Трайният запек в детската възраст обаче не е просто резултат от начина на хранене и оттам решението не в храните или лекарствата. Проблемът е на емоционална основа.
Чисто "технологично", механизмът на хроничния запек при децата най-често е следният.
Когато всичко си функционира нормално и правото черво се напълни, то праща сигнал до центъра в мозъка, който отговаря за ходенето до тоалетна. Той от своя страна връща обратен сигнал до правото черво да пусне "съдържимото". Така всичко обикновено завършва в пампата или в тоалетната (в някои случаи може и в храсталака
![Laughing](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_lol.gif)
Първо, правото черво се деформира и от право става балонесто. Така, за да се напълни и да изпрати своя сигнал, му трябва доста повечко съдържимо. Детенце започва все по-нарядко да стига до момента "вече няма накъде" и да се изаква през по-дълго време от обичайното за него.
Второто, още по-неприятно явление (както ми ге е обаснявал гастроентерологът) е, че от цялата тая работа с потискането, самият център в мозъка започва да функционира погрешно. Така, даже и да се стимулира изхождането, чрез каквито и да било разхлабващи средства, нещата не могат да се оправят лесно. За да се "изгради" нов, правилно работещ център е необходимо доста време и редовно изпразване на червото.
Както виждаш, цялата работа прилича на омагьосан кръг.
В нашия случай Сашко нямаше две годинки, когато заминахме за Щатите за две седмици. При баба и дядо, където беше, не е имал проблеми. В момента, в който си го взехме, той започна да ака нередовно. Изглежда дълбоко е преживявал това отделяне и, когато си го взехме, това е бил неговият начин да го изрази. Аз подцених случая, защото не знаех, и не взех мерки веднага, за да му се спести поне болезненото усещане при изхождането (веднъж на 4-5 дни).
Както и да е, в последствие той една година пи лекарства, но нямаше особен ефект, освен, че се травмира още повече от разните му там глицеринови свещички и непрестанното висене на тоалетната. Според лекаря трябаше всекидневно да се изхожда, първият месец с помощта на свещичките ( по схема) и минералното масло. Към тях имаше и едни хапчета, които бяха за отпускане на гладката мускулатура, но като че ли бяха психогенни, защото идеята им беше да го потискат да си свива коремчето и да връща акото си почти в гърлото (повярвай ми, така изглеждаше като си "глътнеше" корема). Цялото това лечение нямаше кой знае какъв ефект, включително и храненето, което беше като по книга за този случай.
Истината е, че това ми детенце е силно, силно емоционално и впечатлително и въпреки огромното ми старание да му помагам да "преработва" чувствата си, той продължава да има проблеми в това отношение. За тези години непрекъснато му се случват разни неща, които изглеждат съвсем номални от гледна точка на възрастните, но за него са много сериозна работа - таман се увери, че сме си "негови", въпреки отсъствието ни, роди му се братче; таман свикна и тръгна на градина; таман свикна и се преместихме; и с това свикна, роди му се друго братче; таман свикна, отново се преместихме. Колко много неща, а?! И всеки път той реагираше така - със все по-силен отказ да ходи на тоалетната, даже, когато видимо проявяваше желание. Нещата се бяха пооправили само за период от два-три месеца преди да се върнем в България. Сега отново има проблем.
Към това мога да добавя, че досега е имал само няколко сухи нощи. Всеки път се напишква насън, даже и следобяд. Очевидно неакането през деня е подсъзнателен начин (пък вече даже и съзнателен) да покаже, че е емоционално натоварен, а мокрите нощи - начин да се разтовари.
Като че ли, за този проблем най-доброто решение са сериозните усилия от страна на родителите да потърсят и открият "радините вълнения" на децата и да им помагат да преработват чувствата си. Другият верен помощник в случая може да бъде хомеопатията, защото правилно подбраните лекарства, освен че не могат да бъдат вредни и травмиращи, спомагат за решението на основния - емоционалния - проблем. На Сашко му бяха предписали Ликоподиум Клаватум, което отговаря на неговия "тип" и Лахезис Мутус, което е за по-ревниви дечица. Изборът им обаче е индивдуален за всеки случай и трябва да го направи лекар.
Разказах ти всичко това толкова подробно от една страна, защото като знаеш, че не си сама в преживяванията и тревогите си, това ти дава повече сили и увереност или поне се чувстваш разбран. От друга страна мисля, че не бих могла да го кажа по-накратко, защото и за мен този проблем е една от най-големите трудности, особено от ъгъла, от който го разглеждам.
![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)