Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 345
Според мен си има чувства, просто не му се занимава с по-сложни неща като деца и семейство, защо да си разваля рахата преди да е опрял ножът до кокала?
Виж целия пост
# 346
Според мен си има чувства, просто не му се занимава с по-сложни неща като деца и семейство, защо да си разваля рахата преди да е опрял ножът до кокала?

дааа но като гледам понякога как се радва на децата....
В един момент си мисля, че е готов, после казва, че не е.

И аз съм в подобна ситуация - аз съм на 25, той е на 31 почти, заедно сме от 6.5 години, живеем заедно от 1.5 години. Финансово сме стабилни. Не знам самата аз защо така бързам и го притискам, покрай мен няколко вече приятелки имат деца, чувствам се готова и го искам, някак доводите му не са логични за мен, може би затова се чувствам кофти - най-вече не се чувствал готов да се отдаде до такава степен, да си зареже хобитата и не знам още какво.
Просто се чудя защо мъж на 31, финансово стабилен и със стабилна връзка няма да иска дете? Не, че искам дете сега веднага, но просто не го разбирам и това е. Почвам да си мисля, че просто не иска дете от мен, защото друга логична причина няма и се чувствам ужасно по този повод. Другото, което си мисля е каква е гаранцията, че ще се почувства изобщо някога готов? Колко да го чакам? newsm78 Не, че съм се разбързала, но той ако сега не иска, може би никога няма...простете дългия пост, исках да чуя гледни точки и на други жени, които се чувстват така, защото мъжът определено не ме разбира Simple Smile


И аз съм така на моменти - мисля, че не иска дете от мен. И аз като теб не го разбирам. Но повечето мъже не си падат много много по обясненията. Затова и ние се чувствам зле и наранени., измисляме си причини, които може да не съществуват.
Имат си някакви техни доводи, които е хубаво да ни обяснят.
Виж целия пост
# 347
На мен ми е супер обидно, че си представях нещата по друг начин - предложение, съвместно планиране на сватба, деца, а не години наред убеждаване, каране едва ли не насила и гледайки всеки знак в поведението му да не би пък случайно да не е решил, че в крайна сметка не е краят на света да се ожените и да имате деца. Унизително е. Очаквам да ги иска тия неща с мен, а не да го чакам едва ли не да ми направи услуга. Cry

Той ми е казвал, че не е сигурен дали аз съм Жената. Но то кой пък е? То и аз не съм вече.
Виж целия пост
# 348
Цитат
Не искам нито брак, нито дете по този начин, защото ако се стигне дотам, не съм убедена, че аз вече ще го искам, толкова ще ми е обидно, че няма да има вече смисъл.
Перфектно те разбирам.
Това ми е един от проблемите. Няма да се моля, да принуждавам и така нататък. В работата си се отнасям по същия начин един човек или иска да направи нещо и го прави добре или не иска и не го прави или го прави зле. Ако не иска да го направи, значи ще стане зле с принуда.
Не искам да забременявам и да се женя, защото съм бременна. Не искам дете да е причината партньора ми да е с мен. Искам той да желае да е с мен и да желае аз да съм майка. Искам той да желае моето щастие. Това ми е болката, не конкретно детето или липсата му. Болно е, да се колебаеш дали на човека до теб му пука за твоето щастие или за твоите сълзи. Дали е с теб за да ти донесе радост или е с теб за да си спести своите неудобства?
Виж целия пост
# 349
Дали е с теб за да ти донесе радост или е с теб за да си спести своите неудобства?

Ох, направо в десетката това изречение, толкова много съм помагала и била до него в трудни моменти, а той не е сигурен за нищо. Направо ми се къса сърцето.
Виж целия пост
# 350
Цитат
Той ми е казвал, че не е сигурен дали аз съм Жената.
А на мен ми е казвал, че е сигурен, че съм аз, Че след всичко, което направих, няма как да е друга и че някой ден ще имам това, което заслужавам.
Понякога обаче спирам да вярвам, че това може да стане с този човек, че той изобщо мисли, че аз заслужавам нещо.  
А и какво значение има какво казват? Понякога всички казваме неща само, защото вярваме, че за отсрещния ще е добре да ги чуе.
Виж целия пост
# 351
Цитат
Не искам нито брак, нито дете по този начин, защото ако се стигне дотам, не съм убедена, че аз вече ще го искам, толкова ще ми е обидно, че няма да има вече смисъл.
Перфектно те разбирам.
Това ми е един от проблемите. Няма да се моля, да принуждавам и така нататък. В работата си се отнасям по същия начин един човек или иска да направи нещо и го прави добре или не иска и не го прави или го прави зле. Ако не иска да го направи, значи ще стане зле с принуда.
Не искам да забременявам и да се женя, защото съм бременна. Не искам дете да е причината партньора ми да е с мен. Искам той да желае да е с мен и да желае аз да съм майка. Искам той да желае моето щастие. Това ми е болката, не конкретно детето или липсата му. Болно е, да се колебаеш дали на човека до теб му пука за твоето щастие или за твоите сълзи. Дали е с теб за да ти донесе радост или е с теб за да си спести своите неудобства?



Разбирам те. Аз също на моменти се измъчвам не заради липсата на дете, а заради мисълта дали наистина иска точно аз да съм майка на децата му. Защото това мъжете го изричат трудно. И аз гадая, гледайки поведението му. И под думите - не съм готов,.... аз се измъчвам, че не иска дете от мен.
Как се справяш , какви разговори водиш с него?
Виж целия пост
# 352
Не знам, аз мисля, че мъжете се делят на два вида - такива, които по начало искат деца и семейство и такива, които в някакъв момент го правят, защото трябва и поради натиска от социалната им среда. Аз не съм попаднала на първия вид, уви.

А всъщност защо те не ни убеждават да сме с тях, да не ги зарежем, да сме женени за тях и да им родим деца, а обратното? Жалка история. Confused
Виж целия пост
# 353


Той ми е казвал, че не е сигурен дали аз съм Жената. Но то кой пък е? То и аз не съм вече.
[/quote]

Ти как отреагира на това? Sad
След това изречение питала ли си (на по късен етап) още ли мисли така? И защо тогава иска да сте заедно?
Виж целия пост
# 354
Ами как да реагирам? Натъжавам се, но не мога да се сърдя, че казва откровено какво мисли...

Питала съм го доста пъти с годините, ако говорим наистина сериозно, все казва, че не е 100% сигурен. Все едно някой може да бъде 100% сигурен...Явно чака да го удари свише някакво прозрение, не знам.
Виж целия пост
# 355
Ами как да реагирам? Натъжавам се, но не мога да се сърдя, че казва откровено какво мисли...

Питала съм го доста пъти с годините, ако говорим наистина сериозно, все казва, че не е 100% сигурен. Все едно някой може да бъде 100% сигурен...Явно чака да го удари свише някакво прозрение, не знам.


Не се натъжавай. Мъжете понякога си изричат някой неща ей така. Щом сте си заедно...
Извинявай, че ще попитам, може да си писала някъде в темата, ноо... от колко години сте заедно?
Виж целия пост
# 356
6.5 Simple Smile Всъщност не е в това, че не ми е предложил още или че не е поискал деца (макар че аз от моята гледна точка не виждам причина да се отлага), а че някак се чувствам несигурна.

Хубаво ми е, че споделям най-накрая с хора, които разбират как се чувствам. Hug
Виж целия пост
# 357
Аз личн не бих преглътнала подобно нещо...защо си с него, щом не си неговият избор и то сигурен......времето си минава, вместо да намериш щастието ще чакаш принца да се сети нещо.....много егоисично от неова страна и наивно от твоя   Tired
Виж целия пост
# 358
темата е много интересна наистина...Малко ме учудиха постовете на момичета по 25 години, които бързат, все едно всеки момент им изтича времето...На 25 сте наскоро завършили, не ви ли се живее, пътува, как може да искате веднага дете и да си проваляте връзките заради това, че мъжът не го иска? Ами той гледа рационално, като знае, че все още има време и детето е за цял живот, защо да бърза, да не си подарите още 1-2 години само за вас си? По същата логика се чудех на колеги, които пропагандираха за работа от 18 годишни и всички други бяха тъпи- аз пък не го разбирам, цял живот ще работиш, не може ли да живееш безгрижни студентски години до 22 примерно? Изобщо за всичко си има възраст, макар и да е различна за всички, може за едни възрастта за бебе да е 19, за други- 35. Бъдете и вие толерантни към партньора си, всъщност много по-трудно е той да "отстъпи", защото взима решение завинаги,а  вашето "отстъпване" е просто отлагане на същото за определено време.

Не искам да звуча назидателно, защото и аз съм една от вас, с малката разлика, че и двамата не знаем дали сме готови, но си обсъждаме тези неща заедно и заедно отлагаме или пък правим стъпка напред. Безсмислено е единият да се цупи и да страда, сядате и говорите и тъй като сте двойка, поне малко трябва да си доближите възгледите, иначе не знам как стигате до съгласие по всички други хиляди въпроси с годините...

А не знам кой писа как жените чакали наготово от мъжа да им събере сума за бебе, това е абсурдно. Не знам кои са тези жени, но повечето около мен взимат повече от мъжете си, по-активни са, по-развити кариерно и просто знаят какво искат. Определено не сме воденичен камък на шията на мъжа, сигурно има и такива, но малко от тях пишат в този форум...
Виж целия пост
# 359
Аз лично не бих преглътнала подобно нещо...защо си с него, щом не си неговият избор и то сигурен......времето си минава, вместо да намериш щастието ще чакаш принца да се сети нещо.....много егоисично от негова страна и наивно от твоя   Tired
Извинявай за корекциите от моя страна! Но съм на твоето мнение. Peace

мили дами здравейте,

Моля дайте акъл какво да направя жената дава зор за бебе но аз не се чуствам готов в момента..
Тя е на 25 аз на 30 , 4 години живеем заедно .
 
А кога ще се почувстваш готов имаш ли представа или не? Peace
- - -
Не мога да изчета всичко, много сте писали...
Но каква е разликата между това да си на 25-26-27г. или 28г. или повече има жени на тези години с изчерпан яйчников резерв! Защо за вас всичко е в годините, а не разбирате че нещата при жените и мъжете са коренно различни! При жените нещата са ограничени що се касае до имане на дете. При мъжете чисто теоретически могат да имат деца и на 100 г. стига да са живи и да имат годни сперматозоиди-защото при тях семенната течност не се изчерпва!!! Няма да говоря тук за това, че може да се разболеят от някоя болест и да загубят оплодителна способност, защото сега говрим за нещо съвсем друго. И докато не се сблъска човек с реалността каквато е не си дава сметка за последствията и че може като реши да има деца да е прекалено късно! И тогава почват мъченията и драмите ...проблемите, инвитрота и осиновяване, даряване на яйцеклетки и т.н. и т.н. ... Защо нехаем вместо да бъдем отговорни към самите себе си мили жени и мъже! Confused
Когато е късно няма за какво да се бори човек, остава само болката и неудовлетворението че няма това на което другите се радват ...това което ти дава любов и което ти казва: мамо, татко... Аз мечтая да бъда майка, как ми се иска да знаех всички тези неща преди години щях да си спестя толкова болка и неизвестност. Затова и който иска деца, нека не остава нещата на случайността а да се бори за деца докато не е късно. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия