Здравейте!
Исках да споделя с вас една особена трудна ситуация, в която се намирам в момента. Историята е дълга, ако не ви се чете ще разбера.
Аз съм на 23 години, с приятелят ми сме заедно от почти 3 години а от 2 години живеем заедно. Също така работим заедно, но в различни отдели, така че не се виждаме често на работа.
В началото на нашата връзка нещата бяха просто невероятни, развиваха се чудесно, скоро след като се преместихме да живеем заедно заговорихме за брак и деца. Запознахме се с родителите си, нещата изглеждаха много сериозни. Това остана така, защото в един момент някак си спряхме развитието си като двойка. Аз нямам много опит със сериозни връзки и за мен това беше нормално, аз бях щастлива ежедневието ми да се свързва с него, да се прибирам и той да е там и изобщо да сме заедно. Преди 6 месеца започнахме да се караме за дреболии и това ни отдалечи един от друг. Аз започнах да се прибирам при баща ми за събота и неделя от време на време, той като че ли беше влюбен в компютъра си повече, отколкото в мен. В последния месец аз се чувствах доста по-добре и уверена, ходих на сватба без него и сърцето ми се скъса да си представям как ние ще сме следващите, каква може да е нашата сватба и така нататък. Моето отдалечаване не беше свързано с намаляване на чувствата, ами по-скоро исках да поставя малко разстояние между нас, за да си починем един от друг от време на време. Мислех, че той харесва това поведение, докато миналата седмица по СКАЙП ми каза, че иска да си починем малко и да заживеем отделно. Не беше в София в този момент, докато се прибере аз минах през ада на емоциите, бях съсипана и съкрушена, не исках да му звъня а и той не ми вдигаше телефона, което още повече ме натъжи. Когато се прибра имахме 3-4 изключително откровени разговора, в които той сподели че вече не е толкова щастлив, че иска да опитаме да си "рестартираме" връзката и да видим дали ако сме във фазата "срещи" няма нещата да тръгнат по-добре и може би пак да се стигне до фазата, в която и двамата бяхме лудо влюбени един в друг и може би да се съберем заедно да живеем пак. Скоро разбрах, че той е имал интимни разговори и чатове с някои колежки и предполагам бивши приятелки, някои от които откровено сексуални. Това се е случило ЮНИ месец. Не съм му споделила още, че знам за това, защото се опитвам всячески да спася нашата връзка, докато не сме се изнесли. Остават ни около 7-8 дни заедно. Изключително съм объркана, говорихме за това защо той е стигнал до това решение и аз съм готова да работя в посока да оправя нашите отношения. ТОй на няколко пъти сподели, че за него е 50 на 50 какво ще се случи, казва ми да гледам напред и нагоре, светът не свършва с него и т.н. Това толкова ме изнервя, защото ме обърква още повече, ако ще се опитваме да си оправим нещата не искам да ме подготвя за раздяла...
За да се обърка още повече ситуацията последните няколко дни правим страхотен секс, никога не сме били толкова в синхрон и хармония. Той продължава да се държи както преди, нарича ме с галените ми имена, гушкаме се вечер... Той казва че иска да е сам със себе си и не си търси други приятелки, просто иска бавно и постепенно да види какво ще стане и да остави времето да покаже. Не знам какво ще стане, толкова съм объркана и наранена, изревах еднин океан сълзи, не мога да спра да си представям как когато заживее сам ще започне да си кани момичета и да се отдалечи постепенно от мен. Той търси някой, с когото да създаде семейство, защотото е на 28 и иска деца, брак и сигурност, обаче е и много социален и разговорлив и знам, че ще има някоя, която да го държи буден независимо дали за чат, дискотека или нещо друго, ако това не съм аз. Аз знам, че той няма да ми изневери докато не сме официално разделени, просто не искам да се разделяме, обичам го и исках да имам деца с него, той казва че чувствата не са му намалели просто не иска да вървим в различни посоки. Надявам се това заживяване отделно да ни се отрази отрезвително и всичко да се нареди. Най-голямата ми надежда е, че ще се съберем отново,обичам го повече от всичко...
Съжалявам за дългия пост, ако никой не го прочете, поне знам, че си излях душата и ми олекна. А ако някой има нервите да го прочете и да даде мнение, много съм благодарна предварително!
Виж целия пост
Исках да споделя с вас една особена трудна ситуация, в която се намирам в момента. Историята е дълга, ако не ви се чете ще разбера.
Аз съм на 23 години, с приятелят ми сме заедно от почти 3 години а от 2 години живеем заедно. Също така работим заедно, но в различни отдели, така че не се виждаме често на работа.
В началото на нашата връзка нещата бяха просто невероятни, развиваха се чудесно, скоро след като се преместихме да живеем заедно заговорихме за брак и деца. Запознахме се с родителите си, нещата изглеждаха много сериозни. Това остана така, защото в един момент някак си спряхме развитието си като двойка. Аз нямам много опит със сериозни връзки и за мен това беше нормално, аз бях щастлива ежедневието ми да се свързва с него, да се прибирам и той да е там и изобщо да сме заедно. Преди 6 месеца започнахме да се караме за дреболии и това ни отдалечи един от друг. Аз започнах да се прибирам при баща ми за събота и неделя от време на време, той като че ли беше влюбен в компютъра си повече, отколкото в мен. В последния месец аз се чувствах доста по-добре и уверена, ходих на сватба без него и сърцето ми се скъса да си представям как ние ще сме следващите, каква може да е нашата сватба и така нататък. Моето отдалечаване не беше свързано с намаляване на чувствата, ами по-скоро исках да поставя малко разстояние между нас, за да си починем един от друг от време на време. Мислех, че той харесва това поведение, докато миналата седмица по СКАЙП ми каза, че иска да си починем малко и да заживеем отделно. Не беше в София в този момент, докато се прибере аз минах през ада на емоциите, бях съсипана и съкрушена, не исках да му звъня а и той не ми вдигаше телефона, което още повече ме натъжи. Когато се прибра имахме 3-4 изключително откровени разговора, в които той сподели че вече не е толкова щастлив, че иска да опитаме да си "рестартираме" връзката и да видим дали ако сме във фазата "срещи" няма нещата да тръгнат по-добре и може би пак да се стигне до фазата, в която и двамата бяхме лудо влюбени един в друг и може би да се съберем заедно да живеем пак. Скоро разбрах, че той е имал интимни разговори и чатове с някои колежки и предполагам бивши приятелки, някои от които откровено сексуални. Това се е случило ЮНИ месец. Не съм му споделила още, че знам за това, защото се опитвам всячески да спася нашата връзка, докато не сме се изнесли. Остават ни около 7-8 дни заедно. Изключително съм объркана, говорихме за това защо той е стигнал до това решение и аз съм готова да работя в посока да оправя нашите отношения. ТОй на няколко пъти сподели, че за него е 50 на 50 какво ще се случи, казва ми да гледам напред и нагоре, светът не свършва с него и т.н. Това толкова ме изнервя, защото ме обърква още повече, ако ще се опитваме да си оправим нещата не искам да ме подготвя за раздяла...
За да се обърка още повече ситуацията последните няколко дни правим страхотен секс, никога не сме били толкова в синхрон и хармония. Той продължава да се държи както преди, нарича ме с галените ми имена, гушкаме се вечер... Той казва че иска да е сам със себе си и не си търси други приятелки, просто иска бавно и постепенно да види какво ще стане и да остави времето да покаже. Не знам какво ще стане, толкова съм объркана и наранена, изревах еднин океан сълзи, не мога да спра да си представям как когато заживее сам ще започне да си кани момичета и да се отдалечи постепенно от мен. Той търси някой, с когото да създаде семейство, защотото е на 28 и иска деца, брак и сигурност, обаче е и много социален и разговорлив и знам, че ще има някоя, която да го държи буден независимо дали за чат, дискотека или нещо друго, ако това не съм аз. Аз знам, че той няма да ми изневери докато не сме официално разделени, просто не искам да се разделяме, обичам го и исках да имам деца с него, той казва че чувствата не са му намалели просто не иска да вървим в различни посоки. Надявам се това заживяване отделно да ни се отрази отрезвително и всичко да се нареди. Най-голямата ми надежда е, че ще се съберем отново,обичам го повече от всичко...
Съжалявам за дългия пост, ако никой не го прочете, поне знам, че си излях душата и ми олекна. А ако някой има нервите да го прочете и да даде мнение, много съм благодарна предварително!
, много съжалявам за това, което преживяваш в момента! Ситуацията, в която се намираш не е никак приятна, но ти като гледам вече си взела решение, че искаш да останеш с този човек... Какво мога да те посъветвам, освен да чакаш, щом това искаш. Помисли си обаче защо с толкова лека ръка си готова да простиш и отдалечаването му, и тези неща, които е правил зад гърба ти, това, че те е пренебрегвал, фактът, че не е сигурен дали иска да е с теб, че не държи достатъчно на теб за да обсъдите нещата, най-малкото да говорите лице в лице. Как може да ти каже такова нещо по скайп... Пълно неуважение. Ако трябва да съм честна не мисля, че имаш някаква вина, просто ми изглежда сякаш този човек или не знае какво иска, или бавно се опитва да те отреже - но това е мое мнение, аз не го познавам и не мога да твърдя нищо със сигурност. Едно знам - проблема не е в теб, той явно не желае да сте заедно и фактът, че не е намерил по-рано време да си обсъдите проблема, а директно е взел мерки да си давате почивки и т.н. още повече подчертава това. Дай му времето, което иска и вземи и ти самата хубаво да премислиш. Любовта си е любов, но постъпките му са предателство след предателство... Не знам защо искаш да го чакаш, защо изобщо му се молиш 
... Хубаво си помисли 
. Бъди силна, младо момиче си и вярваш или не хубавото предстои! 
или с асцедент везни 
За него това означава да я предаде доброволно в ръцете на друг. 
Остават битовизми и някаква привързаност което е едно нищо 
1 до максимум 2 години не са ли семейство пиши я бегала двойката/връзката 
млада си , всичко е пред тебе 
Искаш ли да си имаш работа с някой, който не е наясно какво точно иска?