Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 315
Голям е, да. Мисля, че на тези години трябва да е решил вече дали съм аз за него и дали има смисъл да продължаваме. Защото времето си минава.
Но за съжаление, човек не може да е 100 % сигурен в нищо. Може и да чака някоя друга бъдеща съпруга,...
Ако за толкова време не е решил дали си за него или не, значи за теб това е пропиляно време. Времето лети, аз примерно не усетих как е минала повече от година...
Иначе си права гаранции в нищо и никога няма. Дано не е от тези които им е все тая дали имат деца, че тогава става още по-трудно за теб. Всякакви хора има на този свят.
Може би от просто връзка е добре да преминеш на друг етап -планове за бъдещия ви живот заедно. Но да не се окаже, че само ти искаш нещо а другия не затова е хубаво тези неща да са изяснени с разговор. Лично за мен беше голямо разочарование, че мъжа ми не се ангажира с желанието за деца активно а беше пасивен и все още нещо се случва в него което не разбирам. А може и отговорността да му идва в повече, но все пак рано или късно и това се случва. Човек все пак трябва да е научен от родителите си да бъде отговорен, лично мен майка ми е учила да бъда отговорна, да имам определен морал, да бъда личност...и т.н. но това да бъдеш отговорен към постъпките си, себе си и другия до теб понякога е и тежест но това не означава че трябва да сме безотговорни.
Желая ти успех и дано решиш да поговорите. Peace Hug
Виж целия пост
# 316
Не всичко е до учене. Някои хора от деца са отговорни, всеотдайни и непрекъснато имат нужда да се грижат за нещо. Някои цял живот са егоисти и дори да имат деца пак не се променят.  Tired
Виж целия пост
# 317

[/quote]
Ако за толкова време не е решил дали си за него или не, значи за теб това е пропиляно време. Времето лети, аз примерно не усетих как е минала повече от година...
Иначе си права гаранции в нищо и никога няма. Дано не е от тези които им е все тая дали имат деца, че тогава става още по-трудно за теб. Всякакви хора има на този свят.
Може би от просто връзка е добре да преминеш на друг етап -планове за бъдещия ви живот заедно. Но да не се окаже, че само ти искаш нещо а другия не затова е хубаво тези неща да са изяснени с разговор. Лично за мен беше голямо разочарование, че мъжа ми не се ангажира с желанието за деца активно а беше пасивен и все още нещо се случва в него което не разбирам. А може и отговорността да му идва в повече, но все пак рано или късно и това се случва. Човек все пак трябва да е научен от родителите си да бъде отговорен, лично мен майка ми е учила да бъда отговорна, да имам определен морал, да бъда личност...и т.н. но това да бъдеш отговорен към постъпките си, себе си и другия до теб понякога е и тежест но това не означава че трябва да сме безотговорни.
Желая ти успех и дано решиш да поговорите. Peace Hug
[/quote]


Ами дано наистина не е пропиляно време.Но то ако е така, ще е така и за него. В смисъл, че трябва да е осъзнал какво иска, какво му е в главата и в сърцето. Говорили сме на тази тема, не е готов още, чувствам, че го плаши отговорността, но за раздяла не сме говорили.
Виж целия пост
# 318

Ами дано наистина не е пропиляно време.Но то ако е така, ще е така и за него. В смисъл, че трябва да е осъзнал какво иска, какво му е в главата и в сърцето. Говорили сме на тази тема, не е готов още, чувствам, че го плаши отговорността, но за раздяла не сме говорили.

О, аз и от там минах вече да говоря АКО не иска скоро да имаме дете. Даже едва вечер много бях напушила и взех един сак и казах, че си събирам багажа и заминавам щом още не е готов. Все пак от 3 години сме заедно и от 7-8 месеца съжителстваме. Тогава той ме прегърна и ме помоли да не си ходя, каза че всичко ще се нареди. Тогава видях, че не му е все едно за мен и че държи да сме заедно. Каза, че се е уплашил да не си отида! Не знам това до колко ме успокоява. Уж ме разбра, вижда, че ми е криво, изнервено и ме боли заради това. Сега малко ще кротувам и към зимата пак ще го видя до къде е стигнал с мисленето.
Виж целия пост
# 319

Ами дано наистина не е пропиляно време.Но то ако е така, ще е така и за него. В смисъл, че трябва да е осъзнал какво иска, какво му е в главата и в сърцето. Говорили сме на тази тема, не е готов още, чувствам, че го плаши отговорността, но за раздяла не сме говорили.

О, аз и от там минах вече да говоря АКО не иска скоро да имаме дете. Даже едва вечер много бях напушила и взех един сак и казах, че си събирам багажа и заминавам щом още не е готов. Все пак от 3 години сме заедно и от 7-8 месеца съжителстваме. Тогава той ме прегърна и ме помоли да не си ходя, каза че всичко ще се нареди. Тогава видях, че не му е все едно за мен и че държи да сме заедно. Каза, че се е уплашил да не си отида! Не знам това до колко ме успокоява. Уж ме разбра, вижда, че ми е криво, изнервено и ме боли заради това. Сега малко ще кротувам и към зимата пак ще го видя до къде е стигнал с мисленето.

А след тази случка подхващала ли си темата отново? Или той? Simple Smile
Виж целия пост
# 320

Ами дано наистина не е пропиляно време.Но то ако е така, ще е така и за него. В смисъл, че трябва да е осъзнал какво иска, какво му е в главата и в сърцето. Говорили сме на тази тема, не е готов още, чувствам, че го плаши отговорността, но за раздяла не сме говорили.

О, аз и от там минах вече да говоря АКО не иска скоро да имаме дете. Даже едва вечер много бях напушила и взех един сак и казах, че си събирам багажа и заминавам щом още не е готов. Все пак от 3 години сме заедно и от 7-8 месеца съжителстваме. Тогава той ме прегърна и ме помоли да не си ходя, каза че всичко ще се нареди. Тогава видях, че не му е все едно за мен и че държи да сме заедно. Каза, че се е уплашил да не си отида! Не знам това до колко ме успокоява. Уж ме разбра, вижда, че ми е криво, изнервено и ме боли заради това. Сега малко ще кротувам и към зимата пак ще го видя до къде е стигнал с мисленето.

А след тази случка подхващала ли си темата отново? Или той? Simple Smile

Не, то беше скоро, мисля малко да изчакам. Казах му, че съм почти на 29 вече и че до 30 искам да родя едно дете поне. Обясних му как стоят нещата в женския организъм, че не можем да чакаме кой знае колко. Съгласи се с мен, каза да не се притеснявам и че всичко ще се нареди.
Виж целия пост
# 321


Не, то беше скоро, мисля малко да изчакам. Казах му, че съм почти на 29 вече и че до 30 искам да родя едно дете поне. Обясних му как стоят нещата в женския организъм, че не можем да чакаме кой знае колко. Съгласи се с мен, каза да не се притеснявам и че всичко ще се нареди.
[/quote]


Ами и аз съм като теб. А и мен също ме е страх след 30 Sad Но това мъжете много не го разбират. И мен моя приятел ме успокоява, макар, че не е много по приказките и сантименталностите, ноо аз искам действия вече. Sad
много искам ...   Simple Smile
Виж целия пост
# 322
Казах му, че съм почти на 29 вече и че до 30 искам да родя едно дете поне. Обясних му как стоят нещата в женския организъм, че не можем да чакаме кой знае колко. Съгласи се с мен, каза да не се притеснявам и че всичко ще се нареди.
Супер, подкрепям те за смелостта. Hug

Не всичко е до учене. Някои хора от деца са отговорни, всеотдайни и непрекъснато имат нужда да се грижат за нещо. Някои цял живот са егоисти и дори да имат деца пак не се променят.  Tired
Явно аз съм от първите! Peace

Ами и аз съм като теб. А и мен също ме е страх след 30 Sad Но това мъжете много не го разбират. И мен моя приятел ме успокоява, макар, че не е много по приказките и сантименталностите, ноо аз искам действия вече. Sad
много искам ...   Simple Smile
Няма нужда от страх, като искаш нещо действай за да го имаш! Peace

Ами дано наистина не е пропиляно време.Но то ако е така, ще е така и за него. В смисъл, че трябва да е осъзнал какво иска, какво му е в главата и в сърцето. Говорили сме на тази тема, не е готов още, чувствам, че го плаши отговорността, но за раздяла не сме говорили.
Ако до тея години не е осъзнал какво иска, надали ти ще си човека който може да го промени. Човек сам решава какъв да е и прави своите избори. А ти трябва да си наясно какво иска този до теб иначе какво правиш с него, ако дори това не знаеш за него? newsm78
Виж целия пост
# 323
На 31 съм и не разбирам някой неща.
Всеки си има своя история.
Виждам нетърпението в думите "от 3 години сме заедно и от 7-8 месеца живеем заедно". Повторени са 2 пъти. Чета и си мисля "а аз какво да направя, като от 3 години сме заедно и от 3 години живеем заедно."
Чета и за "грабнах си сака и казах, че ще тръгвам." Мисля, как би се случило това при мен. От къде да тръгна, от своята квартира, където наема плащам аз.  Мислила съм го, но някак не ми се стори, като да мога да го направя. Коментара при подобна ситуация е "Ще се разделим щом го желаеш." Тоест остава аз да реша дали това искам. Знам ли? Някой знае ли какво е правилно?
Тези дни съм малко отмъстително настроена. Мисля, че ще дойде ден, в който ще  кажа "Чаках те толкова дълго. Толкова дълго се надявах да видиш, че грешиш. Сега вече нещата се промениха и ще си вървя." За да стане това просто е необходимо да се случи нещо голямо отвън, за да излезем от релсите. Чувствам, че времето наближава.
Виж целия пост
# 324
Аз не виждам нищо смислено да продължаваш да си с човек на когото му е все тая дали сте заедно.....багажа и да си търси квартира  smile3513. ....която сам си плаща, ти да не си банка, че да го обслужваш финансово  newsm78 newsm78
Виж целия пост
# 325

Тези дни съм малко отмъстително настроена. Мисля, че ще дойде ден, в който ще  кажа "Чаках те толкова дълго. Толкова дълго се надявах да видиш, че грешиш. Сега вече нещата се промениха и ще си вървя."

 По подобен начин се чувствам тези дни... затова реших да ти изпратя една виртуална прегръдка.  Hug
Виж целия пост
# 326
Коментара при подобна ситуация е "Ще се разделим щом го желаеш."
От тези думи би трябвало да ти светне червената лампа. Този човек не желае да поема отговорности във вашата връзка. Запитай се дали би ти бил опора и подкрепа в живота. Peace
Виж целия пост
# 327
мили дами здравейте,

Моля дайте акъл какво да направя жената дава зор за бебе но аз не се чуствам готов в момента..
Тя е на 25 аз на 30 , 4 години живеем заедно .
Виждам че поне 2 пъти на седмица ми натяква че иска бебе аз пък не съм искал.
Но не е вярно аз винаги и казвам че го искам но не в момента понеже не се чуствам стабилен финансово,нямам мое нещо освен кола и си плащам квартира.
Добра работа имам независим съм от бая време но ми трябва още време поне 2 години можеби защото събирам пари.
Друго неме спира иначе, обичам я но искам да има всичко моето семейство.
Кажете ми какво лошо има в това мъжът да не се чуства готов?
Тя не го разбира това и казах ако постояно ми го натяква ще стане по зле после защото и двамата трябва да го искат , а тя по този начин ме притиска.
Гадно ми е защото не ме разбира и ми се сърди, разваляме си настроението и понякога казваме неща който не трябва.
Явно това е бил проблема между нас от самото начало.. Разбирателсво..
Иначе винаги съм до нея,мога да готвя, да чистя, да пера, аз плащам квартира, аз събирам пари.
Тя от друга страна не е амбициозна , работи на едно място за малко пари и няма желание да търси нещо по добро..Но явно ще почне да търси нещо друго но не работа...Но кажете ми какво да направя?Мога веднага да и направя не едно а 3 бебета но после какво правим като не сме финансово готови?
Поне един апартамент да имахме..


Виж целия пост
# 328
мили дами здравейте,

Моля дайте акъл какво да направя жената дава зор за бебе но аз не се чуствам готов в момента..
Тя е на 25 аз на 30 , 4 години живеем заедно .
Виждам че поне 2 пъти на седмица ми натяква че иска бебе аз пък не съм искал.
Но не е вярно аз винаги и казвам че го искам но не в момента понеже не се чуствам стабилен финансово,нямам мое нещо освен кола и си плащам квартира.
Добра работа имам независим съм от бая време но ми трябва още време поне 2 години можеби защото събирам пари.
Друго неме спира иначе, обичам я но искам да има всичко моето семейство.
Кажете ми какво лошо има в това мъжът да не се чуства готов?
Тя не го разбира това и казах ако постояно ми го натяква ще стане по зле после защото и двамата трябва да го искат , а тя по този начин ме притиска.
Гадно ми е защото не ме разбира и ми се сърди, разваляме си настроението и понякога казваме неща който не трябва.
Явно това е бил проблема между нас от самото начало.. Разбирателсво..
Иначе винаги съм до нея,мога да готвя, да чистя, да пера, аз плащам квартира, аз събирам пари.
Тя от друга страна не е амбициозна , работи на едно място за малко пари и няма желание да търси нещо по добро..Но явно ще почне да търси нещо друго но не работа...Но кажете ми какво да направя?Мога веднага да и направя не едно а 3 бебета но после какво правим като не сме финансово готови?
Поне един апартамент да имахме..




Най-после и един мъж да поиска съвет! Да ти кажа повечето дами тук имаме проблем като на твоята приятелка. Всички сме изнервени във връзките си по тоя повод. Лошото е че тя доста често ти натяква, което няма да доведе до нищо добро. За мен човек никога не е готов и парите никога не стигат, но времето си минава, особено за нас жените. Каква е гаранцията, че сега като не си готов след 2 години ще си? Айде тя още е малка Simple Smile Какво да кажем ние дето сме по на 29-30 години, трябва да се гръмнем... smile3511 Според мен човек като има дете се мобилизира и отделно, че всеки има приятели с деца, които биха помогнали с неща като дрешки, колички и т.н. които са запазени и не трябват. Сам каза че изкарваш достатъчно пари. Очевидно сте провели и вие разговори. Ако смяташ, че това е твоята жена мисля че трябва  да стигнете до някакво компромисно решение като срок да започнете с опитите! Между другото и ние с моя приятел сме също като вас - той изкарва повече пари, живеем на квартира и само една кола имаме. С тази разлика че сме от 3 години и половина и живеем от скоро заедно. И той ми изкарва същите доводи като теб. Имали сме не малко разговори на темата. Сега съм в процес на изчакване и след някой друг месец пак ще го препитам до къде е стигнал с мисленето.Живота е труден в България и тук никой не ти дава възможност да си гледаш спокойно детето. Но това дете трябва да те мотивира да работиш. Вярно е че имота ти носи сигурност.За мен това е смисъла на живота, а не дали имаш апартамент или кола. Колата или жилището няма да ти носи такава радост както една детска усмивка newsm32 А ти какъв съвет би дал на жена, която е в положението на твоята приятелка, с тази разлика, че аз съм на почти 29?
Виж целия пост
# 329
И аз съм в подобна ситуация - аз съм на 25, той е на 31 почти, заедно сме от 6.5 години, живеем заедно от 1.5 години. Финансово сме стабилни. Не знам самата аз защо така бързам и го притискам, покрай мен няколко вече приятелки имат деца, чувствам се готова и го искам, някак доводите му не са логични за мен, може би затова се чувствам кофти - най-вече не се чувствал готов да се отдаде до такава степен, да си зареже хобитата и не знам още какво.
Просто се чудя защо мъж на 31, финансово стабилен и със стабилна връзка няма да иска дете? Не, че искам дете сега веднага, но просто не го разбирам и това е. Почвам да си мисля, че просто не иска дете от мен, защото друга логична причина няма и се чувствам ужасно по този повод. Другото, което си мисля е каква е гаранцията, че ще се почувства изобщо някога готов? Колко да го чакам? newsm78 Не, че съм се разбързала, но той ако сега не иска, може би никога няма...простете дългия пост, исках да чуя гледни точки и на други жени, които се чувстват така, защото мъжът определено не ме разбира Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия