Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 15
Благодаря ви момичета за мненията,   Hug напълно съм съгласна, че мъжете по- трудно се решават за детенце от жените... след проведения от мен разговор с половинката ми стана ясно, че той очаква още първия месец на опити, че ще бъде успешен хихих, което според мен доста мъже смятат, че става то веднага като искаш.... Важното е, че се разбрахме, може би досега не беше мислил  сериозно за детенце, но ето че вече знае напълно какво е в моята глава, досега само сме подмятали темата, но не и сериозен разговор, какъвто вече имаме налице... Чуствам се спокойна, знам, че ще дойде и нашият момент, важното е, че се подкрепяме и обичаме. Изтъкна и неговите съображения, съгласих се с някои от тях. Така общо взето...

Напоследък и аз съм на подобна вълна.. С моят половин сме от 5 години заедно, преди 2 седмици му поставих ребром "въпроса" и му дойде като гръм от ясно небе. Направо е невероятно колко са заблеяни мъжете понякога, не можех да повярвам, че не му е хрумвало за толкова време.. И аргументът му е, че не бил готов, че сме имали още толкова неща да направим заедно и на толкова места да отидем, преди да дойде бебето.. Тогава реших да не отварям темата за известно време, да видим накъде ще го избие.

Резултатът от цялата работа е, че напоследък е видимо притеснен, все нещо премисля и претегля и очевидно се опитва да вмести бебе в картинката. Идеята ми е да го оставя така и да не го притискам, нека свиква с мисълта. Ако иска да говори, на разположение съм. Само дано е скоро, че той може да е "малък още", но моето време вече драстично напредва и току виж докато се намисли, то бебето не ще да става вече..

ПУх всичко при вас толкова много ми прилича на нашия случай ....

Е надявам се всичко да се случи по реда си, не искам да го карам в никакъв случай на сила, или да се тръшкам, когато обстоятелствата, които го притесняват вече не са проблем, смятам, че ще поиска сам... Показа ми ясно, че също иска бебенце, така че ще го чакам.

Пожелавам на всички скоро по едно малко щастие   bouquet
Виж целия пост
# 16
Той и моичкият така - смята, че ще стане с първия опит ooooh! На този етап обаче продължавам да не отварям дума, нека сам реши, пък ако се окажем проблемни, ще действам скоростно..

Благодаря на всички за милите думи, стискам палци и при останалите, чакащи узряването на половинките си, този период да мине бързо и скоро да се похвалите  bouquet
Виж целия пост
# 17
На мен също ми отне значително време да подготвя почвата. От близо 6 години сме заедно, а аз вече съм на 30, той на 32. Още от преди 2 години започнах полека да говоря, да обсъждаме нещата. Той или не беше готов, или финансово все не сме достатъчно стабилни... В един момент, както казаха момичетата по-горе, се кротнах, реших да му дам време да го премисли, като преди това нееднократно съм подчертавала, че не мога да отлагам вечно - часовникът тиктака. А го има и момента, че всички хора с деца винаги са съветвали: никога няма да имаш достатъчно пари за гледане на деца, така че не отлагай. Приятелят ми е много интелигентен и начетен мъж, имам чувството даже, че някои неща ги чува повече от мен  ooooh! Благодарение на проявеният от него разум и на ненатрапчивото търпение от моя страна вече два-три месеца работим по въпроса   Praynig
Все още не съм сигурна дали той е достатъчно зрял за гледане на деца, но с отлагане едва ли ще стане по-готов. По-скоро да стане още по-пасивен. А желаещи за правене на семейство и деца винаги се намират, защото в един момент жената усеща, че семейството е това, което е част от нейната мисия  Peace
Виж целия пост
# 18
На мен също ми отне значително време да подготвя почвата. От близо 6 години сме заедно, а аз вече съм на 30, той на 32. Още от преди 2 години започнах полека да говоря, да обсъждаме нещата. Той или не беше готов, или финансово все не сме достатъчно стабилни... В един момент, както казаха момичетата по-горе, се кротнах, реших да му дам време да го премисли, като преди това нееднократно съм подчертавала, че не мога да отлагам вечно - часовникът тиктака. А го има и момента, че всички хора с деца винаги са съветвали: никога няма да имаш достатъчно пари за гледане на деца, така че не отлагай. Приятелят ми е много интелигентен и начетен мъж, имам чувството даже, че някои неща ги чува повече от мен  ooooh! Благодарение на проявеният от него разум и на ненатрапчивото търпение от моя страна вече два-три месеца работим по въпроса   Praynig
Все още не съм сигурна дали той е достатъчно зрял за гледане на деца, но с отлагане едва ли ще стане по-готов. По-скоро да стане още по-пасивен. А желаещи за правене на семейство и деца винаги се намират, защото в един момент жената усеща, че семейството е това, което е част от нейната мисия  Peace


Имай вяра всичко ще бъде наред  Hug

От сърце ти желая  скоро да се похвалиш с  preggo

  bouquet 
Виж целия пост
# 19
OAKFINGERS, при мен историята е на практика идентична, само дето половинът е две години по-малък, а не по-голям от мен и освен това още не сме стигнали до бебеправенето. Спряла съм се на твоята тактика и си чакам реда търпеливо - видно е, че човекът със зор по-готов няма да стане.
Пожелавам ви скорошна сполука  bouquet
Виж целия пост
# 20
ile_pile, Пух, благодаря Ви за пожеланията. Дано и Вас скоро да открие това щастие  Hug
Иначе, както наскоро чух съвет, теглиш по една карфица на презервативите и си готова  Mr. Green Разбира се, това в кръга на шегата, че на някого може да му се стори после бая солено  ooooh!
Виж целия пост
# 21
Но ако трябва да отговорим на въпроса "Кога един мъж е готов?", не съм сигурна, че може да се даде конкретен отговор. Нямам много наблюдения, но си мисля, че не са много мъжете, които са готови за "това" предварително, а даже и след раждането много мъже изобщо не разбират сериозността и отговорността. Грижите, които се изискват да бъдат полагани, подходите, които да се избират, един мъж никога не може да ги усети така добре като майката.
Не искам да кажа, че мъжете са неспособни, да не ме разберете неправилно, просто нямат толкова обострен инстинкт и усет за тези дела. И не слагам всички мъже под един знаменател Simple Smile
Ние тестово сме си взели домашен любимец (порче). Не че може да се съизмерят двете неща, но поне полека да свикваме с отговорността (особено бъдещият татко  Mr. Green).
Виж целия пост
# 22
Здравейте мили момичета...

Съжалявам, че започвам тази тема, много се е говорило по нея, но се измъчвам и имам нужда от Вашата помощ. С моят мъж сме от 7 години заедно, аз съм на 26 той на 34, обичаме се, разбираме се, всичко е супер, но когато стане дума за бебенце.... думита му винаги са: "сега не е момента, не е дошло подходящо време..." Чакахме да заминем за чужбина, за да се чустваме по- финансово стабилни, да се осигурим, това е факт от няколко месеца.... но темата изобщо за това да спрем да се пазим неможе и да се повдигне... Толкова ми е мъчно... не че той попринцип не обича деца или не иска.... чудя се кога ли ще стане готов.... ами ако стане късно или не се получи точно когато искаме и ДВАМАТА? Аз съм готова на 100%, вече се чуствам достатъчно отговорна и зряла за да гледам и възпитавам едно дете, изучила съм се, няма какво да ме спира, а и майчиното чуство се обажда вече доста... Някоя от Вас имала ли е подобрен проблем и как го е преодоляла? Ние сме заедно, няма да се разделяме по никакви причини, аз ще бъда с него във всеки един момент, независимо какво се случва, но се измъчвам, а той неможе да почуства това, което изпитвам аз ....   Tired

Наистина немогат да почувстват,това което ние усещаме,но затова сме заедно за да им обясним и да им вдъхнем кураж,че от това не се свършва света.  Grinning
Ние се решихме за дете,когато се бях върнала от чужбина и той ми каза:"ти си любовта на живота ми и искам ти да си майка на моите деца и да прекарам живота си с теб"-3 години след запознанството ни.
Сега,когато се реши за второ дете беше малко по-трудно,въпреки че си знаехме че ще си имаме 2 деца.Трябваше да се почувстваме финансово стабилни,понеже беше някакъв ад откъм тази страна на нещата.
Сега когато си стъпахме на краката малко,започнах да му подсказвам.На шега говорех за НАШЕТО бебче,когато доловим бебешки глас от някъде(но не всеки път),как би се казвало,какъв ще е пола му...но все на шега,макар той да знаеше,че не се шегувам.Но не го натоварвах с непрекъснати приказки за това.Само му помагах да направи крачката.И факт е сега опитите за да си имаме 2-ро бебче.
Не мисля,че нещата трябва да се насилват и да се изнудва мъжа.По-скоро му трябват думи с които да се почувства сигурен в избора си за дете,да му се даде ясна представа,че той би бил страхотен баща и съпруг.
Пожелавам ти успех и скоро да се похвалиш!  bouquet
Виж целия пост
# 23
Всяка жена намира начин как да се справи с тази ситуация, според мъжа, с който живее, според живота, който живеят, според .........Успех на всички, който са на тази вълна. Успех, момичета!
Виж целия пост
# 24
Изтъкна и неговите съображения, съгласих се с някои от тях.

Интересно ми е, какви са неговите съображения? Макар че то идентични случаи рядко има...
Ако е прекалено лично, може и на лични.
Виж целия пост
# 25
Не знам как при мъжете по принцип, но в моя случай мъжа ми ме натиска и то за 3  Crazy. Засега съм склонила на 2. Но преди да срещна него има също дълга връзка и приятелят ми не искаше и да чуе за деца. Мъже всякакви. За мен детето трябва да го искат и двамата. Ако жената натресе бебе на мъжа в повечето случаи нещата много се изнервят и от това страдат всички.
Виж целия пост
# 26
Мъжът иска да се почувства първо стабилен. Ако и след това си намира извинения, значи просто не мисли за сериозни отношения с жената до себе си. Обикновено, мъжете се превръщат в татковци, когато хванат за пръв път бебето в ръцете си. След това се замечтават и за още едно и още едно...и още едно...   Laughing
Виж целия пост
# 27
Здравейте! Бих искала да споделя,както и евентуално да потърся съвет. Със приятелят ми сме заедно от три години. Всичко върви чудесно,с изключение на това,че той все не е готов за това да имаме бебе. Не сме малки,аз съм на 27 години,той на 30. Чувствам се готова във всяко едно отношение да стана майка,и физически и психически. Финансово също сме добре,не сме богати но съм сигурна,че ще се справим с едно детенце. Говорили сме хиляди пъти за това,казвал е,че иска деца,но започвам да се замислям дали е така в действителност. Или просто не иска точно от мен. Съжалявам ако звуча объркано,просто ми е криво,притеснена съм,а факт е,че искам да стана майка повече от всичко. Sad
Виж целия пост
# 28
Секси, споко. Оставам с впечатлението, че те никога не са готови. Не са готови до момента, в който не видят роденото дете. Изключенията, които сами проговарят за бебе, са много малко, наистина малко. С всички познати, с които съм говорила (които вече имат деца), точно това потвърждават - мъжът не може да се почувства татко по-рано от раждането. Може да има някакво вълнение в него по време на бременността, но преди това - едва ли.
На мен също ми отне доста време да сговоря приятеля си да работим по въпроса. Бях на твоите години, а сега съм на 30 (едва от скоро правим опити). И отново, правим каквото правим, но аз гледам да не се екзалтирам твърде много, да го раздухвам, да говоря само за това, защото той не пращи от същия ентусиазъм (не и по моя начин), един вид каквото стане. Но само не настъпвай прекалено силно, за да не се отдръпне много рязко и за дълго време, без много екзалтация си мисля, че би станало по-лесно.
Аз даже бях загатнала веднъж, че няма да го чакам до 45 докато се науми. Времето се усеща как лети, а с него младостта, енергията и здравето. Затова, казах му аз, чакам до 30 максимум и после, ако ти не искаш дете (от мен - аз също не бях сигурна дали просто не иска от мен), все ще си намеря кой да ми направи  Mr. Green  Явно това малко или много се е запечатало и сега опитите са на лице.
А и идва един момент (мъжете рядко го усещат, затова сме ние, за да им намекваме деликатно), когато се усеща, че е време да сътворите нещо Вие двамата, нещо по Ваш образ и подобие, което да е огледало на Вашата любов  Heart Eyes
Успех, Секси   bouquet
Виж целия пост
# 29
OAKFINGERS, много ти благодаря за това което написа,има много истина в думите ти. HugС моя мъж седнахме една вечер и си поговорихме сериозно,като двама зрели хора. Във никой случай не съм поставяла ултиматуми,не съм прибягвала до манипулации от рода на"Не започнем ли да работим за бебе,край,дотук сме". Това е грозно,пък и винаги съм искала бъдещото ми дете да е заченато с много любов и да е искано от двамата. Най-нормалното нещо на този свят е да искаш да имаш дете от човека когото обичаш. Simple Smile В крайна сметка,се изяснихме и ще започнем постепенно и бавно с опитите. Grinning
Още веднъж ти благодаря за хубавите думи!  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия