Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 180
Страхотна новина! Радвам се, че сте извадили картите наяве!

Стискам палци и успех с бебеправенето  Hug
Виж целия пост
# 181
Хубава тема, беше ми доста интересно да прочета различните мнения и възгледи на мъжете, споделени от жените им Simple Smile Най-вече защото самата аз напоследък доста разсъждавах по въпроса кога всъщност един мъж започва съзнателно да иска дете - не като нещо абстрактно в бъдещето (което знаем, че ще се случи, но не се ангажираме да решим кога) а като нещо, по което се чувстваме готови активно да действаме сега, за да се случи.
Може би защото и сватбата ми наближава, може би защото някои от най-близките ми приятелки станаха майки миналата и тази година (включително бъдещата ми кума, която роди преди седмица третото си дете), но истината е, че само бебета са ми в главата. До степен, че нищо друго не ме вълнува чак пък толкова и ми се струва леко безсмислено Simple Smile Донякъде знам, че емоциите ми са подсилени от това, че наистина има страшно много бременни и току-що родили познати около мен, а аз съм си странна птица в това отношение - искам да съм майка откакто се помня. Мисълта ми е, че явно доста по-различни се развива това желание и копнеж при мъжете, отколкото при жените. Това си е в реда на нещата, но като цяло може да доведе до неразбирателства и тъга, дори сълзи и обвинения.
Аз самата проведох наскоро разговор с бъдещия ми мъж и му споделих, че вече много мисля за дете, че съм си мислила, че до възрастта на която съм сега, ще имам поне едно и че за плановете, които си правим (да имаме не две, а три деца, и то с по-малка разлика) няма да е лошо да започнем да работим вече. Резултатът обаче беше, че той сякаш почувства, че се меся в неговият "план" - той иска да поживеем малко женени без деца, преди да сме женени с деца  Laughing - и ме отряза, че и без това сигурно догодина ще имаме, защо пък трябвало отсега да се пробва, като ставало дума за месеци...
Реакцията му в началото ми беше непонятна малко, но впоследствие успях да си я обясня и да го разбера. Той е доста зрял, спокоен човек, който обаче обича да обмисля всяка по-голяма крачка и да я поставя във времеви рамки, с които той самия се чувства комфортно... Аз пък съм по-емоционална, спотанна, а и много ме човърка вече за дете, разбудил ми се е яко майчинския инстинкт и ми писна само да гледам жадно малките човечета в ръцете на приятелите ни и да ме свива отвътре, защото колкото и да им се радвам и да ги обичам, всъщност... няма нищо общо с това да имаш собствено човече. Отделно се страхувам, че като започнем да пробваме да правим бебе, не е ясно всъщност кога ще успеем да го направим - не е като да си посееш цвете в саксия, нали...
Доста ме стяга всичко това напоследък, определено вече е дошъл наистина момента "готова съм" при мен, но явно трябва да изчакам и любимия човек да усети този момент у себе си и да тръгнем заедно на това приключение, с еднакво силно желание и радост.
Виж целия пост
# 182
Права си, Sway, не е като да боднеш 2 корена домати и да чакаш. Поздравления за наближаващата сватба, лека и безпроблемна подготовка си желая.
Такъв тип нерешителност малко ме влудява - "Може би", "Скоро", "Сигурно". Даже влудява не е точната дума, по-скоро отблъсква и прекършва всяко желание за каквото и да било, най-вече за бебе. В един момент го мисля, в следващия упорито търся кусури на този човек, който каза, че не е готов. Той ми насочи вниманието натам и сега при всяка негова постъпка, която не ми се нрави си викам "Ето, не е готов, този човек не може да е баща" и изплуват негативи, които не съществуват. Всяко едно нещо, което ме дразни у него го пречупвам така, че да подхрани съмнението, което той пося. На моменти направо съм му сърдита без обективна причина.
Плюс е, че осъзнавам какво се случва и как се самонавивам. Още няколко месеца ще се опитам да се насладя на приятните събития без да изкукуригвам.
Виж целия пост
# 183
Отделно се страхувам, че като започнем да пробваме да правим бебе, не е ясно всъщност кога ще успеем да го направим - не е като да си посееш цвете в саксия, нали...
И аз имах такива притеснения, преди всичко заради възрастта ми, а и хормоните така ме бяха ударили, че само бебета ми бяха в главата.. Но се оказа, че да посадя бебе е по-лесно от авокадо примерно - вече трета костилка не ми се хваща, пък бебето стана за няма и половин година опити hahaha

Майтапа настрана, моят опит показва, че тази мъжка реакция е съвсем нормална за половинките ни, свикнали да планират нещата. Но с малко време, някой и друг разговор и деликатни побутвания от време на време успяват сами да вместят бебе във визията си за бъдещето. Важно е да свикнат с идеята и сами да го пожелаят, дотогава ще отричат и отлагат. Стискам палци и при вас да се развият правилно нещата и скоро да галите растящи коремчета Hug
Виж целия пост
# 184
При нас също се случва нещо подобно.Аз съм на 24,той на 25 и от 6 години сме заедно,а от 1 вече официално сме и семейство.Аз много искам бебче вече,а и мисля че 24 е една хубава възраст за тази цел,но той  казва,че сега не е момента.Прав е,защото сме в деликатно състояние,живеем в чужбина,сменяме квартира,а аз още нямам работа.Само дето ми се струва,че това му е като оправданийце,имам чувството че след като премине този труден период пак ще търси ново оправдание.Не знам не е готов ли какво,но всеки път като заговорим-на идея и думи ме подкрепя,но имам едно усещане че все няма да е момента.То ще се разбере,де! Mr. Green Thinking
То все няма да е подходящо,малко се страхувам дали някога ще поиска,защото да си прося дете,това е абсурдно,искам и той да пожелае да се случи! Praynig
Виж целия пост
# 185
При нас също се случва нещо подобно.Аз съм на 24,той на 25 и от 6 години сме заедно,а от 1 вече официално сме и семейство.Аз много искам бебче вече,а и мисля че 24 е една хубава възраст за тази цел,но той  казва,че сега не е момента.Прав е,защото сме в деликатно състояние,живеем в чужбина,сменяме квартира,а аз още нямам работа.Само дето ми се струва,че това му е като оправданийце,имам чувството че след като премине този труден период пак ще търси ново оправдание.Не знам не е готов ли какво,но всеки път като заговорим-на идея и думи ме подкрепя,но имам едно усещане че все няма да е момента.То ще се разбере,де! Mr. Green Thinking
То все няма да е подходящо,малко се страхувам дали някога ще поиска,защото да си прося дете,това е абсурдно,искам и той да пожелае да се случи! Praynig

Добре дошла в клуба  Grinning Мноооого е млад твоя човек, за да е узрял за дете. Моя приятел е на 29 и казва, че още не е готов.  Мъжете узряват доста по-късно от нас, което разбира се е в наш ущърб. Пък и ти се на 24, поживей си още малко.  Wink 
Виж целия пост
# 186
А пък има и друго - специално за тези неща са доооооста по-страхливи от нас. Както каза една мацка по-нагоре - сякаш те ще раждат Simple Smile
Виж целия пост
# 187
Мисля, че по-скоро ги е страх от промяната в живота, която е необратима и завинаги. То дори и аз трепвам при мисълта, че веднъж дойде ли бебето, това е. Не мога да го върна, нито да спра да бъда майка (дори за 5 минути:)) Конкретно при моя мъж, знам, че е смесица от това и факта, че смята, че ще ни обърка финансите на тоя етап. Единственото, което ме успокоява е, че знам, че наистина иска деца, а не го казва просто така - както и че за 8 години, успях да го навия и да вдигна мечтаната бройка от 2, на 3  Laughing
Виж целия пост
# 188
При нас също се случва нещо подобно.Аз съм на 24,той на 25 и от 6 години сме заедно,а от 1 вече официално сме и семейство.Аз много искам бебче вече,а и мисля че 24 е една хубава възраст за тази цел,но той  казва,че сега не е момента.Прав е,защото сме в деликатно състояние,живеем в чужбина,сменяме квартира,а аз още нямам работа.Само дето ми се струва,че това му е като оправданийце,имам чувството че след като премине този труден период пак ще търси ново оправдание.Не знам не е готов ли какво,но всеки път като заговорим-на идея и думи ме подкрепя,но имам едно усещане че все няма да е момента.То ще се разбере,де! Mr. Green Thinking
То все няма да е подходящо,малко се страхувам дали някога ще поиска,защото да си прося дете,това е абсурдно,искам и той да пожелае да се случи! Praynig

Добре дошла в клуба  Grinning Мноооого е млад твоя човек, за да е узрял за дете. Моя приятел е на 29 и казва, че още не е готов.  Мъжете узряват доста по-късно от нас, което разбира се е в наш ущърб. Пък и ти се на 24, поживей си още малко.  Wink 

Да,права си и аз това си мислех!Повечето ми познати,които вече са мами и са на моята възраст имат доста по-възрастни мъже до себе си.Но пък е вярно,като се появи малкият фъстък и всичко се преобръща на 360 градуса,ще си поживеем още малко пък здраве да е,все ще дойде и нашето време.Предполагам просто от време на време се обажда някакъв майчински инстинкт у мене и затуй се разчувствам,ама като се замисля нека поне си стъпим на краката финансово.Не че бих се отказала от двете розови чертички,ако пък се появят ненадейно! preggo smile3533 Представям си реакцията на моето момче...милият  #Shocked smile3534
Виж целия пост
# 189
Момичета, по-добре така - да мислят и да се двоумят, отколкото да кажат давай от раз.
Имам такъв горчив опит отпреди 15 години, когато основният двигател за това да имаме дете беше мъжът до мен. Бях много млада тогава, за да съобразя, че не става въобще за баща. Но го разбрах много бързо, след като забременях, а и в следващите години, когато се наложи да си гледам детето сама.
Сега виждам коренно различна реакция при сегашния ми партньор - мислене, правене на планове и чак тогава вземане на решение. Което ми допада много повече, още повече на фона на трудностите, които съм преживяла.
Виж целия пост
# 190
Хич не ми се иска да пиша в тази тема, но... и аз съм в същата ситуация, като повечето вас - аз искам, а той не.
Проблема при мен е малко по-сложен, или поне аз мисля, че е така и това още повече ме притеснява. Той има вече дете от предишен брак.

Заедно сме от 6 години, минали сме през лоши и хубави моменти. Отношенията ни в момента са отлични. Аз съм на 33, той на 35. И двамата имаме добре платени работи, като в момента той паралелно започва собствен бизнес, който също върви много добре и няма никакви спънки.
Имаме собствено жилище, където да живеем, макар за момента да предпочитаме да сме под наем. Това не ни пречи..Жилището е малко и мислим за закупуване на по-голямо,  т.е. всичко е точно от всякъде - личен план, финансов /не сме някакви богаташи, но имаме достатъчно да си покриваме нуждите/, жилищен..

Но стане ли дума за бебе и той дава заден с 200. какви ли не оправдания съм чувала.. не бил готов, сега не му се гледало бебе, искал да се реализира, да е финансово независим, притеснявал се да не се получи като предишния му брак.. да се разведе и т.н.

Снощи имахме пак разговор, който винаги прераства в лек скандал и рев от моя страна, защото не мога да се сдържа. Годините ме притесняват и не знам дали всичко ще е точно ще стане от първия път.

Миналата година по това време водихме пак този разговор и тогава той поиска време, защото тъкмо почваше да мисли за собствения бизнес и не искаше да има други ангажименти. Тази една година се изниза, всичко, както писах, върви повече от добре, но неговото желание не идва и не идва.. и най ме притеснява факта, че той вече си има дете и дет се вика неговия дълг си е изпълнен. Не казва, че не иска да има повече деца, а просто, че не е сега момента, но моите годинки вървят и като се реши може вече да е късно. другото дете е при майка си и той го вижда винаги когато може, т.к те живеят в друг град, но се грижи за нея финансово постоянно.

Не знам какво да правя, а вътрешно усещам, че нещата няма да се променят и в главата ми все по-често се загнездя мисълта за раздяла.. обичам го много, но явно хормоните ми, биологичния ми часовник и майчинския ми инстинкт са се разбунтували много... а най-вече ме е страх, че ако не се получи от първия път няма много време за опити..охх ...  Cry Cry Cry 
Виж целия пост
# 191
 Хубаво е тези неща да му ги кажеш и на него, да говориш за страховете си и притесненията. Напълно е нормално да искаш дете , особено щом си сигурна, готова и според теб е дишъл момента.  Колко и защо му трябва време на него? Така и не разбрах аз и ако всичко е само да те мота и време да минава, според мен трябва да си помислиш дали си гитова на саможертвата да си без дете.

  Аз от позицията на човек с репродуктивни проблеми/ мъжки фактор/ мога само да кажа, че дългото отлагане е малко като бомба с тайминг механизъм...всекимси казва, че на него няма да се случи....но за съжаление се случва , за това се радвам , че и започнахме по от рано....защото си мисля почнахме аз бях на 23, той на 27..... Сега три години по- късно сме без дете, аз на 26 той 31.... Какво щеше да е ако отлагаме.


При нас разговора протече много прагматично, имаме жилище, работа....подкрепата на близки, нищо не ни пречеше....за съжаление се оказа, че добре , че сме започнали. В началото мъжа ми се стресна каточотворих думата...започна да овърта дай да поживеем, да попътуваме и тогава. Аз му казах, че ще го оставя да помисли и да предъвчи идеята, но съм готова сега за дете и искам да се случи, докато съм млада и енергична , за да му се насладя в пълна сила ....пък като го поотгледам ще правя кариера спокойно и ше живеем. Няма смисъл да започна да се поиздигна и да напредна сериозно в раотата/ както и стана/ и после да прекъсвам за майчинство и после пак наново. Факт е, че детето прекъсва основно кариерата на майката, така че смятам за нейно право да реши кога това да се случи....ако мъжът ми се моткаше дълго време, аз лично не буюих съжителствала с човек без моите възгледи и план за бъдещето...губи се смисъла. Но аз бях сигурна в мъжа си, защото като се събрахме да живеем заедно имахме сериозен разговор, в който аз му казах моите желания и възгледи, той неговите и те съвпаднаха. Аз поисках по бързо децата, но така или иначе бяхме говорили, че няма да чакаме дълго, за да имаме наследник   Wink.

Според когато човек се събира да живее и създава сериозна връзка е хубаво предварително чистоя, ясно и без много тръшкане да се обсъдят основните неща с партньора, за да не се окаже след години, че има " несъвместимост в характерите" и разни драми, много по лесно е тежките разговори да са в началото, за да си даде човек равносметка има ли бъдеще връзката или не
Виж целия пост
# 192
OOo, абсолютно всичко съм му казала...че времето тече и ме притеснява, че може да не стане от първия път, че го обичам и искам той да е баща на децата ми, че мисля, че му е все едно дали ще има още деца след като вече има едно и куп такива.. казвам му всичко в прав текст и реакцията е никаква... именно това ме навежда на мисълта, че просто аз не фигурирам в плановете му като майка на децата му в бъдеще...казва, че много ме обича, че му харесвал живота му така и тем подобни, но темата бебе никъде не присъства...  Cry
Виж целия пост
# 193
Може би не си му задала директно въпросите, настоявай за отговор, прост и ясен, не с овъртания и ти питай директно. Искаш ли да имаме деца? Казваш, че за теб е подходящият момент и искаш сега да се случи. Ако каже , че не иска питаш го защо и какво и кога трябва да се случи. Просто, точно и ясно. Ако пак овърта може би е по-добре да преосмислиш нещата и да се разбереш със себе си . първо дали си готова да чакаш още и второ дали си готова да останеш без деца, заради една връзка. Ако той ти даде ясно аргументи и отговори, освен от сорта, че чака знак от небесата,вижте как да премахнете пречките и действайте. Ако пък не иска деца, се връщаш пак на първият вупрос , дали си готова на саможертви.
Виж целия пост
# 194
че му е все едно дали ще има още деца след като вече има едно и куп такива..
Моят мъж също има 1 дете от първи брак и аз имах твоите притеснения. Аз бях твърдо решиила, че искам дете, било то и да го гледам без мъж после. Определих срок (около 2 години след като се оженихме) и бях точна и кратка, че ако той не иска или нещо не стане ще си търся късмета другаде, т.е. наложих се. Не се наложи обаче- забременях бързо и т.н (Все още ме бъзика, че аз съм мислела, че ще има проблем, пък то от раз Grinning). Вече 5 години се радваме на нашето детенце заедно. Все още съм на мнение, че жената трябва да вземе това решение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия