки деца, не го проумявам....

аха, разбрах Laughing Това и мен не само ме втрещи, но и им остави много горчив вкус.
Виж целия пост
# 328
Joy Хайде да не си мерим.....децата Peace
Ние сме различни, приоритети ни също..няма как и хлапетата да не са;

виртуална , ако ти си имала желанието и амбицията навремето, едва ли безхаберните ти родители биха те спряли да запишеш каквото и да било Peace
Има ги и другите родители -много амбициозните, които се чудят как да проектират неосъществените си амбиции в/у детето, което обаче и пет пари не дава и не ходи никъде където е записано Mr. Green
И деца с много потенциал, обаче родили се в бедни семейства...и такива без семейства..
Шарен свят Whistling
Виж целия пост
# 329
Аз определено не мога да си се представя в ролята на амбициозна майка, която подтиква детето си към определени занимания или му виси на главата докато си пише домашните. Ще помагам, разбира се, но искам да го оставя сам да определи с какво му е приятно да се занимава.
Мен никой вкъщи не ме учил да чета и пиша, а съм се научила на 4-годишна възраст. Учила съм в езикова гимназия и университет, отново благодарение на самоподготовката ми. Нямам спомен някога някой вкъщи да е седял и да се е занимавал специално с моите домашни.
Вярвам в природната интелигентност на децата ми Simple Smile и се надявам въпреки моето лежерно отношение, да станат успели хора Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия