Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 495
Но мъжо си е частен случай, понякога го подозирам, че е в опозиция само привидно, колкото да не се съгласи с мен или да не си признае, че и той иска дете  newsm78
[/quote]

xa
И при мен мисля, че се получава понякога така, дори и за дребни неща, ми прави впечатление, че просто иска той да решава нещата. Simple Smile, както ти казваш опозиция да е.
Как се справяш с твоя когато искаш нещо?  Laughing
Затова сега мисля малко да спра  да показвам, че съм готова и искам, но незнам дали ще помогне това.
Как се справяш с твоя когато искаш нещо?  Laughing

poohito , осем години прекарах с един такъв, дето много "искаше", но все не му беше дошло времето. Иначе ако го слушаш колко беше трогателен, колко уж държеше на мен, колко ми казваше, че съм права, но той видите ли не бил готов... И всеки разговор завършваше с "постъпи, както намериш за добре". И си минаха осем години и нищо не се промени. Така че сега съм много нащрек срещу всяко разтягане във времето, може да се окаже точно това - печелене на време.

[/quote]

Всички, които искаме деца, а партньорите ни казват, че не са готови, можем да си мислим, че просто отлагат раздялата във времето. Но може и просто наистина да не е готов, да иска деца, но да чувства, че още не може да се справи. Sad
Виж целия пост
# 496
Момичета, не поставяйте мъжете в центъра на живота си. Един ден може да съжалявате много.  Hug
Виж целия пост
# 497

Как се справяш с твоя когато искаш нещо?  Laughing

Както дойде - ако е важно - поставям въпроса ребром - той инстинктивно разбира кога няма да отстъпя и рано или късно бие отбой, ако не ми е важно, или виждам, че така или иначе ще стане на мойта го оставям да 'спечели' или пък си трая и чакам нещата сами да се наредят  Laughing


Всички, които искаме деца, а партньорите ни казват, че не са готови, можем да си мислим, че просто отлагат раздялата във времето. Но може и просто наистина да не е готов, да иска деца, но да чувства, че още не може да се справи. Sad

Едно е на 20 да не е готов, друго е на 30 - 35 да 'чувства, че не може да се справи'... И с какво точно 'не може да се справи' - на теб ще ти се гади и ще повръщаш, ще те тресе хормона и ще качиш килограми, ще раждаш, ще кърмиш, ще будуваш - от него се иска само съпричастност. Като майка ви уверявам, че колкото и всеотдаен да е бащата, жената отнася грижите на 90%  Peace
Колкото до парите, за мен те не са сериозен аргумент - днес ги имаш, утре ги нямаш - да не би тогава да си изхвърлиш детето, че да ти олекне? Детето е дългосрочен ангажимент, който не е пряко свързан с постоянното наличие на пари - а и както са писали преди мен - пари се изкарват, но дете не става винаги, когато поискаш.
Виж целия пост
# 498
Като майка ви уверявам, че колкото и всеотдаен да е бащата, жената отнася грижите на 90%  Peace

Точно.  Laughing И аз съм майка.  Peace И да се е спукал да го иска, пак всичко е в ръцете на майката.
Виж целия пост
# 499
Пак ще върна нещата малко.
Парите не са без значение. Парите са важни. Мен един човек, който не се е научил да издържа себе си да се спука да ме убеждава, че е готов няма да му се вържа. Той един месец няма да е изкарал пари да плати наема или тока, всичко винаги ще се е падало на мен, а аз ще си мисля "ей този човек ще ме подкрепя да имаме дете". Затова ми е важна тази една година, за това ми е важен брака. Искам за 1 година той и само той да докаже, че го иска и е готов, искам той да спести парите за сватба (малка 30 човека) искам да ми предложи брак, да организира нещата за 1 ден само, а не както аз го правя за всеки ден, за всеки месец. Това ми е необходимото доказателство, че не са само думи, че този човек би направил нещо, за това, което сме решили.
Днеска ги имало, утре ги нямало парите. Не е така искам да стане човек, който мисли и за имане и за нямане. Не ако ги има ще сме добре, ако ги няма ще мрем.
Аз си знам как съм изкарала тези 3 години. Аз и той знаем, какво съм направила и правя за него. Дома който има, всяко нещо в него съм го заплатила аз. Ако нещо е негово аз съм се лишила от нещо за мен, за да го има той (например аз не пия кафе, но ние имаме макар и евтина еспресо машина, която аз съм купила). Много е, не му е момента и мястото да обяснявам сега. Искам той да докаже, че може да се грижи за себе си и за мен, ако се случи нещо и аз не мога, да знам, че той ще може да се погрижи за детето ни.
Виж целия пост
# 500
Права си да искаш човекът до теб да се докаже като отговорен мъж и съпруг, преди да стане баща. Аз друго имах предвид за парите - ние например имаме ипотечен кредит - ако чакам всичко да ми е наред с парите, за да имам дете, ще има да почакам. Прави ми впечатление, че много двойки мислят, че за да имат дете, всичко трябва да е на шест, а такъв момент не се знае дали ще настъпи.

Не е така искам да стане човек, който мисли и за имане и за нямане. Не ако ги има ще сме добре, ако ги няма ще мрем.


В това е истината - да можеш да посрещнеш и добро и лошо  Peace
Виж целия пост
# 501
Хм, ако ви слуша човек, ще си каже, че основната причина за разводите са децата. Нали осъзнавате колко нелогично звучи това?!
Що се отнася до хитростите - явно и там сте доста напреднали, след като говорите за дупчене на презервативи, смяна на противозачатъчните и т.н. Не казвам, че и на мен не ми е минавало през ума, но под хитрост разбирам съвсем друго нещо, доста по-безобидно. Както беше написала една дама доста по-напред в темата - дотолкова добре да познаваш партньора си, че да знаеш как да го накараш инициативата да дойде от него. И колкото по-рано, толкова по-добре, че после от ин витрото се получават близнаци в 99% от случаите Simple Smile
Да, ти призная не ми пука кое звучи логично или нелогично! Само аз си знам болката в душата каква ми е. Както и само аз знам дали само една е причната за нежеланието ми да бъда с някой или да не бъда!
А те ако бяха толкова напреднали щяха да имат деца, не да пишат глупости за дупчене на презервативи и т.н. щяха да имат по-важни цели да си гледат децата не да драскотят тук.
Само като разбрах, че моя съученичка е преживяла операция от нещо доброкачествено отново съм в онова си състяние в което мисля както и до сега мислех живота е кратък не се ли изживет стойностните неща, може и да няма друг шанс за тях. Тогава си заминаваш безпаметен и без никой да знае нещо за теб. Така, че съм избрала да живея сега утре не знам какво ще е и дали ще ме има никой не е застрахован ама никой. Затова само важите неща си струват всичко друго е празни приказки и губене на време. А времето лети... Peace
Виж целия пост
# 502
Така, че съм избрала да живея сега утре не знам какво ще е и дали ще ме има никой не е застрахован ама никой. Затова само важите неща си струват всичко друго е празни приказки и губене на време. А времето лети... Peace

Точно така, но да си прави изборите сам за себе си, а не да повлича и други хора със своите решения. Т.е. ако една жена иска да има дете и не си намери мъж, който да го иска така както нея и по-важното С НЕЯ, то тогава тя може и трябва да отиде до донорска банка и да си направи сама дете, щом толкова го желае. Така е честно. Не да хитрува, клинчи, лъготи и налага собственото си мнение и решения другиму, комуто те не са присърце.
Виж целия пост
# 503
Аз бях с моя приятел 2 години. Разбирахме се прекрасно. Забременях. Не планирано, но много се зарадвах. За мой ужас обаче приятеля ми изобщо не се зарадва. Аз бях на 24, а той на 36 години. Казваше, че не е готов, че не се познаваме достатъчно, че по нататък ще си имаме и т.н. Бях много отчаяна. А той ми заяви, че ако го родя детето това ще доведе до раздялата ни. Не исках нежелано бебе от бащата. С огромно нежелание направих аборт. От тогава нещата се влошиха. Така и не успях да му го простя, защото в последствие разбрах, че той е имал дете, за което аз не знаех, а на мен говореше че не е готов. Сега 3 години след това не знам дали да съжалявам или не. Срещнах човек, който обичам истински и все едно никога не съм обичала преди. Вече 5-и месец се опитваме за бебе, но не се получава. А мисълта, че вече щях да имам 3 годишно детенце ме измъчва ужасно.
Виж целия пост
# 504
Аз бях с моя приятел 2 години. Разбирахме се прекрасно. Забременях. Не планирано, но много се зарадвах. За мой ужас обаче приятеля ми изобщо не се зарадва. Аз бях на 24, а той на 36 години. Казваше, че не е готов, че не се познаваме достатъчно, че по нататък ще си имаме и т.н. Бях много отчаяна. А той ми заяви, че ако го родя детето това ще доведе до раздялата ни. Не исках нежелано бебе от бащата. С огромно нежелание направих аборт. От тогава нещата се влошиха. Така и не успях да му го простя, защото в последствие разбрах, че той е имал дете, за което аз не знаех, а на мен говореше че не е готов. Сега 3 години след това не знам дали да съжалявам или не. Срещнах човек, който обичам истински и все едно никога не съм обичала преди. Вече 5-и месец се опитваме за бебе, но не се получава. А мисълта, че вече щях да имам 3 годишно детенце ме измъчва ужасно.


Не съжалявай, така е било писано. Сега си срещнала правилния човек. Обичате се, а това е най-важното. Скоро ще си имате детенце.
А защо се разделихте с предния ти приятел?
Виж целия пост
# 505
Popule, аз лично не бих отишла до банката за донори  Peace Ако един мъж иска дете, а жена му не иска - той къде да отиде? Детето има нужда от майка и от баща и макар в началото да не беше убеден, че сега му е времето, мъжът ми е чудесен баща. След като се е съгласил с мен, значи не му е било толкова важно да отлага. Познавам още двойки, в които инициативата за дете е дошла от жената и децата вече са големи - проблеми няма.

Не че е невъзможно бащата да изостави детето в последствие, но поне не бих започнала с тази идея - по-скоро бих помислила за осиновяване, ако смятам, че нямам шанс да родя.

Друг е въпросът при tatqna, когато мъжът е 100% сигурен, че не иска дете - не се измъчвай - станалото станало - ако беше родила детето, животът ти щеше да тръгне по друг път и може би нямаше да си там до където си стигнала сега. Пет месеца не са много време (периодът, след който казват, че трябва да се консултираш с лекар е цяла година) - сигурна съм, че скоро ще успеете - само не се вманиачавай, че стресът забавя нещата   bouquet
Виж целия пост
# 506
Popule, аз лично не бих отишла до банката за донори  Peace Ако един мъж иска дете, а жена му не иска - той къде да отиде?

Вече и в България има, доколкото знам, закон за сурогатното майчинство. Както този, Филип Киркоров направи. Има си вече две дечица човекът. Simple Smile Дано да бъда разбрана правилно, тези варианти - донорска банка и сурогатна майка - са за хора, които вече започват да изпускат всички влакове. Но докато човек е млад, трябва да продължи да търси активно правилният партньор, с когото да си направи детенце - и двамата родители трябва да го искат искрено. Разбира се, че е най-добре детето да има и баща и майка. Но когато стане така, че до определена възраст, която сам си е определил, това не се случи, има решения. Затова не е необходимо да има стрес - деца човек ако иска, може да си има винаги. Дали собствени или осиновени, важно е желанието и отговорността след като ги има, да ги отглежда с любов и да им даде щастливо детство.
Виж целия пост
# 507
Вие сте извратени  Laughing само Татяна разсъждава човешки.
Виж целия пост
# 508
Аз бях с моя приятел 2 години. Разбирахме се прекрасно. Забременях. Не планирано, но много се зарадвах. За мой ужас обаче приятеля ми изобщо не се зарадва. Аз бях на 24, а той на 36 години. Казваше, че не е готов, че не се познаваме достатъчно, че по нататък ще си имаме и т.н. Бях много отчаяна. А той ми заяви, че ако го родя детето това ще доведе до раздялата ни. Не исках нежелано бебе от бащата. С огромно нежелание направих аборт. От тогава нещата се влошиха. Така и не успях да му го простя, защото в последствие разбрах, че той е имал дете, за което аз не знаех, а на мен говореше че не е готов. Сега 3 години след това не знам дали да съжалявам или не. Срещнах човек, който обичам истински и все едно никога не съм обичала преди. Вече 5-и месец се опитваме за бебе, но не се получава. А мисълта, че вече щях да имам 3 годишно детенце ме измъчва ужасно.


Не съжалявай, така е било писано. Сега си срещнала правилния човек. Обичате се, а това е най-важното. Скоро ще си имате детенце.
А защо се разделихте с предния ти приятел?




Разделихме се, защото не успях да му простя лъжата, че не ми е казал, че има дете.
Виж целия пост
# 509
Popule, аз лично не бих отишла до банката за донори  Peace Ако един мъж иска дете, а жена му не иска - той къде да отиде? Детето има нужда от майка и от баща и макар в началото да не беше убеден, че сега му е времето, мъжът ми е чудесен баща. След като се е съгласил с мен, значи не му е било толкова важно да отлага. Познавам още двойки, в които инициативата за дете е дошла от жената и децата вече са големи - проблеми няма.

Не че е невъзможно бащата да изостави детето в последствие, но поне не бих започнала с тази идея - по-скоро бих помислила за осиновяване, ако смятам, че нямам шанс да родя.

Друг е въпросът при tatqna, когато мъжът е 100% сигурен, че не иска дете - не се измъчвай - станалото станало - ако беше родила детето, животът ти щеше да тръгне по друг път и може би нямаше да си там до където си стигнала сега. Пет месеца не са много време (периодът, след който казват, че трябва да се консултираш с лекар е цяла година) - сигурна съм, че скоро ще успеете - само не се вманиачавай, че стресът забавя нещата   bouquet


Точно това е, че той не ми каза, че 100% не иска дете а ме залъгваше с глупости, че сега не бил момента и сме щели по-нататък да си имаме и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия