Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 375
Аз лично решенията за това дали да продължа връзката ги взимах на следният принцип. Щастлива, обичана и спокойна ли съм с човека, за да мога да живея дълго време с него без да ми липсват тези неща. Домато не казах да на тези въпроси не спирах да го търся, компромис с щастието и спокойствието си не направих, за сметка на нещо друо/ то какво друо?/ и ми се получи.....а това дали няяякога си напред, нещо ще мо се случи и няма да се чувствам комфортно във връзката, не го мисля. Ще го мисля тогава, ако изобщо стане, сега съм щастлива.

Друг е момента и колко независима е жената, за да отстоява тези неща, ако си напълно зависима от мъжа до себе си, то тогава няма как да стане. За това на първо място трябва да е това, да си самостоятелен/ говоря и за психическа зависимост, работата ми е такава, че работя и с жертви на домашно насилие и съм срещала жени, които не стига , че мъжа им ги бие , те твърдят че ги обича, защото са зависими и привързани психически. Финансовият аспект също е много силен/, след което да търсиш и отстояваш щастие, обич и комфорт. Всеки има право естествено да реши с какво даправи компромиси, но аз лично се научих и то успешно с тези неща да ме правя компромис, за това си мисля, че и се чувствам спокойна за бъдещето  Peace  всичко това е съвет , не критика  Peace
Виж целия пост
# 376
Звезден^Прах, браво за смелостта да търсиш точно това, от което имаш нужда   bouquet
Виж целия пост
# 377
Момичета, ами ако той ви каже така желаното "да, искам да имаме дете, готов съм", а после се окаже, че ви го е казал, само за да ви угоди?  newsm78
Виж целия пост
# 378

Историята за "бях с такъв човек, разделихме се, страдах, след 2-3 години сренах правилния, след още 1-2 години станахме семейство и решихме за дете." Общо годините са около 5 от раздялата до щастието. Как се чувства сега DreamComeTrue, която има връзка от 6,5 г. и получава съвет да зареже този грешен избор и да се надява на щастие след 5 години? Как се чувствам аз, като съм на 31? Споделила съм доста за връзката си и проблемите си и страховете си. Не вярвам, че и след 5 години ще имам нова по-добра връзка. Инвестирах всичко в тази, а ако чакам още 5 години ще съм на 36 и тогава какъв ще е яайчниковия ми запас?

А как ще се чувстваш, ако си на 36, продължаваш да се утешаваш с "огризки от щастие", да си със същия човек и да няма изглед за промяна?
Ключовият момент за действие според мен идва, когато си отговориш на въпроса: мога ли да живея така до края на живота си. Според мен сега си още много млада и имаш достатъчно време, за да оближеш раните и да срещнеш достоен партньор. Задавала съм си същите въпроси като теб, много години прекарах в подобно отчаяние, така че отлично разбирам страхливо прокрадващото се "Ами ако не срещна?"...

Съгласна съм с DreamComeTrue, че много жени се хвърлят на първия срещнат, защото са самотни, отчаяни и им цъка часовника. Това също не е вариант.
Щастието и спокойствието идва, когато първо се научиш да си добре сам със себе си, а после - евентуално - и с някой друг. Но не на всяка цена.
Звезден^Прах го е обяснила много добре - знаеш какво искаш, ако стане - добре, ако не - не е краят на света.

Момичета, ами ако той ви каже така желаното "да, искам да имаме дете, готов съм", а после се окаже, че ви го е казал, само за да ви угоди?  newsm78

Ами най-често после става така, че майката сама си гледа детето, а той си бие камшика. Или присъства само физически. И когато дойдат трудности, казва: ами ти нали това искаше?
Виж целия пост
# 379
Вероятно си права, аз не умея да бъда сама. Embarassed
Виж целия пост
# 380

Момичета, ами ако той ви каже така желаното "да, искам да имаме дете, готов съм", а после се окаже, че ви го е казал, само за да ви угоди?  newsm78

Ами най-често после става така, че майката сама си гледа детето, а той си бие камшика. Или присъства само физически. И когато дойдат трудности, казва: ами ти нали това искаше?
Точно. Ама аз не го написах към теб Simple Smile, а към тия девойки, за които най-важното е той да каже, че иска дете.
Виж целия пост
# 381
Е какво значи да каже само. Аз искам да го поиска, не само да го каже, за да ми затвори устата. Мисля, че си познавам човека достатъчно добре, за да мога да направя разликата.
Виж целия пост
# 382
Прабаба ми казваше "и един чувал сол да си изял с един човек, пак не можеш да кажеш, че го познаваш".
Виж целия пост
# 383
По-горе бях писала, че едно е казването, друго е фактическото желание и ситуация. На мен много неща са ми казвали, но аз не вярвам. Темата е "Кога е готов...", а не "Кога казва, че е готов...". Той на мен ми казва, че е готов от 2011 насам. Въпроса е аз какво виждам, а това, което виждам е, че той не поема отговорност. Чувствам се несигурна, едва ли не, ако остана без работа или не съм отделила пари за наема, че ще остана на улицата. Казването не ми помага. Важно ми е поведението, да мога да разчитам на този човек.
Проблема ми не е да го накарам да направим детето. Четох коментари от сорта "Просто спрете да се пазите". Наистина е толкова лесно. Има хора с проблеми, на които създаването на бебе им отнема години. Иначе обаче е лесно. Ако беше само да си го кажем "хайде, хайде". Не е само това обаче. Не е само зачеването. Убедена съм, че ако аз кажа "Искам", няма да получа отговор "Не". В този аспект връзката ми е перфектна. Получавам всичко което искам, но само ако то не е свързано с ангажимент за половинката ми, който да е по-дългосрочен от няколко часа и да е с по-голям финансов разход от 5 - 10 лв. Имам свобада да искам всичко и да си го постигам, както желая, но най-добре да не очаквам особена помощ. На това не ме научил отказа, а опита. Понеже детето е значително по-голям ангажимент, опита ми ме спира, защото съм неуверена, че бих се справила сама.
Виж целия пост
# 384
Пухи, много добре си го описала. Дано DreamComeTrue го прочете и го осмисли.   bouquet
Виж целия пост
# 385
На това не ме научил отказа, а опита. Понеже детето е значително по-голям ангажимент, опита ми ме спира, защото съм неуверена, че бих се справила сама.
Имаш опит, но той те спира как до сега си се справяла дори и сама, а не можеш ако се наложи да отгледаш детето сама?! Или решаш, че няма да имаш дете защото на тоя етап човека до теб няма да се справи...ами той и със сегашното си дете не се справя и го е изоставил какво ще очакваш да поеме някой ден отговорност? На достатъчно години е, за да е ясно че не може да поема отговорност нито за себе си, нито за детето което има, а още по-малко за теб. Ти самата постоянно повтаряш, че се справяш сама?! Противоречива си, а не виждаш това. Мен лично това ме обърка признавам си. Peace

Прабаба ми казваше "и един чувал сол да си изял с един човек, пак не можеш да кажеш, че го познаваш".
Ами вярно е. Аз лично и за моя мъж не мога да твърдя, че го познавам добре при все че се опитвам постоянно да го опознавам и наблюдавам... Peace

Съншайн много си права. Разбирам перфектно това, че не винаги става точно когато и както го искаме, но  като си избрал половинката си трябва да се решавате заедно на всяка една стъпка ...
Никой не твърди друго. Peace
Но след като някой е решил да е с някой значи има причина и една от причините е дете, нали? Иначе щяхте да си намерите за любовници жени, както и мъжете мъже примерно и тогава и да искат деца няма как да станат освен инвитро примерно!
За какво ли спорим като и без друго темата е за децата, за които някой мъже или са готови или никога не са готови надали има средно състояние при тях. Laughing
Виж целия пост
# 386
Никой никого не познава , защото хората се променят непрекъснато, то аз не се познавам и непрекъснато се променям ,та тези до мене.
Виж целия пост
# 387
REAL_WOMAN, първо много буквално се хванахте за "казването". Аз смятам, че си личи кога човек е искрен и кога не, било то заради думите, действията или двете. Както написах по-горе, аз искам да го иска, а не само да ми говори глупотевини. Искам да се почувства готов да поеме отговорност. Даже точно по тази логика мъжете, които казват ей така, че са ок, за да млъкнем само, точно те не са отговорни, сякаш съм по-склонна да приема колебаещите се за по-отговорни, защото те поне мислят какво ще се случи, как животът им ще се промени и прочие, а не се съгласяват просто, за да има мир.
Аз искам да видя в мъжа си две неща - поемане на отговорност и желание, а виждам само първото. Може би мъжът на Пухито пък е обратният случай. Без нито едно от двете не може.

Все пак съм на мнение, че аз ако не позная мъжът ми дали иска да имаме дете или не, какво семейство ще сме тогава? newsm78
Виж целия пост
# 388
Никой никого не познава , защото хората се променят непрекъснато, то аз не се познавам и непрекъснато се променям ,та тези до мене.
Ами и е така и не е така. След определено време човек не се променя, а начина на мислене си е начин на мислене както и характера. Надали на някой изведнъж му щуква, че не иска деца или че иска деца всичко е до формираното мислене от родители, заобикаляща среда и т.н. Peace
Виж целия пост
# 389
Аз не говорех само за позицията деца , а изобщо 25 години живея с един мъж и не го познавам чак толкова добре , все ме изненадва с нещо , то аз иначе и нямаше да с с него де hahaha
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия