Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 585

Не е обаче казано жените се и веднага до 1 година трябва дете. Аз не обичам такива интерпретации, ако до 1 година го няма бебето, значи булката е ялова. Зависи тези хора, от кога се познават, живели ли са заедно преди брака. Може те да са си решили, че искат първите 1-2 години да са си двамата и да си се нарадват да си ходят по екскурзии или дори по заведения и после да имат деца.
Не бива външни хора да се месят и да съдят за взаимоотношенията в семейството, пък било те и роднини на някой от двойката.

Много съм съгласна с теб и това според мен е един от типично българско-манталитетните проблеми, които ги има предимно по нашите ширини. Ние се оженихме преди месец и си мислех, че с това ще затворим устите на някои роднини, които близо 6 години живееха с въпроса: "Кога ще се жените?" Е, оженихме се.... а на тях има трябваше точно една седмица, за да зададат новия въпрос: "Кога ще правите дете? ...
Simple Smile
Виж целия пост
# 586
Аз също имам позната, която се омъжи, но деца не иска. Категорично.
Хората са много различни, не за всеки естесвеното продължение на брака са децата. На мен също ми е изключително странно...  Thinking

В случая с el_mel това, че е на 35г. мъжа и не се е отделил от техните може да си има безброй причини. Както финансови, така и лични между тях. Все пак една година не е кой знае колко голям период, ако не се е почувствал сигурен защо да предприема следващата крачка за общ дом и дете...  Аз навремето имах връзка с човек, който след 8-9 месеца връзка искаше деца и да му ставам жена, а бях на 18г. току -що завършила гимназията..., направо бях ужасена хаха... изобщо не го виждах като бащата на децата ми... за кратък период го оставих и се хванах със сегашния ми мъж.  Simple Smile

Попрочетох назад какво сте писали и се замислих над нещо. Казвате за обичта и любовта към детето, когато се появи... Как мъжа остава настрана, а чувствата на жената са насочени към детенцето (предимно). Разбира се това си е напълно нормално, но дали точно от това не се страхуват мъжете, когато казват: "не съм готов още", "има време."... За това, че те ще останат "на заден план".  Thinking
Замислих се над този въпрос. Едно е майчиното усещане, когато искаме дете, при мъжете е друго... или поне при една част. Всички знаем, че детето става на първо място в живота на майката (на бащата също, но сега имам предвид на майчината обич). Но кой мъж ще си го признае...
Виж целия пост
# 587
Мъжът може да обича детето толкова , колкото и жената и жената може да се страхува от "дистанциране" / казвам го в кавички, защото дълбоко съм убедена, че не това е точната дума, в психологията на това му се вика трианглулация и корените му се търсят от проблем в семейството, но не и от създаване на специфична връзкасамо между двама от семейството, пос скоро това е следствието/ толкова, колкото мъжът. Ако детето е било самоцел или фикс идея или е направено с идеята да запълни някаква празнина, било то в живота на майката или бащата или в семейните отношения, то тогава би могло да се получи дистанциране , в противен случай само любовта се усилва и умножава и е споделена.  Става един прекрасен любовен триъгълникбез това да се превърне в триангулация/   Wink Казвам го от личен опит

Съвсем нормално е и в началото на бременността мъжът да не усеща нещата както жената, но това не означава дистанциране, просто той наистина усеща различни неща. И няма как да е иначе, бебето расте в жената, не в мъжът. Това в никакъв случай не означава, че е нежелано, не искано и т.н . Просто усещането е различно. Така е и после в началният стадий на отглеждане. Според задълженията за отглеждане, усещането в двамата родители е различно/ желанието и обичта, чувствата,  обаче не са/ . Ако майката кърми, а бащата ходи на работа, нормално е връзката майка- дете, да се различава от тази баща- дете. А що се отнася до връзката майка- баща, то тя също е динамична по време на бременността и кърменето, но не означава дистанция, в никакъв случай или намаляване на обичта.

Може би се създава напрежение, докато се напаснат новите функции и понякога, хората са объркани да ги определят и в такъв случай ги назовават с дистанция. В такъв случай е добре да се търси специалист, за да не се окаже, че бебето било причина да се разделят или дистанцията . От гледна точка на психолога, това са глупости. Новите функции в семейството и обстоятелства са честата причина и невъзможността да се приспособим към тях, не бебето или пък т.нар достанция   newsm78 каквото и да значи тя, аз лично не мога да си обясня какво означава дистанциране. Чувство ли е , роля в семейството ли е, какво е туй животно?

Симптомът /или настъпващият проблем/ се случва тогава, когато семейството не се приспособи адекватно към транзитивните точки в жизнения си цикъл /транзитивните точки представляват преходите на един стадий в друг./ Те включват промени в структурата /поради женитба, раждане на дете, осиновяване, развод, смърт/, развитие на индивидуалните членове /имиграция, промяна на месторабота и местожителство/, неочаквани промени /болест, инцидент/. Всяка промяна може да изисква предефиниране на нови роли и фамилни структури.


Ако все пак има подобни опасения предварително и някой се е хванал да вярва на подобни митове и легенди и това създава напрежение вътре във връзката и не може да се реши от двамата, няма лошо да се търси семеен консултант. Все пак като те заболи зъб сериозно, отиваш на зъболекар, не вадиш сам бормашината да го пломбираш, същото е и с душевните болки
Виж целия пост
# 588
 Има различни мъже. Някои не са готови да поемат тази отговорност, защото не са финансово обезпечени( знаете какви разходи има около едно малко бебе), други мислят, че още им е рано. А сега разбирам,че има и такива дето се опасявали , че ще останат на заден план.
Виж целия пост
# 589
А сега разбирам,че има и такива дето се опасявали , че ще останат на заден план.
Че май не са и никак малко.
Виж целия пост
# 590
 
- "Че май не са и никак малко". Това тотално ме обърка. newsm78
Виж целия пост
# 591
Понякога мъжете по-рано искат детето от жената. Но наистина изпитват и доза страх, че ще останат на заден план. СЪгласна съм... Моят мъж искаше преди мен, после аз исках и сега чакаме... Не усещам страх в него, толкова е ентусиазиран, че чак ме плаши малко
Виж целия пост
# 592
в моя случай приятелят ми пожела. Каза ми че аз съм жена от която иска да има дете и т.н.  И беше много уверен че всичко ще стани от пръв път, когато му съобщих за положителен тест очаквах че повече ще се радва  Confused Вчера бях за първи път на преглед на видеозон и имаме първа снимка на ембриона и той я сложи на най видното място всеки който влиза да я види. То там се вижда само една точка но все пак като за начало
Виж целия пост
# 593
Този пост няма никакъв дълбок смисъл, просто искам да се оплача от приятели, които постоянно задават въпроси кога ще имаме бебе и една жена, роднина, която непрекъснато ме отбелязва във снимки на разни случайни, непознати бременни жени във фейсбук.
Виж целия пост
# 594
 ooooh! Това с отбелязването вече е дива селяния!
Виж целия пост
# 595
Този пост няма никакъв дълбок смисъл, просто искам да се оплача от приятели, които постоянно задават въпроси кога ще имаме бебе и една жена, роднина, която непрекъснато ме отбелязва във снимки на разни случайни, непознати бременни жени във фейсбук.

 ooooh!  Laughing Толкова е малоумно, че чак е смешно.
Баща ми се отбелязва на всяка снимка, която му харесва.Понякога ме отбелязва мен на някой заек, китка  Laughing(сестра ми не, че тя е по-ръбата от мен), но чак до такова нещо не е стигнал.
Мъжете си имат различни причини да искат дете, забелязала съм, че са някак по-сложни от нашите причини.Ние искаме дете, за да го обичаме и отгледаме. Просто да си имаме дете.
При тях причините са различни и ги показват различно.Това, че сега не проявява никакъв интерес и уж му е все едно, не означава, че няма да е безкрайно щастлив когато се роди.
Моят не обича деца-не ги отразява, дърпа се, сърди се ако му дадат да държи дете. В началото, като заживяхме заедно на мен ми дойде факс, че искам.започнах с намеците, той малко пригласяше, но иначе не беше много навит. Аз се разсърдих и не отварях дума повече, само го кълнях на ум  Joy В един момент той започна много да говори за това. Каза, че иска деца, искал да си разпръсне генетичния материал  JoyОбществото го притискало да бъде от една жена, не 20 от 20 различни.Изговори ми куп глупости, които ме караха да го кълна още повече на ум.Общо взето той иска много деца, само момчета.За да си продължи гените(скъпоценните) и да не са момичета, защото ще го нервират, ще му създават главоболия.
Решихме да правим бебе, но не беше толкова лесно, накрая стана като на магия-при късна овулация на около 30-и ден, се видяхме само за 2 дни(много пътува) около 11-12-13 ден от цикъла ми и взех, че забременях.Явно съм овулирала по-рано в дадения месец.
И се започнаха едни приказки за сина му, избиране на мъжки имена.До последно отказваше да приеме, че е момиче. Говореше в мъжки род, избираше мъжки имена. Като родих никаква заинтересованост  ooooh! Не искаше да я държи, не можел да сменя памперси, не можел това, не можел онова. На няколко пъти щях да си тръгна, след като ми я плесваше на леглото ревяща да се оправям. С времето посвикна, поокопити се, започнаха се игри, гушкания, радост, на тати котенцето, на тати свинчето. Сега го няма, работи в чужбина и на скайп само за нея пита  Tired Много му е мъчно, много се тормози и постоянно иска да и правя снимки, да му я показвам на камерата.
Та не са толкова лесни нещата при тях, мисля, че при едни нещата се получават, но при други е трудно. Ако си имат едни представи, едни убеждения, много трудно свикват с реалността, с неизпълнените планове(колкото и да са абсурдни за една жена).Не ги съдете толкова, на тях им трябва малко повечко време да се докажат(по добър или лош начин).А и на някои просто не им се получава еуфорията и нетърпението да имат дете, да вдигат сватба или от новата ни рокля.
Виж целия пост
# 596
Никога, докато не се роди, че и тогава не е сигурно... ooooh!
Виж целия пост
# 597
Сори, че ще го кажа, но този мъж с предпочитания за пол има някакво много голямо чувство за малоценност и комплекси, освен всички предразсъдъци....
Виж целия пост
# 598
По принцип всички тези изказвания за "генетичния материал", за притискането от обществото да е с една жена, за стремежите да е момче, за това че  не можел да сменя пелени и т.н. , ако не са били казвани в различни разговори шеговито биха ме накарали да  Sick. Освен това ако мъжете се подчиняват на това да са с една жена какво значи, че момчето ще пръска генетичния му материал. В едно момче и едно момиче има еднакво от неговия генетичен матерал. Теоритично едно момиче не може да има толкова деца, колкото едно момче, но предвид обществения натиск и момчето няма да изпълни теорията, защото пак ще е ограничено от това, че е с една жена (т.е. генетичен материал се пръска най-често веднъж на 10 месеца от една жена). Ако е с много жени докато Станка е бременна може да забремени и Герганка и Иванка. Голяма пръскачка може да е.
Моя партньор въпреки безпаричието и 3 години, в които го издържам, въпреки недоверието, че някога ще се справи да ме накара да си чувствам сигурна не съм го зарязала, но простак с подобни изказвания навярно и в палат да ме беше настанил и да не ми се налага да ходя на работа пак бих му била шута.
Виж целия пост
# 599
Защо се опитвате да вмените на  Belle-Etoile проблем, който тя очевидно няма? Много ми е интересно.  Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия