Февруарчетата сладки чакат есента, за да се заровят целите в листа!- 33

 
Ние пък до сега бяхме на 17-ия   Но пък нямахме тераса, а прозорците са се отвряли широко само ако децата са заспали. Но дали 7-ми или 17-ми ефекта ще е същия ако падне някой  
За стъпването навътре исках да се включа. Посъветваха ме да разменям обувките - лявата да се обуе на десния крак и дясната на левия. Може да пробвате вкъщи примерно    

Привет сладурки 
Ама ни е много готин новия колаж  супер е Дани   

Радвам се, че Симчо е вече по-добре 
Бобчо и аз като Янчето да кажа, че не е необходимо да правиш нещо грандиозно. Просто опечи една питка и я раздай на близки, познати, непознати... все тая... наречи си я и така, пък дори и да не е питка, може да сготвиш нещо и да раздадеш, на хора в нужда най се прихваща. Аз дори съм чувала, че са правили на някои дечица втори прощъпулници, но според мен причината е, както сама спомена, е че Ради е свикнала да ходи босичка лятото и сега с тия затворени обувчици е нормално да се спъва. На Йони като му сложа нови обувки, обикновено 2-3 дни ходи като камикадзе, така че не се шашкай излишно.
Като споменах за обувки, да споделя, че това лято сменихме няколко чифта сандалетки, защото забелязах, че моя хубостник стъпва пък с вътрешната част на стъпалото и падна голямо пазаруване, докато улучим подходящи, които да му стегнат добре крака и да го повдигнат от вътрешната страна. Сега съм му взела доста стегната есенна обувка, на която се надявам да не се отпусне кожата, с цип отстрани и с връзки. Трудно се обуват, защото са по-високи за да обхващат добре глезена и постоянно трябва да отпускаш и пристягаш връзки, но наистина много по-добре можеш да ги пригодиш за крачето.

Много интересна тема за фобиите. И мен ме е страх от какво ли не  надявам се, мъника да не стане шубе като мен  но да ви кажа забелязвам вече признаци на страх от тъмното и понякога се стряска от буболечки  но пък на терасата е безстрашен за разлика от мен...
Така и така ме е хванала музата ще ви разкажа за една случка на моя позната. Има си момиченце на 5 годинки, което е изключително контактно и много палаво детенце. Както знаете на детските площадки много често настават войни, което никога не е трогвало въпросното дете, до един ден в който малко бебе, току що прохождащо успяло да я бутне на пясъка. Майката изобщо не е отдала значение на този факт, тъй като сами се сещате, че едно бебе не може да я нарани, пък и падането било безобидно. Но! на следващия ден момиченцето отказало да излезе от вкъщи като обяснявало, че малките бебета я тормозели и бутали. Тук е момента да спомена, че родителите са изключително грижовни и са вложели целия си талант да я придумат да забрави тази случка и да излезе да играе. Момичето не пожелало да си покаже носа навън цели 4 дни и по цял ден гледало телевизия, което не ѝ е присъщо, и на всичкото отгоре напълно отказвало да се храни. Майката вече била на ръба да я води на психолог, но една бабичка съседка я зарекла да я заведе при една възрастна жена, която леела куршуми. Въпреки неверието си решили да опитат и когато започна да ми разказва какво се е случило там, успях цялата да настръхна. Цялата процедура се изразявала в това да се хвърли оловно топче в купа с вода и бабата гадаела дали е изчезнал страха по образуваните във водата петна от оловото. Майката ми каза, че със собствените си очи видяла как при първото хвърляне на оловото във водата се образувало петно наподобяващо дете с крачета, ръчички... всичко.. човешка фигура с детско телосложение.. веднага след като си тръгнали от бабичката, момичето само пожелало да отиде на детската площадка, а майката вече със сълзи на очи ми обясняваше, че малко по-късно си поискало да ѝ сготвят любимото ястие.
Не знам защо, но исках да споделя този разказ с вас... колкото и невероятно да звучи, може и да има зрънце истина в това...

Хайде стига съм ви тормозила да четете
А сега Ятце да се оплаче, че няма какво да чете сутрин с кафето 
Упс  получило се е ужасно дълго, за което се моля да ме извините   

Добро утро, домашните закусват и да драсна някой и друг ред  .

Лена, лещата я дай на ММ- аз ненавиждам и готвя веднъж на 2 години, колко да се отчета и Пухан е опитвал май веднъж. Подозирам, че е от моята партия  .

Иначе имам фобия от хлебарки, не се качвам на лифтове, мотори и пр. Но не вярвам на баене и леене на куршуми, мен някога ме водиха веднъж заради едно куче- пълен ташак, щях да се спукам от смях на бабката- явно съм скептик от дете.

Е, как ще се оплача, много съм доволна. НАистина си пия кафето и ми е много интересно да ти прочета поста, Дейзи.
Аз също не вярвам, но съм се уверила, че наистина има нещо, което ни влияе и че ние самите по някакъв начим влияем на останалите около нас.
Лена, а в щатите дали няма високи сгради, а? Моята братовчедка е във Вашингтон, но обикаля щатите и не само. Постоянно праща снимки от високи места, тераси с прозрачни дъна на ....найстия етаж, абе ... нея си я кефи, а аз като гледам, бррррррррррррр.
Пчеличке, и твоята мечта си я бива. Колко хубаво би било да можем да посетим през живота си всички красиви места, за които мечтаем!!!

Аз имам фобия от буболечки - всичко, което по-голямо от мравка ме кара да настръхвам. Имам чувството, че ако ме полази някоя по-голяма буба, направо ще хвърля топа. Иначе май от друго не ме е страх. От високо нямам фобия, но не пожелах да скоча с парашут, когато ММ ме караше. Сметнах го за страшна лудост, да платиш 150 долара, за да се разделиш с живота си Иначе съм се качвала на кулата в бившия "София ленд" - страшничко си беше
Лили, като каза Дубай, една приятелка ми се похвали онзи ден, че ще ходят с мъжа й. Ама те май си ходят до там почти всяка години

Ето ви закуска, а как обичам бейгъли м-м-мммм

добро утро 

Леща не харесва - плюе, хем е пюре на хип.

Гадините ми бяха съквартиранти в студенски град, не ме е много страх. Тук веднъж се оплаках, казаха ми да я убия и да им я пратя. Пратиха ми писмо с обяснения какво е.

А за много неща вече не търся обяснения, като например за кехлибареното герданче.

На пръсти ходи, ама той така си ходи откакто е проходил.

Уж е студено времето навън, а няма никой тук

Аз съм тук  ...все още...нахраниха ме едно хубаво роднините и сега ближа рани.

Ев, аз все се каня да питам, ти от Пазадржик ли си?
Там изкарах най-хубавите си години-ученическите и ми е доста любим този град. И аз съм от пазарджишкия край 

От там съм  . Но нямам прекрасни спомени  .

I az sum tuk, ama neshto se sluchi s kirilicata i dokato ne q opravq nqma da pisha

Добро утро...чакам да ми докарат млекце да подквася и мързелувам през компютъра. Днес се събудих много уморена  , не знам как ще издържа до обяд.

Честит празник!

Хелоу
Влизам да помрънкам, че ме боли глава Обаче времето е разкошно
И да ми стискате палци, че мисля да се подстригвам след малко, а никога досега не съм успявала да обясня на фризОр какво искам
За Дубай да кажа малко, обаче ме мързи и далеч няма да съм изчерпателна. Почвам с лошото: много е топло дълго време в годината и живееш от климатик на климатик и за капак настиваш на всичкото отгоре Толкова е топло и влажно, че като слезеш от колата за стотни от секундата ти се запотяват очилата макс, буквално ослепяваш, а от краката ти шурва пот като вода и се хлъзваш върху собствените си джапанки Друго: цялата година се стъмва към 6 часа (щото е почти Екватора) и виждаш слънцето през прозореца на офиса или само уикенда. Нали знаете, че е доказано, че човешкото щастие е зависимо от сл. светлина...Трето: ужасен трафик, кошмар, Дубай е на едно от първите места в света по катастрофи, а сутрин и вечер спокойно си изкарваш по час два в задръствания. Градският транспорт не важи, защото там се качват само индийци и други работници, които едно че миришат ужасно (не съм расист, просто факт) и второ много се лепят на бели жени. Поради същите причини не можеш да отидеш на безплатен плаж, защото ще застанат около 8-9 до хавлията ти и ще те гледат. Пак казвам-става въпрос за емигрантските работници, не за местните араби. Местните араби или те гледат презрително като "мръсна жена" или не ти обръщат внимание. Частните плажове са скъпи...Четвърто: в Дубай има ужасни гета! Никой не се сеща да ги покаже в туристическите книжки, но се запитайте къде живеят всички тези нещастни емигранти, които са ги вързали да строят великте им небостъргачи на 50 градуса жега Пето: Дубай е капсула-сега май и Абу Даби се е развило, но за западен човек не е добре да излиза извън града, там си е див ориент и не си много уелкъм...аз поне се чувствах в клетка заради това, въпреки че в самия Дубай си доста спокоен. Друго: няма тротоари, алеи за разходка, кафенета, магазини, освен ако не са в молове или в 2-3 парка. До там винаги отиваш с кола и по пътя седиш в задъстване Има към 20 заведения където ходят западняци и след няколко месеца ги научаваш наизуст Пак в тази връзка: много е разделен живота на слоеве и касти, всеки си седи в неговите квартали, ходи си в неговия тип заведения и т.н. И последно- няма природа..всичко е изкуствено подържано и то само на определени места, нормалната гледка обаче е прахоляк, пръст и строежи По мое време и морето беше ужас, защото тогава с едни огромни машини сипваха пясък да правят изкуствените острови и тези машини бяха гледката почти от всеки плаж А после пък се и оказа, че пясъкът бил внесен от Иран и в него имало яйца от отровни змии, които се бяха излюпили в морето и масово радиата тръбяха да не се влиза в морето и в коя болница има противотровен серум
Оф спирам, много стана, скоро пак ще продължа, ако вие е интересно. Не е само лошо, естетсвено, но аз с него почнах, че за него по-малко се знае...
цун цун

Зелда много ми стана интересно, ще чакам с нетърпение продължението на разказа ти.

Аз лично хич не се натискам да ходя в Дубай. Не съм фен на небостъргачите. Предпочитам си сред природата, в някое китно, малко градче с културно минало. Италия ми е в това отношение фаворит.

Както и ме дразнят арабите, още от университета го установих. Никакво уважение към жената нямат, за тях тя си е някакво същество от по нисш клас. И те блъскат, и те предреждат, и те псуват. Може да има изключения, но моите генерални впечатления са такива.

Сещам се и в Египет какво беше, като ходихме. Хургада- една главна улица с магазини асфалтирана-  свиеш в някоя странична и се почва прахоляци, боклуци, само мъже, изучаващи те от глава до пети. Кайро- трафикът- лудница. Нас ни караше един местен и изпреварваше от всички страни, няма правила за движение, по неговите думи: караш все едно играеш на Нинтендо. А кварталите им бяха ромски махали в гигантски размери. Тогава си мислех: лелее, и ние българите се оплакваме?!

За жалост нямат природа. Аз бях изумена, като кацнахме тогава, как никъде не виждам дървета. Много ми беше странно. Едниствено морето им беше божествено, а под водата уникален друг свят.

Та каквото и да си говорим, сред небостъргачи или не, ориенталщината си е ориенталщина.

Интересно ми е да ви чета, момичета, аз не съм пътувала, та ако някога се наканя ще се запътя първо към Европата, после ще му мисля за по-така държавите.