Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 75
Когато с някого живеете заедно, обичате се, доверявате си, мисля, че можеш да намериш правилния тон, подход и думи да му споделиш онова, което толкова дълбоко те тормози.
Моята грешка , проблем беше, че предпочетох да вглъбявам в себе си и да се самодепресирам в догадки, вместо да го припозная като мой близък, приятел и колкото и клиширано да звучи: другар в живота, какъвто е.

Да, на нас ни се струва, че мъжът би го възприел като намек, но те наистина са малко по-простичко устроени, а и когато отвориш директен и откровен диалог, няма да има място за намеци.

Ако пък се притесняваш, че той може да го разбере неправилно - кажи му и това Simple Smile

Вярвайте на мъжете си, момичета, нали затова сте избрали именно Него  Heart Eyes
Виж целия пост
# 76
За съжаление обаче моят мъж на този етап от живота ни е прав.Лошото е ,че сме заедно от почти 10години и никога не е било подходящо време за дете.Така е когато сме сами,без подкрепата на родители и роднини,без жилище,без сигурна работа и без спестявания.Годините си минават,а нещата не се променят особено.Как да създам дете,когата аз самата  съм израснала в бедност в годините на прехода и не искам същото за детето си.
Виж целия пост
# 77
За съжаление обаче моят мъж на този етап от живота ни е прав.Лошото е ,че сме заедно от почти 10години и никога не е било подходящо време за дете.Така е когато сме сами,без подкрепата на родители и роднини,без жилище,без сигурна работа и без спестявания.Годините си минават,а нещата не се променят особено.Как да създам дете,когата аз самата  съм израснала в бедност в годините на прехода и не искам същото за детето си.

Правилно разсъждаваш. Мисли се какво можеш да осигуриш на детето.  А на колко сте години?
Виж целия пост
# 78
Jassye, подкрепям те, понякога моментът чисто "икономически" наистина не е подходящ.
Аз самата бях убедена, че по-подходящ момент от това лято няма да дочакаме: всичко беше сигурно и подредено. И след това се оказа, че и това е крехък баланс, че работодателят ми фалира, че мъжът ми спира да взима заплата за неизвестен период от време.
Родителите ми са само мама, без работа и доходи...

Така че и това съзнателно планиране също има две страни.

Но все пак в момента приоритетът ми е да износя спокойно и да родя живо, здраво бебче.

Някак всичко останало става на заден план и спокойно сме решили, че "ще се справим".
Виж целия пост
# 79
До преди няколко месеца и при нас беше настъпил подходящ момент.Работехме,заплатите ни бяха добри,с добри осигуровки,без дългове.Тъкмо се усетихме спокойни  и решихме да действаме и започнаха нещастията.Непредвиден ремонт,майка му се разболя( неосигурена,наложи се ние да платим операцията) и за капак работата ми не вървеше,престанаха да ми плащат и напуснах.Вече напълно се отчаях,че някога ще имаме възможност.А годините си минават.....
Виж целия пост
# 80
Beginner-mamma,лека бременност ти пожелавам и да гушнеш най-сладкото бебче на света.Понякога си мисля,че щеше да е по-добре ако тогава беше станало бебето.Нямаше да можем пак да го отложим.Може би просто не е трябвало да стане.Вярвам,че за всичко си има причина,само че за съжаление не винаги знаем каква е тя.
Виж целия пост
# 81
И ние все още изчакваме. Проблемът е, че той вече има деца, а аз не. Говорим за това мое (надявам се наше общо) желание и той също казва, че иска. Само че съм малко Тома Неверни, често хората си говорим едно, а пък то всъщност... Confused
Виж целия пост
# 82
За съжаление обаче моят мъж на този етап от живота ни е прав.Лошото е ,че сме заедно от почти 10години и никога не е било подходящо време за дете.Така е когато сме сами,без подкрепата на родители и роднини,без жилище,без сигурна работа и без спестявания.Годините си минават,а нещата не се променят особено.Как да създам дете,когата аз самата  съм израснала в бедност в годините на прехода и не искам същото за детето си.

Правилно разсъждаваш. Мисли се какво можеш да осигуриш на детето.  А на колко сте години?


Аз пък не мисля, че правилното разсъждаване е в тази посока! Както сами сте се убедили- днес имаш, утре нямаш. Така както можеш днес да нямаш, а утре да имаш! Да, времето минава и в един прекрасен момент осъзнаваш, че реално си имал много подходящи моменти, които просто си пропуснал. И оставаш без деца... За моя радост, не говоря от собствен опит, но за съжаление имам поне 2-3 близки семейства, при които се получи точно така.
Виж целия пост
# 83
За съжаление обаче моят мъж на този етап от живота ни е прав.Лошото е ,че сме заедно от почти 10години и никога не е било подходящо време за дете.Така е когато сме сами,без подкрепата на родители и роднини,без жилище,без сигурна работа и без спестявания.Годините си минават,а нещата не се променят особено.Как да създам дете,когата аз самата  съм израснала в бедност в годините на прехода и не искам същото за детето си.

Правилно разсъждаваш. Мисли се какво можеш да осигуриш на детето.  А на колко сте години?


Аз пък не мисля, че правилното разсъждаване е в тази посока! Както сами сте се убедили- днес имаш, утре нямаш. Така както можеш днес да нямаш, а утре да имаш!

Абе друго си е да имаш. Вярно е, че може съвсем да изпуснеш времето, но не бих се наела да мисля за деца, ако нямам поне някакъв жизнен минимум - жилище и що-годе нормални доходи. Няма какво да се лъжем - да гледаш дете, се искат сериозни средства. Които с всяка година растат, а в училищна възраст растат двойно. Ако искаш да осигуриш на това дете нормален (не говорим за луксозен!) живот, парите са много важни за вземането на такова решение.
Виж целия пост
# 84
Три деца родих без да имам жилище. Едва сега стигнахме на този етап. А доходите през годините един с един месец не си приличат. И през частен бизнес минахме, и през фалит, и през какви ли не върхове и спадове. Децата си растат, не смятам, че ги лишавам от необходими неща( наистина необходими, не глезотии като смартфони за първокласници и пр. в тази посока) и най- важното е, че имаме усещане за пълнота и двамата с мъжа ми!
Виж целия пост
# 85
Тарталета, чудесно е това. Но пък лично за мен това е много, много важно. Дъщеря си отгледах съвсем сама, работех на сто места едновременно, защото просто... ами нямаше кой да помага. Тези години винаги са ми обеца на ухото.
Виж целия пост
# 86
За съжаление никой от нас не знае какво го чака в бъдеще.Всеки взема дадено решение в живота си в зависимост от положението си в дадения момент или в близко бъдеще,а и въз основа на приоритетите си в същия този момент.За някои от нас по важно е да запълнят живота си с едно дете,което да им даде сили да се борят,а други искат да осигурят всичко,което те самите не са имали и им е липсвало.Верен отговор няма,няма и правилно решение.Всичко е шанс....
Виж целия пост
# 87
Според мен е като дилемата-кога са готови жените за дете? Няма готови отговори , а само предположения. При нас винаги е било обратното -аз не исках още дете ,а той ме врънкаше 3 години  докато аз стана готова . А след детето, вече 5 години ,ме врънка за второ, но надали ще имаме такова . Та ,мисълта ми е ,че няма как един човек да е готов докато не е готов. Това е сериозно нещо и трябва да се планира и да се иска и то от двамата.
Просто дадох и друга гледна точка. Hug Peace
Виж целия пост
# 88
Kontesa Kokona , това си е за цяла нова тема, не е само гледна точка.  Peace

Тарталета, абсолютно си права и те подкрепям: ние сме три деца, мен мама е отгледала съвсем сама. Брат ми и сестра ми са деца на прехода, ама баш - между Живков, Младенов и Виденов - немотия, купони и хуманитарни помощи.

Сега всички сме с висше образование, всички сме големи, аз чакам собствено дете. Гордея се с родителите си, че не ги е спряла немотията.

И както казва мама - "дори по време на война се раждат деца".
Виж целия пост
# 89
Според мен е като дилемата-кога са готови жените за дете? Няма готови отговори , а само предположения. При нас винаги е било обратното -аз не исках още дете ,а той ме врънкаше 3 години  докато аз стана готова . А след детето, вече 5 години ,ме врънка за второ, но надали ще имаме такова . Та ,мисълта ми е ,че няма как един човек да е готов докато не е готов. Това е сериозно нещо и трябва да се планира и да се иска и то от двамата.
Просто дадох и друга гледна точка. Hug Peace


Права си.Човек трябва да е напълно готов за тази крачка и да се чувства сигурен с човека до себе си. Казваш, че трябва да се иска и от двамата, да- през времето когато той те врънкаше за бебе какви бяха чувствата ти към, в смисъл не беше сигурна в него ли , и какво те накара в един момент да поискаш? Simple Smile Как се почувства готова? На моменти ме измъчва мисълта, че нежеланието за бебе се свързва с чувствата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия