Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 285
Навремето разбирах нещата като в романтичен филм: Мъжът и жената застават равни един до друг като на носа на Титаник и делят ангажиментите на половина. Да, ама не. Каква глупост и детинщина Simple Smile Всеки върши това, което му говори неговата отговорност и което е силната му страна. За това животът по горчив начин ме научи да поставям приоритетите си правилно и ако сега мъжът ми в едно или друго отношение не е перфектен и се налага да го заместя, знам, че има неща, в които аз не съм перфектна и той ме замества без упреци. Знам и че този човек е отговорен, знае какво трябва, какво може, какво трябва да се направи, за да вървят нещата. Останалото е битовизми. Дай боже всекиму такъв баланс. Колкото до децата - той е баща от първия ден, в който го познавам. Не е имал моменти на страхове и нужда от убеждаване - може би е от характера, а може би от възрастта.
Виж целия пост
# 286
И моят е в тази графа. Донякъде и аз. Искам, но не ми стиска за момента. От него не съм чула да каже " не искам", но това не ме успокоява. Вървя към 31 г. От всякъде ме натискат с коментари, че ще става все по-трудно, ако продължаваме да мъдруваме. Защото и двамата сме такива, много пъти мислим и премисляме нещата. Ама от както сме заедно и с течение на времето ми омръзна да чувам само " един ден,ако имам(имаме) дете...", " за бъдещото дете..." и т.н. Ако, ако...но годините си минават. Два пъти намекнах, че ако не иска, отсега да се разбираме и всеки по пътечката си, защото аз определено искам дете. Виждам го как общува и се занимава с племенникът си...направо ми прималява. Вярвам, че ще е добър родител, но не искам да го натискам, за да няма както каза една съфорумка "искаше дете, ей ти дете, гледай си го сега".
Виж целия пост
# 287
И моят е в тази графа. Донякъде и аз. Искам, но не ми стиска за момента. От него не съм чула да каже " не искам", но това не ме успокоява. Вървя към 31 г. От всякъде ме натискат с коментари, че ще става все по-трудно, ако продължаваме да мъдруваме. Защото и двамата сме такива, много пъти мислим и премисляме нещата. Ама от както сме заедно и с течение на времето ми омръзна да чувам само " един ден,ако имам(имаме) дете...", " за бъдещото дете..." и т.н. Ако, ако...но годините си минават. Два пъти намекнах, че ако не иска, отсега да се разбираме и всеки по пътечката си, защото аз определено искам дете. Виждам го как общува и се занимава с племенникът си...направо ми прималява. Вярвам, че ще е добър родител, но не искам да го натискам, за да няма както каза една съфорумка "искаше дете, ей ти дете, гледай си го сега".
Извинявай, че се намесвам но след време ще е по-лошо да се оставите защото не можеш да имаш дете -ти...защото за теб времето си тече...така, че с тоя начин на мислене вредиш на себе си. Дано го осъзнаеш на време. И е важно какво искаш ти, а щом искаш дете действай! Simple Smile
Успех ти желая.  Peace
А да, мъжете не разбират от намеци със споменавания! Моят вече е стреснат макар, че е млад има проблеми и доктора като му каза че само инвитро и той ми се струва беше в шок не само аз. Ама каква полза като си загубихме времето около 2 г. чакане ...от всичкия стрес и цикъла ми взе да се обърква! Така, че колкото по-рано стане ясно това с детето толкова по-добре и за двамата. Или иска мъжа или не. А може и проблем да има никой не може да знае докато не се пусне една спермограма поне. Confused
Успех на всички които искат дете, дано скоро имат.  bouquet
Виж целия пост
# 288
Ето Талисман е подобен на мен случай "Искам ама не ми стиска". Ние сме хора, на които не им стигат сладки приказки, не им стига едно "Добре, ще имаме дете." Ние искаме нещо, което да ни накара да се чувстваме уверени, че в дадения момент постъпваме по най-правилния начин. Искаме партньора ни да ни помогне да забравим нашите собствени страхове и колебания. Очевидно не сме достатъчно силни да повлечем мъжа с нашето твърдо желание за бебе. Може би, защото и желанието ни все още не станало така "твърдо". Съншайн може би е права, че някой от нас (дано не се случва) може би някой ден ще съжаляват, че не са били достатъчно решителни, че не са тропнали с крак с думите "Правим дете сега или Чао". Не е права обаче за "Или иска мъжа или не...", то дори при жената не е така положението, защото има не само искам, не искам, има и мога не мога да ... си го позволя, да ... го направя. За жалост нищо в живота не е на принципа искам го = имам го. Всеки минава през своята история, две двойки не са еднакви. важно е да знаеш наистина, какво искаш, важно е и с партньора ти да го изкоментирате, важно е на време да знаете дали вървите в една посока, а може би и да имате сили да се разделите, ако не е така. И пак, когато говорите единия от вас може да лъже. Може умишлено да заблуждава, че е съгласен с вашето мнение и да ви отклони в далечното бъдеще. Може би сами за себе си трябва да имаме някои срокове. Срок, в който да повдигнем въпроса за обсъждане, възможност за изчакване, срок в който да настояваме, срок най-късен, когато да започнем. Ако партньора ни прекрачи първите 2-3 срока, сигурно е време да се замислим, че неговото мнение никога няма да съвпадне с нашето. Да му го кажем открито и да се замислим за друг път. мислейки за това не бива да забравяме, че всичко трябва да е теоритично реалистично, не звучи например добре срока за реални опити за забременяване да започва, когато майката е на 40 г. От една страна да не забравяме, че плодовитостта е ограничена във времето, от друга страна пък и не мисля, че трябва да се вманиачаваме в идеята "по-рано, по-добре" и да се тровим психически.
За себе си се безпокоя, че сама лъжа себе си и си променям сроковете, изтегляйки ги във времето и накрая това ще ми изиграе лоша шега.
Виж целия пост
# 289
Не исках мъж като баща ми, ама като гледам е пълно с такива търтеи не бил само той!!! Не понасям такива мъже и не бих живяла с такъв, който чака жената да прави всичко а той прави нищо!

Абсолютно съм съгласна и те разбирам...  просто като го прочетох ми увисна ченето, защото все едно аз съм го писала това! без майтап. аз също съм отгледана само от майка, за което съм и безкрайно благодарна... тя сама се е справила с мен и сестра ми и просто евала, сама се е грижила за всичко...за нас! и знам че ние сме и всичко на тоя свят и най-важното на тоя свят. и евала, че е толкова силна жена... аз не знам дали бих могла да бъда толкова силна! Но и за едно нещо само не е  права, защото може би ако аз бях на нейното място- да съм отсвирила отдавна мъж като баща ми ... И защото не искам да се мъчи и не искам да знам че се е мъчила толкова години заради това, обичам я... и не искам да е така, тя не заслужава това - заслужава много по-добро и много повече... и аз се измъчвам заради някъв кофти избор... който избор обаче се е оказал за цял живот, това много ме съсипва и не искам да го приема... много ми е мъчно за майка ми и аз само едно знам- не знам какво искам, но знам, че не искам да повторя грешката на майка ми, знам че не искам този живот и не искам да прекарам живота си в трудности, да търпя обиди от роднини, да търпя мизериите, да правя всичко, да съм и мъж и жена в къщата, да изкарвам парите, да плащам само аз всичките сметки и като за връх на всичко и най-важното - да бъда майка - просто не мога така, не искам това! и не искам живота ми да премине като един кошмар с мъж, който е като мъжа на майка ми ...
Цитат
Супер, е че е старателен мъжа ти!
Той не ми е мъж още, кхъм ахах... дори не знам дали някога ще ми бъде, аз на тема брак съм доста консервирана и тази тема ми е доста трудна, пък и ми е рано още /то пък голямото оправдание! / но не е нито мястото нито времето да го обсъждаме... та все пак да си поясня, че да не стане няква неловка ситуация... заедно сме от половин година и малко, но казах "мъж", защото не харесвам думата "гадже" Simple Smile Grinning  bouquet
Абе мъж ти е Wink нали сте заедно? А за брака, гледай да не е и прекалено късно че пак лошо Wink
Той и мъжа ми не обича думата гадже и думата брак, ама той ми предложи а аз която уж бях готова и го исках се изплаших Wink
Твоята майка може би е силна, моята не много но пак се е справила с мен. Ами слаба е щом е останала с баща ми...но това, не означава че не е добра майка. Просто е слаба емоционално и е търсила мъжката подкрепа-сила, която баща ми така и не и даде! Но той не е бил и за семейство, но това е друга тема... При майка ми не е било избор, по-скоро са я накарали да се ожени за баща ми...дядо ми е бил супер строг човек. То и аз не бих казала, че съм силна но се боря нямам и друг избор. Искам дете и правя всичко, даже и свръх силите си. Мен майка ми така ме е учила, че децата са важни. Да не кажа най-важните :Р

За себе си се безпокоя, че сама лъжа себе си и си променям сроковете, изтегляйки ги във времето и накрая това ще ми изиграе лоша шега.
Ами ти сама го написа!  Confused
Виж целия пост
# 290
Мен започва много да ме стяга... Преди не бях така, но с всеки изминал ден ми се върти все по-често мисълта, че губим време, че си живеем все едно имаме време до края на света, а го пилеем, пилеем, пилеем...
Виж целия пост
# 291
Мен започва много да ме стяга... Преди не бях така, но с всеки изминал ден ми се върти все по-често мисълта, че губим време, че си живеем все едно имаме време до края на света, а го пилеем, пилеем, пилеем...
Ами както си го написала така е, най-вече за губенето на време...то си лети под носа ни особенно като не се случва нищо градивно и полезно!
Жалко, че точно за този факт на мъжете най-малко им пука забелязала съм че могат да си го карат едвам едвам и пак са си щастливи. Peace
Виж целия пост
# 292
Мен започва много да ме стяга... Преди не бях така, но с всеки изминал ден ми се върти все по-често мисълта, че губим време, че си живеем все едно имаме време до края на света, а го пилеем, пилеем, пилеем...
Ами както си го написала така е, най-вече за губенето на време...то си лети под носа ни особенно като не се случва нищо градивно и полезно!
Жалко, че точно за този факт на мъжете най-малко им пука забелязала съм че могат да си го карат едвам едвам и пак са си щастливи. Peace
Мъжете никога не искат толкова много от живота, както ние жените. А са и мнооого по-търпеливи. Ние искаме всичко и на момента.
Виж целия пост
# 293
Цитат
Мъжете никога не искат толкова много от живота, както ние жените. А са и мнооого по-търпеливи. Ние искаме всичко и на момента.
По тази логика жените движат нещата да се случват. Жените правят съзнателно човешкото съществуване. Мъжете просто седят и чакат жената да го измисли, да им го обясни и те евентуално, ако имат свободно време и бегло желание да се включат с някакво минимално действие.
Двойките с трудности могат и да кажат кой тръгва да се бори с трудностите. Колко мъже тръгват да се борят с трудностите?
Мноого малко. Защото принципно тях не ги интерсува дали женските искания се случват.
Виж целия пост
# 294
Цитат
Мъжете никога не искат толкова много от живота, както ние жените. А са и мнооого по-търпеливи. Ние искаме всичко и на момента.
По тази логика жените движат нещата да се случват. Жените правят съзнателно човешкото съществуване. Мъжете просто седят и чакат жената да го измисли, да им го обясни и те евентуално, ако имат свободно време и бегло желание да се включат с някакво минимално действие.
Двойките с трудности могат и да кажат кой тръгва да се бори с трудностите. Колко мъже тръгват да се борят с трудностите?
Мноого малко. Защото принципно тях не ги интерсува дали женските искания се случват.
Тооолкова си права. Ама и мъжете се борят с трудностите - с помощта на алкохола.  Mr. Green
Виж целия пост
# 295
Не знам. Явно зависи и от мъжете, и от жените. В досегашните връзки винаги аз съм била водещата и винаги съм губела от това. Първо - че ми тежи, второ - че не чувствам мъжа до себе си като мъж, а като един допълнителен товар или едно същество, което трябва непрекъснато да бъде бутано и наставлявано какво точно да предприеме.

Сега не е така. Вчера, понеже имахме повод, попитах пак ММ - смятал ли е, че ще стигнем до такава сериозна крачка? Той каза, че ако не е искал той, нямало сме да стигнем. Т.е. след известно време заедно (не много дълго, около година), решил, че се разбираме, че можем да сме заедно и тогава предприел всички тези стъпки - да живеем заедно, да имаме дете... В случая и да бях настоявала аз нещо да се случи, едва ли щеше да стане, ако той не е искал.
Виж целия пост
# 296
Цитат
Първо - че ми тежи, второ - че не чувствам мъжа до себе си като мъж, а като един допълнителен товар или едно същество, което трябва непрекъснато да бъде бутано и наставлявано какво точно да предприеме.
Това, когато го надскоча с човека, с когото съм от 3 години ще разбера, че е готов да има дете. Преди това, каквото и да ми говори аз няма да се убедя. ще съм убедена, ако има някакво време, в което малко да мога да предам от тежестта на някой друг.
Детето е радост, щастие и хиляди клишета от Фейсбук, но не е само това. То е и много грижи и тези грижи не са леки. Как човек, на когото му е вече тежко да тръгне към всичко това сам?
Може би пък, като Тинтина ще дойде момент, когато ще се окаже, че всичкото време с този човек е било напразно, а всъщност бащата за моето дете е някой друг, с който няма да ми тежи.
Виж целия пост
# 297
Може би пък, като Тинтина ще дойде момент, когато ще се окаже, че всичкото време с този човек е било напразно, а всъщност бащата за моето дете е някой друг, с който няма да ми тежи.

Още като те прочетох, разбрах, че това ще е истината за теб. И сигурно ще дойде в момент, в който най-малко очакваш. Ще видиш! Пожелавам ти го най-искрено! Hug
Виж целия пост
# 298
Сега не е така. Вчера, понеже имахме повод, попитах пак ММ - смятал ли е, че ще стигнем до такава сериозна крачка? Той каза, че ако не е искал той, нямало сме да стигнем. Т.е. след известно време заедно (не много дълго, около година), решил, че се разбираме, че можем да сме заедно и тогава предприел всички тези стъпки - да живеем заедно, да имаме дете... В случая и да бях настоявала аз нещо да се случи, едва ли щеше да стане, ако той не е искал.
[/quote]


Не си чакала поне много дълго, само една година. Аз съм с моя приятел 3 години. Още не е готов. Права си, че и да настояваме за нещо да се случи, отсреща човека ако не иска, няма как да стане. Но си мисля, че за 1 година или 2 години максимум трябва да си разбрал дали можеш да градиш семейство с човека до себе си. Ако не- всеки поема по друг път, нали? Sad А  в моя случай, незнам какво да мисля. Хем сме си заедно и всичко е хубаво, а хем нищо по сериозно не се случва.
Виж целия пост
# 299
Аз да си призная, въобще не съм чакала, защото вече имам дете и някак си не ми беше на първо място тази идея. По-скоро ми беше добре с него, отчетох, че с този човек може да се получи сериозна връзка, а защо не и дете? Не ми е била фикс-идея детето, не съм се фокусирала върху нея.

Но си права, че за една година, когато човек е по на възраст - не на 18-20 да речем, можеш да си дадеш сметка какво точно искаш от една връзка. Другото вече ми се вижда колебание и проточване във времето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия